#мисли по никое време

[l-homme-triste-qui-rit]

Ноември

Ноември е

и те няма

и ме няма

и ни няма

навън е цигаско лято

а в душата - студ

откакто си тръгна е така

мрачно

тъмно

студено

и не

не ми казвай че си тук

че

те има

че

ме има

че

ни има

че никъде не си отишла

защото те няма

и е пусто

и е тъжно

и боли

и ако през Юни

някой ми бе казал че

няма да ни има

през Ноември

навярно щях да се изхиля

да избухна в смях

но ето че е бил прав

Ноември е

и те няма

и ме няма

и ни няма

@welcomeintomyworld ©

#авторско #авторски стихове #авторски пост #бг пост #български пост #българско #бяла поезия #поезия #бг поезия #българска поезия #опит за поезия #ноември #есен #липса #тъга #бг тъга #липсваш ми #някакви мисли #разхвърляни мисли #мисли по никое време

[ao3feed-jimlock]

Когато се събудиш посред нощ, ще ме завариш, погубен в обичта си

read it on AO3 at https://archiveofourown.org/works/53522065

by ksdruxmd

Шерлок се събужда по никое време вечерта и не посмява да стане от леглото, затова се загубва в мисли за Джим, спящ в обятията му.

Words: 851, Chapters: 1/1, Language: Български

Series: Part 3 of consulting husbands au, Part 10 of Sheriarty my love

Fandoms: Sherlock (TV)

Rating: General Audiences

Warnings: Creator Chose Not To Use Archive Warnings, No Archive Warnings Apply

Categories: M/M

Characters: Sherlock Holmes, Jim Moriarty

Relationships: Sherlock Holmes/Jim Moriarty

Additional Tags: Fluff, Domestic Fluff, Sleepy Cuddles, Cuddling & Snuggling, POV Sherlock Holmes, Short & Sweet, general adorableness

read it on AO3 at https://archiveofourown.org/works/53522065

#ao3feed #fanfic #jimlock #sheriarty #sheriarty fanfic #added by mod

[monicagavrilova]

“Не се влюбвай в Жена с душа на дете.

Такава, която чете поезия.

Жена, която е смеска от ангел и демон.

Ту грешница, ту светица, зависимо от теб.

Жена, която се радва на всяко улично куче, ято от птички, звезда, цвете, облак.

Жена, която вижда красотата в малките неща.

Която може да си сложи червило и къса рокля, но и да излезе с коса прибрана на кок.

Жена, с която можеш да говориш цяла нощ на различни теми, седнали на пейка в парка.

Която си пее тихо любимата песен на улицата и не я интересуват хорските погледи.

Жена, която те обича и закриля сякаш си божество.

Паз�� се от такива! Надалеч...

Чисти са като утринна капка роса.

Верни като куче.

Не са съвършени, но си струва да им звъннеш по никое време, за да им кажеш:

"Слез да те видя за 5 минути."

Не си мисли, че тези жени не съществуват.

И не си мисли, че ако се влюбиш в една такава, ще успееш да си тръгнеш.

Тялом... може би. Но духом тя ще си остане най-голямата ти слабост."

Марта Ривера-Гаридо

#bulgaria #българия #софиянци бате #софия #sofia #me #selfie #alcohol #myself #quote #sicily #italy

[vasetovp]

🖤

Не се влюбвай в жена с душа на дете.

Такава, която чете поезия.

Жена, която е смеска от ангел и демон.

Ту грешница, ту светица, зависимо от теб.

Жена, която се радва на всяко улично куче, ято от птички, звезда, цвете, облак.

Жена, която вижда красотата в малките неща.

Която може да си сложи червило и къса рокля, но и да излезе с коса прибрана на кок.

Жена, с която можеш да говориш цяла нощ на различни теми, седнали на пейка в парка.

Която си пее тихо любимата песен на улицата и не я интересуват хорските погледи.

Жена, която те обича и закриля сякаш си божество.

Пази се от такива! Надалеч...

Чисти са като утринна капка роса.

Верни като куче.

Не са съвършени, но си струва да им звъннеш по никое време, за да им кажеш:

"Слез да те видя за 5 минути."

Не си мисли, че тези жени не съществуват.

И не си мисли, че ако се влюбиш в една такава, ще успееш да си тръгнеш.

Тялом ... може би. Но духом тя ще си остане най-голямата ти слабост.

- Полина К.

[myminiworldd]

Знам, че съм по-силна отколкото си мислят другите. Бих искала да съм по-силна отколкото чувствам, че съм.

• някакви мисли по никое време

Надежда

[tsvetelinas-blog]

Не се влюбвай в жена с душа на дете.

Такава, която чете поезия.

Жена, която е смеска от ангел и демон.

Ту грешница, ту светица, зависимо от теб.

Жена, която се радва на всяко улично куче, ято от птички, звезда, цвете, облак.

Жена, която вижда красотата в малките неща.

Която може да си сложи червило и къса рокля, но и да излезе с коса прибрана на кок.

Жена, с която можеш да говориш цяла нощ на различни теми, седнали на пейка в парка.

Която си пее тихо любимата песен на улицата и не я интересуват хорските погледи.

Жена, която те обича и закриля сякаш си божество.

Пази се от такива! Надалеч...

Чисти са като утринна капка роса.

Верни като куче.

Не са съвършени, но си струва да им звъннеш по никое време, за да им кажеш:

"Слез да те видя за 5 минути."

Не си мисли, че тези жени не съществуват.

И не си мисли, че ако се влюбиш в една такава, ще успееш да си тръгнеш.

Тялом ... може би. Но духом тя ще си остане най-голямата ти слабост.

[myfriendthepanicattack-blog]

Глава 15: Медитация и техники за дишане

Това е тази част от книгата, която, след като прочетеш, разбереш и приложиш в живота си, ще бъде напълно достатъчна, за да те отърве от паническите атаки, и може би от още много други неща като стреса в живота ти, склонността към себеотрицание и цялостната липса на вяра на всяко ниво. Не е случайно, че думата медитация става все по-популярна – говори се за това по телевизията, в дузина self-help книги на пазара и се споменава в случайни приятелски разговори с близки и познати. Сякаш е поколенческо нещо или някакъв тип мода, нямам представа, но не мога да отрека, че съм изключително щастлива от факта, защото това е практиката, която ме спаси. Заедно с всички останали неща, които изброих дотук, но в най-голяма част дължа оздравяването си на нея. Една от причините беше заради солидното количество доказателства, които намерих в подкрепа на тезата, че паническите атаки, тревожността и дори депресията могат успешно да се лекуват единствено и само с медитация. Може да звуча като излетяло хипарче, но не съм глупава. Уроците съм си ги научила – без факти не предприемам действие в никоя посока. Оказа се, че скъпата амигдала, отговорна за отделянето на адреналин в кръвта, е увеличила „стандартния“ си размер при хората от „новото технологично поколение“. Обезпокояващо. Когато нещо в тялото расте, това означава, че се храни, а храната на амигдалата е стрес и страх, заради повишения риск от нужда за екстремна и бърза реакция на тялото. Интересното е, че са изследвани и много хора, които ежедневно практикуват различни техники за дишане или медитация, и при тях амигдалата е с намален размер – просто не я употребяват. Тези хора сякаш живеят без страх. „Е как така без страх?“Ами така, без страх. Защото точно това е нещото, което тази практика ти дава – усещане за спокойствие и пълноценност, поради високата осъзнатост и връзка с вътрешното Аз, което е нетленно. Ако обаче това е много далеч от теб и не смяташ, че си готов, започни с ежедневните псевдо-медитации, както ги наричам аз. Не защото не са истински медитации, а защото са по-лек вариант на „оригинала“. Защото може просто да се окажеш от хората, които не са за йога и медитация. Особено ако запишеш някакви специализирани уроци и изведнъж се озовеш в тиха стая, пълна с някакви странни хора, които са вечно усмихнати, вечно хрисими и непоколебимо вежливи, движещи се сякаш по облаци, образувайки фигури с телата си, които изглежда не подлежат на каквито и да е било физични закони. Всичко това вместо да ти създаде уют и вътрешно спокойствие, ти причинява някакъв невъобразим шум в главата и усещане за „нещо не наред“. Просто не е за теб или може би не така – сред хора. На някои, като мен например,  им е по-лесно да започнат сами. Започнах да „медитирам“, докато готвя. Когато готвенето не е досадно нещо, което трябва да се свърши, може да е един от най-перфектните начини да си починеш. Да отделиш време в нарязване на доматите и краставиците за салатата на перфектни кубчета; да нарежеш картофите на перфектни полумесеци; да си поиграеш с граховите зрънца и да пуснеш въображението си да щурее, декорирайки топлата крем супа, която току-що си направи; да стоплиш малко шоколад на водна баня и да украсиш крема, който ще е за десерт – и въобще (преди да си огладнял напълно) да се постараеш да се забавляваш в кухнята, като фокусът ти не трябва да е толкова върху това колко добре се справяш там, а по-скоро с каква емоция вършиш всичко и колко успяваш да се концентрираш. Слушай звука от нарязването на суровата чушка, бълбукащата кипяща вода на котлона, влез в действието изцяло и му се отдай, не го прави механично. Дори миенето на чинии може да се превърне в идеален отдушник за стреса, като се има предвид, че водата измива много повече, отколкото си мислиш. Тя ще изведе всички негативни емоции извън тялото ти. Като стана въпрос, взимането на душ също не е лоша идея, стига да спазваш същите правила – фокус върху всяко малко нещо. Настрой зрението си на макро и гледай право срещу връхлитащите кожата ти капки вода. Напълни ваната и се потапяй за кратки интервали напълно под вода в онова безвремие и особена безтегловност, загубвайки връзка с всичко, което познаваш от физическия свят. Концентрацията върху тези неща ще ти помогне да избегнеш мисленето за каквото и да било друго, защото мозъкът ти винаги ще е в готовност да те зашлеви с поне две неща, за които дори не искаш да се сещаш. Трикът е да го измамиш, да не го оставиш да взима решения вместо теб. След като излезеш от банята, може да превърнеш рутинното сушене и обличане в още един начин да медитираш. Всичко, което радва окото ти и кара сетивата ти да ликуват, е своеобразна медитация, защото спира времето и те оставя в конкретния момент. Както когато помиришеш за пръв път някое цвете и за секунда затвориш очи в наслада. Всичко, което те откъсва от това „тук“, те праща в онова „там“ – онова място на усамотение и спокойствие, където проблемите не съществуват. Със същия успех можеш да простираш, гладиш и дори чистиш, стига да промениш нагласата си към всяко едно от тези действия. Следващата стъпка е да излезеш от комфортния си, сигурен дом. Най-обикновена разходка по улиците на града няма да ти свърши добра работа, дори ще отприщи още повече съзнанието ти във всички посоки, което може и да не ти се отрази особено добре. Насочи се към парк, детска градина с отворен двор или детска площадка. Осъзнах, че едно от най-освежаващите неща, което човек може да направи, е да седне на пейка и да наблюдава как играят деца. Това го връща в едно по-лесно време от собствения му живот, в което повод за лошо настроение не са дори и ожулените колена, камо ли нещо друго. Тичане, скачане, катерене, пързаляне, цапане, чисти неподправени емоции – всичко ще резонира с детето вътре в теб и ще преобърне мигновено деня, а може би и седмицата ти. Ако пък обичаш животните, се разходи из някой парк. Стопаните на четириноги често се срещат след работа и ще ги забележиш отдалеч. Група усмихнати хора с кучешки синджири в ръце, които живо обясняват един на друг на какви команди са научили кучето си последно и чии чехли е изяло този път. Историите винаги са забавни (особено ако не са се случили на теб), но ти се насочи към вихрушката от козина на няколко метра от тях. Да наблюдаваш как кучетата се забавляват заедно, не се дискриминират по ръст и порода и не пропускат да олигавят врата на приятеля си е почти еквивалентно на това да гледаш малки деца в кварталната детска площадка. Защото те, кучетата, са вечните деца и те връщат ежедневно към това, което е наистина важно – максимално оползотворяване на всеки момент. Защото забравяме. Забравяме всичко, което е нужно да помним, а помним неща, които не са от никакво значение за нас, но целият свят ни задължава да помним. В краен случай, ако мислиш, че нямаш време за никое от тези неща, и искаш по-лесен и по-сигурен начин да оставиш мисленето за друг път, намери някой да мисли вместо теб. Телевизията е добра в това, но със сигурност не я препоръчвам. По-добре се потопи в мислите на любимия си автор или прочети някоя приключенска книга. Изисква време, концентрация, внимание и развива въображението както нищо друго. Има безброй действия, които биха ти помогнали и вършиш ежедневно, но правиш механично. Преосмисли ги и им задай нова цел, за да могат да работят за теб. Наясно съм, че това съвсем не е истинска медитация, но може да даде същите, ако не и по-добри резултати, така че си струва поне да опиташ. Но в случай, че се почувстваш готов за ��the real deal”, трябва да се запознаеш с нея добре. Когато аз го направих, помня, че не беше първата ми среща с медитацията. Поназнайвах едно-друго от времето, в което разучавах будизма от чисто любопитство. С годините се превърна в мой навик да изучавам различните религии с цел търсене на общото звено между тях. Вярвам, че ултимативна истина има и тя е базата на всяко езотерично или религиозно учение, и е само въпрос на време и концентрирана работа да се изчисти ненужното и тя да излезе наяве в пълната си чистота. Така разбрах, че и медитацията е една от тези базисни практики, които присъстват навсякъде, но понякога под различна форма или с различно име. И така де, решил си, че ще медитираш. Прочел, доверил, повярвал, започваш! Повечето хора, които нямат опит с това, каквато бях и аз, пристъпват с леко подозрение и предразсъдък към изпълнението ѝ. Сядаш в поза лотус, или жалък опит за поза лотус, тъй като и двете ходила трябва да сочат почти нагоре, а това е невъзможно за сгъбарченото ти от неправилно седене тяло, затова казваш: „Ох, зарежи“ и си сядаш по турски, както ти си знаеш. Поемаш дълбоко въздух и издишаш шумно, вдишаш – издишаш. Но след три-четири издишвания, аз лично започвах да се чувствам нелепо, независимо че бях сама в стаята си. Все още вярвах в ползотворното влияние на тази практика, но усещах, че се опитвам да правя нещо, което не знам как да правя. Сега, когато знам, че напредък има, ако си дадеш време, мога да те съветвам единствено да пренебрегнеш това чувство или гласче в себе си, което ти казва: „Абе, май с някви хапчета все пак си по-добре, глей с кви шантави неща започваш да се занимаваш вместо това, на монах ли ще ми се правиш сега? Я слез малко на Земята, това не е нормално!“. Този глас ще бъде силен през първите няколко медитации, но ако успяваш да се връщаш към слушане на дишането си, всичко ще върви по план. Накрая натрапчивите осъдителни гласове ще останат на заден план като глухо гъгнене, докато ти откриваш един съвсем нов свят – вътрешния ти свят. Отърси се от усещането, че правиш нещо грешно. Всичко идва с времето, ще се научиш какво работи при теб и какво не само ако си го дадеш. Когато седнеш със себе си и затвориш очи, няма нещо конкретно, което да трябва да направиш, за да медитираш „правилно“. Да, има някакви техники: дланите на коленете, в някаква позиция или пък отворени нагоре, върхът на езика ти докосващ небцето непосредствено зад предните ти зъби, а устата отпусната и леко отворена, съзнателно отпускане на мускулите по цялото тяло един по един и съсредоточаване върху дъха и куп други неща. Но това не означава, че не можеш да медитираш прав в градския транспорт за три спирки време. Медитацията е повече настройка на ума и способност за абстрахиране от средата, в която се намираш. Ние, хората, изпитваме тревожност и страх единствено и само когато мислим за миналото или за бъдещето. Придаваме нереалистична краска на миналото, правейки го магично и прекрасно, и оцветяваме бъдещето си в черно или бяло, защото никога не знаем какво следва. Точно там се намесват медитацията и концентрацията върху сегашния момент. Учиш се да участваш в настоящето, без да бягаш към миналото или бъдещето. Последствията от медитацията и осъзнаването на „Аз съм единствено тук и сега и нищо друго не е от значение“ ти гарантира освен живот, лишен от панически атаки, живот, който генерално е лишен от самоцелно страдание. Но стигането до този момент и това разбиране изисква дисциплина и ежедневни занимания. Ти можеш на теория да го разбираш, но когато нещо лошо се случи и ти отново си на нокти, ще разбереш, че нищо не си научил. В началото е възможно да имаш нужда и от водач. Помня, че аз имах, а и до ден днешен понякога предпочитам водените медитации, защото ми е по-лесно да стоя концентрирана върху гласа на някого, вместо да оставям този в главата ми да се вихри на триста фронта, както само той си знае. Други духовни практики към които можеш да се обърнеш, защото смятам, че за всеки има правилно направление и може да намери нещо различно, което да работи за него, са Паневритмията или техниките за дишане на Петър Дънов. Имам дълбоко уважение към работата на Учителя и си спомням, че една от паническите си атаки прекарах под завивиките в леглото, докато приятелят ми ми четеше текст на Дънов, описващ правилното дишане и какво ни носи то. Беше още в самото начало и не знаех какво да правя. Тялото ми трепереше, изтръпваше и се тресях на леглото, мислейки си, че всеки момент ще умра, но по-рано през деня бях чела този текст и някак успях да извикам приятеля си, за да ми почете на глас, докато паническата атака отмине. Така и стана. Беше трудно, болезнено и плашещо, но слушах, внимавах и изпълнявах дословно напътствията, които даваше, и това наистина имаше резултат. След случката присвоих и дълбокото дишане като естествен отдушник на стреса в ежедневието си. Простичкото дълбоко и осъзнато дишане прави толкова много! Медитацията също в есенцията си е нещо простичко, което ние правим сложно. Помня, че докато медитирах, разкрих и осъзнах много неща за себе си, които не знаех. Забелязах накъде се изкривява мисълта ми и какви усещания ме връхлитат. Бяха от всякакво естество. Понякога сякаш ме обгръщаше топлина и сигурност, една плътна и постоянна любов. В други моменти пък усещах страх и отчаяние, сякаш всичко се срутваше пред затворените ми очи и имах силен импулс да ги отворя и да опипам пространството около себе си, за да се уверя, че съм на сигурно място, но не го правех, защото вярвах, че това е начинът да намеря себе си и решение на всичките си проблеми.

След първите медитации се чувствах повече разклатена, отколкото отпочинала след блажена нирвана. Медитацията не е почивка, тя е себесъзерцание, а когато имаш панически атаки, тоест симптом за излизане от правилната посока в живота ти, е много вероятно нещата, с които ще се срещнеш, да не са особено приятни. Но тогава разбираш, че можеш да се уплашиш за пореден път от мисълта за предизвикан нарочно, на вид ненужен страх и да спреш процеса или да посрещнеш катарзиса, знаейки че след него ще си чисто нов човек.

Със сигурност предпочитах слънчево време след преживян ураган, вместо живот, в който всеки ден леко ръми и от време на време се разразява буря. Нямах време за това, щеше да обърка всичките ми планове. Започвах вече да се изнервям от факта, че толкова време ми беше отнето, преживявайки тези състояния и последващи тревожни мисли. Вътре в себе си знаех, че имам важна и неотложна работа (макар да не знаех в какво точно се състои) и конкретно време, отредено ми тук, на Земята, затова започваше да ми писва, че го губя по този начин. В яда си се накарах насила да направя всичко, което мрънках, че не искам да правя или че съм прекалено слаба да правя всеки ден, и така стигнах дотук.

Цялата информация тук е свободно достъпна, но все пак оставих опцията, в която всеки, който пожелае, може да ми благодари чрез Patreon, или по банков път (IBAN: BG27STSA93000018899181; Bic: STSABGSF; Банка ДСК). Благодаря искрено на всички, които ме подкрепят и по този начин!

[mananaspijama]

диняспореддиня

Мисли.

мисля те доста, мисля и че си добре,  мисля си, че ми липсваш, но че не трябва да ти казвам, но защо пък честността да е нещо лошо? мисля си, че те обичам и че ме разбираш. и че заради това те обичам повече. мисля си, че не знам какво си мислиш. а ти какво си мислиш?

Знам.

знам, че каквото и да си мислиш е за теб, понякога знам, че не знам нищо, а ти обичаш да ми казваш, че отговорите са в мен. и това го знам.според теб, защо на ръката ми пише, че всичко е в мен. знам, че ми лиспва погледа ти. а ти можеш ли да разбереш, че това е обяснение в обич?

Обич.

обичам когато ме гледаш сутрин, и погледът ти пълен със сън и доброутруване прави деня ми хубав, още преди да съм помислила за това. листата в косата ти на главната в пловдив, ония скали и крещящите ни гърла, ‘добре е да извикаш всичко, което имаш - да.’ и после пак с потните танци, цигарите по никое време, а кога ще дойде времето, в което ще ровичкаме пак един в друг? липса е. естестве��а, натурална и трудна за признаване. няма да плача повече, само ще те обичам :)

[l-homme-triste-qui-rit]

Време

Преди време казах

помните ли

че да я обичаш

това ѝ стига

че това ѝ трябва

но преди време

Аз не знаех

че да я обичам само

съвсем не бе достатъчно

за Нея

защото

преди време Аз

не исках да повярвам че

след време Тя

ще си отиде

наранена

уморена

отегчена

от моето единствено имàне

да обичам

ах да бе ми някой казал

че обичането хич не е

само на думи

че обичането хич не е

за мене

че обичането иска действие

че обичането е до време

ах да бе ми някой казал

че

след време

просто

няма

Време

@welcomeintomyworld ©

#поезия #bg poetry #бг поезия #българска поезия #бяла поезия #авторски пост #авторски стихове #авторско #авторска поезия #бг тъмблр #бг пост #бг текст #български пост #българско #време #разхвърляни мисли #мисли по никое време #някакви мисли #бг тъга #тъга #есен #любов #обич #раздяла

[l-homme-triste-qui-rit]

Нали знаеш, че ако не кажеш това, което искаш веднага, на момента, то след 10 минути, дори да го кажеш, вече няма да има същата тежест каквато би имало ако го беше казал преди 10 минути, то просто ще загуби смисъл да бъде казано. Затова ще напиша чувствата си, това което изпитвам, веднага, няма да отлагам за след 10 минути...схващаш на къде бия, нали ? 😉

Всяка вечер излизам на терасата и търся да видя Луната, звездите, и тайно се надявам в тези моменти и ти да правиш същото. (" "-Здрасти" - казвам на Луната от терасата, не си била до мен, но помниш гледахме я двамата" - Liter Jack - Карма - https://youtu.be/A8-vRzgAlM0 😊)

Тази вечер излязох на терасата, по традиция, запалих цигара, и гледах Луната, а освен нея наблюдавах и такситата, които се движеха нагоре - надолу по булеварда...и изведнъж очите ми се напълниха със сълзи...защото в съзнанието ми изникна споменът за онези времена, в които ми бе достатъчно само едно твое "липсваш ми, ела", за да се кача в таксито и да "литна" към теб...и когато се ядосвах на всеки светофар, който светеше в червено, и правеше пътуването към теб още по-дълго, особено на онзи глупав светофар на кръстовището под нас...знаеш, до бензиностанцията...защото копнеех възможно най-бързо да съм при теб, в прегръдките ти...а сега...вече завинаги ли те изгубих? Безвъзвратно ли е този път? Наистина ли няма път назад? Дори едно "здравей" ли няма да си кажем повече? Толкова много ли те огорчих? Нараних ли те безумно? Завинаги ли те изгубих, питам? Вярно ли, че няма да съм първият човек, който ще ти честити именния ден? Наистина ли няма да отидеш на пазар за приготовлението на Коледната трапеза с мен, а този път ще си със друг? Нима това ще е първата Коледа, от 3 Коледи насам, на която няма да ти подаря подарък? Наистина ли няма да сме заедно на Нова Година? И след нея? Изглежда като че задавам всички тези въпроси на теб, но всъщност питам себе си...защото ти ми даде тези отговори отдавна...просто аз се бавя с това да повярвам в развоя на нещата...все така наивно се надявам всичко случило се последните месеци да е просто един кошмарен сън, от който да се събудя скоро...но уви...не е сън...и няма да се събудя...реалност е...която, струва ми се ще трябва да приема...колкото по-скоро, толкова по-добре....за теб...и за мен...искам да си щастлива, затова не трябва да ти преча, като не те пускам от съзнанието си...мамка му...не че искам, не ме разбирай погрешно, но трябва да те пусна...не трябва да те спирам от това да живееш по начина, по който искаш, без да е нужно да се съобразяваш с мен, без да се притесняваш дали ще ме нараниш, как ще реагирам ако науча, че е станало нещо или че си направила еди си и какво...трябва да бъдеш спокойна, нужно е да ти предоставя възможността да живееш живота, който искаш...не че не го правиш, но да не се притесняваш да го живееш ВЪПРЕКИ мен....живей го....бъди щастлива....и обичана...обичай...не наранявай никого, особено СЕБЕ СИ.....ЖИВЕЙ...и БЪДИ...!

А аз ще те обичам ВИНАГИ, макар и отдалеч...

💜

#бг текст #бг пост #български пост #българско #bg post #бг обич #обич #обичам те #липса #тъга #бг тъга #бг тъмблр #луна #луната #някакви мисли #някакви мисли по никое време #разхвърляни мисли #размисли и страсти #бг размисли #карма #liter jack #youtube

[l-homme-triste-qui-rit]

Трябва да знаеш....

трябва да знаеш

че понякога

не иска да я целуваш

дори всичко в теб да крещи това

тя просто не иска сега

не сега

другия път

и вместо това решава

да те прегърне силно

притиска те толкова силно у себе си

че забравяш за желанието от преди малко

и вече не ти и трябва

силната ѝ прегръдка ти е достатъчна

прегръща те

приема те

в себе си

добре ти е

уютно е

щастлива си

20.04.23. © @l-homme-triste-qui-rit

@lavoixde-l-ame 💟❗

#бг пост #български пост #бг текст #авторски пост #авторско #някакви мисли по никое време #прегръдка #щастие #уют #обич #достатъчност