#пленер

[benediuk]

Осінній етюд 35х50, 2022 папір/гуаш #пленер #benediuk #gouachepainting #gouache (Рівне, Україна Ровно Rivne Ukraine) https://www.instagram.com/p/Cj-G0OeNkuz/?igshid=NGJjMDIxMWI=

#пленер #benediuk #gouachepainting #gouache

[yarikdrav]

Dear subscribers, this text will be exclusively in Russian, because what I am writing is something very important and personal, but briefly about the essence - I am talking about myself, about my moments from life over the past year that have changed me. And also thanks to everyone who supports me. and also... I congratulate myself on my 18th birthday!!

С ДНЕМ РОЖДЕНИЯ МЕНЯ!!!

Да да. Не удивляйтесь. Я родилась в тот же день, что и празднуют люди Хеллоуин.

Однако... Я хочу подвести итоги года и заодно рассказать немного о себе больше. Вспомнить как и хорошее, так и плохое, и что меня это научила.

Хорошие моменты:

Я закончила сразу две своих школы! Я училась до 11 класса и сдавала ЕГЭ по Литературе, Математике и Русскому языку, а так де обществознанию. Я сдала все предметы кроме последнего и выпустилась. Я никогда не выделялась хорошей учебой, но хочу сказать что школа... Была не из приятных местом для меня. Школа повлияла на меня психологически, и морально давит до сих пор, когда я ее вспоминаю. Это был период буллинга, одиночества и желание умереть. Я с 4 класса уже задумывалась о том, чтобы уйти из жизни. Я думала, что это никогда не закончится. Но по этому я ушла от туда с поднятой головой. Потому что в меня не кто не верил, что я хоть что-то смогу. Если бы не мои друзья с интернета и персонажи из фнаф, такие как Марионетка, Сан и Мун, меня бы здесь не было.

Так же я закончила художественную школу. Это было место спасения, которое подарило мне самые теплые воспоминания из детства. Как мы ходили на пленер, как угощали друг друга, позировали и праздновали Хеллоуин. Для меня это была настоящая радость. И по итогу там же я научилась рисовать.

2) Я стала принимать решения, которые бы побоялась бы совершить даже год назад. Сделать перестановку в комнате, прогуляться ночью, сходить одной через лес, ради того, чтобы дойти до Волги. Писать людям лично в личные сообщения, для т��го чтобы просто их благодарить за то, что они есть. Улыбаться на улице (В России вы не найдёте улыбающиеся людей просто так, это правда. Улыбка это всегда что то личное, но я же стараюсь даже просто во время поездок улыбаться прохожим, в автобусе. Да, на меня обращают внимание, но я стараюсь тем самым преподнести, что это не страшно, и что каждый человек выбирает сам, улыбаться ли ему или нет)

Я начала петь на улице. Нет, я не выступаю, но я всегда любила петь свои любимые песни, но раньше в слух я пела только дома. Я никогда не занималась, но голос у меня не плохой. Я с самого детства пела в слух и это и помогло мне его развить до приемлемого уровня. Хотя высокие ноты петь я не умею и мне порой не хватает дыхания. Но я перестала бояться петь на улице, так как всем насрать на тебя. Когда я это поняла, я свободна стала делать, что хотела бы сделать в любое время суток. Сразу скажу, что ,например, в тех же автобусах или в поликлинике, где принята быть тишина, я не пою, но в торговых центрах, в школе, на улице я пою совершенно спокойно, поэтому я соблюдаю личные границы людей, однако и не ограничиваю себя, где на мой взгляд я могу это себе позволить.

Я покрасилась в рыжий и слегка сменила образ. Я стала наконец позволять себе купить то, что я бы хотела купить и не стесняться этого. Например разный мерч по fnaf. Раньше я стеснялась того, чем я увлекаюсь, но теперь я стала более смелой и решительной, поэтому я не боюсь теперь покупать для своей коллекции игрушки с персонажами, что для меня много что значит.

Это наверное самые главные моменты в моей жизни, теперь расскажу и о плохих, думаю это важно для меня так же, как и хорошие моменты.

Плохие моменты.

Та единственная подруга, что осталась для меня как опора а классе, по итогу в лицо мне сказала, что больше не собирается меня тянуть. И я ее понимаю, однако это был единственный человек из всего класса, который меня слушал и с кем я могла иногда поболтать. Однако... Не буду врать, что мне стало обидно и тогда я приняла решение вовсе замолчать и не с кем разговаривать, потому что я не хотела больше, чтобы меня кто то ранил. Поэтому я навсегда оборву любые связи с теми, кто связан с моей школой. Пока, во всяком случае сейчас, я не могу отпустить то тяжёлое время, которое так повлияло на меня. Это очень тяжело, но я знаю что справлюсь. Это помогло мне пончть , что не все люди будут с тобой, хотя я это итак знала, однако, я теперь понимаю, что я не должна опираться на других людей, а в первую очередь на себя. Поэтому теперь я стала больше доверять и любить себя.

Тяжёлое состояние перед экзаменами. Не секрет что окончание школы и экзамены для старшеклассников, это всегда стресс, однако в моем случае я готовилась сама, без репетиторов и прочего.

Меня гнобили по любому поводу, даже за выбор предметов. Даже мои учителя не хотели меня особо готовить, говоря лишь о том, что я не справлюсь. Поэтому хоть я и набрала не так много баллов, но переступила за порог и это мои баллы, которые я заработала своим честным трудом. Все дошло до того, что учитель в день, когда я очередной раз опаздывала, сказал перед всем классом во время урока, что напишет документ, чтобы меня не пропустили на экзамен по литературе. Я тогда зарыдала и весь класс просто начал смеяться. Я не выдержала и ... Просто хотела в этот момент умереть лежа на полу. Меня увидела зауч и меня пытались успокоить и весь год я думала бросить школу, так как у нас есть выбор уйти после 9 или 11 класса. Но так или иначе, я доучилась и я закончила.

После школы я начала работать и там тоже были и свои неприятности. Однако о них я рассказывать не особо буду, так как по итогу я уволилась. Однако этот опыт так же мне помог в понимании себя и о своих возможностях. Я стала увереннее того, что я что то могу и люди там относились ко мне нормально, хотя я была самой младшей и все годились мои коллеги были старше меня в 2 раза. Однако, я все равно смогла вписаться в коллектив и меня это радует.

И... Это то главное, что я могу вспомнить сейчас, пока я писала этот огромный текст. Я надеюсь, что смогу оправиться и стать более смелой и независимой личностью. Что смогу полностью принять себя, свое прошлое и наконец идти дальше, не страдая от призраков прошлого. Я явно стала другой личностью за этот год и желаю себе в этом году т��го же самого. Чтобы с каждым годом остановиться сильней и наконец... Поступить на аниматора. Спасибо вам так же за то, что появились в моей жизни. Для меня это многое значит. Спасибо каждому, кто вложил в меня силу и проявили терпение, чтобы я уже сама смогла встать на ноги. Но так или иначе, спасибо. И дальше -больше.

#my art #birthday

[vetti-risuet]

Первый пленер в этом году!!!

The first plein-air in this year!!!🌱

#painting #oil painting #oil on canvas #живопись #рисование

[yuliakornevapainter]

throwback : august 2023.

Seaside sketching memories. DM to commission sketchbook.

flashback : agosto 2023

Memorie del plein-air in riviera romagnola. SCRIVI per acquistare l'album.

машинавремени : август 2023г.

Летний пленер. ПИШИТЕ и заказывайте альбом.

#art #arte #yuliakorneva #artist #cervia #rivieraromagnola #artista #romagna #spiaggia #италия #sketch #sketchbook #urbansketchers #illustration #cesenatico #sea #seaside #скетчбук #арт #графика #римини #море #mare #diy #cover #lol #design #italy #golden hour #ombrellone

[eclectictreesludgeeagle]

ЕЕЕЕЕЕЕ Я МОГУ РИСОВАТЬ КРАСОЧНО. Кхм. О и да, мне исправили физику, теперь я могу жить. Но пленер. . Ненавижу рисовать траву :( EEEEEEE I CAN DRAW COLORFULLY. Ahem. Oh and yes, they fixed my physics, now I can live. But open air. . I hate drawing grass :(

#invader zim #invader-zim #zim #art #gir invader zim #invader zim fanart

[juliada]

Вчера я ходила на пленер. Так волновалась будто иду на встречу со старым другом. А на встречу со старыми друзьями я хожу взволнованная будто у меня свидание.

Я думала что я приду такая Всем привет хихихи давайте дружить. В итоге ни с кем не разговаривала 🥲 и отморозила себе все. Но под самый конец! возвращения на стартовую локацию, я заговорила с девочкой об этой погоде, и мы подружились 🥲😍 мы наверное пол часа болтали и это было так приятно поговорить с челом с общими интересами и когда вы понимаете друг друга ✨

И еще весь пленер был организован от магазина художественного и по итогу всем раздали сертификаты а мне еще подарили карандаши. Я как ребенок радовалась. Весь день хихикала с этого! Будто я украла эти карандаши.

Май в этом году не перестает меня радовать и удивлять!

#рисунок #traditional drawing #artists on tumblr #блог

[bogdansavchenko]

пленер швидка замальовка формат А5 plein air quick sketch А5 size

"любителі абсенту" Алкоголь міцністю 70 - це добре, але 35 градусів літньої спеки - це погано. Мало хто згадає, чим це все закінчилося. ну окрім мене )))

Absinthe lovers 70 proof alcohol is good, but 35 degrees in the summer heat is bad. Few people will remember how it all ended. Well, except for me.

#Absinthe #ink #SummerDrinks #AlcoholLovers #Memories #summer heat #Reflections #recollections #Storytelling #PersonalNarrative

[miasha85]

Сегодня ходила на пленер со своей подругой. Рисовала церковь. (Translation: Today I went to the open air with my girlfriend. I painted a church.)

#sketch #art #gif

[tolia-prostitytka]

к сожалению у меня ещё налеля пленера, хотя почему к сожалению? в целом на пленере весело

я один раз принесла в художку гитару и самая злая училка там сказала что я классно играю и к нашему удивлению она на нас не наорала, а другая сказала что бы я ее принесла на пленер и играла, деньги зарабатывала

..

не знаю что мне делать оставшиеся три часа, но главное не уснуть иначе я не проснусь

может погулять сходить? 5 утра самое время

[zlabjola]

Приходить дівчина до нас в магазин. Оплачує товар на касі. Як завжди питаємо чи є студентський, щоб була знижка.

- та я відрахувалася, тож мабуть ні.

Я ледве не випалила "о, вітаю, а я на цьому тижні збираюся".

Я сьогодні заміняю колегу. Не хочу багато робити. Це мій вихідний мав бути. Я стомилася за минулий тиждень більше ніж думала. Але у колеги така ситуація, що треба було підмінити.

Я сьогодні з напряюною колегою. Хоча напряжна вона більше зі слів інших. Поки що все нормально. Була трохи роздратована вранці, бо я налажала з замовленням. Але вже наче спокійно.

Я взагалі не могла ніяк сісти щось написати. Все здавалося не вартим того. Якось на фоні чужих проблем в навчанні і вцілому власні переживання здаються не серйозними. Бо в принципі в мене все добре. Зараз мене мучать власні таргани в голові. Власні побоювання. Весь час боюся, що комусь не подобається моя робота, чи поведінка. Весь час хочеться бути максимально хорошою. Робити все, що буде потрібно. Ця слухняність в мені і покірність мене жахливо бісить.

Я вже купу планів маю на ці вихідні. Майстер-клас, візит сестри, пленер з подругою. Документи треба забрати з універа і туди треба їхати, бо дістатися до них по телефону нереально. Усі дні зайняті. Сподіваюся я все ж відпочину. Бо поки що я не відчуваю себе так, ніби відпочила.

Нещодавно проходила повз ресторан якийсь. Я якось стала звертати увагу на втому людей як почала працювати. Задовбані працівники ресторану обслуговують задовбаних відвідувачів. Таке сумне видовище. Як взагалі можна очікувати на "хороше обслуговування", коли всі просто виснажені. Сумно це.

#особистий щоденник

[panikpanikpanik]

...i just wanted to check if I used correct terminology for table easel (no but I haven't figured out which one is it in reality) and checked wiki page. And now I learned that what I used to call пленер, as in drawing stuff on place outside studio, apparently derived from english "plein air", two words instead of one. Or, more likely, it's just another case of messy international etymology, since it's apparently often the case with visual art.

Welp, could be worse.

[benediuk]

Пленерні гуашеві замальовки 🖌️ ...тільки почав "розмальовувати ся", а літо добігає кінця 😉 #пленер #гуаш #живописгуашшю #benediuk #колоарт #колоартрівне (at Rivne) https://www.instagram.com/p/Ch1YasptMKC/?igshid=NGJjMDIxMWI=

#пленер #гуаш #живописгуашшю #benediuk #колоарт #колоартрівне

[krug-movement]

ЛЕТЕН АРТ ПЛЕНЕР В С. ДЪЖДОВНИЦА, ИЗТОЧНИ РОДОПИ, август 2023 & Summer Art Plein Air in the village of Dazhdovnitsa village, Eastern Rhodope Mountains, August 2023

От 19 до 31 август се проведоха 2 едноседмични сесии на летния пленер по изкуствата в Европейската културна младежка къща на Арт движение Кръг в с. Дъждовница, общ. Кърджали,  която е международен център за културни програми и творчески резиденции, предлагаща възможност на млади творци от цял свят да работят по свои проекти „in situ“, в нестандартни открити пространства и в автентична и етнически специфична среда. Дъждовница е малко планинско село със 150 жители етнически турци. В богатото на емоции, идеи, форми на преодоляване на наслоени негативни стереотипи и формиране на интердесциплинарни културни умения лятно събитие се включиха 30 деца и младежи с техните ментори от арт работилниците в Ботевград, с. Мирково, Долна баня и Кърджали. Работата във всяка от сесиите на пленера (първа сесия "Ноти, палитра и стрийт арт" и втора сесия "Истории с танц и дърво") беше планирана и изпълнена спрямо специфичния характер на участващите в нея работилници („Музика и традиции“ / „Визуални изкуства и стрийт арт“ и „Вдъхновяващи танци“ / „Приложни изкуства: дърворезба“), от една страна, и ориентацията към нов вид творчески, изпълнителски, презентационни и комуникационни умения, осигурени чрез модули като "Изкуство и предприемачество" (кратка лекция), "Стрийт арт срещу езика на омразата" (презентация), "Арт стратегии за социално включване" (кратка лекция), "7 ключа да спечелиш публиката" (брошура) и „11 необикновени инструмента“ (брошура), подготвени като презентационни файлове и като отпечатани брошури.

Чрез серия практически занимания и специфични тийм билдинги, като напр. „Аз съм Живко“, в който всеки се учеше да представя публично характера, уменията и мотивацията за развитие на случайно избран друг участник, както и да отговаря откровено на въпроси на публиката за своите силни и слаби страни, стремежи и трудности, беше изградена атмосфера на сътрудничество и доверие.

В програмата на всяка сесия беше излъчвана видеодискусия с арт директора на норвежката партньорска организация  партньор Kutin Konsert Forening - Кирил Кутев, в рамките на която той разказва за своя успех като творец и изпълнител, за проблемите на младите таланти, вкл. и от етнически малцинства, и какви решения съществуват. Видеоматериалът с продължителност 30 мин. звучеше на бълг. ез. в залата за семинари в различни часове на деня, вкл. и по време на почивките, за да вдъхнови и мотивира участниците с истории за пътя на успеха в сферата на културата и изкуството.

Летният пленер се оказа истински вълнуващо събитие за децата и младежите, които взеха участие в него, чрез осигурената възможност за работа в нов тип екипи с различна подготовка, чрез работа със смесени техники от 4-те представени изкуства на арт работилниците по места и съответно – чрез публични презентации на творчески продукти пред всички участници, както и пред местното население.

[akcionka]

🔴 Запрошення РЕФРАКЦІЙНИЙ ПЛЕНЕР 2023! 7 РЕФРАКЦІЙНИЙ ПЛЕНЕР-23 10-11.11...

#youtube

[vprki]

Ани Петрова: Една снимка е хиляда думи, една картина е цяла книга...

 „Jam Session“ е озаглавена новата изложба на Ани Петрова /на снимката/, с която фотографката отбеляза и 60-ия си рожден ден. Експозицията в столичната галерия „Стубел“ включва 20 черно-бели фотографии на 20 различни художници, снимани в ателиетата си през последните години. Написа за „въпреки.com” изкуствоведката Андреа-Филипа Зидарова.

На свой ред всеки един от тях предоставя и по едно свое произведение, което става част от изложбата. В галерията на екран могат да се видят и още около 1200 допълнителни снимки от 66 ателиета – по 10-15 фотографии на всеки автор. В проекта взимат участие Боряна Данкова, Георги Маринов, Гълъб Гълъбов, Дарина Цурева, Десислава Денева, Драган Милев – Дари, Елза Гоева, Емил Попов, Захари Каменов, Катрин Том��ва, Кирил Матеев, Кирил Харалампиев, Любен Зидаров (1923-2023), Любомир Савинов, Мими Добрева, Павел Койчев, Свилен Блажев, Стефан Чурчулиев, Христо Йотов и Христо Харалампиев. Някои са приятели на Ани от години, други са художници, на които отдавна са възхищава и които я респектират. Споделя, че понякога се чуди как е имала смелостта да покани някои от тях в проекта.

Цветна и експресивна, изложбата неслучайно се казва „Jam Session“  – в залата, сякаш, се усеща движението, свободата, музиката в творчеството на всеки един от авторите и в това на Ани Петрова, разбира се. Тя е ловецът на души, макар да звучи малко macabre (тогава нека е душевности или състояния), но не се ли състои именно в това работата на един фотограф? Той се стреми да покаже същността, характера, истинското Аз, душата на „модела“, не външността му. Така е поне при този вид фотография. „Аз не обичам да се правя на фотограф. Целта ми е да покажа човека – това правиш, когато снимаш портрети. Да показвам някакви техники, особености и т.н. – не“, казва авторката.

Любомир Савинов и Ани Петрова

Ани Петрова се занимава с фотография от 40 години. По нейните думи, съвсем случайно и по стечение на обстоятелствата кандидатства в Техникума по полиграфия и фотография в София, след като нейна приятелка го завършва. По-късно започва да следва във ВМЕИ и по образование е инженер. Винаги, обаче, е харесвала биологията и химията; споделя, че са очаквали от нея да стане лекар, но бъдещата тогава фотографка бързо (и разбираемо) се отказва от тази идея, когато разбира, че още в първи курс ще ѝ се наложи да прави дисекции.

По-късно Ани Петрова започва работа като фоторепортер във вестник „Новинар“ и именно там се ражда любовта ѝ към фотографията и въобще към изкуството. Тогава е имало много културни страници, голям отдел и екип, репортерите са отразявали буквално всяко събитие – Ани дори споделя, че в началото е ходила по принуда и задължение, но впоследствие много бързо се влюбва в работата и става част от света на изкуството.

Питам се, обаче, дали е била по-ценна фотографията, преди да стане дигитална, когато човек е имал само един опит? Когато лентата не е стигала, когато светлината не е била подходяща (и фотографът не е имал възможност след това да обработи снимката чрез всякакви различни програми на компютъра си)? Със сигурност се е мислело и внимавало повече, както потвърждава и Ани. Със сигурност улавянето на момента и състоянието е било щастливо съвпадение. Сега поне възможностите са повече, дори са безгранични. А и, въпреки всичко – смятам, че не сме загубили съвсем автентичността, спонтанността в снимките.

Христо Харалампиев и Ани Петрова

През 1995 година по време на командировка в Лесидрен, на пленер, организиран от Георги Колев, Ани Петрова посещава ателието на Петър Дочев и може да се каже, че тогава, във в. „Новинар“ се заражда рубриката на Ани, „В ателието“. (За Петър Дочев /1934-2005/ тя казва: „Това беше първото ателие, в което съм била. Тогава той беше с внучето си; години по-късно се оказа, че това е Ния Петрова, която спечели „Гласът на България“ през 2018 г. Няма нищо случайно!“) По-интензивната и сериозна версия на рубриката, обаче, започва преди около 3 години в сайта на БНР (и продължава и днес), където в момента фотографката работи и отразява всякакви културни събития (не само изложби), включително прекрасните концерти на музикалните състави на БНР. Ани Петрова събира два свята в едно – тя е и фоторепортер, и част от арт средите в България.

След командировката в Лесидрен Ани се запознава и с галеристката Камелия Минчева в галерия „Арт 36“ и покрай нея с още много художници. (След кончината на Камелия на 1 май 2020 година Ани винаги споделя, че галеристката е оформила отношение ѝ към изкуството изобщо и винаги ще ѝ бъде благодарна – б.р.).

Ани Петрова, докато се реди изложбата

Идеята за настоящата изложба в „Стубел“ се ражда миналата година, като подборът е изключително труден – на всеки автор фотографката е направила между 50 и 100 снимки; заедно с това, разбира се, е било и ясно, че галерията няма да побере фотографии на близо 70 художници. Първите 20, на които Ани се обажда, бързо стават част от проекта. Изложбата аранжира художникът и неин приятел Захари Каменов; негова е и идеята фотографиите да се покажат на отделна стена, а не до съответните произведения на всеки автор. От всички фотографирани, част от експозицията, Ани познава Каменов от най-дълго време и най-много пъти е била в ателието му. Тя казва за него: „Като фурия нареди изложбата за един час, а все пак това са 20 работи на 20 различни художници – не е лесно.“

Горе: Захари Каменов/л/ и Свилен Блажев-Свиката /дясно/, долу: Павел Койчев /л/ и Любен Зидаров (1923-2023) /д/

„Най-важното е да успееш да уловиш емоцията на хората, да усетиш човека и да го представиш по най-добрия начин. Но в ателиетата на мен ми е любопитно всичко – палитрите, боите, как въобще се случват нещата... Винаги научавам нещо ново – в което и ателие да отида. Като дете в магазин за играчки съм“, признава фотографката и споделя, че понякога дори си завижда за работата и възможностите, която тя ѝ предоставя – да види творбите за пръв път в една друга обстановка, не в изложбената зала, понякога дори незавършени. И продължава: „Няма матрица и във всяко ателие е различно. Всеки влага душата си по различен начин там. Това му е хубавото на изкуството.“ Друга интересна подробност, която тя споделя е, че дори няколкократно да посещава едно и също ателие, то изглежда по различен начин всеки следващ път. „Творчеството никога не се повтаря – повториш ли нещо, то губи смисъла си, вече не е изкуство, превръща се в реплика“, казва Ани Петрова. И именно в това се изразява силата на визуалното – същото е и във фотографията – никога не можеш да повториш определено състояние в снимка, не можеш да уловиш отново същата емоция, същия поглед.

Кирил Матеев и Ани Петрова

За художниците Ани разсъждава: „И те се изразяват в образи, и аз се изразявам в образи. Казват, че една снимка е 1000 думи. Тогава една картина, може би, е цяла книга.“

Говорим си за това кое е най-важното в професията на фотографа. „Комуникацията е половината от нашата работа“, казва Ани и наистина – подходът е решаващ. Фотографът трябва да предразполага човека, да му помогне да покаже себе си, истинското си Аз, без маска. Несъмнено първото, което трябва да се направи, е да се събори стената между фотографа и фотографирания. В противен случай изображението няма да бъде автентично, истинско. „Целта е на снимката човек да се види такъв, какъвто се вижда пред огледалото, когато е сам“, споделя авторката. Макар и за малко, снимащият става част от един друг, чужд свят – този на модела (в случая на Ани, обаче, не е „за малко“ – при нея това е всекидневие, начин на живот.). И противно на очакванията, фотографът не е този, който трябва да бъде спокоен и предразположен.

Ани Петрова

Питам я дали има среща в някое ателие, която се е запечатала в съзнанието ѝ, която се отличава от останалите, която ѝ е любима. Да се отговори на този въпрос, обаче, за нея е невъзможно: „Не мога да избера една определена среща, която да е била по-интересна или по-запомняща се. За всяка от тях пазя скъп спомен“, казва Ани и продължава: „Сега искам да обърна внимание и на по-младите художници – някои, от които може би дори нямат изложби все още. Любопитно ми е да видя и техните ателиета.“

А дали има по-лесни и по-трудни за снимане автори? „Сигурно... Но за мен всички са много фотогенични. Може би, защото ми доставя голямо удоволствие да ги снимам – изобщо творци, не само художници“, разсъждава фотографката. Задавам този въпрос, защото художникът (почти) винаги е анонимен, скрит зад платното, изразяващ същността си чрез колорит, формат, стил. Характерът и темпераментът прозират между щрихите и мазките, ударите на длетото, а за художниците по начало е неприсъща суетата, играта, позирането, така характерни за актьори и музиканти.

Ангел Заберски-син,гост-диригент на Биг бенда на БНР и Борислав Йоцов на концерта на 19 януари 2023, credit снимка: Ани Петрова

Освен ателиетата, Ани обича да посещава и репетициите на музикантите и съставите на БНР – процесът и работата зад сцената безспорно винаги са я привличали – какво има вътре, зад нещата, зад произведенията.

Сегашната изложба Ани Петрова прави и, за да се отблагодари на художниците за доверието, отделеното време, вдъхновението, за това, че я допускат до себе си и света си. Ако трябва да обобщи и да каже на какво са я научили всички тези срещи с художници в естествения им хабитат, както се казва, то е, че трябва да се работи нонстоп. „Много често хората си мислят, че художниците чакат музата, но истината е, че работят всеки ден – няма събота, няма неделя“, разсъждава фотографката. Споделя, че много нейни познати и приятели са посетили дадена изложба единствено благодарение на снимките ѝ от различните ателиета, което само може да я радва. Надява се, че с изложбите си ще подтикне хората да направят именно това – да се обграждат с изкуство, колкото се може по-често.

Андреа-Филипа Зидарова и Ани Петрова в разговор за предстоящата изложба

Ани казва, че ходенето по ателиета през последните особено трудни, ако не за всички, то поне за повечето от нас, 3 години е било онова, което я е спасило от действителността и от всякакви кризи. За в бъдеще фотографката мисли да събере всички снимки на художници в книга, която да ги съхрани. За изложбите споделя, че замисля и друг вариант на настоящата – но този път ще представи галеристите.

Михаил Йосифов и Биг бенда на БНР на концерта на 19 януари 2023, с гост-диригент Ангел Заберски-син, credit снимка: Ани Петрова

„С образ виждам и музиката“, казва Ани Петрова, която е снимала и много концерти. Джаз фестивалите са другата ѝ страст – там има повече свобода, защото обикновено на сериозните концерти на световноизвестни изпълнители и групи на фотографите се дава време и възможност да снимат единствено по време на първите 2-3 песни, което е крайно недостатъчно и в крайна сметка изключително трудно. Както казва Ани, заглавието „Jam Session“ може би примамва и музиканти да посетят изложбата.

Изключително ценната експозиция в галерия „Стубел“ ни дава възможността да усетим художника в собствения му свят, който сам си е създал, да уловим невидимата, вибрираща енергия в ателието и да видим твореца зад снимката – чрез неговите произведения. Връзката между фотографиите и творбите е основна за този проект и няма съмнение, че е реализирана успешно. На пръв поглед фоторепортерите са само посредници, но в някои случаи, както в тази изложба, те безспорно са и творци.

Галерия "Стубел" отвън...

Различни неща вдъхновяват Ани Петрова. Тя признава, че първата ѝ изложба през 2010 г. в галерия „Арт 36“ е провокирана от пътуване в Тунис. През годините е правила редица проекти в София, Пловдив, Бургас, носител е на Наградата за фотожурналистика "Черноризец Храбър" (2011).  Спомняме си и другата нейна изложба в „Стубел“ през 2016 г., озаглавена „Художникът в кадър“, в която отново показа фотографии на художници – но тогава без произведенията им. Сигурни сме, че ѝ предстоят още много изяви, проекти, изложби и ѝ желаем безкрайно, безгранично, бездънно вдъхновение, артистично любопитство и здраве.

„Jam Session“ на Ани Петрова не е изложба за изпускане – посетете я до 8 март в галерия „Стубел“.≈

Текст: Андреа-Филипа Зидарова

Снимки: Стефан Марков, Ани Петрова и архив на галерия "Стубел"

#Ани Петрова #Андреа-Филипа Зидарова #Критичен поглед

[melo-och]

На днях ходили на пленер✨ очень уютное занятие