#Сексуалност

[wisemancax]

Rainbow Family - Семейството на Дъгата - София Прайд

Rainbow Family – Семейството на Дъгата – София Прайд Rainbow Family – Google Търсене Семейството на Дъгата – Google Търсене София Прайд – Google Търсене

View On WordPress

#Human Rights #LGBTIQ #Rainbow Family #Sofia Pride #Гей #Джендър Идентичност #Емисия #Идентичност #ЛГБТ #ЛГБТ общност #ЛГБТИ #ЛГБТИК #Лесбийка #Мултикултурализъм #Новини #Новините на NOVA #Полова Идентичност #Сексуалност #Семейството на Дъгата #София Прайд #Хомосексуалност #Централна емисия #Човешки права

[vasetovp]

"Когато мъж влезе в жена с душата си.

Той не е там, за да бъде краля или клоуна.

Не е там, за да бъде мъжът номер едно.

Той е там, за да ѝ даде своята енергия и това, което знае.

Той е там, за да я обича и почита по начин, който не изисква думи.

Той е там, за да я прегърне и да създаде свещено място,

благородно и безопасно пространство между двете им души.

Той е там, за да ѝ даде силата, от която тя се нуждае, за да се появи.

Той е там, за да ѝ даде воинската си броня, да се отдаде на сладостта на нейното предадено сърце, за да я приветства чрез това в нейната душа.

Той е там, за да ѝ покаже как мъжът и жената стават Едно цяло.

Той е там, за да допринесе за неговото и за тяхното висше благо.

Той е изследователят, който иска да докосне, излекува и опознае сърцето на своята Кралица, магическата му безкрайност от много близо.

Сексът не е дълг.

Сексът не е договор.

Свещената сексуалност е общата воля за изследване на Любимия от негова гледна точка – желанието да участваме заедно в едно дълбоко пътуване, за да видим и прегърнем душата на другия.

Съзнателният секс може да доведе телата до екстаз, но той не се прави само в името на удоволствието.

Съзнателният секс се случва, когато двама души са готови да се отведат заедно в свещеното си тайно място и да отворят тайната си градина един на друг.

Истинската Интимност не е това, което изглежда - да си гол пред другия.

Истинската интимност е да оголиш душата си и да позволиш на тялото си да тече във връзка с това, което чувства сърцето ти.

ИНТИМНОСТТА позволява на тялото да бъде безспорният показател на това, което душата иска да изрази.

Съзнателният секс е треперещо и възбудено тяло, защото сърцето не може да побере необятността на това, което чувства."

[keeptolking]

Силата на еротичната фантазия на мъжа

се крие в загатнатата сексуалност на жената..

- Karl Kraus

[todorpeychev]

"По-различен ли?! Не се препоръчва" и Тодор Пейчев

"По-различен ли?! Не се препоръчва" и Тодор Пейчев

Преди известно време попаднах на една книга-изповед. „По-различен ли!? Не се препоръчва”. Нейният автор е Тодор Пейчев. Книгата е издадена от софийското издателство „Делакорт” през 2007 година. Но с какво е по-различна от другите? Това е една смела публикация, разбулваща тайните на един хомосексуалист, книга разказваща за тежката съдба на различните и препятствията, с които ги сблъсква животът. За това, колко трудно е да си истински и индивидуален. Авторът има претенции, че това е една от първите гей-книги в България - разбиваща на пух и прах моралните устои на обществото. И само като си представя, че историята, излята на тези страници е по истински случай и настръхвам!

Запитвали ли сте се някога какво е любовта и докъде може да ни отведе тя? Избрах да ви разкажа за този млад човек на име Тодор и неговата толкова необикновена и толкова човешка история. За една изповед за болката, страданието, сълзите, смъртта, за бягството от действителността, чрез алкохол, психотропни и два опита за самоубийство. И всичко това, защото той е различен, непримирим, освободен от предразсъдъци, същевременно с една крехка и чиста душевност попаднала под ударите на така суровия ни и безмилостен свят. Човек, който може да си позволи да бъде себе си, истински, дори с цената на живота си. Тодор не крие зад маска своята хомосексуалност, бих казал просто защитава правото си да живее като всички останали.

Тодор Пейчев е роден в София на 18 ноември 1972 година. Шест години играе в самодейна куклена трупа към Профсъюзен дом на културата „Искър“ - гр. София, под ръководството на Стефанка Такева. Завършва 23-то ЕСПУ „Фредерик Жолио-Кюри“, а по-късно и двугодишна професионална специализация по киноизкуство към Школата по аудио-визуални изкуства „Славал - 7“ в София, под ръководството на Слав Едрев. Там изучава: операторство за кино и телевизия, режисура, актьорско майсторство за драматичен театър, журналистика и масови комуникации, сценаристика и сценография.

Тодор израства в много бедно семейство сред скандали, побоища, пиянството на баща си. С голяма доза омраза той споделя за него: „Заплашваше ни, че ще ни хвърли от прозореца, а се е случвало, когато е мъртвопиян, да ни качи насила в автомобила, след което караше като луд, заплашвайки ни, че ще се ударим някъде, за да загинем всички.”

Първия сексуален контакт на Тодор с момче, е когато е в 4-ти клас, каквото и да означава това. На 13 години Тодор забелязва, че се заглежда по момчета и мъже и със сигурност знае, че не е като другите нормални момчета.

„Защо съм различен от останалите хора и никога не намирам вътрешно спокойствие?” е въпросът, който много често изплува в съзнанието на Тодор.

Все още обаче се страхува да признае на себе си и околния свят за своята сексуалност. След казармата и няколкото опита за връзка с мъж вече: „Деветнадесетгодишен, знаех какво искам - връзка с момче или мъж, крайно време бе да не потискам влеченията си и да не бягам от себе си.” - разказва Тодор. Впуснал се в отчаяно търсене на човека до себе си, той се отдава на безразборни връзки с мъже и момчета, бурен сексуален живот, който обаче не може да утеши стенещото му самотно сърце.

Не след дълго, 22-годишен, среща голямата любов на живота си. От написаното в книгата ми става ясно защо хората сравняват любовта с лудостта. Всяка клетка и клетчица в тялото на Тодор е пропита с любов, всеки негов дъх шепне за любов, светът за него не съществува и всяка негова мисъл е потопена в дебрите на любовта. Съвсем скоро, обаче, всичко... свършва и Алексей го напуска.

„Любовта ми към него беше толкова силна, че всичките ми сетива бяха обсебени. Желаех да бъда с Алексей непрекъснато и ненаситно ... Бях зависим от него, както болният от морфина ... Осъзнавах, че без него не можех да живея и един миг”, споделя в своята изповед авторът. След раздялата си с него той започва да мисли за смъртта. „Реших, че ще сложа край на живота си.” Смъртта за Тодор се явява последен зов за любов или за помощ на една осъдена душа. Без Алексей Тодор е вече мъртъв и връщане назад няма - „...взех опаковките с лексотан и диазепам, извадих ги от тях, бяха около сто и петдесет на брой, сложих ги в чаша и подпомогнат и с вода ги изгълтах набързо.”

Два опита за самоубийство, безчувственост, болници, кръв, смърт, наркомани и психичноболни, миризма на трупове, системи, игли, въжета и колани, непоносими болки, Ад са едни от малкото неща, с които Тодор се сблъсква докато надживее тази раздяла и се отърси от тези спомени, оставили след себе си дълбока рана, която според мен ще тлее у Тодор докато е жив.

Понякога любовта е красива двойница на смъртта, нежно ни оковава в оковите си, от които трудно можем да се измъкнем.

Много от вас след този разказ ще си кажат: „А, поредният луд гей”. Само искам да ви напомня, както стана въпрос в началото на тази статия, тя е разказ за толкова необикновена, но и толкова човешка история. А ние, хетеросексуалните, също се влюбваме, нали?

Мирослав Дечев

Мирослав Дечев: `По-различен ли!? Не се препоръчва` (miroslavdechev.blogspot.com)

[rugbypodbg]

"В действителност това може да помогне на други хора": Кембъл Джонстън се разкрива като първия открит гей All Black

"В действителност това може да помогне на други хора": Кембъл Джонстън се разкрива като първия открит гей All Black Кембъл Джонстън се разкрива като първия открит гей играч, който е представлявал най-влиятелната спортна марка в Нова Зеландия - All Blacks.

Кембъл Джонстън се разкрива като първия открит гей играч, който е представлявал най-влиятелната спортна марка в Нова Зеландия – All Blacks. Играч № 1056 разкри публично своята сексуалност – в опит “да помогне на много хора” – за първи път в програмата Seven Sharp на TVNZ в понеделник. Той последва пропа на Wallabies Дан Палмър и уелския национал с двойно участие Гарет Томас като първите тестови…

View On WordPress

#All Blacks #Гей #Ръгби #Gay #LGBT

[fardhinkhannae61]

На шта треба пазити када гледате бесплатне порнографије

Коришћење услуге стриминга је одличан начин за гледање бесплатних порно видео записа ако имате брзу интернет везу. Све што вам треба је уређај који може да се повеже на интернет и спремни сте. Па зашто не искористити овај сјајан ресурс и почети често да гледате неке бесплатне порнографије? Ако имате пријатеље који су претплаћени на услугу стриминга, можда ћете моћи да позајмите њихове податке за пријаву како бисте могли да гледате бесплатно. Само се побрините да вратите услугу када им затреба! Ово је одличан начин да гледате своје омиљене видео записе и филмове без потребе да плаћате претплату. Само будите сигурни да узвратите када вашим пријатељима затреба приступ вашем налогу.

Постоје неке користи од приступа бесплатној порнографији. Као прво, то може бити одличан начин да се опустите и опустите након дугог дана. Гледање видео снимка може вам помоћи да се одвојите од посла или других стресора у вашем животу. Бесплатна забава се такође може користити као облик ометања када се осећате лоше или вам је потребан одмор од стварности. Поред тога, то може бити забаван начин да истражите своју сексуалност и сазнате више о томе шта вас узбуђује. Са толико разноврсности на располагању, свако има нешто у чему ће уживати. Постоји много начина да приступите бесплатним порно видео записима без кршења закона. Један од начина је коришћење П2П (пеер-то-пеер) мреже. Ово ће вам омогућити да преузимате видео записе без да вас ухвате. Међутим, ово треба да урадите само ако сте сигурни да је видео легалан и да не крши ниједан закон о ауторским правима. Постоји много других начина за приступ бесплатним порнографским видео записима, па обавезно истражите све своје могућности пре него што донесете одлуку. Ако сте заинтересовани за учење о новим стиловима, велике су шансе да постоји видео који вас може научити свему о томе. А пошто су бесплатни, можете да гледате колико год желите док се не осетите довољно самопоуздано да се сами позабавите темом. Иако је важно да потражите стручну помоћ ако се борите са анксиозношћу или депресијом, гледање бесплатних порно видео записа може бити одличан начин да се ментално одморите од својих невоља. Када сте фокусирани на нешто друго, чак и на само неколико минута, то вам може помоћи да се ослободите анксиозности и депресије. Да добијете додатно информације молимо вас погледајте пост

Због тога је важно пронаћи медијски плејер који може да репродукује врсту датотеке коју сте преузели. ВЛЦ Медиа Плаиер је добра опција јер може да репродукује широк спектар видео датотека.Након што пронађете медијски плејер, последњи корак је да заправо почнете да гледате видео записе. Ово је обично једноставно као двоструки клик на видео датотеку, а затим седење и уживање у емисији. Међутим, ако имате проблема са репродукцијом видеа, можда ћете морати да инсталирате пакет кодека. Пакет кодека је колекција софтвера који омогућава вашем медиа плејеру да репродукује више врста видео датотека. То је све што је потребно за проналажење и гледање бесплатних порно видео записа на мрежи. Уз овај водич, не бисте требали имати проблема да пронађете и погледате све видео записе које желите. Само не заборавите да будете опрезни када преузимате датотеке са интернета и да их увек скенирате антивирусним програмом пре него што их отворите.

[flr-bg]

Защо аз мисля, че използването мъжката клетка за девственост е добре за връзката

Създава похот

С принудително задържаната му сперма и силно намалените му оргазми, страстта на моя съпруг по мен, е като на разгонен тийнейджър. Хората са склонни да искат това, което нямат, и той не може 99.9999 процента от времето да прониква във вагината ми. Така се е получило, че моето либидо е реакционно, така, че като го видя, че е дяволски похотлив ставам адски разгонена. Въпреки, че рядко правим секс с проникване, ние много често сме интимни и прекарваме достатъчно секси време заедно и той ми доставя толкова оргазми, колкото пожелая.

Създава увереност

Дава ми увереността и силата от която се нуждая, за да водя доминирана от жената връзка, знаейки, че той доброволно ще поеме натам, накъдето аз поведа и двама ни. Това ми позволява да се отпусна и насладя на процеса. Мога да изследвам моята сексуалност и да опитвам нови неща, като да правя любов с друга жена. Ако правя грешки в процеса, не се притеснявам, че връзката ще се саморазруши. Той няма да ми се ядоса и да ме напусне, ако аз водя връзката ни в посока, която не му харесва. Ние ще обсъдим нещата рационално, и той ще приеме каквото и решение да взема.

Кара ме да се чувствам по-желана и обичана

Това е като че ли точно сме започнали да се виждаме, в самото начало на връзката. Аз наистина обичам да знам, че той постоянно мисли за мен, и изпитва похотливи чувства към мен. Той ми обръща толкова много внимание, колкото някога изобщо съм мечтала, дори и когато сме на разстояние, и това ме прави щастлива.

Кара го да се чувства контролиран

Подчинените мъже обичат да чувстват контрол. С пениса си, заключен с моето катинарче и моя ключ, той е сексуално безпомощен. Той се нуждае от мен и от моето малко ключе, за да почувства каквото и да е удоволствие, което го прави напълно зависим от мен. Той знае, че ще бъде физически ограничен преди аз да сваля клетката, и че тази клетка ще бъде поставена отново, преди да премахна ограничителите

Да го контролирам по този начин не коства усилия

С клетката за девственост аз мога активно да го доминирам, без да се налага да полагам много усилия. Малко флиртуване и дразнене всеки ден върши достатъчно работа. Според мен, от всичките практики в женската доминация, мъжката клетка за девственост е едно от нещата, които носят най-големи награди при минимални усилия. Да, в началото отнема време и усилия да се намери подходящата клетка и да се увериш, че той е заключен сигурно. Щом направиш това, всичко става по-лесно и резултатите са повече от впечатляващи. Няколко месеца усилия си струват живот, който ти контролираш.

Това ме учи да бъда егоистка

Знам, че звучи лошо, но помисли. Като подчинен мъж, той получава удоволствие от това, че се жертва и се е посветил на служенето на жената, която обича. Той има силна нужда да дава, докато получава много малко в замяна, и за да работят тези отношения, този, който получава не трябва да чувства вина за това. Което с течение на времето, аз се научих да правя. Това ни позволява да се концентрираме изцяло върху моето удоволствие, докато игнорираме неговото и това е начина, по който трябва да се чувстваме, за да сме щастливи във връзката ни.

Той никога няма да ме напусне заради друга жена

Никога не се тревожа, че ще кръшне или че ще ми изневери. Това буквално е невъзможно да се случи. Като е заключен в клетката си, той няма да се съблече пред друга жена, тъй като ще го е страх, че тя ще му се присмее. Също така ще е дяволски невъзможно да намери жена, която да е достатъчно извратена, и обича да доминира мъже, по начина, по който той обича. Повечето жени имат склонността да са подчинени.

Не изпитвам никакво принуждение да правя секс

В много бракове, мъжът мисли, че поради факта, че са женени, той може да прави секс със съпругата си, когато поиска и ще настоява тя да му даде това, което той иска. Ако тя не се наведе и не го поеме, той ще е фрустриран и ще негодува. Ако тя му позволи той да я оправи по начина по който той иска, без нейно желание, то тя ще негодува. С мъжката клетка за девственост сексуалната фрустрация за него е продължителна и напълно нормална, и мъжът се учи не само да живее с нея, но и да се наслаждава на това чувство.

Неговите оргазми ще са горчиво-сладки

Понякога той иска и желае толкова силно оргазъм, че когато го постигне, съжалява почти веднага след това. Внезапната загуба на подчинеността след оргазма може да е много трудно да се преодолее, особено когато не му е позволено да действа по друг начин, освен като подчинен по отношение на мен. Той трябва да потъне дълбоко в себе си, до най-дълбоките нива на психиката си, и да си поправи път нагоре. На някои мъже (на моят мъж, включително), действително им липсва чувството на фрустрация, когато най-накрая им е разрешено да изпитат оргазъм. На тях също така им липсва чувството на подчиненост, което те нормално изпитват, но което им липсва в периода след получения оргазъм.

Неговите сексуални умения ще се подобрят

Там, където няма мъжки оргазъм, сексът е безкраен. В нашата връзка, неговия пенис дори не се възприема като сексуален орган, тъй като той няма нищо общо с моето удоволствие. С неговата принудителна сексуална фрустрация, той винаги е готов с желание да ме задоволява със своя език, и има достатъчно възможности да се упражнява. Дилдото, което се намира на двойния страпон за глава, никога не омеква и по размер е такъв какъвто аз съм го избрала (по-голям от неговия) и способността да ме праща до луната всеки път, когато той го използва на мен, го кара ефективно да си слага рога сам на себе си, за да ми достави повече удоволствие.

Нужни са ми минимални усилия за да му доставя удоволствие

Когато му позволявам оргазъм, аз го насърчавам да свършва колкото е възможно по-бързо. В нашата връзка, преждевременния оргазъм се възприема като добро качество, тъй като показва, че той е дотолкова цялостно обзет от похот по мен, че не може да се контролира. Отнема ми малко време и усилия, за да го накарам да свърши. Свалям калпачето на клетката, карам го да свърши (няколко движения нагоре надолу с ръка по члена му), слагам калпачето на клетката. Простичка процедура, която ми отнема 5 минути максимум. Така и трябва да бъде.

Укротява моята ревност

Някои хора имат силно чувство за съхраняване и опазване на връзката и партньора си. Аз съм една от тях. Той е мой, дявол да го вземе! Всяка жена, която е флиртувала с мъжа ми в миналото ме вбесява и аз съм правила няколко сцени (когато съм била подпийнала), от които изобщо не се гордея. Това беше преди да поема контрола и да го заключа в клетка за девственост. Сега, когато знам, че е практически невъзможно да бъде примамен от други жени, тази част от моя характер е напълно успокоена. Никога не изтървам нервите си на публични места, но ще го накажа за това, че е обърнал твърде много внимание на друга жена като му сложа запушалка за уста, като се приберем вкъщи. Според моите правила, на него не му е позволено ненужно активно да говори с която и да е друга жена. Ако жена говори с него, той трябва да бъде учтив и да й отговаря, но не трябва да казва неща, което биха насърчили по-нататъшни разговори.

#Клетка #бг

[lilianahill71]

Бесплатна порнографија: Гледање порнографије је здрава пракса у животу

Сексуално истраживање је једно од искустава које људи уживају да раде. И то је уобичајено међу паровима и одраслима који су одани сексуалним активностима. Али онима који су нови у сексу може бити тешко. Неће знати шта их занима и шта сексуално воле. Исто тако, они неће бити свесни конкретних сексуалних положаја и како се то ради. Не помаже ако сте само слушали о сексу, али никада нисте били изложени. Можда ћете тешко проћи кроз састављање свега и постављање у свој мозак.

Не постоји никакво постављено правило када је сексуалност у питању. Људи имају различите укусе и жеље у животу, а исто важи и за сексуалне склоности. Свака особа има јединствено сексуално ожичење и то није ништа чудно. Уместо тога, требало би да славите и истражујете те жеље позитивним приступом и одговарајућим партнером. Неки људи свој пол сазнају тек након гледања порно видеа. Ако се не ради о порнографији, требат ће им дужи период да би знали да ли су хомосексуалци или би-сексуалци.

Међутим, то не значи да је порнографија једино средство за одређивање родног питања. Постоје и други начини сексуалног зрцаљења где они потврђују свој пол. Тако поред порнографије своју сексуалну оријентацију можете открити и на различите начине. Али ако сте сексуално неуки, можда ће требати више времена да закључите да бисте схватили свој пол. Стога би вам помогло да уштедите време у одређивању свог сексуалног језгра ако гледате порно видео снимке.

бесплатна порнографија је здрава за сваку везу, па чак и најбољи љубавници узимају времена за порно видео. Сматрају личном одговорношћу испуњавање сексуалног задовољства редовним ангажовањем. Помаже вам да се волите чак и без присуства поступака вашег љубавника. Открићете и више својих свиђања и несвиђања. Порнографија вас спречава да будете толико зависни од сексуалне наклоности вашег партнера. Другим речима, имате контролу над целокупном сексуалном активношћу.

Сваки пар би требао повремен�� гледати видео снимке о сексу како би одржавао своју везу здравом. Доноси вам пуно предности које понекад можда и не схватите. Заједничко гледање порнографије држи вас обоје на истој сексуалној страници да бисте уживали заједно. Као пар понекад можете бити уморни и досадити вам због исте сексуалне активности. Али порнографија вам помаже да истражите нове идеје, позиције и створите нове сексуалне фантазије. Здраво је повремено гледати порнографију, али наравно, уз пристанак вашег партнера. Можете одабрати неколико видео клипова који вам се свиђају и показати их партнеру. Можда ће вашем партнеру помоћи да боље разуме ваше жеље и фантазије.

Порнографија би могла бити забавна за већину парова. Неки од видео снимака доносе смех и улепшавају вам расположење пре него што се препустите сексуалној активности. Али није препоручљиво да постанете зависни и гледате порнографију сваки пут пре него што водите љубав. Требали бисте осигурати да вас партнер и даље сексуално привлачи и да мање користите порнографију.

[simonsmilee]

Други чувства се запечатали в нея — приятелство, състрадание, сексуалност, но онази обич, която вярва и се доверява на постоянството на друго човешко сърце, романтичната любов, била изгубена

[lettaova]

тема : Аз и другият пол. Опасно ли е различното?

предмет: Социални роли на половете, ЛГТБ общество,

обект: съвременното общество (в частност България)

Теза: Развитие на емпатия в човешкото поведение

Хипотези: Роли на мъжете и жените. Опасни ли са джендърите и какво всъщност представлява джендърът?

методология, която предлагате за ЕСИ:

Човекът съществува още от преди да си говорим, че на Земята има история. Животните, както и хората за пръв път се появяват преди около 2,5 милиона години и е факт, че поколения наред, човекът не се е отличавал с нищо от животните, с които заедно и задружно е обитавал планетата. Единствено биологически хората са се различавали един от друг. Това важи, разбира се, и за животните. Въпреки това и животните, и хората са имали определени роли в обществата си въз основа на пола. Нима мъжките птици в горите и джунглите на Нова Гвинея не изпълняват цели ритуални танци, за да впечатлят някоя женска, за да могат да се чифтосат и да продължат своя вид? Нима една лъвица в саваните на Африка не обгрижва своите малки? Хората, подобно на животните, са изглеждали по абсолютно същия начин в своите групи- майки, прегръщащи и обгрижващи своите деца и нахъсани млади мъже, опитващи се да впечатлят жените. И тогава хората са обичали, сформирали са групи и са се опитвали да извоюват своето определено място в обществото. Но човекът не се е различавал с абсолютно нищо от животните векове наред. Никой не е имал представа, че един ден ще съществуват говорещи, квадратни кутии (телевизори), че ще пътуваме отвъд орбитата на планетата или че един ден ще имаме лек срещу най-смъртоносния вирус, известен на човечеството.  Не, човеците са били едни напълно незначителни животни, представители на рода Homo.

В днешно време обществото отново е съставено от биологически мъже и жени, които също имат за цел да се възпроизведат. Но с това не се изчерпват ролите им в съвременното общество. Според повечето общества, както традиционни, така и съвременни, масово се наблюдава тенденция за разпределение на обществените роли според половата принадлежност. От мъжете се очаква да са воини в съвременния корпоративен свят, докато от жените се очаква по-скоро първо да се погрижат за тези, които със сигурност в ранна детска възраст са изцяло зависими от тях.

За да можем да разбираме поведението на жените и мъжете в обществото, ние трябва да сме наясно как се случва процесът на половото осъзнаване, как се изгражда самооценка, как се придобива самочувствие и как даден човек ще сформира своята идентичност. Обществото и околната среда оказват съществено влияние върху възприятията на човека. “Комуникацията чрез значещи символи осигурява форма на поведение, насочена и към другите и към себе си. Аз-ът, който може да бъде обект за себе си, е по същество социална структура.”Семейството, учителите и по-късно приятелите сформират и възпитават подрастващите, като им обрисуват определена система от полови роли, която система се нарича созиализация. Това ще да означава следното: и малките момичета, и малките момчета да знаят своето място в обществото, а след като са осъзнали това се очаква от тях да са доволни с отредената им роля.

Огромно влияние оказва половото самосъзнание върху човешкото поведение. То ясно издава как един човек възприема себе си като представител на един от двата пола и съответно как изпълнява ролята си, общоприета от обществото. Осъзнатият полово индивид насочва адекватно и осъзнато своята сексуалност, носейки определени черти и приети вече стереотипи. Този процес е бавен и търпи промени през целия ни живот. Начало той бележи едва в ранна възраст, когато малките деца за пръв път осъзнават, че принадлежат към единия от двата пола. Детето получава информация относно това чрез общуване с връстниците си и чрез наблюдение и вслушване във възрастните. Когато малко момиченце получи коледен подарък бебе кукла, то веднага знае, че това бебе е зависимо от него, независимо, че то самото е все още зависимо от майка си. Това е един пример как нещо съвсем безобидно на пръв поглед, всъщност запечатва определени очаквания и разбирания в детската психика. В основите на възпитаването на полова осъзнатост лежат представите, които едно общество има за това какво е отредено на мъжете и жените в животите им, спрямо биологическото им различие.

Всички взаимодействия с хората до младежка възраст, всички модели, които сме имали в животите си, родите��и, учители, известни личности, всички те са спомогнали за нашата сексуална и полова ориентация. Съществуват хора, които независимо от факта, че са представители на единия пол, в действителност те чувстват, приемат и виждат себе си като представители на срещуположния. В много общества такива хора са все още отхвърляни и считани за объркани. За тях е по-трудно да се внедрят, тъй като обществото не е изградило все още подходящи граници на културата, в която тези хора биха могли да се впишат. Хората изначално изпитват страх от непознатото и когато то е в несъответствие с общо приетите норми, то те веднага го отхвърлят и отричат. В днешно време това се явява съществен проблем, тъй като все повече хора признават за своето себеусещане, което всъщност е в разрив с нормите на обществото и социалните роли на мъжете и жените.

исто биологически съществуват два пола- мъжки и женски. Освен биологически, съществуват и физически несъответствия между жените и мъжете. Прието е, че мъжете са здрави, силни, високи, а жените са дребни, нежни, физически немощни. Всяко общество, обаче, приема определени дейности като повече присъщи на мъжа или на жената. Според анализите на Хофстеде, такива социални роли могат да се нарекат мъжествени и женствени. Една жена може да се държи мъжествено, както и един мъж може да е женствен, но това означава, че тяхното поведение се разграничава от стереотипите, приети в обществото.

В повечето общества е изразено разпределението на обществените роли според половата принадлежност. Вече споменахме, че от мъжете се очаква да са конкурентно способни и да се съревновават по между си, докато от жените се очаква силна привързаност към дома, децата и близките.

Оттук и произлиза, че едно общество може да бъде дефинирано като женствено, когато полово обусловените роли се припокриват, тоесст и двата пола проявяват скромност, нежност, загриженост.

От друга страна, обществата, които биват определяни като мъжествени ясно разграничават полово обусловените роли.

Все по-нашумялата думичка „джендър“ залива информационното пространство и плаши като звяр хората в различни общества. Общото схващане за значението на думата джендър е, че това са всички представители на вида Homo sapiens, които не се вписват в половите роли, отредени от обществото, сиреч, гейовете и лезбийките.

Според Световната здравна организация (СЗО) джендър се отнася за "социално конструираните характеристики на мъжа и жената - норми, роли и взаимоотношения". Кратко, точно и ясно.

Според организацията дали един човек следва или не установените модели на поведение, зависи дали той ще бъде приет или изключен от социалната група. Джендърът не се определя биологично, тъй като биологически има само две възможности- мъжки и женски полови белези. Джендърът е резултат на взаимоотношенията между социалното общуване и обмен в обществата. Джендърът се сформира колективно.  И когато на колективно ниво се върви в посока унищожение на идентичността, няма как човек да не се запита „Аз кой съм и къде принадлежа?“

Повод за толкова погрешните разбирания относно джендърите в обществото, а между другото, това сме всички ние, стана Истанбулската конвенция. Все още не съм сигурна как толкова хора успяха да селектират информацията, че се цели заличаване на социалния пол и тотално обезличаване на половите роли на мъжете и жените.

Истанбулската конвенция е един инструмент, с който всички хора, които са жертви на някакъв вид насилие и издевателство от други представители на обществото, могат да си послужат, когато са изпаднали в ситуация, застрашаваща правата и свободите им. За съжаление, хората все още не могат да проумеят, че травмата, която остава у едно дете от гледката на пиян баща, пребиващ жена си, е непоправима. Все още хората не осъзнават, че нужда от защита имат не само малтретираните жени, но и малтретираните деца и мъже. Всеки може да бъде жертва на насилие и потискане, преднамерено или не, затова е и необходима институция, която да гарантира защитата на човешките права.

Обществата из нашите ширини са по-неблагосклонни към хомосексуалните връзки. ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансполови) хората в България могат да срещнат трудности в ежедневието си, въпреки че Конституцията не криминализира нито една проява на сексуалните малцинства.

Хомосексуалността е легална в България, но гей-браковете или гражданските съюзи между еднополови двойки, са незаконни.

България, както повечето страни от Централна и Източна Европа, които са в преход, е социално консервативна и хомосексуалността често се приема за табу. Много хора се изказват хомофобски

Това е една заплаха за мъжествените и установени норми. Не е прието, че даден човек може да има различно усещане за себе си от общото и установеното. С различието си, този човек застрашава установените норми и е несъвместим с обществото, независимо какви личностни качества притежава той/тя. На хомосексуалността все още се гледа като на заболяване или някакъв вид аномалия, която е въпрос на време да бъде отстранена, вместо да бъде приета. Хорските убеждения трудно претърпяват промени и да се наложи масово на обществото, че да имаш различно виждане и възприятие за себе си не е никак лошо, а би могло да подейства обогатяващо на културата. Обикновено демократичните държави са приели този „феномен“, като чиста културна особеност. Така хората живеят спокойно в обществото, без да се интересуват от личните сексуални влечения и предпочитания на другите. Фокусът е върху индивида и това какви качества притежава той. На мен лично би ми се живяло в такова общество, но за съжаление в България все още се плашим от огъня, който може да ни стопли и сплоти.

Как бе възприет текста от конвенцията, е показателен за хомофобските настроения в България. Хората не се замислиха, че най-вероятно са жертва на домашно насилие, но пък вече започнаха да обсъждат надлъж и нашир заплахите от травеститските и хомосексуални инвазии. Все още сме много назад в развитието на толерантността си. Често чуваме хомофобски изказвания от политици и обществени личности, които допринасят за цялостното дискриминиращо отношение към различните от стандарта. Това кара гей-общностите в България да се чувстват още по-изолирани и още по-самотни, неразбрани от обществото, само защото в личен план те не изпълняват отредената от обществото им полова роля. Смятам, че всички хора трябва да проявяват емпатия към индивида, не към личните предпочитания на някого. В модерните общества за Даниел Лърнър личностите се отличават от масата  със способността на емпатия, тоест вчувстване, влизане в положението на Другия и съпреживяване на драмите и състоянието му.  Всички ние сме хора, всички сме изградени от еднакви частици. Винаги трябва да се поставяме на мястото на другия, за да може да оценим как нашето поведение би се отразило на човека отсреща. И нека се замислим, предпочитаме да живеем в страх и омраза, в невидение и неразбирателство, или можем да обогатим културата си и да приемем, че различното е красиво тогава, когато то самото се чувства част от цялото.

Манталитет и развитие на индивида.

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.  Едни мечтаят да летят в Космоса, други се страхуват от мисълта, че извънземни може да съществуват. Това е известна фраза на Хенри Бергсън, чиято теория гласи, че човек е толкова голям, колкото интелектуално се е разтегнал. Той смята, че съзнанието представлява разтягане, интелектуално продължение на човека над принадлеженето към социалните формации, предлагащи колективно безсъзнание в смисъла на социално приемлива рутина. Факт е, че когато човек е ерудиран или принадлежи към по-висока калса от обществото, то маниерите и говорът съответноо са присъщи на социалното му положение. Същото се отнася и за по-нисшия клас, комуто омразата и отрицанието са присъщи. Хората често казваме, че с пари всеки може, но не се досещаме, че за да достигнеш определено финансово ниво, то ти трябва да поработиш и върху своето интелектуално такова. Доказано е, че всяка промяна в манталитета и в социалните групирания и механизмите на техните прегрупирания се случва с - или поради нарастването на скоростта на движение на информация и медиативното участие на нова технология. Сиреч, колкото по-бързо развиващо се е едно общество, толкова повече се обогатяват и културата и възприятията на хората в това общество. Колкото повече новости има пред нас, толкова по-голям кръг от възможности се разкрива.

Според Арнолд Тойнби, основен белег за дезинтеграция е този, в който дезинтегрираната цивилизация си е извоювала спокойствие, предоставяйки насилствено политическо обединение. Нещото, което предизвиква фрустрация, е липсата на синхрон и хомогенност в разпространението на информацията. Когато в едно неразвито общество се предоставят техно��огии като в развитите западни общества, това обикновено създава проблеми, тъй като чисто интелектуално, изостаналите общества нямат културните особености да възприемат адекватно наличието на информация. Оттам произхождат и радикализираните общества, които отричат всичко западно, просто защото техните възприятия са архаични, остарели и не биха могли да се интегрират и поместят в света на технологичното и културно развитие на западните общества. От своя страна, развитите общества не разбират защо е толкова силно осезаема разликата в развитието и възприятието на по-патриархалните и изостанали народи, какво е допринесло тези хора да бъдат толкова назад в мисловната си дейност и защо отричат неща, които видимо подобряват качеството на живот на индивида. Остарелите общества не обръщат внимание на културното си и духовното си развитие, откъдето и идва невъзможността им да приемат света такъв, какъвто го познаваме, развит, модерен и приемащ различните гледни точки и възприятия.

[antifainternational]

February 16, Sofia - Радикален Прайд София 2019 / Radical Pride Sofia

English below Миналата година по това време се събрахме на първия "Мини-прайд" в знак на солидарност срещу омразата, която вече от 16 години насам кулминира в марш с факли в почит на откровен нацист, фашист и Министър на Войната. Сега отново има нужда от нашата силна съпротива срещу авторитаризма, милитаризацията и омразата по света и у нас. Радикални! Защото за нас това означава автентична, коренна промяна. Пресечни! Защото разпознаваме, че насилието основано на различни признаци, дали пол, класа, джендър идентичност, сексуалност, етнос, ксенофобия, и дори биологичен вид, са различни симптоми на един и същ проблем. Солидарни! Защото вярваме, че само заедно можем да се преборим с неправдите! Миналата година видяхме омраза към хората с увреждания, и майките, които се застъпват за тях. Но видяхме и тяхната неуморна съпротива! Видяхме, че за много хора омразата към хората с различна сексуалност е по-силна от емпатията им към жените преживяващи насилие. И това само сплоти движенията за правата на жените и ЛГБТИ хората. Видяхме отхвърлянето на международна солидарност към хора мигранти, въпреки, че над 2 милиона българи са такива. Чухме расистката реч на настоящия "Министър на Войната", Каракачанов съпроводена от насилствени политики и действия срещу цяла етническа група. Отделно имаме твърде много примери, за законови мерки, които малко по малко ни доближават до тоталитарен режим - от забрани за карането на скейт, до изменения в административно процесуалния кодекс. В тази атмосфера на насилие и погубваща омраза, само и единствено организираната и постъпателна съпротива може да спре трагичното повторение на историята. Нацизмът не започва с газовите камери, а свършва с тях и времето за реакция отдавна е настъпило. Не сме безучастни, нито безпомощни зрители на поредния кошмар от омраза и смърт, на който обричат нас и хиляди други живи същества! Без нацисти по улиците - и в управлението! 16.02.2019, 13.00 ч, Градинката пред Централната баня - пл. "Бански" --- This time last year we gathered for the first "Mini-pride" in solidarity against the hatred, which for 16 years now culminates in a march with torches in honour of an openly fascist, nazi Minister of War. Now again we must show a strong resistance against authoritarianism, militarism and hate, here and everywhere. Radical! Because for us, that means authentic change from the roots. Intersectional! Because we recognize that violence based on different signifiers, whether sex, class, gender, sexuality, ethnicity, xenophobia, or even biological species, are just different symptoms of the same problem. Solidarity! Because we believe that we can only succeed in our struggle if we are together! In this atmosphere of violence and devastating hatred, only organized and progressive resistance can stop the tragic repetition of history. Nazism does not begin with the gas chambers, but ends with them, and the reaction time has long since occurred. Any hesitation, any resignation or indifference to aggression, logic, and language of hatred is detrimental both to the most vulnerable groups in society and to all of us. We are not indifferent or helpless viewers of yet another nightmare of hatred and death to which we and thousands of other human beings are condemnеd! No Nazis in the streets! No Nazis in power! 16.02.2019, 13:00, The garden in front of Sofia Central Mineral Baths - "Banski" Square

#radical pride sofia #antihomophobe aktion #antifa #antifascism #antifascist action #sofia #bulgaria #Антифа България

[vaseljenska]

Одржан протест родитеља против начина третирања сексуалности у новом образовном програму

Одржан протест родитеља против начина третирања сексуалности у новом образовном програму http://www.vaseljenska.com/drustvo/odrzan-protest-roditelja-protiv-nacina-tretiranja-seksualnosti-u-novom-obrazovnom-programu/

#НВО #породица #Протест #Родитељи #Сексуализација #сексуалност #школа

[keeptolking]

Дългосрочните ефекти от (СМИ) - програмирането на мозъка

1. Ефектът на култивиране: Човешкият мозък може да бъде „култивиран“ чрез телевизията, както селянинът обработва земята си. Медиите „култивират“ нашето съзнание, като подсъзнателно вмъкват морални ориентири, след които ще живеем живота си. Ефектът се дължи на околната среда, а не на съобщението - това кара ефектът да се фиксира в ума без нашето осъзнаване. След като сме свързани с телевизора чрез зрение, мозъчната активност намалява; мозъкът е нарушен от твърде много информация.

2. Ефектът от дневния ред: Програмата на съвременния човек се определя от медиите; той смята, че е важно това, което медиите му казват, че е важно.

3. Спиралният ефект: Човекът се адаптира навреме към общественото мнение. Тези, които са съгласни с мнението, ще се изразят по-силно, а тези, които не са съгласни с общественото мнение, се оттеглят мълчаливо. Медиите имат силата да формират гледна точка, така че само 20% не са съгласни и в крайна сметка 20% ще мълчат.

- Форматиране и програмиране на мозъка: мозъкът прилича на компютър. Връзките в мозъка се развиват в резултат на информацията, която получава. Телевизията оказва силно влияние върху развитието на мозъка: инхибира активността на лявото полукълбо и префронталната кора по време на гледане. Мозъкът не е проектиран да получава толкова голямо количество информация, че телевизията го бомбардира: броят на кадрите и видео ефектите (особено във филмите и видеоклиповете) е твърде голям за капацитет за обработка, така че повечето когнитивни функции на мозъка са блокирани и съобщенията преминават директно в подсъзнанието. Резултати: при младите от новото поколение отслабване на логико-математическо мислене, граматика, изразяване и дискурсивност (по принцип какво общо има с езиковия синтаксис), както и дефицит на внимание, концентрация, мотивация.

- Контрол на инстинктите: този, който е прекарал детството си с много телевизия, ще му бъде много трудно да контролира инстинктите си (самозащита, сексуалност, глад). Практически пример: познавате хора, които гледат телевизия и се хранят, докато забравят за тях?

- Причинна приемственост: тези, които гледат много телевизия, имат затруднения да преценят от причина до резултат. Това води до невъзможност за адаптиране към новите условия.

- Проблеми с речта: думите са лесни за научаване, но значението им е трудно за разбирането на тези, които гледат много телевизия - те не могат лесно да формулират последователни изречения.

- Стратегии за мислене: телевизията отпечатва вашите мисловни процедури (който е работил в компютърните науки разбира по-добре: p), вие сте практически програмирани.

- Пристрастяване: симптом на екстремна интоксикация - когато вече не можете да спите без телевизор.

[todorpeychev]

Тавтологията в романа на Тодор Пейчев "По-различен ли?! Не се препоръчва" - ефект или дефект

Тавтологията в романа на Тодор Пейчев "По-различен ли?! Не се препоръчва" - ефект или дефект

В опитите си за редукция на етноцентричната проблематика българската литература на настоящето понякога успява да измести - ко��а повече, кога по-малко - ракурса си към периферни на традиционната тематична ос наративи.

Като актуален пример за споменатата тенденция може да се посочи романът на Тодор Пейчев "По-различен ли?! Не се препоръчва". Защо се спирам именно на въпросния текст?

Творбата е стратегически удобна за критическо вглеждане, тъй като презентира един тип сюжетна структура, производна на неутвърдена тематична матрица в родната ни литературна действителност. Става дума за т.нар. гей роман. Понятието дори в световен мащаб е доста лабилно и податливо на интерпретации, но най-общо мотивировката му е очевидна - касае се за художествена проза, която проблематизира вид алтернативна сексуалност.

От тази гледна точка текстът на Тодор Пейчев попълва липси в каталога на нацоналната ни литература. Нещо повече - с оглед на редките опити за художествено обговаряне на хомосексуалността на българска територия "По-различен ли?! Не се препоръчва" бележи „еволюционен” етап в хронологичната си поставеност спрямо сходните (и предходни) нему произведения. (Говоря за "Изобретателят" на Борис Шивачев от 1931 г. и повестта "Очите, които плачат" на Александър Вутимски, неиздавана приживе, но създадена през четиридесетте години на 20. в.). Засега няма да коментирам съотношението между трите изброени заглавия, тъй като съществува риск от неуместно и прекомерно отклонение от предвиденото изложение. Ще се опитам да концентрирам разсъжденията си около стуктурата на романа и да проследя функциите на стилистичните техники, използвани в него.

Преди всичко трябва да се отбележи, че форматът на текстополагане насочва към контурите на бестселъра. За това се информираме от прозрачния стремеж текстът да бъде пунктуално неразчленен, с което се постига "четене на един дъх". Отпада условието за съобразяване с организационно-смисловите потенции на сегментирането и практиките на озаглавяването при отделните елементи (глави, части и пр.), които всъщност отсъстват - текстът е крайно монолитен. Заглавието на самия роман директно проговаря и максимално еднопосочно извежда възприятията към аспектите на съдържанието - идейно, тематичено, сюжетно-събитийно. След като сме се запознали със заглавието, можем в голям процент на успеваемост да предположим за какаво ще се разказва.

Освен че романовият дискурс почива върху аморфността на повествованието, то той е и монологичен, а както знаем, изповедта предполага завишена интмизиация на възприятието. Разказвачът говори от първо лице за себе си. Актът на споделянето парадоксално се обвързва както с исторически достоверна повествователна рамка (преходът от комунизъм към демокрация в България между осемдесетте и деветдесетте години на 20. в.), така и с анонимността на централния персонаж - името му не се споменава, дори никой от останалите герои не се обръща към него по име. Оттук изниква усещането за явно интенционално противоречие: от една страна, личи намерение за пълно откровение, а от друга страна, се тушира абсолютната видимост на главната фигура в текста, особено ако я схванем като еквивалент на авторовото аз. Все пак не бива да се подминава и наблюдението за привидната дефектираност на посланието като стилистичен похват. Нулевата степен на антропонимична маркираност допринася за по-непринуденото емпатиийно съ-участие към героя и към неговите лични социално-битови и екзистенциални перипетии.

Също така видима е неналичността на пряка реч - репликите на героите са преразказани от повествувателя. Той придобива авторитарен статус в отношението си към другите персонажи, а те стават обозрими единствено през погледа на субекта разказвач. Проектирани са като герои типове: типажът на алкохолика, мафиота, проститутката, гея (във всичките редакции на образа) и т.н. Общо взето читателят няма много възможности за себеидентификация и спокойно може да се почувства естетически ограбен. Характерна в пълнотата на личностното си разгръщане остава само ролята на доминиращия персонаж (наратора).

Като прибавим и бедната на метафорика семантична зареденост на текстовото пространство, оскъдността на речника и често повтарящите се (дублиращи се) лексика, фразеологични и синтактични конструкции, трудно би било да се доберем до констатация за ярко определимо художествено достойнство на романа. А той е направен просто, както сам отбелязва авторът: "Когато започнах да пиша тази книга, нямах намерение тя да бъде публикувана. Затова не е редактирана - нито граматически, нито художествено - за да е първична и автентична." Мисля, че стремежът към автентика обаче е изиграл лоша шега на Тодор Пейчев - отвлякъл е от текста неговата литературност (в смисъл на художественост), доближавайки го повече до мемоаристиката, отколкото до художествената прозаическа творба. Само че би било неоснователно да привиждаме в "По-различен ли?! Не се препоръчва" продукт на мемоарното. Доколкото в книгата има смътни отражения на историческа действителност и отгласи от съпътстващи събития, то симптоматичната за мемоарното четиво конкретност напълно се губи. Не се споменават нито дати, нито данни за обществени личности. На показ е по-скоро намекът, съчетан с анонимност.

Дотук начертахме като че ли бегла скица на някои от пробойните в системата на текстовото цяло. Но има нещо емблематично за това произведение, което ме кара да преосмисля донякъде преобладаващо негативната оценка. Разколебава ме своеобразието на споменатата вече тавтологичност. Прокрадва се твърдението, че именно ритъмът, който създава непрекъснатото повторение на действия, мисли и описания на емоционални нагласи чрез аналогични до припокриваемост изразни средства, фиксира специфична техника на внушение за кръговост, за невъзможност да се разчупи един стереотип на живеене. Развоят на сюжета представлява непрестанно наслагване на огледални епизоди, докато не се изчерпа във взаимоотношенията между разказвача и Алексей (любовта на живота му). На свой ред повествуванието за сложната обвързаност на двамата герои изготвя същата панорама - серия от еднотипни актове. Така се очертава линията на лавинообразно нарастваща експресия, стимулираща една визия на безнадеждността, на отчаянието и умората от последователното разочарование.

Контекстуално финалът на произведението не дава поводи за еднозначно тълкуване и не отчита категорично решение на поредицата от драматични питания на безименния субект резказвач. На пръв поглед главният герой е постигнал състояние на хармонична равносметка, но същевременно ни дава да разеберм, че след разрива с Алексей отново засяда в своята отчужденост от света, където пребивава формално без реален стимул за съществуване. Така краят на историята остава отворен, което, мисля, при всеки жанр е по-скоро плюс, отколкото недостатък. Въпреки това се откроява осезаемо изпъкващата елегична нотка в атмосферата на завършека.

Накрая стигам до извода, че ми е трудно да излъча еднозначно мнение за текста на Тодор Пейчев, но в мен се настанява убеждението, че каквито и пукнатини да обема "романът", то той е безспорно явление в българската литература. Най-малко защото е без прецедент.

Стоян Меретев

Стоян Меретев - Тавтологията в романа на Тодор Пейчев „По-различен ли?! Не се препоръчва” - ефект или дефект (liternet.bg)

[lay-me-down-on-a-bed-of-roses]

Знам, че никой не го бръсне за следващите ми думи, но съм писател. Единствено така изразявам чувствата си, такива каквито са.  Мазохистичната ми натура никак не се задоволи с болката, сълзите и всичко, което преживях преди месеци. След тях започвах все повече и повече да намирам начини, с които да чувствам точно тоя тип болка. 

И ако това ми беше достатъчно, щях да спра. 

Преди пет дни аз реших да се подложа на това нещо още един пореден път. Два часа и отгоре всичко беше наред. Не бях рухнала, не се чудех как да си събера парчетата и да се залепя отново.... 

И дойде надписът “В памет на Хийт Леджър” 

За всички ония, които стигайки до тук ще кажат “Е, к’во се депресираш?” искам да кажа едно нещо... Имало ли е момент, в който се чувствате сами? Съвсем сами, в зала пълна с всякакви хора? Така се чувствам всеки божи ден, независимо колко хора са ме заобиколили. 

След като зърнах Хийт в Brokeback Mountain, защот аз по принцип филми не гледам и това беше два часа и половина развлечение, което си подарих, се влюбих. 

Не в красотата му.  Нито в гласа му.  Нито в него... 

В начина, по който той изигра своята роля. 

Енис минава през много, и въпреки че псувах, виках, нервих се и ако бяха във филма щях да пребия героя, то той в крайна сметка беше този, който ми се наби на очи. 

Не можех да си обясня защо, но не можех и да го спра. 

Когато филма свърши веднага потърсих другите му филми и се натъкнах на новината (за мен), че е мъртъв. 

Повярвайте ми, ако двадесет минути рев заради края на филма бяха много и ме болеше след това главата, следващите три часа и половина, които прекарах заровила се в завивките си и опитвайки се да спра вече да плача... Бяха ад. 

Тогава се започна. Филм след филм. Гледах наред и все повече и повече осъзнавах, че този човек ми беше вече любим. 

Започвах да се влюбвам във всяко едно нещо, що бе негово. 

Очите, косата, кожата... От главата до петите, сякаш бях хлътнала в един мъртвец. 

И сега реших, че пак ми трябва един момент на слабост, в който си припомням, че той не може да докаже на света колко много заслужава да бъде награждаван. 

По дяволите, той не може да покаже още един куп роли на този свят, които ще изиграе по един наистина перфектен начин, защото ако трябва да изредя любимите си актьори, то той ще бъде първият. 

Четох статия за задкулисните пикантни истории относно Brokeback Mountain и осъзнах няколко неща. 

“Do you think there was a part of you that imagined the two of you would somehow end up together?” “I said it would make me too sad to answer but it’s also one of my favorite things to imagine It’s actually one of my favorite places to visit.” - Michelle Williams

Аз, като човек, който не харесваше героинята на Мишел, се трогнах от думите й, точно защото съм човек, който също има част от съзнанието си, в което реално Хийт е до мен. Е, не като любовник или нещо... Просто като приятел. 

“He was extraordinarily serious about the political issues surrounding the movie when it came out. A lot of times people would want to have fun and joke about it, and he was vehement about being serious, to the point where he didn’t really want to hear about anything that was being made fun of.” - Jake Gyllenhaal 

Влюбих се в този човек дори и още повече. 

“I miss him as a human being and I miss working with him and what an unfortunate thing it is that we won’t be able to see the beauty of his expression. I think losing Heath and being a part of a family that was something like the movie, that movie we all made together, makes you appreciate that and hopefully moves you away from the things that really don’t matter to the things that do.” - Jake Gyllenhaal 

Ние всички изгубихме човек, който имаше още много да покаже. 

“When I got the part, to work with the talent that was in that film, including Heath Ledger, it was really a gift and privilege.” 

Все още изпитвам чувства и това е добре, предполагам. 

Но това, което най-много ме озадачи е факта, че писателката, която е написала историята казва: “Иска ми се да не я бях писала...” 

И започнах да се замислям. Тази история е перфектна от началото до самия край. Въпреки всякакви глупости, с които не бях съгласна. Като това, че Джак умира. И онзи флашбек със убития гей... Някои неща ми дойдоха в повече. Въпреки това краят, когато Енис в крайна сметка пази ризите и картичката... Това е буквално доказателство /имайки в предвид историята/, на цитатът: Love is a force of nature. 

Не ние избираме в кого се влюбваме. Природата ни го избира. 

Затова мразя, когато се лепят етикети по хората. Аз не съм лесбийка, бисексуална съм. И ще се радвам всеки един да го уважава. По същия начин уважавайте транссексуалните, различните, хората с друга религия, ония с друг цвят на кожата. Мама му стара, уважавайте дори и мазните цигани, които не ви оставят да спите! Не делете само по цвят, религия, сексуалност, възможности и възгледи. Не се присмивайте на различните и винаги се стремете да видите тяхната гледна точка. Позволете на всеки да се докаже, а ако не може да го направи и ако не може да ви спечели... Го пуснете да си върви. 

Светът може да е едно по-добро място, ако това бъде превъзмогнато. И нека да го направим, защото те, легендите като Хийт Леджър, са целяли точно това. 

Тук искам отново да споделя думите на Джейк, защото мисля, че той много по-добре от всички знае отношението на партньора му относно филма. 

“He was extraordinarily serious about the political issues surrounding the movie when it came out. A lot of times people would want to have fun and joke about it, and he was vehement about being serious, to the point where he didn’t really want to hear about anything that was being made fun of.” 

#heath ledger #есе #чувства #любов #светътможедаепо-добромясто #бъди #добър #и #позволи #на #всеки #да #се #докаже #стреми #към #това #разбираш #различните #защото #любовта #е #човешко #чувствуй #омразата #непремислена #ненавист #самия

[ime-i-prezime-blog1]

Боја

сакам да се намачкаме со боја, целите и така да легнеме на една постела и да почнеме да се мазиме и на крај да ги ставиме последните точки на страсната возбуденост што постои меѓу нас и потоа да го тргнеме тоа платно на кое сме лежеле и да излезе нашата уметност - сексуална уметност, уметност на допири и воздишки...

дали ќе зборувам за сексуалност? да, ќе зборувам. и тоа за онаа најинтимна сексуалност...не, не за секс, туку за поврзувањето на душа со душа, тело со тело, тоа е најинтимното нешто.

постои тело во него душа, малку по малку со секој збор се отвара. се отвара можност за разгледување на таа нечија душа, твоја душа. ми се отвара потреба да се нурнам во твојата душа и со лупа да го прегледам секое ќоше и истото да го анализирам. да се распространам со допири и секој милиметар твој да го почувствувавам.

кога ќе го отвориме тоа платно на таа сексуална уметност ќе се видат само неколку килограми распространета боја на една бела површина. можеби и без врска направена. но, ќе се гледа уживање и задоволство. уживање предизвикано од задоволството што се чувствувало при создавање на таа слика.

влијание. збор од осум букви. доволно силен за создавање на такви линии во бои на бело платно исполнето со задоволство исцртано со контурите на уживањето. и како што секој може да биде нечиј секс. така може да биде и нечие влијание. влијание кое ќе те доведе до лудило. до соништа и до задоволство. до болка и до уживање.

биди нечие влијание и секс. создавај уметност од мазење. дозволи некој да навлезе со анализирање и настојување да прошири допири. дозволи !