#Семейството на Дъгата

[wisemancax]

Rainbow Family - Семейството на Дъгата - София Прайд

Rainbow Family – Семейството на Дъгата – София Прайд Rainbow Family – Google Търсене Семейството на Дъгата – Google Търсене София Прайд – Google Търсене

View On WordPress

#Human Rights #LGBTIQ #Rainbow Family #Sofia Pride #Гей #Джендър Идентичност #Емисия #Идентичност #ЛГБТ #ЛГБТ общност #ЛГБТИ #ЛГБТИК #Лесбийка #Мултикултурализъм #Новини #Новините на NOVA #Полова Идентичност #Сексуалност #Семейството на Дъгата #София Прайд #Хомосексуалност #Централна емисия #Човешки права

[simonsmilee]

“Не е редно”

- Виж, наречи ме циник, ако желаеш, но просто за мен не съществува такова нещо като любов… - започна да обяснява с тих глас Калин. - Всичко е една пълна измислица, създадена от отчаянието на хората. Най-жалкото е, че почти всички те цял живот се стремят да открият “любовта”, срещат някого и може би след някоя друга вечеря в мозъците им започват да протичат химични реакции, отделяне на ендорфини - чувстват се малко щастливи и хоп нарекли го любов. И така всичко е прекрасно, дъгата е шарена, еднорози прелитат пред очите им, носят се по пухкави розови облаци до един определен момент, когато нещо се случва и всичко се сгромолясва с гръм и трясък. Накрая повечето от тях се озовават проснати върху самотното легло, с глава заровена във възглавницата, а празното шише алкохол лежи до тях за компания.

- Не бих те нарекла циник, Калине. - отвърна му Анастасия. Намести очилата си с рогови рамки по-добре върху носа си и драсна нещо в тефтера с черни кожени корици.

- А как би ме нарекла?

- По-скоро доста песимистично настроен реалист.

- Хаха, такова определение не бях чувал за себе си досега. - разсмя се младият мъж и приглади катранено черната си коса с длан.

- Шегата настрана. - продължи тя. - Ясно е, че миналото ти оказва влияние върху това кой си ти сега.

- И?

- Ами... - започна да говори Анастасия, но Калин я прекъсна, правейки жест с ръка.

- Момент, ще си позволя да те прекъсна. Какво съм преживял в миналото донякъде оказва влияние.

- Какво искаш да кажеш? - попита терапевтката и неволно се намести по-удобно в мекото бяло кресло.

- Ами тъй като си говорим за мен и истини от живота. - Калин се почеса нервно по носа. - Ако приемем, че миналото определя в какъв човек ще се превърнеш, то аз трябваше да съм долен алкохолик, който няма пукнат лев в джоба си и се чуди по цял ден какво да продаде, за да може да си купи евтин ликьор от магазина и да изкара вечерта, а ако не успее да намери пари - да го открадне. После като се прибере вкъщи да употребява насилие над жена си.

Калин замлъкна и сведе сивите си очи надолу. Заби поглед в черния под и намръщи веждите си. Анастасия не понечи да прекъсне минутата мълчание, която настана в стаята. Реши да остави пациента си сам да продължи диалога.

- Предполагам от яростта, с която разказах това и помръкналия ми поглед разбираш, че става въпрос за мен, нали?

- Разбира се. - промълви тя. - Това, че си първият ми пациент не означава, че съм толкова заблудена и неопитна в работата си.

- Не исках да те обиждам. - снижи гласа си Калин.

- Не си.

- Добре.

- Продължи. - подкани го тя с ръка.

- Та… - започна отново той, разкопчавайки копчето на бялото си сако и облягайки широките си рамена назад. - По тази логика за миналото и кой съм сега, трябваше да се превърна в баща си - долен алкохолик, да съм женен за прекрасна женица, която всичко прави за мен, дали от любов обаче или от страх не се знае и да я бия, защото просто съм пълен идиот. Опа. - Калин закри устните си с дългите си пръсти, правейки невинна гримаса.

- Това не беше нужно в момента. - контрира го Анастасия.

- Защо? Това съм си аз. - отвърна той. - Нали искаш да ме опознаеш и да разбереш що за човек се крие под тези изискани бели дрехи и привидно хубав външен вид.

- Добре, разбрах те. Смяташ, че ако миналото оказваше влияние, то ти сега трябваше да си младата версия на баща си. Впрочем днес ще поговорим и за семейството ти, не можеш постоянно да отбягваш темата. Но това ще е след малко.

- Няма какво да говорим за тях. - рече строго Калин. - Баща ми е луд и е в психото, а майка ми почина преди няколко години. Познай кой е виновен за смъртта й? Искаш ли да ти подскажа? - намигна й той, след което пусна плавна престорена усмивка по лицето си.

- Баща ти? - намести отново очилата си Анастасия.

- Бинго. - кресна Калин и посочи с пръст терапевтката. Тя се сопна от внезапната промяна в поведението му, но не посмя я да изкоментира.

- Между другото върви в оптиката след това. - вметна той.

- Моля?

- Говорим от двадесетина минути и това е деветият път, в който наместваш очилата си. Явно има някакъв проблем. Може би са ти големи. И не го забелязвам само днес, а откакто идвам при теб.

- Кхъм... - прокашля се Анастасия, опитвайки се да спечели време, за да му отговори. - Добре, предполагам? - прошепна изпод нос тя.

- …и не изглежда да е действие, породено от нервност. - продължи да коментира поведението й той.

- Може ли - повиши тон леко Анастасия - да продължим да говорим по темата?

- Разбира се.

- Добре, така като те гледам не си се превърнал в алкохолик. Поне не все още. - измърмори тя, а Калин се разсмя в отговор на закачката й.

- Има време, скъпа.

- Та… - продължи младата жена, опитвайки се да върне разговорът към същината му. - В какво си се превърнал тогава?

- Е, не си ли личи? - рече Калин, придърпвайки ръкавите на сакото си нагоре. На лявата му ръка блесна огромен сребрист часовник с метална каишка.

- Какво да си личи? - попита го заядливо Анастасия.

- Че съм успял.

- В какво? В момента виждам добре облечен, привлекателен млад мъж, който претендира с това какво има и как е облечен. Нищо повече. Искам да видя какво има зад тази престорена фасада.

- Престорена? Хайде да не се обиждаме, ако обичаш. Нищо не е престорено при мен. Виждаш това, което съм. И да, държа на външния си вид.

- Добре, няма да се обиждаме. - въздъхна тежко Анастасия.

- Значи мислиш, че съм привлекателен, така ли? - подсмихна се Калин.

- За Бога от всичко само това ли чу?

- Не, разбира се. Просто се заяждам с красивата си терапевтка.

- Да… поне едно нещо ми е ясно за теб. Заяждаш се и се държиш детински, защото те е страх да се разкриеш и да покажеш колко си уязвим.

- Защо да ме е страх да се разкрия?

- Защото ще покажеш, че си слаб и изстрадал човек? Никой мъж няма да го позволи това.

- Хмм, права си, но така бих се държал, ако бях на среща с теб. А, аз не съм. Нали?

- Не, не си.

- Тогава?

- Ти ми кажи. - попита го Анастасия и впи зелените си очи в него. Огледа лицето му от върха на най-стърчащото косъмче на главата му до това на наболата му черна брада. Лицето му беше изваяно - почти идеална симетрия, веждите гъсти и черни, но с перфектна форма придаващи на изражението му задълбоченост и доза загадъчност. Носът му прилягаше перфектно на чертите му, устните тънки, а челюстта бе толкова обособена, сякаш бе дялкана с нож.

“Господи, колко е красив”, помисли си Анастасия за миг. “О, не… нова мисъл, нова мисъл.” - стисна неволно очите си тя, опитвайки да прогони тази от главата си.

Калин също бе впил светлите си очи в нейните и не отместваше поглед. Само една малка усмивка проигра по тънките му устни. Той бе наясно какво си мислеше тя в този момент.

- Харесваш ме, нали? - попита тихо Калин, приглаждайки наболата си брада с ръка...

[theseaqueen8]

Единение

Някъде сред вечността...

Глава втора

Изненадата

Отворих очи. Бе просто кошмар. Прокарах пръстите на едната си ръка по хрилете на врата ми, веднага напипах процепите, а с другата докоснах заобленото си коремче, бебето беше добре. Всичко беше наред. Що за сън бе това? Земен свят, странни и изкуствени постройки, бетон. “Бетон”, какво означаваше тази дума? И как въобще беше стигнала до съзнанието ми? Знаех само, че не исках да изпитвам значението й в пространството, което обитавах. А онази кула, високата, гледах я с толкова любов. Неясен и объркан сън, без сюжет, само картини, или поне това си спомнях. Докато бях в капана му, помислих за Морското царство и го видях застинало в малка овална фигура. Търсех теб. Липсвахте ми, ти и нашият дом. Накъсани фрагменти от чужд свят и смутно усещане. Кошмар. Но не приличаше на сън. Сякаш бе спомен или предсказание. В крайна сметка беше просто един сън и нищо повече. Обърнах се настрани и се огледах за теб, имах нужда да те видя и почувствам до себе си. Нямаше те. Бе рядко явление и винаги имаше наистина уважителна причина, ако се случи да си извън постелята ни, когато отварях очи. Обикновено заспивахме в обятията си и се събуждахме пак там. Но като Морски цар си имаше и ангажименти, понякога, ранни и неотложни, макар да не ми се нравеше да си извън покоите ни, докато бях още сънена. Възможностите бяха - неотложна среща с морски обитател, заседание с представителите на подводния ни свят, лично посещение или взимане на участие в някоя важна задача или дело на твой поданик. Обичаше да си деен, да помагаш и да се сливаш с останалите членове на Морското царство. Мислех си, че именно това те правеше забележим и истински цар. Като възпитан кавалер, не ме будеше и се измъкваше незабелязано, но винаги ми оставяше малка изненада, за да ме компенсираш за отсъствието си: жива перла, игриво морско конче, фосфорираща рибка или писукащ делфин, който ме чакаше в предверието. Всички те ми правеха компания, докато си зает, и аз се наслаждавах на живия свят сред необятната красота на морското ни царство. Сега не виждах никого наоколо и не чувах звуци. Все още бях под влияние на съня и точно в този момент отсъствието ти никак не ми хареса. Несъзнателно рязко опитах да се надигна, но водата ме забави. Тук всички движения бяха плавни, а, извивайки се, телата наподобяваха феерични акваструктури, слети с морето и размити сред дълбините му. Огледах се още веднъж. Нищо. Надзърнах през прозореца навън. Всичко бе спокойно. Колко странно, обитавах дълбините заедно с теб отскоро, а сякаш никога не съм живяла друг живот. Живот на земята, извън Морското царство, далеч от теб. Сега той бе само вял и смътен спомен, мъртва ретроспекция в ума ми. Аз ли съм била? Или просто сянката ми беше бродила по земните пътища. Картините от него избледняха и се превърнаха в жалки артефакти за едно съществуване. Появата ти преобрази всичко, намерих се в теб и светът ми стана пълноводен и завършен. А присъствието ти бе морско сияние, озаряващо царството, и превърнало се в жизнена небходимост за мен. Едва сега открих своето отражение, предназначение и истинската си същност.

Винаги щях да помня онзи ден. Обожавах да се къпя в морето по залез слънце. Пясъкът бе мек и приятен на допир. Оставих моята бяла роба да се свлече и се потопих във водата. Последните лъчи галеха кожата ми. Водата и въздухът бяха прохладни, приласкаваха ме нежно, а аз се отдавах на техните леки пориви. Бях отпусната и се сливах с всемира. Изгубих представа за времето, то сякаш бе спряло, за да ми даде възможността да се насладя на единението си с божествената природа. Когато излезнах от водата, слънцето бе минало зад хоризонта, а небето се радваше на новите си ефирни багри. Здрачът настъпваше бавно, но упорито. Морето все повече приличаше на бездна, която ни най-малко не ме плашеше. Напротив, сякаш ме теглеше неудържимо. Гледах го и долавях особена мистика, и още нещо... Наведох се да взема ризата си и усетих нещо странно в ръкава й. Веднага я пуснах и се отдръпнах леко. От нея изпълзя смок, който заговори с човешки глас. Стори ми се отблъскващо създание, но този глас... Бе толкова нежен и красив. Мелодията му ме омайваше, сякаш идваше от дълбините и проникваше право в душата ми. А вибрацията му някак се закодира в мен. Разливащите се акорди отваряха сетивата ми, подобно на вълшебното въздействие на арфа. Шокирана от случващото се, веднага побързах да обгърна голотата си с голите си ръце. По тялото ми се стичаха капки солена вода и, от части заради вечерния хлад, но най-вече вследствие на изпитания ужас, ме полазиха тръпки, които не можах да скрия. Трябваше да се прибирам, но смокът отказваше да напусне ризата ми, въпреки моите настоятелни опити да го придумам. Обеща да го направи, само ако му дам клетва да стана негова жена. Отначало категорично отказвах, не можех да се примиря с мисълта да бъда жена на влечуго, морско чудовище. Но вечерта бе започнала да разстила тъмносинята си перелина наоколо и не ми оставяше избор. Накрая склоних, давайки му думата си, за да излезе от дрехата ми и да ме остави да се облека. Тръгна си, но заяви, че скоро ще бъда отведена в неговия дом. Надявах се да забрави и да ме освободи от даденото обещание. Но след няколко дни, натъжена и посърнала, се оказах пред него. Очите ми бяха пълни със сълзи, а погледът замрежен. Но смока вече го нямаше, до мен бе застанал Морският цар. Красотата ти можеше да бъде описана само от вечността на морето. Успокои ме с нежния си глас и ме пое в обятията си. А те ми дариха сигурност и убежище. Имах три браздовидни белега от драскотини на врата си. Така и не помнех кога съм ги получила и от къде. Докосна ги с пръсти и се отвориха хриле. Отведе ме в дълбините. Венчахме се и ти, Жилвине мой, ми показа царството си в цялото му величие, великолепие и прелест. Вълшебен свят, който припознах и обикнах завинаги. С търпение и любов постепенно ме предразполагаше и завладя сърцето ми. Така и не спирах да се чувствам твоя. Ти просто ме доведе у дома, за което бях благодарна и признателна, а аз сама избрах да остана. Завинаги...

Веднага се насочих към вратата. Коридорът бе пуст. Без да се колебая тръгнах да те търся. Срещнах отговорника по поддръжката на нашия коралов дворец и веднага го попитах къде си, той ме поздрави, отвърна дружелюбно, че не знае, и продължи с обичайните си задачи. Проверих тронната зала, после тази за заседания, но нищо. Отправих се към кабинета ти и буквално нахлух вътре.

- Чаках те. - заяви с присъщото ти спокойствие. - Знаех, че ще дойдеш! Явно съм ти липсвал! Бързо ме намери! - добави шеговито и ме изгледа с онзи твой игрив и проницателен поглед.

Може би някой друг път бих влезнала с усмивка в тона ти, но поради факта, че все още бях леко сънена, и като прибавих кошмара и липсата ти в постелята ни, се подразних на твоята увереност и фриволност в поведението. Е, признавам, този път сама се издадох. Явно моето изражение при влизането е отразявало вътрешната ми тревога и притеснение, а когато те съзрях, чертите са се отпуснали след напрегнатата гримаса в блажено облекчение с нотка благодарност. Отказвах да се дам така лесно:

- Просто се разхождах из двореца и реших да проверя дали случайно не си в кабинета! - заявих категорично. Винаги се държах на положение. Упоритостта ми бе пословична. Ти продължи да играеш и бе безпощаден:

- Е, значи “случайно” съм тук! Почти толкова, колкото и ти! - каза самонадеяно и самодоволно, но с меко изражение, в което дори долавях доза снизхождение, а то не ми се понрави. Имаше пълна власт над мен, но никога не ти позволявах да я демонстрираш. И докато имитирах неразбиращо изражение, ти добави с приятна и закачлива усмивка:

- Имам изненада за теб!

Хвана ръката ми, излезнахме от твоя кабинет и се понесохме навън. А там ни чакакаха четири делфина, два големи с техните две малки. Даде им знак и подводното представление започна. Истинска феерия от красота и звук. Делфините излъчваха сияние с цветовете на дъгата. Те ни поднасяха своя танц с лекота, но в него имаше изключителна симетрия и синхрон. Чертаеха във водата изящни фигури - кръгове, пирамиди и спирали. Телата им създаваха центробежна сила и се образуваха завихрения, които превръщаха пространството в енигма от аква елементи. Еднородната структура на водата сега бе едновременно сцена, декор и платно за артисти от най-висш порядък. Те рисуваха с телата си мандали и творяха хармонично единство от мелодични възгласи и символи на безкрайността. Завършекът бе грандиозен - групово оттласкване с обратно завъртане и сформиране четирилистието на детелина. Но изпреварих в заключението си, че това беше финалът. Бях хипнотизирана от случващото се, а това, че те чувствах зад себе си, обгърнал ни с ръце, ме бе потопило в лек и приятен унес, когато, някак неусетно, ти ме побутна леко напред и подкани да се присъединя към семейството делфини. Не разбрах как точно стана, но се оказах върху гърба на мъжкия делфин. Малките застанаха от двете ни страни и аз ги хванах за перките. А женската се позиционира пред нас и бе като водач. Поехме плавно на нещо като подводна езда. Бавно се отдалечавахме от двореца. Аз се наслаждавах на плаването с тях, което бе наистина вълшебно преживяване. А красотата на морските дълбини ме изумяваше и пленяваше. Разноцветните корали и водорасли даваха пъстрота и жизненост. Докато огърлицата от седефи и морски звезди привнасяше неописуем разкош. А богатството и разнообразието от морски обитатели във всякакви размери - риби, кончета, октоподи, медузи, рачета и какви ли още не създания със странни и причудливи форми и краски, създаваше органичност. Тази среда не просто работеше с фантазията, тя отразяваше нейните проекции. Междувременно предизвикваше екстаз за сетивата и сензорните възприятия. Възбудата бе приятна, но най-съществената характеристика на този свят оставаше именно властващият дълбок покой, който всъщност го определяше и носеше със себе си вечността. Помислих, че морската ни обиколка бе кулминацията на днешната изненада, но тя тепърва предстоеше. Стигнахме до подводна пещера. Делфините ми довериха своя съкровена тайна. Доведоха ме на мястото, където раждат малките си. Почувствах се привилегирована и благословена да споделя това пространство с тях. То бе храм, извор на живот, а аз вече бях посветена в тяхното тайнство. Сега, когато в моята собствената утроба растеше нашето дете, сякаш успявах да разбера чудото на сътворението, износването и даряването на нов живот. Любовта бе онази велика сила, която създава реалност. Нашият свят беше нейно творение. Когато поехме обратно към двореца, изпитвах радост и благоговение. Благодарих сърдечно на делфините при завръщането ни, прегърнах всеки един и в знак на признателност им подарих красива жива раковина, която да отнесат в пещерата. Бе ме обзело такова въодушевление, че веднага ти споделих своя разказ за незабравимото подводно приключение.

- Ти ли поиска от делфините да ме заведат в пещерата?

- Не бих искал от тях подобно нещо! Това място не е достъпно за всеки. То е тяхна обител. Аз просто исках да ти направя специална изненада с участието на делфините. Техните представления носят скрито послание. А плувайки, чертаят светлинна мрежа около Земята. Тя има способността да пречиства. Линиите им са сияйни структури, а точките, в които се пресичат, отварят портали, служещи за връзка с другите измерения. Делфините са изключително чисти и възвисени в съзнанието си. Някои от тях, ако се наложи, дори биха могли да изберат да се привнесат в жертва един ден в името на общото благо и спасение, оставяйки се да бъдат хванати и затворени в изкуствени басейни. Но нека не говорим за това сега... Те сами предложиха да ти покажат пещерата. Мислят, че си готова за това посвещение в тайните на подводното царство. Усетиха майчинското чувство, което се зароди в теб...

- Не разбрах как се случи, но свикнах с този свят и станах част от него. Знам, че му принадлежа. Благодаря ви за всичко! Ти и останалите обитатели на Морското царство веднага ме приехте и обикнахте. Сега се чувствам у дома.

- Ела, та ти си призвана да бъдеш това, което си, а именно Морската царица. Това е твоят свят. Завинаги...

Обаятелното ти присъствие и преживяването ми с делфините успяха да ме разсеят и бях забравила за съня, но за миг картината на застиналата и мъртва отливка на Морското царство се появи в моето съзнание. Без да усетя думите се изнизаха от устата ми:

- Обещай, че винаги ще е така!

Знаех, че и ти виждаш онези кошмарни отрязъци от друг свят, неприсъщ и чужд на нашия. Нещо повече, твоята дълбока мъдрост и сензитивност можеха да проследят невидимите нишки, да съединят отделните части и да разтълкуват скрития смисъл. За мен това бяха просто достигнали до съзнанието ми отломки от далечно съществуване, но ти слепваше всяка треска и вече бе открил разковничето, където лежеше истината. ��твърна само:

- Обещавам ти, че винаги ще сме свързани, ние и този свят.

Обви ме с ръце, синът ни се протегна в знак на доволство, а аз избрах да затворя очи, да потъна в този миг и да го превърна в моята вечност.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Софийска филхармония обещава красива и цветна музикална есен

Есенният сезон на Софийска филхармония беше представен от директора й маестро Найден Тодоров като провокация към Covid-19, който промени живота ни. Постави ни изпитание, което не приключва, но и ни даде шанс да разберем кои сме, какви сме.

И преди в друг контекст сме коментирали, откакто Найден Тодоров е начело на Филхармонията, с какви световни музиканти и великолепна музика сме съпреживявали вълнуващи концерти в зала „България“. Но сега, с днешна дата, всичко стана по-различно, неочаквано и непредвидимо. Можем да споделим, че в извънредното положение за много от нас в изолация музиката, книгите, изкуството бяха спасение от депресията заради самотата и вглеждане в това кое е най-ценно и важно в живота. А май това време не е приключило съвсем особено за хората, които са отговорни към себе си и другите. Дълга тема.

Софийска филхармония - снимка архив

В тези месеци Софийска филхармония онлайн ни напомни за едни от най-прекрасните си концерти, създаде рубриката „Без маска“, за да не ни липсва диалогът с музикантите. И сега маестро Найденов в онлайн пресконференция ни даде информация, че въпреки Короната ще бъдем „Отново заедно“ с прекрасна музика и забележителни музиканти. Вглеждайки се в програмите, обединени в цикли, назовани с цветове, откриваме драматургичен избор, който не знаем дали е обмислен, защото е сложно в тези епидемични времена да е изграден не случайно, но можем да го интерпретираме и по този начин, поне като личен поглед. Закачка и то приятна е изборът на цветове като онагледяване на отделните цикли концерти. Дали любимият или не цвят ще привлече публиката е друг въпрос, но да го приемем като симпатична ПР-провокация. А може би са свързали музиката с цветовете по примера на литовския композитор и художник Микалоюс Чурльонис…И с дъгата с някой друг добавен цвят, който обединява всички, като бялото, например – и като Короната мине под нея, ще дойде краят й… Основното като успех за екипа на маестро Найденов е, че успява да съчетае в програмите трагизма и възторга, които ни дава музиката на знаменити композитори от различни епохи, с емоциите на съвременния човек. И не само това – не малко от гостуващите световни музиканти са изстрадали свободата си, за да бъдат такива, каквито искат да бъдат.

Диана Дамрау и Никола Тесте - снимка архив

Но да се върнем към програмата на есенния сезон на Филхармонията, споделен от директора й, застанал сам пред мониторите за онлайн връзка с медиите и публиката. Полусезонът започва на 4 септември с голямото сопрано Диана Дамрау и с баса Никола Тесте. „Това гостуване успяхме да осъществим, благодарение на подкрепата на известния в чужбина диригент маестро Павел Балев. Той ще дирижира този концерт и втори като хонорарът им няма да се променя. И други направиха подобни отстъпки, без да искат допълнителен хонорар. Това показва, че големите музиканти са и големи хора. Те знаят, че работят, творят за публиката и правят това за нея“, подчерта Найден Тодоров. Вторият концерт е на 6 септември. Диана Дамрау е немско сопрано, учила оперно пеене в Залцбург и Вюрцбург. Дебютира във Франкфуртската опера, а след това постъпва във Виенската, последвана от Ковънт Гардън, Метрополитън, Баварската опера и Залцбургския фестивал. През 2010 г. й бе връчен орденът „Максимилиан“ за достижения в изкуството, а през 2014 г. бе отличена в категория „най-добра изпълнителка“ на най-престижните награди, раздавани за опера. Тя е сред световните оперни звезди, с които традиционно работи именитият ни диригент Павел Балев.

Павел Балев - снимка архив

В репертоара си Диана изпълнява такива образи като: Памина от „Вълшебната флейта“, Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Марселина от „Фиделио“, Джилда от „Риголето“, Олимпия от „Хофманови приказки“, Маргарита във „Фауст“, а така също и оратории и песни от Бах, Хендел, Моцарт, Бетовен, Шуман, Брамс, Щраус, Дебюси и Барбър. Имали сме възможност да я гледаме в спектаклите на живо на Метрополитън и Ковънт Гардън, когато се показваха в България. В София тя ще си партнира с френския бас Никола Тесте, добре познат от сцените на Метрополитън опера, Ла Скала, оперите в Лос Анджелис, Сан Франциско, Париж, Мюнхен, Дойче Опер - Берлин и други. Двамата са двойка и в живота. Семейството има 2 деца. А те от 2013 година си партнират с маестро Павел Балев. Те ще представят арии и дуети от Верди, Росини, Белини, Доницети и Чайковски.

Джеймс Джъд - снимка архив

А маестро Тодоров продължава: „След гостуването на Диана Дамрау, който е в червения цикъл като абонамент, втория концерт от този цикъл ще е с други две големи имена на класическата музика. Диригент Джеймс Джъд, който успяхме да поканим преди две години, той отново ще гостува на Софийска филхармония. Заедно с него ще бъде световният цигулар Гидон Кремер. На 4 октомври е вторият концерт на Гидон. В тази програма сме се постарали да обединим модерното с класиката. Празникът на Бетовен беше помрачен. Джеймс Джъд ще дирижира четвърта симфония на Бетовен, а Гидон Кремер преди това ще изпълни концерта за цигулка на Алфред Шнитке“. За Шнитке, на когото отбелязахме 85 години от рождението на 24 ноември 2019 може да прочетете във „въпреки.com” тук. А негова музика ще чуем в зала „България“ и на 12 ноември, когато Филхармонията под ръководството на маестро Емил Табаков ще изпълни „Гогол сюита“. Често на нея публиката се смее, както сподели Найден Тодоров, макар че не е прието в концертна зала. А в този концерт Емил Табаков ще дирижира и сюита по „Лебедово езеро“ на Чайковски като жест към колегата си диригент и директор на Филхармонията, чиято съпруга е великолепната балерина и хореограф на „Арабеск“ Ангелина Гаврилова.

Гидон Кремер - снимка архив

Самият Гидон Кремер ще чуем и на 1 октомври - Международен ден на музиката с произведение, написана специално за него от изключителния композитор Гиа Канчели, който напусна нашия свят на 2 октомври 2019 година. В същия концерт ще прозвучи и „Просветена нощ“ от Арнолд Шьонберг, очаквано и рядко изпълнявано произведение у нас. Концертът ще дирижира Найден Тодоров. Гидон Кремер е от най-знаменитите цигулари на нашето време и сред любимците на българските меломани, които са имали щастието да бъдат на негови концерти още от по-младите му години в София и в Русе. 

Гидон Кремер и Марта Аргерич - снимка архив

Гидон Кремер е роден в Рига 1947 година.  От четиригодишна възраст свири на цигулка, като първият му учител е неговият баща. Завършва Московската консерватория в класа на знаменития Давид Ойстрах. Победител е на международни конкурси като Кралица Елизабет в Брюксел (1967), конкурса „Паганини” в Генуа и конкурса „Чайковски” в Москва в секцията за цигулари (1970). Концертите му носят световна слава. Кремер през 1980 година емигрира от СССР във ФРГ и постоянно свири с най-добрите световни оркестри и диригенти. Освен популярните класически произведения, неговият репертоар съдържа и музика на ХХ век. За ши��оката публика, той представя много последователно съвременни композитори от ранга на Алфред Шнитке, Арво Пярт, Гия Канчели, София Губайдулина и други. Многобройните му записи са отличени с международни награди. За 50-ия си рожден ден през 1997 година си „подарява“ камерната формация Кремерата Балтика, която създава. В нейния състав влизат млади музиканти от Латвия, Литва, Естония и Украйна. Като солисти в оркестъра участват изпълнители като Марта Аргерич, Миша Майски, Михаил Плетньов и много други световни изпълнители.

Саша Гьотцел - снимка Стефан Джамбазов

И друг велик композитор с трагична съдба и невероятна музика е в програмата на филхармониците – Густав Малер, на когото отбелязахме 160 години от рождението на 7 юли. За него може да прочетете във „въпреки.com” тук. На 24 септември главният гост диригент на Софийска филхармония Саша Гьотцел ще дирижира „Ададжето“ от неговата 5-та симфония и 4-та симфония в особен аранжимент като оркестров състав. Успяхме да го видим онлайн на 1 май в изпълнение на Берлинска филхармония, първия им концерт в знаменитата им зала след затворените концертни пространства заради Covid -19. Тогава за първи път след като оркестрите в Европа замлъкнаха, по известни на всички нас причини Берлинската филхармония изнесе истински концерт в знаменитата си зала на 1 май. Това беше юбилейният 30 - ти Европейски концерт на оркестъра, който трябваше да бъде в залата на Израелската филхармония. Филхармониците изпълниха под ръководството на своя главен диригент Кирил Петренко музика на Арво Пярт, Дьорд Лигети, Самюъл Барбър и Густав Малер. Четвъртата симфония на Малер, която е за състав от над 100 инструменталисти, те изсвириха с 13 музиканти и солистка сопраното Кристиане Карг. Звучаха изключително, а публиката ги следеше в интернет.  Но музикантите бяха на сцената на първата зала, която отвори вратите си отново, Въпреки! Това изпълнение за нашите филхармоници не е случайно, за маестро Найденов един от големите примери като артистична политика е знаменитият оркестър на Берлинска филхармония. А Саша Гьотцел е вдъхновен интерпретатор на Малер. Може да прочетете разговор с него за „въпреки.com” тук. Саша Гьотцел ще дирижира на 22 октомври и друг концерт с изпълнение на знаменитите „Метаморфози“ на Рихард Щраус и любимата на всички ни 40-та симфония на Моцарт.

Андрей Гаврилов - снимка архив

Изненадите, за които споменахме в началото са свързани и със знаменателни имена, които в не малка степен са изстрадали кариерата си в името на свободния си човешки избор. Сега за младите хора, родени след 1989 година може би това е непонятно, но за тези хора е било усилие за жизнено и професионално оцеляване. На 10 септември в рамките на жълтия цикъл концерти знаменитият руски пианист Андрей Гаврилов /1955/, носител на наградата „Чайковски“ ще изпълни 20-ия концерт за пиано на Моцарт под диригентството на италиански диригент Андреа Витело. През 1974 година Гаврилов печели триумфално конкурса „Чайковски“ и същата година на Залцбургския музикален фестивал замества изключителния Святослав Рихтер в концертите поради негово заболяване. През 1978 г. Андрей Гаврилов прави първото си турне с Берлинската филхармония с 30 концерта по света. През декември 1979 г, докато се подготвя отново за турне с Херберт фон Караян, не му разрешават да напуска Съветския съюз.

Андреа Витело - снимка архив

Според спомените на Гаврилов, той е бил подлаган на задължително психиатрично лечение и домашен арест, постоянно е следен от КГБ, а в милицията му показват подготвена държавна информация за смъртта му при инцидент.1985 година успява да замине на турне в Англия, откъдето решава да не се връща и известно време се укрива там с помощта на английски специални служби. Впоследствие молбата на Андрей Гаврилов за правото му на свободно движение е одобрена от лидерите на двете страни - Маргарет Тачър и Mихаил Горбачов. Той запазва съветското си гражданство, но в момента е гражданин на Великобритания, Германия и Швейцария. Прави шеметна кариера по света, като работи с изключителни диригенти като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Сейджи Озава. 1994 година преживява тежка криза и до 2001 година се оттегля да живее на остров Фиджи, без да изнася концерти. След този сложен за него период се връща да живее в Швейцария и отново започва концертната си дейност, като 2003 година изнася концерти в Москва, а по-късно прави и турнета в много градове на Русия.

Борис Белкин - снимка архив

Седмица след концерта на Гаврилов на 17 септември се открива зеленият цикъл с друго голямо име – цигуларя Борис Белкин /1948/, чиято съдба е не по-малко драматична в началото на кариерата му. Под диригентството на именития италиански диригент Джанлуиджи Джиалмети, когото познаваме от гастролите му в Националната ни опера, той ще изпълни концерта за цигулка №1 на Макс Брух. Във втората част филхармониците ще изпълнят 7 симфония на Бетовен. Борис Белкин започва да свири на цигулка от шестгодишна възраст. На 7-годишна възраст той за първи път свири с оркестър, дирижиран от знаменития Кирил Кондрашин. Завършва  Московското централно музикално училище, след това Московската консерватория „Чайковски“ в класа на проф. Юрий Янкелевич и Феликс Андриевски. Има и занимания със знаменития Исак Щерн. 1973 година печели всесъюзния конкурс за цигулка в Ереван, но не е допуснат да участва в Международния конкурс „Чайковски“. Две години поред не му дават изходна виза, за да участва в конкурса „Паганини“ в Италия. А вероятно би го спечелил, както допълни маестро Найден Тодоров, като го представи. Младият Белкин след тези преживявания емигрира в Израел, по-късно в Белгия, където живее от 1974 г. Преподава в консерваторията в Лиеж, в Академията Чиги (Сиена). От 1991 г. ръководи камерния оркестър Залцбургски камерни солисти. Обширната дискография на Белкин включва концерти за цигулка на Моцарт, Паганини, Брамс, Брух, Чайковски, Глазунов, Прокофиев, Сибелиус, Шостакович и други. Работил е с най-големите оркестри в света и знаменити диригенти.

Шломо Минц - снимка архив

Концертът на Шломо Минц и Софийска филхармония, който трябваше да се проведе на 26 март, ще е на 11 октомври, за който вече няма билети. Шломо Минц е от любимците на българската публика. Той се е съгласил да има втори концерт на 12 октомври, включен в оранжевия цикъл, когато ще свири и дирижира концерт за цигулка № 5 на Моцарт и Трета симфония „Шотландска“ на Феликс Менделсон - Бартолди. Израелският цигулар, виолист и диригент заема признато място на световния музикален Oлимп вече над три десетилетия. Роден е в Москва през 1957 година, учи цигулка в Израел при Илона Фехер, а след това специализира при легендарния Исак Щерн. Минц е очакван гост в най-добрите концертни зали по света, където свири с едни от най-изявените диригенти на нашето време като Серджо Челибидаке, Ойген Орманди, Клаудио Абадо, Лорин Маазел, Карло Мария Джулини. Журира най-популярните конкурси за цигулари в Европа и води майсторски класове по целия свят. През 2012 година дава старта на уникален проект – първата онлайн музикална академия за млади цигулари. Безукорна техника, необичайно изразителен рисуващ звук, чистота и строгост на стила са артистичният подпис на Шломо Минц. Той свири на два изключителни исторически инструмента – цигулка Гуарнери дел Джезу от 1700 година и виола Карло Джузепе Тесторе от 1696 г. Шломо Минц е един от малцината цигулари на нашето време, имали щастието да свирят на цигулката на великия Паганини – иконата „Il Cannone“ – (Ил Каноне – Оръдието), на която имат привилегията да свирят носителите на първа награда от конкурса Паганини. През 1997 година най-добре охраняваната цигулка на света, също работа на Гуарнери дел Джезу от 1742 година, напуска своите позлатени покои в Генуа и тръгва с полицейски ескорт към Маастрихт за ексклузивен концерт на Нидерландската телевизия. Документален филм запаметява за поколенията този вълнуващ момент, който окончателно налага Шломо Минц като световна звезда.

Олег Майсенберг - снимка архив

Олег Майсенберг пък е забележителен пианист и педагог също напуснал бившия Съветски съюз, който живее и работи във Виена. Концертът му ще е на 10 декември под диригентството на маестро Найден Тодоров: „От три години се опитвахме да го поканим и най-после ще го чуем и видим. Той ще изпълни рапсодия за пиано върху теми на Паганини от Рахманинов. В този концерт ще прозвучи и Класическа симфония от Сергей Прокофиев“. Олег Майсенберг е роден в Одеса, където получава първите си уроци по пиано от майка си. Учи в музикална школа в Кишинев, а по-късно и в Москва при професор Джочелос. Печели втора награда на конкурса „Шуберт“ във Виена 1967 година.  А малко по-късно и първа награда на конкурса „Музиката на 20-ти век“. Солист е на най-големите оркестри в бившия Съветски съюз. 1981 година емигрира в Австрия и оттогава гастролира в оркестри от ранга на Берлинска филхармония, Израелската филхармония, Филаделфийската, Виенската Лондонския симфоничен оркестър. Но признава, че предпочита камерната музика и един от неговите любими партньори е Гидон Кремер. Талантливият млад български пианист Симеон Гошев завършва магистърска степен с отличие от Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена като студент на Олег Майсенберг през 2016 година.

Симеон Гошев - снимка архив

Маестро Тодоров ще дирижира и друг забележителен концерт на 15 октомври с надслов „Нови звезди“. „Той е от жълтия абонамент с двама изключително солисти – Камий Тома, солистка на Дойче грамофон, една от най-знаменитите челистки в момента, независимо от младата й възраст. Тя ще изпълни концерта за виолончело на Роберт Шуман. В същия концерт ще прозвучи третият концерт за пиано на Сергей Рахманинов в изпълнение на друг от младите в световната музика Александър Улман. Ние каним световни имена, независимо от всичко, правим го защото сме обещали да работим за публиката. Могат да се видят в зала „България“, а не да се пътува в градове като Виена, Париж, Лондон или да се видят само по телевизия MEZZO. Сега изгряващите звезди, които след време няма да можем да видим заради изключителните им ангажименти. Така, както вече рядко виждаме и слушаме в България изключително талантливия Евгени Божанов. Успяхме да го ангажираме и той ще гостува на 3 декември, като ще изпълни концерт №1 на Шопен. Във втората част е 8 симфония „Недовършена“ на Франц Шуберт“, сподели Найден Тодоров, който ще дирижира и този концерт.

Евгени Божанов - снимка Stephen Eastwood/Lynx

Вторият концерт за пиано на Шопен ще бъде изпълнен на 19 ноември от италианския пианист Антонио ди Кристофано с диригент Янош Аш. В програмата е и първо изпълнение в България на Реквием от Руджиеро Леонкавало, един от най-интересните представители на веризма. Преди това първо изпълнение за България на концерта на 5 ноември ще има и друга премиера - Симфония №9 на Филип Шамуар /1952/. В първата част солист е знаменитият ни цигулар Светлин Русев, който ще изпълни концерт за цигулка №2 „Кампанела“ на Николо Паганини. Припомняме, че маестро Тодоров на 16 ноември 2017 година с оркестъра на Пловдивската опера дирижира симфония № 4 и Концертна пиеса за струнни на френския композитор Шамуар, дългогодишен редактор в Дойче грамофон и преподавател по композиране в Сорбоната.

Атанас Кръстев - снимка Стефан Джамбазов

Всеки от концертите на Софийска филхармония заслужава специално внимание с програмата си и с изпълнителите. На 13 декември ни очаква един от посветените на Бетовен, чиято годишнина беше подобаващо застъпена в програмите на вече отминалия сезон, но тишината в концертните зали заради Covid -19 попречи на тези музикални празници. На този концерт ще греят младите български звезди – цигуларката Лия Петрова, виолончелистът Атанас Кръстев и пианистката Виктория Василенко, които ще изпълнят Тройния концерт за цигулка, виолончело и пиано на Бетовен с диригента на Виенската народна опера Герит Присниц. Тогава филхармониците ще изпълнят и симфония №1 на композитора. Негов специален ден ще е и 17 декември, когато под диригентството на Константин Илиевски талантливият Георги Черкин ще изпълни концерт за пиано № 5 и Лунната соната за пиано и оркестър.

Красимира Стоянова - снимка Стефан Джамбазов

В цялостната програма на есенния сезон специално внимание, както сподели маестро Тодоров, обръщат внимание и на човешкия глас. След Диана Дамрау ще имаме шанса на 26 ноември да се насладим на концерт на световното ни сопрано Красимира Стоянова под диригентството на Владимир Кираджиев. А на 6 декември ще гостува тенорът Калуди Калудов и заедно с Анна Дитри  ще изпълнят арии и дуети от различни опери с диригент Кръстен Настев. 

Хуан Диего Флорес - снимка архив

Суперзвездата Хуан Диего Флорес ще изнесе концерт на 14 януари 2021 година в зала 1 на НДК. Той излиза на българска сцена под диригентството на Кристофър Франклин.  Флорес е перуански оперен певец, тенор, когото наричат „златното момче“ и още „изящен тенор“. Много музикални критици го определят за един от най-добрите лирични тенори на нашето време. Започва да учи в консерваторията на Лима, Перу на 17 години и първите му намерения са да следва популярна музика, но неговите професори откриват, че има глас на оперен певец и го насочват към класическата музика. Пробива на професионалната сцена през 1996 година. На 23 години прави дебюта си на сцената на Ла Скала. Пял е в роли от опери на Доницети, Росини, Моцарт, Пучини, Белини и други.

Найден Тодоров по време на пресконференцията онлайн - снимка Стефан Джамбазов

Софийската публика ще има срещи и с други талантливи и обичани музиканти като Йорма Панула, Дарил Анг, Юлиан Рахлин, Людмил Ангелов. Вълнуващи програми за деца представя традиционно и Фортисимо – „Приказка за перкусии“ /27 септември/, „Приказка за кларинет“ /25 октомври/, Дива симфония на Дан Браун, който освен популярен писател е и композитор, „Лешникотрошачката“ /20 декември/. Найден Тодоров обеща, че тази година освен Коледни концерти, които ще са два – сутрешно матине и вечерен, ще има и Новогодишен на 29 декември. Както сам каза, че иска да зачеркне 2020, която не даде и възможност да се отбележи годишнината от създаването на Националния филхармоничен хор с ръководител Славил Димитров. Но маестрото остава с вярата, че 2021 година ще е друга… Обеща и още по-вълнуващ концерти и гости за 2021 с надеждата, че лошото ще е зад гърба ни. Всички концерти до края на следващия месец ще се продават само като абонаментни цикли с различните им цветове с големи отстъпки за членовете на Филхармоничното общество. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Софийска филхармония #Найден Тодоров #музика

[jozetastro-blog]

Посланието на Жълтото Земно куче.2018 година на жълтото земно куче.

            Годината на жълтото земно куче носи омиротворение и мъдрост.Тя е свързана със засилване ролята на грижата, добрината и сътрудничеството.

Земната стихия ни приветства да се завърнем към себе си, да възродим вътрешната си мъдрост и истина, да се потопим в светлината на душите си.

           Жълтото земно куче ни призовава да уважаваме всички и всичко около нас, да осъзнаем, че Земята е наш дом и че тя е жива и прекрасна. Казва ни да уважаваме духа, душата, сърцето и тялото си.Тялото ни е дар, нека се грижим за него като се храним здравословно и спортуваме, даряваме го с щастие.Да се вслушваме в него и да бъдем в неговия ритъм, на активност и покой, на баланс.Да се грижим за ума си, като учим и се развиваме, но и имаме чисти мисли и реч.

Да уважаваме емоциите си и да се вслушваме в гласа на сърцата си.

То ни преподава урока на търпението и последователността във всички наши мисли и действия.Разказва ни за любовта в семейството и общността, за силата на приятелството и колегиалността. То ни носи увереност, сила, честност и топлина.

           Тази година е важно да бъдем толерантни, добри и помагащи.Засилва се ролята на добротворството и благотворителността, образованието и екологията. Ще има много инициативи за защита на околната среда, за помощ на растителните и животински царства.Много кампании свързани със здравето и с доброто на нашите деца и тяхното бъдещо развитие, като смели и креативни личности и творци.Осъзнаване за важната роля на истинското детство изпълнено със смях и детски игри.

           Засилване на ин енергията и р��лята на жената и майката.Обръщане към силата на земята и завръщане на женската сила и мекота. Достигане на на нови нива на осъзнаване за ролята на състраданието, чистотата, светлината и мъдростта в живота.Завръщане към вътрешното дете на всеки от нас.

           Жълтото и златното са свързани с мъдростта и истината с висшата светлина и  обич. Година на комуникация и творчество. Осъществяване на нови креативни проекти и инициативи водещи до обединение на хората за общото добро.

           Кучето е страж между двата свята, то носи магично послание към нас да повярваме в себе си и да излезем извън клетките на страха и ограниченията. То е наш водач към истината и доброто и ни показва верния път по който да вървим.Показва ни как да бъдем смели и милосърдни и как да изпълним мечтите си, помагайки на другите и на света. Сочи ни как да се освободим от негативните си убеждения и нагласи и да разбием старите си представи, давайки път на новата мъдрост и светлина.

           Жълтото куче е наш приятел, то ни разхожда из дебрите на нашето друго аз, води ни в нашето подсъзнание, показва ни нашите тъмни кътчета и ни помага да ги осветим със своята мъдра златно-жълта светлина.    Година, през която може да се излекуваме със силата на прошката, да трансформираме болката и тъгата в радост и здраве.       Предстои ни година, през която може да се пречистим и обновим и да започнем да живеем нов живот във светлина, сила и вяра.

           Жълтото земно куче изисква от нас да бъдем усърдни, трудолюбиви и дисциплинарани, следвайки целите, които сме си поставили, като в същото време оставим и Вселената да ни покаже пътя, доверявайки се на мъдростта на Божествения дух във всичко. Кучето ни показва игривата страна на света ни, учейки ни да се радваме и да се смеем, да бъдем признателни за всичко в живота ни, да се наслаждаваме на всеки миг. Да се радваме на Слънцето и звездите на децата и тревата и дъгата, да бъдем в лекота и бодрост.

           Кучето е вълшебник и лечител и ще помага на всички, които се занимават с медицина и помагат на хората, ще покаже вярната посока на всички, които ценят искреността. То е верен страж и помощник на светлата страна и ще бъде наша подкрепа и опора. Ще  ни изведе от тъмнината към мъдростта и светлината. Златната енергия ще ни обнови и ще ни слее с Духа. Кучето ни призовава да бъдем будни, смели и бдителни, носейки отговорност за живота си, но и за този на Цялото, да надскочим ежедневието си и отидем отвъд общоприетото. Да повярваме, че всичко е възможно и да се слеем с безкрая.

Жълтото куче ще ни донесе нови блага и изобилие, дарявайки ни с благата на майката Земя, но и учейки ни, че има за всички ни и да бъдем солидарни и помагащи,даващи и даряващи.

           Ще има много нови открития в медицината, астрономията, математиката, технологиите,психологията, които ще изменят възгледите ни за живота и ще ни дадат нова посока  и развитие.

Важна роля на образованието и изкуството. Смяна на методите за работа във всички области,методите на обучение, насочени към засилване на творческото начало във всеки един от нас, в децата ни,давайки възможност да се развиваме многопластово, многоизмерно и свободно, разширявайки съзнанието си.

           Годината ще донесе много любов, здраве, щастие и топлина за всички нас.Важна година за нас и семействата ни.

Нека отключим вътрешната си вяра, да бъдем милосърдни и добри и да пазим и обичаме планетата си.Земята това сме ние.

Да благодарим на Земята за даровете и към нас, затова че сме живи и дишаме. Желая ви щастие, радост, благополучие.Нека засвети Слънцето във всеки от нас. Нека мъдрата светлина на Слънцето ни възроди.

Нека бъде МИР за всички ни.

Благодаря ви.

ЖОЗЕТА

Астролог и нумеролог, астропсихолог,инженер, ПР, журналист, Рейки мастер.

ЖОЗЕТА

За поръчка на хороскоп, пишете на [email protected];

Всички права запазени. Препубликация е допустима само при спазване на следните условия: 1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени. 2. Посочен Автор: ВЕСЕЛА ИВАНОВА ЖОЗЕТА 3. Даден е активен линк с Източник:

http://jozetastro.tumblr.com;

www.astrojozi19.blog.bg;

Астрология, нумерология, цветоанализ,астропсихология.

[simonsmilee]

“Не е редно”

- Виж, наречи ме циник, ако желаеш, но просто за мен не съществува такова нещо като любов… - започна да обяснява с тих глас Калин. - Всичко е една пълна измислица, създадена от отчаянието на хората. Най-жалкото е, че почти всички те цял живот се стремят да открият “любовта”, срещат някого и може би след някоя друга вечеря в мозъците им започват да протичат химични реакции, отделяне на ендорфини - чувстват се малко щастливи и хоп нарекли го любов. И така всичко е прекрасно, дъгата е шарена, еднорози прелитат пред очите им, носят се по пухкави розови облаци до един определен момент, когато нещо се случва и всичко се сгромолясва с гръм и трясък. Накрая повечето от тях се озовават проснати върху самотното легло, с глава заровена във възглавницата, а празното шише алкохол лежи до тях за компания.

- Не бих те нарекла циник, драги ми господине. - отвърна му дамата. Намести очилата си с рогови рамки по-добре върху носа си и драсна нещо в тефтера с черни кожени корици.

- А как би ме нарекла?

- По-скоро доста песимистично настроен реалист.

- Хаха, такова определение не бях чувал за себе си досега. - разсмя се младият мъж и приглади катранено черната си коса с длан.

- Шегата настрана. - продължи тя. - Ясно е, че миналото ти оказва влияние върху това кой си ти сега.

- И?

- Ами... - започна да говори... Но той рязко я прекъсна, правейки жест с ръка.

- Момент, ще си позволя да те прекъсна. Какво съм преживял в миналото донякъде оказва влияние.

- Какво искаш да кажеш? - попита терапевтката и неволно се намести по-удобно в мекото бяло кресло.

- Ами тъй като си говорим за мен и истини от живота. - Ако приемем, че миналото определя в какъв човек ще се превърнеш, то аз трябваше да съм долен алкохолик, който няма пукнат лев в джоба си и се чуди по цял ден какво да продаде, за да може да си купи евтин ликьор от магазина и да изкара вечерта, а ако не успее да намери пари - да го открадне. После като се прибере вкъщи да употребява насилие над жена си.

Той замлъкна и сведе сивите си очи надолу. Заби поглед в черния под и намръщи веждите си. Тя не понечи да прекъсне минутата мълчание, която настана в стаята. Реши да остави пациента си сам да продължи диалога.

- Предполагам от яростта, с която разказах това и помръкналия ми поглед разбираш, че става въпрос за мен, нали?

- Разбира се. - промълви тя. - Това, че си първият ми пациент не означава, че съм толкова заблудена и неопитна в работата си.

- Не исках да те обиждам. .

- Не си.

- Добре.

- Продължи.

- Та… - започна отново той, разкопчавайки копчето на бялото си сако и облягайки широките си рамена назад. - По тази логика за миналото и кой съм сега, трябваше да се превърна в баща си - долен алкохолик, да съм женен за прекрасна женица, която всичко прави за мен, дали от любов обаче или от страх не се знае и да я бия, защото просто съм пълен идиот. Опа. закри устните си с дългите си пръсти, правейки невинна гримаса.

- Това не беше нужно в момента. - контрира го.

- Защо? Това съм си аз. - отвърна той. - Нали искаш да ме опознаеш и да разбереш що за човек се крие под тези изискани бели дрехи и привидно хубав външен вид.

- Добре, разбрах те. Смяташ, че ако миналото оказваше влияние, то ти сега трябваше да си младата версия на баща си. Впрочем днес ще поговорим и за семейството ти, не можеш постоянно да отбягваш темата. Но това ще е след малко.

- Няма какво да говорим за тях. - Баща ми е луд и е в психото, а майка ми почина преди няколко години. Познай кой е виновен за смъртта й? Искаш ли да ти подскажа? - намигна й той, след което пусна плавна престорена усмивка по лицето си.

- Баща ти? .

- Бинго. - той кресна и посочи с пръст терапевтката. Тя се сопна от внезапната промяна в поведението му, но не посмя я да изкоментира.

- Между другото върви в оптиката след това. .

- Моля?

- Говорим от двадесетина минути и това е деветият път, в който наместваш очилата си. Явно има някакъв проблем. Може би са ти големи. И не го забелязвам само днес, а откакто идвам при теб.

- Кхъм... - прокашля се , опитвайки се да спечели време, за да му отговори. - Добре, предполагам? - прошепна изпод нос тя.

- …и не изглежда да е действие, породено от нервност. - продължи да коментира поведението й той.

- Може ли да продължим да говорим по темата?

- Разбира се.

- Добре, така като те гледам не си се превърнал в алкохолик. Поне не все още. - измърмори тя, а Той се разсмя в отговор на закачката й.

- Има време, скъпа.

- Та… - продължи младата жена, опитвайки се да върне разговорът към същината му. - В какво си се превърнал тогава?

- Е, не си ли личи? придърпвайки ръкавите на сакото си нагоре. На лявата му ръка блесна огромен сребрист часовник с метална каишка.

- Какво да си личи? - попита го заядливо .

- Че съм успял.

- В какво? В момента виждам добре облечен, привлекателен млад мъж, който претендира с това какво има и как е облечен. Нищо повече. Искам да видя какво има зад тази престорена фасада.

- Престорена? Хайде да не се обиждаме, ако обичаш. Нищо не е престорено при мен. Виждаш това, което съм. И да, държа на външния си вид.

- Добре, няма да се обиждаме. - въздъхна тежко.

- Значи мислиш, че съм привлекателен, така ли? - подсмихна се .

- За Бога от всичко само това ли чу?

- Не, разбира се. Просто се заяждам с красивата си терапевтка.

- Да… поне едно нещо ми е ясно за теб. Заяждаш се и се държиш детински, защото те е страх да се разкриеш и да покажеш колко си уязвим.

- Защо да ме е страх да се разкрия?

- Защото ще покажеш, че си слаб и изстрадал човек? Никой мъж няма да го позволи това.

- Хмм, права си, но така бих се държал, ако бях на среща с теб. А, аз не съм. Нали?

- Не, не си.

- Тогава?

- Ти ми кажи. - попита го тя и впи кафевите си очи в него. Огледа лицето му от върха на най-стърчащото косъмче на главата му до това на наболата му черна брада. Лицето му беше изваяно - почти идеална симетрия, веждите гъсти и черни, но с перфектна форма придаващи на изражението му задълбоченост и доза загадъчност. Носът му прилягаше перфектно на чертите му, устните тънки, а челюстта бе толкова обособена, сякаш бе дялкана с нож.

“Господи, колко е красив”, помисли си тя за миг. “О, не… нова мисъл, нова мисъл.” - стисна неволно очите си тя, опитвайки да прогони тази от главата си.

Красавеца също бе впил светлите си очи в нейните и не отместваше поглед. Само една малка усмивка проигра по тънките му устни. Той бе наясно какво си мислеше тя в този момент.

- Харесваш ме, нали? - попита тихо приглаждайки наболата си брада с ръка...