Различни, но общност или новото галерийно обединение KARE
Изминалата 2022 ни дари с много силни изложби, програми и инициативи в областта на визуалните изкуства. Създадоха се и нови галерийни обединения, като KARE на картата на столицата, район ”Оборище” в самия край на годината. Това са Галерия „Аросита“, Goethe-Institut Bulgarien, Depoo, Little Bird Place, POSTA SPACE , ПУНТА, КО-ОП и Charta Gallery.
Тези пространства с различна „възраст“ и история като артистична биография прекрасно съжителстват и превърнаха района в градски пейзаж за съвременно изкуство. През декември във „въпреки.com” публикувахме текст на проф. Станислав Памукчиев за изложбата на проф. Петер Цанев в новооткритата галерия „Харта“ ECTOPLASTICONES.
От изложбата ECTOPLASTICONES на Петер Цанев в галерия "Харта"
Сега ще отбележим други три изложби в този район, които заслужават специално внимание, а и те могат да се видят до средата на януари. Не ги пропускайте!
Художничката Нора Ампова представя нова – десета поред – самостоятелна изложба „Тахион“, в галерия „Аросита“. Теоретичната частица тахион, която вдъхновява авторката е способна да се движи по-бързо от скоростта на светлината и да пътува във времето и пространството. Името идва от гръцкото „тахи“, което означава бърз. „Макар, че съвременните физици отхвърлят теорията за хипотетичната частица тахион, аз съм изключително привлечена от идеята за нейното съществуване,“ споделя Нора. „За мен бе естествено да я превърна в център на моите последни произведения.”
От изложбата "Тахион" на Нора Ампова в галерия "Аросита"
В изложбата “Тахион”, Нора Ампова представя 33 творби, които създава през изминалата година в околностите на Женева. „От началото на годината създавам малки колажи, които изграждам режейки перспективни парчета и наслагвайки пространствени измерения,“ пише още художничката във въведението към експозицията си. „В изложбата „Тахион“ съм развила част от сюжетите, създавайки нови живописни произведения на платна, някои от които в монументален размер. Чрез тях аз разкривам различни отрязъци от време, от минало и бъдеще, от спомени и фикции. Често пъти в композициите поставям фигура или обект, чрез който би могло да се осъществи това многопластово пътуване. Колкото повече разгръщам тази тема в платната си, толкова повече се замислям дали тахионът не е всъщност от другата страна? Не е ли той зрителят, който мечтае за своята супер сила, чрез която да пътува във времето и пространството?“ Пита риторично художничката и себе си.
От изложбата "Тахион" на Нора Ампова в галерия "Аросита"
Чрез произведенията си, Нора Ампова разкрива различни отрязъци от време, от минало и бъдеще, от спомени и фикции. Често пъти в композициите тя поставя фигура или обект, чрез които би могло да се осъществи това многопластово пътуване. Отбелязват от галерията.
Припомняме, че през април-май 2021 година Нора Ампова имаше много интригуваща изложба “Истории от облака” в столичната галерия „Нюанс“. Тогава младата изкуствоведка Андре-Филипа Зидарова написа за „въпреки.com”: „Любопитно е заглавието – авторката споделя, че темата на изложбата е обвързана, както с виртуалния облак над нас, съхраняващ цялата информация от Интернет, така и с реалния – с пейзажа и с небето. Те в период на самоизолация, през какъвто почти всеки от нас премина в последно време, се превръщат в богат извор на вдъхновение и понякога в единственото позитивно нещо за деня, което пък ни кара да се запитаме кога външният свят се превърна толкова трудно достъпен. Творбите на Нора изобразяват и лични спомени и снимки, завинаги станали част от виртуалния облак.“ /Целия текст може да прочетете тук./
От изложбата "Тахион" на Нора Ампова в галерия "Аросита"
През 2014, Нора Ампова се дипломира като магистър специалност живопис в Националната художествена Академия в София. През 2013 завършва бакалавър пак там, като през 2011 специализира 1 семестър изящни изкуства в Хертфордширския университет, Великобритания. Тя е сред учениците на изключителния художник и преподавател в НХА проф. Андрей Даниел /1952-2020/.
От изложбата "Тахион" на Нора Ампова в галерия "Аросита"
Припомняме и, че Фондация „Въпреки” с подкрепата на Програма „Култура” на Столична община и Министерството на културата 2018 година реализира проект със заглавие „Учители и ученици в изобразителното изкуство”. Реализирани бяха седем изложби в София, Кюстендил и Варна на професорите Андрей Даниел, Емил Попов, Вихрони Попнеделев, Николай Майсторов и техни ученици. Идеята беше не само да се направят изложби, а и да се осмисли връзката между учителя и неговите ученици в дискусии в рамките на изложбите, които бяха и видеодокументирани. Тогава частта „Проф. Андрей Даниел и ученици” се реализира в четири художествени пространства – ГХГ „Борис Георгиев“, столичните „Академия“ на НХА, „Стубел“ и галерия-книжарница Софияпресс към СБХ. Взеха участие със свои творби почти 100 ученици от различни поколения на Андрей. Сред тях беше и Нора. И като че ли, неслучайно, когато беше изложбата ѝ в галерия „Нюанс“ преди почти две години в непосредствена близост до нея в СГХГ беше и забележителната изложба на проф. Андрей Даниел, любимия ѝ учител, „Между две епохи“, който вече не беше между нас…
Вера Млечевска, снимка: Стефан Марков
Част от самостоятелните изложби на Нора Ампова са и в галерия Little Bird Place, “Пълно вътрешно отражение” 2021-2022. Тази галерия, както отбелязва изкуствоведката и куратор Вера Млечевска има най-консистентното поведение. „Показва работи, които имат връзка с природата, продават, но и поддържа определен кръг от автори. Следва ги, подкрепя ги.“ Писали сме във „въпреки.com” за повечето великолепни изложби в пространството ѝ, за които може да прочетете при нас. И тя е част от това KARE на галерийното обединение. В момента там е изложбата „Безспир“ на Антоанета Куик, Ралица Големанова и Николай Стефанов. Откри се в същия ден 15 декември, когато бяха избрали този ден и „Аросита“, „Харта“ и „Depoo“. Пак подчертаваме, че това е прекрасно и за авторите и за публиката, която пътешества макар в кратки разстояния в различните изяви на художниците. А взаимодействието и разбирателството между галеристите създава усещането, че живеем в един по-добър свят, благодарение на изкуството. Ако в днешното ни време на кошмари, можем да си позволим радостта от тази глътка въздух.
На снимката от ляво на дясно: Антоанета Куик, Росен Узунов, галерист на Little Bird Place, Ралица Големанова и Николай Стефанов при откриване на изложбата "Безспир"
Но да се върнем към изложбата в Little Bird Place. “Безспир” превежда зрителя през кръговрата на живота такъв, какъвто може да бъде наблюдаван и в растителния и животинския, и в човешкия свят. Текст, материя, картина и звук се съчетават в синхронизирано преживяване, провокиращо размисъл над началото и края на жизнения цикъл и емоционалната натовареност, с която всеки етап се свързва.
Вдъхновена от източния поглед над живота, изложбата поставя под въпрос разглеждането му като бавно умиране, в което живата материя губи клетки и ежедневно се приближава към края си, или като надпревара със смъртта, обусловена от вкопченост в неосъществимо физическо безсмъртие. Вместо това, тя насочва към идеята за постоянно преминаване на живота в различни форми, което не е лично и емоционално, а е естествен процес, неподвластен на човешка намеса. Макар че живата материя преминава и през края на цикъла, нова форма се заражда непрестанно, независимо дали одухотворена или не.
От изложбата "Безспир" в галерия Little Bird Place
Замислена и изпълнена като сайт-спесифик изложба, “Безспир” съдържа седем точки от житейския кръговрат и предлага кръгово преживяване, символизиращо безкрайността на цикъла, в който началото е край, а краят — начало. Зрителите са свободни да започнат пътешествието си от която точка преценят; началото и краят се сливат в нескончаем цикъл. Изложбата съчетава поеми, запечатани върху дърво; асамблажи и инсталации с растителни и животински елементи и намерени обекти; и черно-бяла аналогова фотография. Пространствено отделена от тях, но всъщност обединяваща седемте точки, видео инсталация превежда зрителите през метаморфозите в кръговрата. Комбинацията от различните медии позволява разказване на истории на няколко нива — визуално и директно, както и чрез по-дълбоко ниво на взаимосвързаност, което илюстрира присъствието на вечността в настоящия момент. Отбелязват във въведението към изложбата двете Ралица и Антоанета.
Антоанета Куик, Зачатие (детайл)
И малко повече за авторите: Антоанета Куик е икономист по образование и артист по желание. Съчетавайки опита си от няколко професионални полета от страната и чужбина, от 2019 г. работи като арт мениджър и куратор в галерия Little Bird Place. Първият ѝ самостоятелен проект като куратор и първо публично представяне на работите ѝ, е изложбата “20х20 Транс Формат” (2020 г.) в Little Bird Place, последвана от “Референтни Рамки” (2021 г.) и “Безспир” (2022 г.). Дълбоко вдъхновена от природата и съзнанието, Антоанета съчетава естествени елементи с намерени предмети в асамблажи, колажи и инсталации. Творбите й провокират размисъл над всеобщата свързаност и лутането между крайностите в търсене на баланс и симбиоза между човек и природа.
Камен Старчев и Ралица Големанова на изложбата "Безспир", съпроводена и с нейни текстове
Ралица Големанова е творчески продуцент и сценарист на документални филми (“Нямаш място в нашия град”, 2022 г., копродукция с HBO MAX, селекции на десетки филмови фестивали). Привлечена от силата и пластичността на езика и необятните възможности за превода му към визуалното, тя се занимава с творческо писане под различни форми. И в писането, и в създаването на визуални творби Ралица търси нови перспективи към теми, съчетаващи социални и психологически аспекти.
Николай Стефанов и Ралица Големанова, Безспир, 2022, дигитално видео
Николай Стефанов е режисьор и оператор, експериментиращ с разнообразни визуални стилове и формати. Последният му документален филм “Нямаш място в нашия град” беше селектиран на най-добрите фестивали за документално кино в света и разпознат от публиката като нестандартно заснета и силна човешка история. Той беше представен третото издание на Международния фестивала София ДокуМентал през септември, организиран от Балкански документален център и фондация “Конрад Аденауер”. В работата си с изображения, независимо дали статични или движещи се, Николай се фокусира върху задълбочено изследване на светлината в различните й форми и начина, по който чрез нея могат да се разказват истории.
Изложбата Limited Prints Only в галерия Depoo
Както вече отбелязахме в същото време в галерия „Depoo“ се откри изложбата Limited Prints Only, която представя селекция от лимитирани серии на графични отпечатъци, фотографски и дигитални принтове.
Тези произведения са финансово достъпни и са един чудесен начин за притежание на произведение на съвременното изкуство от утвърдени или от обещаващи млади художници. Както и възможност за създаване на нова колекция от произведения на изкуството, добавяне на разнообразие към вече съществуваща или допълване на колекция която обхваща цялостното творчество на определен художник. В нея участват Асен Янев, Алекси Иванов, Алина Папзова, Александър Лазарков, Александър Вълчев, Антон Терзиев, Анна Бачева, Бранко Николов, BILOS, Виолета Велизарова, Васко Славков, Десислава Христова, Добромир Иван, J.PANK, Живко Мутавчиев, Иван Нинов, Ивайло Стоянов, Кристина Славкова, Мия Момчилова, Николай Лазаров, Николай Петров GLOW, Петър Чиновски, Росен Тошев, Сашо Виолетов, Сашо Стоицов, Светлана Мирчева, Теди Лихо, Теодор Генов, Хейс Ванхее, Филип Попов, Явор Боянов, Ясена Попова, Яник Мартин. Всички творби са подписани, номерира и сертифицирани за автентичност.
Изложбата Limited Prints Only в галерия Depo
Част от творбите са реализирани със любезното съдействието на галерия КО-ОП и отпечатани в новото им печатно пространство. Още едно доказателство, че това галерийно обединение не е просто създадено в един ден да се откриват изложбите им, а заедно да работят в професионалното и смислено представяне на българското съвременно изкуство и не само. Пак ще повторим създаването на KARE си е знаменателно събитие за визуалното ни изкуство във време, когато в гилдията, както е било, вероятно, винаги сложно да приеме и разбере другия. Тази, бихме я нарекли смела група галеристи и куратори го прави с радост. Да я последваме, ако можем…≈
Текст: „въпреки.com”
Снимки: архив на галериите
P.S. на „въпреки.com”: Когато с нашата фондация „Въпреки” реализирахме нашия проект „Европа в една софийска улица” по Програма „Европа“ на СО през 2017 година в пространството на ул. „Цар Самуил“ и улиците „Солунска“ и „Денкоглу“ много ни се искаше галериите, които са в него да обединят усилията си да работят заедно. Последваха проектите ни „Европа през младите в изкуството”, 2018 и „Толерантността като култура“, 2020. Не се получи, независимо че имахме подкрепата на Столична община. Може би, защото бяхме някак си „външни“. Вероятно има и други причини, но това си остава идея, останала в миналото. И затова сега сме щастливи с това KARE, макар и в друг район на столицата ни, но не по-малко емблематичен с пейзажа на София от различни времена, а и с куража на талантливи хора. Стефан Джамбазов, Светла му памет е някъде в Небесата щастлив. Беше пристрастен и към тези локации на столицата ни, а и на галериите, които доживя да види и обича.
0 notes
Цепь для тахиона
Цепь для тахиона – сотрудничество ДЗПЦ (Даугавпилсский завод приводных цепей) и ЦКТБ велостроения.
1. Начало 80-х:
– цепь 3/32 с титановыми пластинами;
– для трека и шоссе (пятерик, шестерик), ходовые испытания собственными силами;
– изготовлено ~ 3 цепи;
– толщина пластины 0,85 мм., внутренняя ширина звена 2,4 мм., ширина цепи по оси (пину) 8,4 мм.
Chain for tachyon - cooperation with DZPTs (Daugavpils Driving Chains Plant).
1. The beginning of the 80s:
- 3/32 chain with titanium plates;
- for the track and the highway (five, six), running tests on its own;
- made ~ 3 chains;
- plate thickness 0.85 mm., internal width of the link 2.4 mm., the width of the chain along the axis (pin) 8.4 mm.
2. Конец 80-х:
– цепь 3/32;
– для трека и шоссе (семерик), ходовые испытания провела шоссейная сборная команда БССР;
– изготовлено ~ 6 цепей;
– толщина пластины 0,85 мм., внутренняя ширина звена 2,7 мм., ширина цепи по оси (пину) 7,5 мм.
В дальнейшем ни одна из цепей серийно не выпускалась.
2. The end of the 80s:
- chain 3/32;
- for the track and the highway (seven), road tests were carried out by the highway team of the BSSR;
- ~ 6 chains are made;
- plate thickness 0.85 mm., internal width of the link 2.7 mm., the width of the chain along the axis (pinu) 7.5 mm.
In the future, none of the chains was not commercially produced.
6 notes
·
View notes