РЕФЛЕКСИИ: Шотландският джентълмен – Сър Шон Конъри на 90
Съвсем неслучайно тъкмо в седмиците и месеци преди 90-годишиня юбилей на знаменития британски актьор Шон Конъри (роден на 25 август 1930) медиите в Обединеното кралство, а и по света активно подхванаха темата за легендарния персонаж Джеймс Бонд. Това написа кинокритикът и преподавател проф. Божидар Манов за „въпреки.com” по повод 90- годишнината на актьора.
Пандемията Covid 19 още през пролетта затвори кинозалите и отложи очакваната премиера на поредния 25-ти филм за легендарния Агент 007 под заглавие „Смъртта може да почака“ („No Time to Die”, 2020) с актуалния изпълнител на ролята, английският актьор Даниъл Крейг. Но покрай тази безспорно примамлива премиера в необичайна ситуация, медийният бизнес се почувства провокиран да разгърне широка кампания от исторически справки за един от най-популярните екранни персонажи в продължение на 38 години, да поднесе любопитна статистка за отделни заглавия от филмовата поредица, да прави всевъзможни анкети за успеха на отделните филми и разнообразни класации за рейтинга през годините на изпълнителите, превъплътили се като супершпионина със специални правомощия Агент 007.
Шон Конъри в “От Русия с любов”
И неизбежно в контекста на цялата тази рекламно-медийна-бизнес еуфория централно място заемаше и все още е във фокуса на внимание неостаряващият легендарен актьор Шон Конъри, една от най-ярките икони на съвременното кино, дал за първи път лице на литературния персонаж Джеймс Бонд от изключително популярните вече повече от 67 години романи на британския писател Йън Флеминг (1908-1964), самият той офицер от военноморското разузнаване и добре обучен член на специализиран отряд от командоси, известен като Щурмови отряд 30.
Йън Флеминг - снимка архив
Биографичната справка за сър Томас Шон Конъри е твърде богата, но при неговата изключителна популярност и дълголетно присъствие в центъра на публичното внимание, може да се затвори в кратката фраза „шотландски актьор и продуцент“. Защото всичко останало е добре известно или поне завинаги подпечатано с марката „Джеймс Бонд“. Което от една страна говори красноречиво за неоспоримото му място в аналите на съвременното кино, но от друга – донякъде несправедливо захлупва иначе богатата му и разнообразна професионална кариера като актьор от театъра, киното и телевизията.
Роден е в предградие на Единбург в съвсем скромно и дори бедно семейство с майка – чистачка и баща фабричен работник, а по-късно шофьор на камион. Но природата щедро компенсира тези предпоставени обстоятелства като дарява Шон с прекрасни физически данни, ярък талант и изключително обаяние. Затова след години медиите единодушно го обявяват за „най-сексапилния жив мъж“, „най-сексапилния мъж на столетието“, „най-великия жив шотландец“ и дори „най-ценното национално богатство сред живите шотландци“ (макар да е със смесена ирландско-шотландска кръв). Но междувременно години наред той търси себе си и свое място, на което да тежи със самостоятелно присъствие. Опитва различни професии: разносвач на мляко, шофьор на камион, общ работник, дори куриозна работа като полировач на ковчези, после учител по бодибилдинг (сега го наричат фитнес инструктор), модел в курсове по рисуване в Единбургския колеж по изкуствата. Когато е на 23 години се изправя пред избора да стане професионален футболист или актьор. И макар, че е много обещаващ спортист, все пак избира второто! За своя радост, личен късмет, но и като бъдещ подарък към световното кино!
С Кевин Костнър в “Недосегаемите”
Появява се за първи път на екрана през 1954 година в кратък епизод, като дори името му не е надписите. Истинска първа роля получава през 1957 г. във филма „Няма път назад“ на реж. Монтгомери Тюли. И оттогава името му не слиза от световния екран чак до 2012 година, когато присъства с гласа си в анимационния филм „Сър Били“, а в надписите името му също е коректно изписано като „Сър Шон Конъри“. Това е 94-тото заглавие в богатата му филмография като актьор. Но в личната му сметка има и още 10 филма като продуцент. И тук се срещаме с един забележителен феномен, присъстващ в професионалната биография на малцина актьори. Във впечатляващата му кариера има важни фестивални награди, много други отличия, сред тях се открояват три статуетки БАФТА от Британската филмова академия, „Оскар“ и „Златен глобус“ за поддържаща роля в „Недосегаемите“ (1987) на режисьора Брайън де Палма (с участието още на Кевин Костнър и Робърт де Ниро).
Шон Конъри и Крисчън Слейтър в “Името на розата”
Година преди това получава световно признание за главната роля на Уилям от Баскервил в „Името на розата“ (1986) на реж. Жан-Жак Ано по нашумелия световен бестселър на италианския философ, семиотик, медиавист и писател Умберто Еко. Десет години по-късно изпълнява главната роля в един от най-добрите и успешни американски екшъни „Скалата“ (1996, реж. Майкъл Бей) с участието още на Никълъс Кейдж и Ед Харис. А през 2000 година респектира зрители, критика и професионалисти с великолепната си роля в деликатния и много изискан психологически етюд за смисъла и дълбочината на интелектуалното творческо общуване между талантливите хора „Да откриеш Форестър“ (2000) на реж. Гюс Ван Сант със знаковото участие и на такива забележителни актьори като Ф. Мъри Ейбрахам, Роб Браун и Ан Пакуин.
Шон Конъри и Роб Браун в “Да откриеш Форестър”
И ето го познатият феномен! При такава забележителна филмография, плюс силни роли в театъра и телевизионни спектакли, Шон Конъри си остава завинаги легендарният супершпионин със специални пълномощия Джеймс Бонд или повече известен като Агент 007! Както и друг път се е случвало с други големи актьори, някой от техните безбройни персонажи изземва личностното им присъствие, подменя актьорската им самостойност, избутва настрана огромната им творческа биография, за да заживеят в съзнанието на зрителите, в паметта на поколенията и в историята на киното с тяхното екранно име, с неговата сюжетна биография и с вечен митологичен шлейф от непомръкващо обаяние. Това е Джеймс Бонд, който дори като име отдавна е легендарен слоган със самопредставянето си „Бонд, Джеймс Бонд“! Толкова разпознаваема реплика, че през годините е станала дори подражателно клише в евтини рекламни банери. /А самият Шон Конъри коментира героя си в многобройните си крилати фрази: „Винаги съм мразел проклетия Джеймс Бонд. Иска ми се да го убия.“ – б. ред/.
Шон Конъри и Даниела Бианки в “От Русия с любов”
А защо е така? Въпрос без еднозначен отговор, но все пак с ясни параметри за обяснение. Иън Флеминг публикува първата си новела „Казино Роял“ с персонажа – британският разузнавач Джеймс Бонд през 1953 година. Втората световна е отминала, но не е забравена, а просто е заменена с т. нар. Студена война. Флеминг „уцелва десетката“ с точно попадение като сюжет, конфликт и главни персонажи (британски срещу съветски разузнавач). Шпиономанията от двете страни на „Желязната завеса“ е изострена до максимална степен. Темата е всеки ден във вестниците, страхът, но и любопитството са изострени, подобно четиво гъделичка потребността от „достоверна“ информация и макар заменена с литературен текст, тя провокира интереса и подхранва естествения глад за още подобни порции.
Йън Флеминг и Шон Конъри по време на снимките на “Доктор Но”
Флеминг с безспорно професионално умение, писателска дисциплина и усет за обратна връзка с читателската аудитория, пише 12 новели и 9 разказа, като ги публикува в 13 книги, които намират радушен прием и се саморекламират чрез забележителните си тиражи. Разбира се, образът на Джеймс Бонд е основен стълб на всички сюжети и неговите характеристики (силен характер, овладян мъжкар, умен и съобразителен, с бърз рефлекс, сдържан и елегантен джентълмен, обаятелен в общуването с дамите, спокоен и с пронизващо чувство за хумор и т.н.) са решаващи за общото приемане на добре подплатената с „художествена достоверност“ шпионска белетристика. Продажбите на книгите вървят много успешно, а скачат особено рязко, когато президентът на САЩ Джон Кенеди поставя „От Русия с любов“ (1957) сред десетте най-добри книги, които е чел.
Шон Конъри
Е, при това литературно предмостие просто няма как киното да не посегне към „златната кокошка“ от книжарниците и да освети екрана с поредица от филми за Джеймс Бонд. Първи от официалната филмография за Джеймс Бонд (така наричат заглавията, произведени от компанията EON Productions) се появява „Доктор Но“ (1962, реж. Терънс Йънг) с Шон Конъри. Той е неизменен изпълнител на ролята в 6 филма до „Диамантите са вечни“ (1971, реж. Гай Хамилтън). В следващите 7 филма ролята е поверена на Роджър Мур, а режисьори са Гай Хамилтън и Луис Гилбърт. После идва ред на Тимъти Далтън и Пиърс Броснан (общо 6 филма), за да ги замести Даниъл Крейг с 5 заглавия. Между тях с едно участие като Бонд се появява Джордж Лейзънби („В тайна служба на Нейно Величество“, 1969, реж. Питър Хънт).
Шон Конъри и Урсула Андрес в “Доктор Но”
Тази изчерпателна статистика обаче е скучна и не казва кой знае колко за летописа на един от най-устойчивите екранни образи през една филмова поредица в продължение на цели 38 години. Още повече, че времето е безпощадно и категорично отсява зърното от плявата. И двете категории присъстват в сагата за Бонд. И тъкмо сега, около 90-годишния юбилей на първия 007 – Шон Конъри, редица добросъвестни и професионални проучвания, без колебание и без никакви снизходителни бонификации определено открояват тъкмо шотландския джентълмен като Бонд № 1 на всички времена! Така към кодовото име Агент 007 времето добави и втори маркер - Бонд № 1 към неофициалните титли на Сър Шон Конъри! Той е избран за любимия Бонд на зрителите след допитване до читателите на списание „Радио Таймс“.
Всички Джеймс Бондовци
Конъри печели 44% от гласовете, а негови подгласници са Тимъти Далтън и Пиърс Броснан съответно с 32% и 23%. След тях се нареждат Роджър Мур, Даниъл Крейг и Джордж Лейзънби. Очевидно феновете разпознават тъкмо Конъри като „оригиналния“ Бонд! Любопитно е, че авторът на романите Иън Флеминг първоначално не харесва Шон Конъри, който по това време все още е непрофесионален актьор и треньор по бодибилдинг. Според създателя на Бонд, на Конъри му липсва изтънчеността на тайния агент. Затова Флеминг е предпочитал безспорната британо-американска звезда Кари Грант, но променя мнението си за Конъри, след като актьорът печели любовта на критиката и публиката.
Шон Конъри и Даниела Бианки в “От Русия с любов”
По времето, когато „живее и работи“ Джеймс Бонд, книгите на Флеминг не са преведени у нас, поради това нямат никакъв читателски рейтинг. Промъкват се само оскъдни журналистически информации, без анализ, но разбира се с отрицателен коментар. Само отделни автори имат достъп до служебния бюлетин на Съюза на българските писатели, където информацията е по-богата и по-близо до истината. Не е изненадващо, че се появява и частичен „идеологически отговор“ с българска версия на подобен, но „огледален“ шпионски роман от „лицензирания“ писател на подобна литература Андрей Гуляшки. Така неговият много популярен сред българските читатели контраразузнавач Авакум Захов, след серия приключенски романи („Случаят в Момчилово“, 1960; „Приключение в полунощ“, 1960; „Приключенията на Авакум Захов“, 1962 и други) се изправя срещу Джеймс Бонд в „Авакум Захов срещу 07“ (1966).
Коста Цонев като Емил Боев в „Господин Никой“ на реж. Иван Терзиев
Книгата съдържа три романа за приключенията на Авакум Захов срещу коварния противник: „Срещу 007“, „Открадването на Даная“ и „Спящата красавица“. Но въпреки намеренията и усилията от страна на Съюза на писателите и ДС, до английско издание и филмиране на творбата на Гуляшки не се стига. Така идеологическият отпор остава само на хартия, но макар и във високи тиражи на български език. За да допълним литературната картина в този тематичен сегмент трябва да прибавим името и на другия активен писател със серия подобни романи, но без да са пряко конфронтирани с Джеймс Бонд. Думата е за много продуктивния Богомил Райнов - писател, изкуствовед, есеист, който с добро литературно перо и безспорен професионализъм ражда образа на неуловимия, сръчен и много успешен разузнавач Емил Боев в серия от 9 романа („Господин Никой“ 1967; „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, 1968; „Голямата скука“, 1971; „Един наивник на средна възраст“, 1973; „Реквием за една мръсница“, 1973; „Тайфуни с нежни имена“, 1977; „Умирай само в краен случай“, 1979; „Денят не си личи по заранта“, 1981; „Ченге втора употреба“, 2000).
Шон Конъри и Никълъс Кейдж в “Скалата”
В тези романи Емил Боев е по-принципен морален антипод на „западния разузнавач“, ала със същите умели професионални качества и човешки характеристики. Но все пак той не е замислен като „огледален 007“, защото безспорно прилича много повече на детективите от романите на Дашиъл Хамет (Сам Спейд) и Реймънд Чандлър (Филип Марлоу). Просто Богомил Райнов бе от малцината избрани, които имаха достъп до техните книги и можеше да се учи от умело използваните литературни модели (сюжетна конструкция, персонажи, типове конфликти, композиционна структура, характерен диалог и т.н.). Част от романите на Богомил Райнов бяха екранизирани и някои от филмите станаха добри в чисто професионално отношение (напр. „Господин Никой“, 1969 на реж. Иван Терзиев с Коста Цонев като Емил Боев).
Даниъл Крейг в “Смъртта може да почака”
Днес Даниъл Крейг, който от 14 години е екранният Бонд в 5 филма, очаква премиерата на „Смъртта може да почака“ – двадесет и пето заглавие от поредицата. Тя е насрочена за 11 ноември 2020 след дълго отлагане заради пандемията Covid 19. Ако обаче много киносалони по света се окажат отново затворени, може да станем свидетели и на стрийминг премиера преди появата на големия екран. Едновременно с тези прогнози вървят коментари и предположения кой ще е следващият екранен Джеймс Бонд. Сред вероятните фаворити за ролята се нарежда чаровният британски актьор Том Харди. Коментира се и нашумелият талантлив Идрис Елба, който би бил първият чернокож Бонд, ако продуцентите заложат на смел и същевременно политкоректен пазарен експеримент. Ясно е само едно – Джеймс Бонд никога няма да бъде жена! Защото тогава не би бил Бонд!
Шон Конъри и Кристоф Ламбер в “Шотландски боец”
Представяте ли си как сър Шон Конъри би гледал свое копие в пола? /независимо, че сме виждали негови снимки с традиционната шотландска пола, която е част от народностната традиция – б. ред/. Но това едва ли ще се случи някога и затова му пожелаваме бодро дълголетие! ≈
Текст: Божидар Манов
Снимки: архив imdb.com
0 notes