#Любими автори

[vprki]

Теодора Димова представя новия си роман „Не ви познавам“ на „Аполония“

 „Празниците на изкуствата „Аполония““ винаги са отделяли специално внимание на книгите на български автори. Така ще бъде и тази година по време на 38-то издание на фестивала. Имат и своя дом – Градската художествена галерия сред експозициите, част от „Празниците“.  От 2020 година заради пандемията от Covid-19 пространството на литературата е в двора на галерията. А то се оказа, въпреки тогавашната ситуация прекрасно за среща с литературата.

Така ще бъде и тази година.  Това си има и своите предимства. В препълнената голяма зала на галерията нямаше места за всички, които искат да присъстват на среща с любими автори и отворените прозорци не даваха достатъчно хладина от морето. Но хората изтърпяваха задуха заради вълнуващите събития. А вече трета година те ще бъдат и сред произведения на изкуството. В пространството на галерийния двор ще са изложени скулптурите на Мартиан Табаков и Мартин Трифонов, които въпреки младостта си, са утвърдени творци със свой индивидуален и необичаен почерк. И двамата са ученици на забележителния  скулптор и преподавател в Националната художествена академия проф. Емил Попов. Около тях на оградата отвън и отвътре ще бъдат изложени избрани образци от колекцията на 10-ото Международно триенале на сценичния плакат два месеца преди откриването му в София. Кураторът на изложбата Албена Спасова отбелязва „Определян като силно демократично изкуство, предназначено за широк кръг зрители, преди всичко случайни минувачи, плакатът е немислим без своята най-престижна галерия – улицата. В случая с Аполония плакатите са на любимото си място, което Триеналето превърна в галерия на открито – оградата на Художествената галерия.“ А в пространството на галерията ще гостува колекцията на Американската фондация за България (АФБ) от творби на Христо Явашев – Кристо и Жан Клод, неговата съпруга, спътница в живота и съавтор в множество общи проекти, която представя техния и неговия творчески път в рамките на няколко десетилетия от 1958 до 2003 година.

Кристо и Жан-Клод в ателието, снимка: Волфганг Фолц

В тази прекрасна атмосфера ще се представят книгите и техните автори. Това е „Аполония“. Както споделя за „въпреки.com” артистичния му директор Маргарита Димитрова: „Философията на фестивала е точно това да се събират всички изкуства на едно място и да бъдат разположени абсолютно равнопоставено. Тоест там, където е музиката да е и театърът, литературата, художниците, всички да бъдат заедно и да общуват, да се чувстват добре там.“ /Целия разговор с нея може да прочетете тук/

Не е възможно в текста да представим подробно всички книги и автори, които ще гостуват на „Аполония“, ще се спрем на няколко акцента, а с цялата програма на „Празниците“, които се откриват на 28 август и ще продължат до 5 септември, може да се запознаете на https://apollonia.bg/ .

Теодора Димова ще представи новия си роман „Не ви познавам“ . Съдбите на „Поразените“ от мракобесната идеология на близкото минало отекна в кадифения, но безкомпромисен роман на един от най-талантливите ни писателки, която беше представена на „Аполония“, 2019 г. и стана носител на голямата награда Роман на годината на Фонд „13 века България“, както и на престижната френска литературна награда „Фрагонар“.

Проф. Веселин Методиев, Теодора Димова и проф. Михаил Неделчев при представянето на "Поразените" на "Аполония", 2019, снимка Стефан Джамбазов

Тази майсторска история за паметта ще получи своето своеобразно продължение в най-новия ѝ роман „Не ви познавам“, който ще се появи с логото на издателство „Сиела“ до края на 2022 г. В  него една от внучките на главните героини в „Поразените“ ще трябва да се изправи пред видоизмененя кървав терор – кървавият терор от миналото е заменен, но ядката, същността на злото е същата.Защото децата и внуците на палачите продължават да бъдат палачи, децата и внуците на жертвите продължават да бъдат жертви. А прочитът на историята отново е подчинен на прогнила координатна система. Има ли обаче изход от омагьосания кръг, в който се е превърнал животът ни? Откъси от романа „Не ви познавам“ ще бъдат представени от актьора и режисьор Стоян Радев на 1 септември от 18:00 ч. в Художествена галерия – Созопол по време на Празниците на изкуствата „Аполония“ 2022, а самата Теодора Димова ще разкаже малко повече подробности за работата си по романа и неговото излизане. А предния ден на 31 август на театралната сцена на читалище „Отец Паисий“ е спектакълът на Варненския драматичен на сценичната адаптация на „Поразените“ с режисьор Стоян Радев.

Много силно присъствие на литературните събития на фестивала традиционно има издателство Colibri. На 30 август ще бъдат представени книгите „Монолози“, Сборник Изповеди на Мария Касимова-Моасе и „Любовта за напреднали“ на Светлозар Желев. Мария Касимова-Моасе е журналистка и писателка, авторка на книгите „Близки срещи със смесени чувства“, „Балканска рапсодия“ и „Записки от Шато Лакрот“, представена миналата година на фестивала, издадени от същото издателство. 

Мария Касимова-Моасе и Кремена Димитрова на "Аполония" 2021, снимка: Тихомира Крумова

Участва със свои текстове в редица сборници, сред които „Бащите не си отиват“, „България за напреднали“, „Моята булчинска рокля“ и „Българите в чужбина – …токова близо, толкова далече….“. В програмата на „Аполония“ 2021 тя с успех представи своето разказваческо шоу „Свободно падащи истории“. Монолози е най-новата ѝ книга и, според нея, е съвсем различна в сравнение с  творчеството ѝ досега.

„“Любовта за напреднали“ е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим зад тях това, което търсим – зависи само от нас самите. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, или пък ни дава възможност да дишаме – отваря гърдите ни, отваря всяка от алвеолите в белите ни дробове, забивайки дълбоко в сърцето ни иглата с адреналин, който ни изстрелва в съвсем различно измерение.“

Отбелязва за книгата си авторът Светлозар Желев, автор на корицата е Тео Ушев.

На 31 август от 19 часа е премиерата на книгата „Гризачи“, Разкази от дядовци и от внучета на талантливия и обичан актьор Валери Йорданов. Героите имат свои пълнокръвни прототипи, хора, от които авторът се е възхищавал като дете: сурови в изпитанията, но и раними, по мъжки смели, но мъдри, тъгуващи, обичащи... Чудаци. Светът е уловен през погледите на изстрадания опит и на детската чувствителност, свързващи се в пространство, където понятията „родов корен“, „чест”, „достойнство” и „любов” са в основата на живота. Дядовци и внучета влизат в своеобразен романтичен диалог, чертаещ дълбинната, непрекъсната линия на съществуването. Същия ден, но от 18 часа ще бъде представена книгата с автор Александра Александрова по идея на Ива Папазова „Колко е лесно да бъдеш обичан“, 25 истории на учениците от различни випуски на любимия актьор и преподавател Стефан Данаилов. С носталгия и любов, през смях и сълзи те си припомнят важните уроци и безценните истории с техния учител, приятел, събеседник… С техния Мастер.

На 1 септември издателство „Захари Стоянов“ гостува с книгата „Ние, другите“, Сцени от личния и обществения живот през ХХ век на интелектуалеца Иван Стоянович (1930-1999), авторитетен кинокритик и публицист. На следващия ден 2 септември издателство „Хермес“ представя двама свои автори и книгите им. Романът „Ловецът на пеперуди“ на Костадин Костадинов, която възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земя. Другата е „Късна смърт“ на Иван Станков. Писателят и преводач е автор на книгите „Спомени за вода“, „Улици и кораби“, „Имена под снега и „Вечерна сватба“. Носител е на Националната литературна награда Елиас Канети, на литературните награди на Портал Култура, Стоян Михайловски и Хеликон. Професор по българска литература във Великотърновския университет.

За романа си авторът пише:“…Както  повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт. Героите трябва да издържат и на двете. И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща. Късната – привлекателна. Но мигар някой някога си е отивал навреме?“…

Издателство „Жанет 45“ на  4 септември представя „Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски. Писател, журналист и магистър по философия, Николай Терзийски още с първия си роман Отлъчване получава голямата награда от конкурса за дебют „Южна пролет“ в категория Проза. Втората му книга „Хроники на неведомото“ е номинирана за  националната награда Роман на годината 2020 на Фонд „13 века България“. Другата среща на публиката същата вечер е със сборника разкази „Таралежите излизат през нощта“ на Йорданка Белева. За нея писателят Владимир Зарев пише: „Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си „играе“, както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг.“

Здравка Евтимова, снимка: Стефан Джамбазов

В последния ден на „Аполония“ 5 септември е срещата с писателката, позната и оценена и от световните литературни среди,  Здравка Евтимова и книгата ѝ „Резерват и вълци“. Нейните разкази са издадени в 32 страни по света. През 2015 печели националната награда Блага Димитрова за произведение, писано от жена, а нейната книга „Една и съща река“ печели наградата за Роман  на годината на Национален фонд „13 века България“. През 2020 получава наградата Христо Г. Данов за цялостен принос в националната книжовна култура. 2021 зрителите на БНТ, след гласуване, я определят за свой любим български автор. Тази година тя води и майсторски клас по творческо писане на „Аполония“.

Оставяме за финал важен акцент от литературната програма на „Аполония“ - юбилеите, които са много сериозна линия за уважението към хората на фестивала.

Радой Ралин, снимка: архив

На 29 август от 18 часа ще бъде отбелязана сто годишнината от рождението на Радой Ралин, може би, най-колоритният български поет, писател,  сатирик, епиграмист, драматург и сценарист. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие, той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности. С блестящия хумор, който струи от страниците му, с интелигентните и същевременно злободневни теми, Радой Ралин великолепно пресъздава недъзите на обществото.

А на 3 септември по повод 80-та годишнина на проф. Михаил Неделчев ще бъде представена неговата тритомна „Как работи литературната история?“, издание на НБУ. Творчеството на проф. Михаил Неделчев изследва проблемите на литературната теория и философията на българската култура и литература, както и историята на новия български демократически преход.

Той пише за литературния, културния и политически персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. За него доц. Елка Трайкова пише: „Литературната история е не просто многолетно професионално занимание на Михаил Неделчев, тя е  негова съдба. Защото всяка книга не е просто факт от творческата му биография, тя идва с мисия – да ни накара да погледнем отново зад предела на познатото, отвъд познанието, което смятаме, че сме постигнали, да ни помогне да съпреживеем поредния неподозиран литературно- исторически сюжет… Вървейки по житейския си път, Михаил Неделчев твори литературна история. Не в онзи традиционен смисъл с книга с хронологично подредени текстове, която с акта на своето издаване идентифицира Автор и История… Литературната история като авторски проект наистина се случва в книгата на Михаил Неделчев.“ Той има и една друга вълнуваща битност вече десетилетия – той е един от аполонците още от времето на създаването на фестивала. Не е бил само миналата година и когато артистичният директор на „Аполония“ го попитала: „Защо?“, той отговорил: „Защото се готвих за тази година!“.

На 38-ото издание на „Празници на изкуствата Аполония“ ще се спази традицията от последните години на организаторите - „Книжна Аполония“ за седми път. Различните издателства ще изложат избрани заглавия – както най-известните от предишни години, така и най-новите книги и автори. Някои от тях ще бъдат представени и на литературните вечери на фестивала, за които вече написахме.

Успех и на добър час на „Аполония“, която се открива на 28 август от 20.30 часа с концерт на Детският духов оркестър към Средно училище Емилиян Станев, Велико Търново. Тогава ще разберем и кой ще е 24-ият носител на наградата на Фондация „Аполония“  Аполон Токсофорос. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на „Аполония“, Тихомира Крумова и Стефан Джамбазов

#Теодора Димова #Михаил Неделчев #Маргарита Димитрова #Аполония

[designis4lovers]

Има нещо забележително в начина, по който любимите ти автори превръщат мислите си в думи и думите им застават пред погледа ти, движат очите ти по страниците, влизат в живота ти, стават част от теб, както собствените ти спомени и опит са част от теб.

Писането, работата с езика, начинът, по който ние хората приемаме, предаваме и променяме животи чрез него - това за мен е чиста форма на магия.

Тук ще видите част от магьосниците, които ме вдъхновяват.

Благодаря за поканата!

#вангел #книги #любими автори #поезия #и проза #bulgarian

[irinapenevawritings-blog]

Героят е не човек, а сила :: "Последната империя" от Брандън Сандерсън

Героят е не човек, а сила :: “Последната империя” от Брандън Сандерсън

Келсайър събира екип за най-великия обир в историята на престъпленията – свалянето на последната съществуваща империя в целия познат свят. Хитър сюжет, остроумни герои, жесток безсмъртен владетел, мистериозни мъгли и невероятен магически свят. Не знам какво се случва в ума на Брандън Сандерсън, но знам, че идеите му надминават всички представи и нямам никакво търпение да прочета още – да прочета…

View On WordPress

#Book review #Bookshelf #Брандън Сандерсън #Издателство Бард #Книжно ревю #Любими автори #Любими книги #Мъглороден #Последната империя #Ревю #Фентъзи

[labyrinthgallerysblog]

“Интервю с пейзаж” - разговор с Ема Вакарелова

Здравей, Ема! Намирам се сред твоите рисунки в галерия Лабиринт и ме гложди любопитство. Откъде идват историите, които разказваш в картинки? Ема: Историите в рисунките идват в по голямата си част от наблюденията ми над обкръжаващия ме свят. Разхождайки се навън, пиейки чай в някое кафене, чакайки някой някъде и така нататък...

Как се озова във Франция? Какво ти даде тя в твоето развитие като художник и какво си взе от България? Ема: Необяснимо, но факт, Франция беше моятя детска мечта. Нямаше просто как да не се озова там. Париж ми даде много вдъхновение. Видях в оригинал любимите ми художници и скулптори. Срещнах се с творчеството на нови и непознати за мен автори както френски, така и световни. Да се разхождаш  на 18 години из улиците на париж е  уникално и неповторимо преживяване, вдъхновение което и до ден днешен е в душата ми. От българия си взех кавала и любовта към българския фолклор и легенди, неравноделното, пъстрото, хаотичното, лудото и още мното разбира се.

Имаш ли любим художник/ци. Виждам, че те влекат различни техники и стилове, кои материали и начин на работа чувстваш най-близки? Ема: Някои от любимите ми творци са Леонардо, Ботичели, Бош, Гоя, Ван Гог, Кандински, Миро, Клее, но обожавам също така рисунките от Помпей, персийските миниатюри или скулпторите Хенри Мур, Антони Гормлей и много други. Обичам да експериментирам с техниките винаги, всяка нова техника е и любимата ми. В момента работя главно с резин например. Акварелът и температа са ми също много любими.

Имаш ли ритуали, определен час за работа, каква дисциплина си налагаш? Ема: Ритуали, освен медитацията нямам. По отношение на дисциплината следвам мотото " една будна мравка напредва повече от един заспал вол " или с други думи нужно е макар и минамално действие, но всеки ден отколкото много действие, но рядко. И като цяло не харесвам думата Работа, предпочитам думата Игра.

Каква е ролята на компютърните технологии в твоята работа? Ема: Когато правя илюстрация или комикс си служа понякога с компютър за краен завършек на нещата, когато правя анимация използвам също компютър с оглед на олесняване и по-малко времеемка работа.

Как се реализира един художник аничатор във Франция, има ли подкрепа от държавата например? Ема: Да, във Франция специално в областта на анимацията има голям подем. Страната подкрепя със субсидии анимационните проекти, има отделно и частни фсндации, даже всеки отделен регион има фонд предназначен за това.

Какво ново замисляш? Ема: Замислям от доста време вече нова анимация по сценарий на сестра ми Калина Свежин както и нова изложба в Париж. Аз ти благодаря за поканата, за мен е чест да изложа рисунки в галерия Лабиринт.

Пожелавам ти успех от сърце! И до нови срещи в Лабиринта :)

Ема Вакарелова е родена в София. След завършване на Националната художествена гимназия “Илия Петров” следва във висшето училище по визуални изкуства “Естиен” в Париж. Наред с илюстрацията учи комикс в Европейското училище по визуални изкуства в Ангулем и кино анимация във ��аленс.  “Интервю с пейзаж” е заглавието на първата и изложба в Пловдив. В галерия Лабиринт до 19-ти юли може да видите нейни пътеписни рисунки и живописни скици, както и няколко анимационни филма и книжки с нейни илюстрации.

#art #art exhibition #animation #artist #sketches #drawings #illustrations #labyrinthgallery #plovdiv

[detskiknigi]

134 книги ще се състезават в Награда "Бисерче вълшебно" 2020

134 са книгите, номинирани в осмото издание на Национална награда за най-добра детска книга “Бисерче вълшебно” 2020. Децата на възраст от 5 до 16 години ще могат да изберат сред тях своите любими художествени и нехудожествени заглавия.

Рекорден е и броят на книгите от български автори – цели 45, сравнено с 34 през 2019 година.

Отличието се връчва от 2013 г. и е единствената българска награда за…

View On WordPress

#Академия "Никола Тесла" #Бисерче вълшебно 2020 #Читателски клубове "Бисерче вълшебно"

[zlablondinka]

Здравейте!

Надявам се, че Ви хващам в удобна поза, пийвайки чай или кафенце под одеялото. Надявам се също да сте в добро ментално здраве. Остава само ЕДИН работен уикенд до Коледа. Така предстоящата седмица ще преживеете по-лесно. Както обещах, днес ви поднасям втората част от този пост, която е посветена на всякакви абсолютно random неща, които са ми любими в момента.

В предната част говорих за музика, филми, сериали и книги. Ако ви е интересно какво съм слушала и гледала през изминалите месеци прочетете поста тук.

Ако поста ви се струва объркващ и без никакъв смисъл и подредба – нарочно е!

Започваме!

  Моят таблет

dav

dav

  Идеята за таблет ми се струваше много примамлива, защото да разнасям лаптоп,за мен е изключително досадно и неудобно. През месец май си купих IPAD и това беше най-доброто решение за мен. Вече много рядко ползвам лаптопа си, даже почти не го включвам. Погледа ми е постоянно забит в таблета, което дразни близките ми, но…. Ако и вие, като мен, сте постоянно в социалните мрежи или в YouTube, препоръчвам да си вземете такова устройство. В началото мислех, че е глезотия, но е супер,супер удобен! Слагаш го в дамската чанта или раницата при пътувания и екскурзии и си зяпаш на него сериали, филми Netflix), може да четеш книга и да правиш снимки. Не ти трябва друго, дори телефона си не ползвам вече за нищо, освен за разговори. Изтрила съм от него всичко излишно!

INSTAGRAM

За разлика от доста мои познати, които нямат профил дори във Facebook, за мен социалните мрежи са начин за себеизразяване и забавление. В момента съм доста зарибена по Instagram. Следя повечето си любими блогъри и влогъри там, защото често публикуват интересни неща. Обичам да гледам и сторитата и на моите приятели.  Особено, когато пътуват някъде. Интересно ми е да следя какво се случва и какво е модерно в момента. Постоянно виждам нови и нови  креативни начини за постване на снимки и клипове. Пускам снимки там всеки ден и ако не беше съврзано с работата ми, до сега да съм си изтрила Facebook-а. Определено красивите снимки и уловените моменти са ми любими. Това е един прекрасен начин да изразяваш себе си или да опознаеш творческата страна на дадена личност от профила му в Instagram.

  В момента най-много обичам да гледам бюти блогърката Inthefrow, която прави страхотни модни снимки и може да те вдъхнови за твоя личен стил. Има и блог: https://www.inthefrow.com/

КОЗМЕТИКА

STARLET TEAM, thanks for the photo ❤

Някои от вас може би знаят, че съм обсебена от грима и козметиката. Тази година любимците ми не са много.

Заслужено ще спомена любимото ми трио от Pixi – Endless Silky Eye Pen Trio. От няколко месеца ползвам само тях. Малко база за сенки, някой от моливите, спирала и това е! Обсебена съм от тази визия и я правя почти всеки ден. Толкова е лесно!

На снимката виждате и любимия ми Blush to go & Luminizer to go на марката на Сефора. Ружът ми харесва повече от хайлайтърът. Ако трябва да препоръчам едно от двете, вземете ружчето.

Цяла година ползвам само тази спирала – Roller Lash на “Benefit”. Природата ме е дарила, ако не с дълги крака, то с дълги мигли и нямам нужда от някакви специални продукти, но тази спирала е топ! Много ми харесва. От друга страна прословутия Porefessional primer ме разочарова. Имайте предвид, че ако сте с мазна кожа няма да ви върши работа. Ако искате да го тествате, купете си по-малката опаковка.  Същото Ви съветвам и за спиралите. Ако можете да се снабдите с мини размер от спиралата, по-добре вземете него. Имах спирала на Tom Ford, която не успях да ползвам дори 3 месеца. Изсъхна бързо, бързо… Добре,че не бях давала пари, а ми беше подарък.

Ароматът ми за зимата е на My Burberry! Не съм имала по-хубав парфюм.

Миналата година по Коледа бяха пуснали опкаовка със златни частици вътре…А преди месец излезе и новия им аромат с розова опаковка, който чух, че също е уникален!

И нещо СУПЕР, МЕГА странно ще добавя като за край на тази категория. Ето този матиращ крем за 4 лева от една билкова аптека в София /Билкова аптека: Поп Богомил 38 /до Лъвов мост/

Погледнете само какви съставки има! Мисля, че тези кремчета си ги правят там, но този е перфектен ако имаш някакви дребни несъвършенства или червенина по лицето. Слагам си го преди да нанеса грим и е по-добър от този на Бенефит за 70 лв. Сделка!

ДРЕХИ И АКСЕСОАРИ

Тази година се лутах между развлачени блузи и блестящи рокли и не успях да намеря никакъв баланс.  Да се опитам да си създам гардероб на голяма, работеща жена е causa perduta в момента. И това за мен означава, не да е скучен и делови, а да е използваем. Постоянно си купувам неща, които НЕ МОГА ДА НОСЯ В ЕЖЕДНЕВИЕТО или не са ми удобни. Ето все пак любимото ми модно нещо за тази година.

Чанта на Хари Потър. Told you so. I’m a child. Купих си я от Единбург, но ако и вие искате такава, скоро ще има тук: http://www.elephantbookstore.com/

Друго нещо, което усещам, че ще се превърне в колекция и в лудост са БРОШКИТЕ. Това, че 90 % са с котки е случаЕност.

Накрая да спомена и любим магазин, който се намира в София. Даже са 4 такива. Говоря за Muse shop. В него има всякакви дрехи и аксесоари на български автори. От него си купих роклята за Rockabilly участието ми през лятото, както и още няколко много готини неща. Ако си търсите нещо интересно и ви е писнало от супер скъпите дрехи в мола, без размери и гадни материи, по-добре погледнете тук:

https://www.facebook.com/MUSE-SHOP-Clothing-Accessories-Shoes-199125940116936/

  Rockabilly Babe

Имах невероятна възможност това лято да стана, макар и за малко, част от невероятната култура на Rockabilly fest, която е така модерна в Америка.Представяте ли си….. в България нямаме нито една група, която да изпълнява подобен стил или поне ние не намерихме такава!? Има случаи, в които музиканти има, но певица – не. И както в моя – имаме певица, но ��е и група.

Идеята на Иван Николов да създаде такъв бар, с уникалния декор, като в някой уестърн и музика само и в този стил е страхотна! В началото не му повярвах, че ще я осъществи, но началото е поставено!  Радвам се, че не избра София за този проект. Стига с тази София! Рокабили барът се намира в Кюстендил и съм сигурна, че другото лято ще дойдете да видите и чуете за какво става въпрос!

Този проект е изпълнен с потенциал и креативност и се надявам и аз да продължа да бъда част от него! Ще се радвам да посветя цял пост само на бара и музиката, която ще пеем и слушаме там. Това, което всъщност Иван направи за мен, е да запали искрата и душичката ми. Прекарах цяло лято в търсене на най-яките рок песни от 50 – те и 60 – те години. Елвис, Сам Куук, Пол Анка и още куп други изпълнители, с чиито репертоар се запознах и обикнах. Научих много песни! С ръка на сърцето мога да кажа, че съм се родила в грешното време. Гласът ми е много подходящ за този стил (ама не бъркайте рока на AC/DC с този моля!) а песните ме карат да се усмихвам!

Стискам палци нещата да потръгнат и да пеем още много пъти “Diana”, “Blue suede shoes” и още много!

Малко снимчици от събитието:

И две клипчета:

    На път!

Човекът е човек тогава, когато е на път!

  ЧЕРНИ ВИТ

Ще започна с едно място, което НЕ ИСКАХ да издавам. Исках да съм лоша и егоист и да го запазя само за себе си. И за оранжевия котарак, който аз наричам Къци.

В нашата мила родина има и такива места, които са близо до природата и още не са съсипани от лифтове и боклуци и коли с носеща се от тях чалгия. Такова място се оказа Тетевен. Прекрасен бе! И най-вече природата. Такива невероятни гледки се откриха пред очите ми тази есен. Еко пътеки, водопади, спокойствие. Какво друго да искаш. Но, всъщност освен Тетевен и природата му, искам да ви разкажа и за това място: Къщи Бояна в село Черни Вит.

Това място ми остана в сърцето. Толкова да ми харесва! В къщите има каквото ти е нужно, има камина, има голяма кухня, има веранда и барбекю. Има зелен двор, има рекичка, която виждаш през прозореца и има КОТКА, която ти е приятел и идва до всеки прозорец да ти каже “Лека нощ”. Наблизо са всички Еко пътеки, за които споменах, а ако сте късметлии….домакините ще ви нагостят с баничка или палачнки за закуска.

Ама..кога отиваме пак питам аз?!

https://www.facebook.com/boyanahouses/

СНИМКИ:

      ШОТЛАНДИЯ

Тази година имах невероятната възможност да посетя Шотландия. Прекарах седем дни там. В първата част от ваканцията посетих Монифит (Monifieth), Дънди (Dundee) и (Broughty Ferry). Нещо като София-Перник-Радмор, ама не точно. Даже изобщо.

Дънди е четвърти по големина град в Шотландия и мога да кажа, че е уникално красив. От невероятния кораб, пътувал чак до Антарктида (RRS Discovery) до местните заведения с вкусни ястия и биричка – всичко ми хареса. Магазните за алкохол също.

Ние спахме в Monifieth. Този град се води commuter town или град, в който хората живеят, но работят на друго място. Както казах Перник-София (хихи). Наистина красиво място. За мен всичко, което е близо до вода е вълнуващо. Местните се радват на гледка от прозорците на фамилните си къщи – Северно море и лебеди. Какво повече да искаш от живота? Разхождайки се в Монифит може да видиш безброй много хора, тичащи в парка или разхождащи кучетата си. Толкова много кучета не бях виждала на едно място. Във всяка къща има поне по едно. Всеки ден да се разжождам по брега на морето, да отида пеша до Броти Фери, да вляза в някое готино магазинче и да си купя Cashew Caramello и да си намажа една палачинка с него. I mean…

Това, което в началото ме изненада бяха хората. Очаквах да са някакви луди с поли и гайди, които са шумни, всели и малко наподобяващи балканците, но въобще не беше така! Въобще. Не можах да разбера защо всички изглеждаха толкова отегчени, нацупени и студени. Поне първите ми впечатления бяха такива. Дори леко надменни. След третия ден започнах да забелязвам чара на тези хора, но трябва да се вгледаш дълбоко и съсредоточено. А кой има време да се вглежда толкова?

Един гаден вятър имат там и толкова. Други проблеми не видях. Ако се разхождаш из по-гъзарските квартали, улиците миришат на лавандула, бор и зеленина. Птички пеят, скъпи коли, паркирани пред къщите. В дворовете -замъци. Както казах-проблем няма.

Glamis Castle

За Единбург не мисля да говоря много, защото е позната дестинация. Не успяхме да се насладим, защото имаше фестивал – Edinburgh Festival Fringe. Беше такава лудница.Това не ми допадна изобщо, въпреки, че самото място е като от сцена на Хари Потър и всичко в него е хем зловещо хем магично!

Глазгоу не ми хареса изобщо. Посетихме няколко много готини места там, но цялостното усещане беше за беднотия, мръсотия и shady фигури.

Това, което беше най-запомнящо се е природата. Все съм повтаряла, че природа като тази в БГ няма, но за съжаление в Шотландия, взех, че спрях да повтарям тази глупост. Има такава природа, че и по-впечатляващо беше. Всяко място, което посетихме, всеки парк – бяха уникално красиви. Дори тези близо до най-големите градове. Една нация, която цени корените, историята и земята си.

В общи линии, който стигна до тук – Евала!

Поста беше дълъг. Надявам се интересен също!

Благодаря ви, че четете!

А какви бяха вашите любимци тази година?

Еле

❤

Фаворити 2017*Част 2 Здравейте! Надявам се, че Ви хващам в удобна поза, пийвайки чай или кафенце под одеялото. Надявам се също да сте в добро ментално здраве.

[vprki]

Крис Клийв: „На смелите се прощава“ е романът, от който съм най-удовлетворен

Крис Клийв е един от любимите автори на ICU и ние далеч не крием този факт. Не познаваме по-емпатичен и влюбен в Човека писател от дълбокия и чувствителен британец. Ето защо и работата по най-новия му роман в каталога ни – „На смелите се прощава“ – е съпътствано с огромно вълнение. Споделяме с вас предговора на книгата, написан специално за българските читатели, написаха от издателството. Книгата излезе на български език, а за 12 декември от 19, 30 ч. е предвидена онлайн среща с него в програмата на Софийския международен литературен фестивал. А ето и самият предговор:

Към близкия на сърцето ми български читател. Покорно ти благодаря, че четеш тази книга, написана от един лондонски писател. Тези встъпителни думи са опит за създаване на възможен контекст на романа с надеждата, че той би спомогнал за възприемането му и би доставил допълнително удоволствие при четенето.

Втората световна война е колективен провал за човечеството. В онези извънредни времена всяка нация е отговаряла на насилието в зависимост от географското си местоположение. Франция, например, с дълга обща граница по суша с Германия, не е имала много поле за действие между съюзничеството и унищожението. Така както държавите на юг и на изток от Германия – Унгария, Румъния, България – са били принудени да се справят, както могат с настъплението на нацистите. В десетилетията след войната историята на тези държави разказва за двусмислие и разделение, за компромиси и безпокойство. Тъй като тези разкази на свой ред са създадени и в условия на натрапено присъствие – този път резултат от нахлуването на Съветския съюз, – представата за военния облик, който държавите имат за самите себе си, е обгърната от неопределеност и фаталистичност и е наситена с натрупана чрез страдания мъдрост. Паметта на една страна за собствения й образ в годините на война е поглед в ретроспекция, национална авторефлексия.

Моята родна страна, Великобритания, е отделена от континентална Европа с море. Това разстояние ѝ осигурява време и защита до включването на Америка в европейската война. Англия има географския късмет да остане независима, а голямата ѝ беда е, че продължава да отдава запазването на независимостта си по време на войната не на местоположението си, а на качествата на националния си характер. Митът за смелостта и неподчинението се е утаил и вкаменил, за да се превърне днес във фалшива основа на националната ни представа за самите нас. Детинска представа, възхвала на категоричното пред нюансираното, на самостоятелността пред обвързаността. В своята крайност тя се превръща във верую: квазирелигиозна вяра, която насърчава провидението пред прилежанието и твърдението пред факта. Досущ като кредото на популисткия национализъм, заложен в основата на Брекзит, движението за отделяне на Великобритания от Европейския съюз – съюза, чиято изначална цел е да сведе до минимум нови конфликти между народите.

Начело на Брекзит застана Борис Джонсън – опортюнист на високо ниво, впрегнал военната риторика на Чърчил, за да отприщи националистически сили. Съществуват безброй доказателства, че Брекзит се корени някъде дълбоко в авторефлексивната представа на Англия от времето на войната, но най-любими са ми крайпътните билбордове по време на официалната кампания „Гласувай за напускане“, Vote leave. Те гласяха просто: HALT ze German advance! Vote Leave. Длъжен съм да обясня, че чрез изписването на ze вместо the поддръжниците на Брекзит съживяваха образа на фанатизираните нацисти от британските военни филми, които говорят помежду си на английски със силен немски акцент. Но дори и без тази колоритна краска ще разберете, че британското общество беше поканено да отвърне с ерзац бойна храброст на желанието за диалог от страна на Европа. Резултатът от референдума през 2016 г. показва, че озадачаващият призив е бил чут. Дали незначителното мнозинство британски избиратели, гласували в подкрепа на Брекзит, един ден ще съжаляват за избора си, не мога да кажа. Твърдя обаче, че съвременните политици продължават да черпят информация за националния характер въз основа на образа му от военните години. И поради тази причина все още е важно да се пише за войната.

Написах „На смелите се прощава“ през 2014 – 15 г., когато във Великобритания националистическата идея намираше все повече привърженици. Чрез този разказ за преживяното от британската нация по време на войната ми се искаше да насоча вниманието към тенденциозното опростяване на отношенията, свързани с нея и породени от нея. Романът разказва за войната от британска перспектива, към която се опитах да привнеса онова характерно за континентална Европа усещане за двусмислие и несигурност. Тук всяка амбиция е размита, всяка връзка – опорочена, никой завършек не е окончателен. Мери не става шпионка, както й се иска – вместо това е назначена за учителка и е принудена да търси смисъл в кауза, която не е нейна по избор. Отношенията й с Хилда, Том и Алистър не съществуват извън матрицата на катастрофата, в която четиримата са привлечени – те са функция на света, в който са попаднали, и се отличават с постоянно преосмисляне на желаното и възможното. В крайна сметка Мери не се радва на безоблачен и щастлив живот. По-скоро остава усещането, че тежестта на войната се превръща в даденост, която не може да бъде изтласкана от формалното обявяване на загуба или победа. С две думи, с разгръщането на сюжетната линия, Мери пораства. Както пише Паул Тилих: Осъзнаването на двойствеността на нечие най-велико постижение – или най-голямо поражение – е категоричен индикатор на зрялост.

Крис Клийв - снимка архив

В духа на Тилих ще призная усещането си, че макар „На смелите се прощава“ да е романът, от който съм най-удовлетворен, в същото време той е и романът, който носи най-много двусмислие. Например, струва ми се, че като избрах да заобиколя някои от най-големите ужаси на европейската война – Холокоста, Ленинград, Дрезден, – за да изследвам нюансите в преживяванията на незначителни герои на второстепенни фронтове, романът губи мащабност, но пък печели вглеждане в детайла. Може би това е допустима наративна стратегия, а може би отразява личното отношение на автора към ужаса. Когато препрочитам романа сега и виждам как героите използват чувство за хумор, абсурди и опиати, за да избегнат директния поглед в бездната на войната, се чудя дали пък не наблюдавам в миниатюра собствената си неохота да извиквам в съзнанието си най-мрачните образи на злото. Навярно това е заложено в природата на войната: да ни наблюдава с толкова нетрепващ и изпълнен с ужас поглед, че да не смеем да я погледнем в очите. Или навярно, въпреки заглавието на книгата, просто ми липсва смелост.

Не ми е работа да отговарям на тези въпроси, затова ги оставям на вашето любезно внимание. Оставям ви още и искрената си признателност, че четете тази книга, в която съм вложил цялото си същество и която се надявам да стигне до вас. Най-дълбоката ми благодарност е запазена за Невена Дишлиева, моята българска издателка и преводачка. Тя подкрепя книгите ми от самото начало, повярва в тях, когато малцина други го правеха, като инвестира средства, талант и безкрайни часове, за да направи романите ми достъпни за българския читател. Това, което ме крепи като писател, е благоволението на читателите да отделят от времето си за мен, а също и вярата на моите издатели в книгите ми. Благодаря ти, Невена, за силата и увереността, които продължават да ми вдъхват смелост да пиша. Благодаря и на теб, любезни читателю, задето ме даряваш с безценния дар на времето си. Надявам се, че тази книга ще бъде достойна за него. С обич и най-топли пожелания за мир между всички народи,

Крис Клийв

Лондон, 17 ноември 2020 г. ≈

#Крис Клийв #На смелите се прощава #Софийски международен литературен фестивал #книги #издателство ICU

[irinapenevawritings-blog]

10 факта за 10 автора: Артър Конан Дойл

10 факта за 10 автора: Артър Конан Дойл

В 10 факта за 10 автора ще ви разказвам по десет (явно) интересни факта за любими мои имена в литературата или просто автори, за които съм решила да чета повече и съответно ми е налична допълнителна информация. Фактите ще подбирам повече на база доколко на мен ми се струват интересни, но щом попадна на други подобни интересни текстове, ще оставям линковете за вас в края на статията, за да можете…

View On WordPress

#10 от 10 #10 факта #10 факта за 10 автора #2017 #Article #Автори #Артър Конан Дойл #Интересни факти #Инфографика #Книги #Любими автори #Статия

[vprki]

Книгите на „Аполония“ 2021

„Празниците на изкуствата „Аполония““ винаги са отделяли специално внимание на книгите на български автори. Така ще бъде и тази година по време на 37-то издание на фестивала. Имат и своя дом – Градската художествена галерия сред експозициите, част от „Празниците“. Но от миналата година заради пандемията от Covid-19 пространството на литературата е в двора на галерията.

Така ще бъде и тази година. Но това си има и своите предимства. В препълнената голяма зала на галерията нямаше места за всички, които искат да присъстват на среща с любими автори и отворените прозорци не даваха достатъчно хладина от морето. Но хората изтърпяваха задуха заради вълнуващите събития. Миналата година на двора бяха сред винилите, час от фотоизложбата на Стефан Джамбазов „Андрей Даниел – последните седем години“, експонирани на оградата на двора на галерията.

Дворът на Художествената галерия, снимка: Стефан Джамбазов

Тази година представянето на книгите ще бъде сред уникалните снимки от фотоизложба на Димитър Караниколов „Нечовешки поглед“ с куратор Елена Филипчева. Може да прочет��те повече във „Въпреки.com” тук https://въпреки.com/post/657839292262105088/.

И да не пропуснем - За шести път Фондация Аполония организира Книжна Аполония по време на тридесет и седмите Празници на изкуствата в Созопол. Различните издателства ще изложат избрани заглавия – както най-известните от предишните години, така и най-новите книги и автори. Някои от тях ще бъдат представени и на литературните вечери на фестивала.

Но да се върнем към конкретното представяне на книгите, за което разказваме по дати, съобразено с програмата на 37-то издание на „Празниците на изкуствата „Аполония““ 2021. На 31 август Мария Касимова-Моасе ще ни разказва истории в Лятното кино на Созопол. Това е извън книгите, но тя ще представя и книгата си „Записки от Шато Лакрот“, издаден от “Colibri” на 2 септември. Но нейните истории са дълбоко свързани и с това, което пише. По този повод споделя: „Аз ще ви разказвам истории. За хора и места, за любов, раздели и нови срещи, за странствания на духа и силата на смеха… Ще отигравам някои моменти – все пак съм дъщеря на актьор от Сатирата, отраснала съм с духовете зад кулисите, а и имам двуседмичен студентски престой в специалността актьорско майсторство за куклен театър. Други истории ще преразказвам, трети ще импровизирам. Ще ви разсмивам. Може пък и да ви поразплача“.

Мария Касимова-Моасе, снимка: Стефан Джамбазов

Тя го умее и е истинско. Не ни се случва толкова често, нали? Записки от Шато Лакрот е история за комичния сблъсък на култури, когато една българка се запознава с френските роднини на своя съпруг и прекарва цяло лято в провинциалното им имение – Шато Лакрот. За част от героите и нелепите ситуации, в които те изпадат, авторката се е вдъхновила от собствения си опит. Мария действително е френска снаха, която се е постарала да се сближи със своите нови мамáн и папá и да разсее предразсъдъците на французите относно българското възпитание и нрави.

На 31 август ще бъде представена книгата на Георги Бърдаров “Absolvo te” на издателство Misagena. е нестандартен и емоционален автор. Авторът не се страхува да изследва тъмната страна на човека и да потъне в нея. Етно-религиозните конфликти между хората и последиците от тях не само дълбоко го вълнуват, а превръщат дните и нощите му в болезнени преживявания, които неподражаемо прехвърля на страниците на романите си. Победител в телевизионното реалити за писатели „Ръкописът“. Носител на наградата на клуб „Перото“ за дебют. Носител на Европейската награда за литература за 2021.Както в древногръцката митология реката на омразата Стикс разделя земята от подземното царство, така и романът разделя доброто от злото, които съществуват заедно във всеки човек. Романът се опитва да стигне до най- мрачните подземия на човешката душа – там, където се раждат доброто и злото.…Действието преплита най-зловещата част от човешката история – Холокоста и концлагерите на нацистка Германия към най-безумния конфликт в историята, арабско-израелския. Раздорът между два народа, които знаят че произхождат от един и същи човек Авраам/Ибрахим, и които въпреки че имат многократно повече общо, отколкото различно, в продължение на 70 години водят ежедневна братоубийствена война. Това е неговата интерпретация и като автор не можем да не я уважим. Но дали всичко това е така е друга история.

Георги Бърдаров, снимка: Стефан Джамбазов

Само припомняме, че по повод книгата си „Аз още броя дните”, наградена за дебют каза за „въпреки.com”тогава: „че като убеден хуманист и пацифист, никога не би си представил, че може да дигна оръжие и да стреля срещу човек. Даже в казармата. Но когато тръгвах с автобуса от Сараево и осмислях всичко, което съм чул тази една седмица, си дадох сметка, че ако аз съм в тази ситуация не мога да гарантирам за себе си как ще постъпя. Това те вкарва в ситуация, която е толкова дива и безумна, че можеш да стреляш по човек, да убиваш и не можеш да гарантираш за себе си. Това е най-ужасното, което разбрах. Лесно е да обвиняваш, лесно е отстрани да казваш – хуманист и пацифист, но ако си в тази ситуация може да си като тях”. Дълга тема, но си заслужава да се вгледаме в себе си – ние къде сме и къде е спекулацията и къде е истината, до която, всъщност, трудно се достига или е , просто, недостижима…

Издателство „ Сиела“ се представя на „Аполония“ с няколко книги, между които “Шестият пръст“ на Деляна Манева и “Мисия Туран“ на Алек Попов на 1 септември, а на 4 септември с „Опашката“ на Захари Карабашлиев. Книгата на Деляна Манева е роман за достойнството и унижението, презрението и съчувствието, любовта и смъртта, за българското и европейското в сблъсък и единство. Смело и откровено, директно, постпънкарско писане, което назовава нещата такива, каквито болезнено и реално са. Зад забавната лекота на Шестият пръст стои сериозен писателски труд. С увлекателния си сюжет този роман влиза на един дъх и оставя дълбок и смислен послевкус по небцето на читателя – както се чете шот single malt scotch. Пише писателят Радослав Парушев.

Алек Попов е сред най-изявените съвременни български писатели. Автор на романите „Мисия Лондон“, „Черната кутия“, „Сестри Палавееви в бурята на историята“ и „Сестри Палавееви. По пътя към новия свят“. Пише също разкази и радиопиеси. Сега той се завръща с нова невероятна история – „Мисия Туран“. Туран е бедна, азиатска република, в която пристига експедиция от България, развита, богата страна, член на ЕС, с цел да потърси корените на великото някога българско племе. Следва низ от абсурдни и комични ситуации в един свят, изпълнен с приключения, любовни перипетии, диктатори, шамански заклинания и танци по тънкия лед на голямата политика. И над всичко ликуващият смях на Алек Попов, както и вечните въпроси – кои сме, откъде сме, защо сме тук? Филмът „Мисия Лондон“ с режисьор Димитър Митовски и до днес води класацията за най-гледани български филми в годините след прехода.

„Опашката“ на Захари Карабашлиев е едно от литературните събития на годината. Добрият писател, доказано, предчувства какво ще се случи, какво предстои. Сега романът в днешния ни ден изведнъж придобива още по-ясен смисъл и, уви, безнадеждност.

Захари Карабашлиев, снимка: Стефан Джамбазов

Кой, както иска да го разбира. Само ще цитирам проф. Амелия Личева, която написа за „въпреки.com” веднага след като излезе романът. „В „Опашката“ има едно интересно преливане от настояще (книгата е белязана от корона кризата, без да го изрича директно) към антиутопичност, доколкото в това днес се разпознава и едно утре. В същото време антиутопичността не е традиционна – не става дума за моделирането на един свят, за който трансхуманизмът обича да ни говори. Антиутопичното тук си е своето и днешното, но със заострени недъзи. И интересното е, че хората не изглеждат особено променени. Те по-скоро са в режим на констатации или свикване, а не на потрес от преживяното, което кореспондира с друга от големите тези на романа, а именно – че външните катаклизми не упражняват катарзисен ефект. След тях човекът пак си остава със своята мяра. Иначе казано, на негласния въпрос променя ли към добро пандемията отделния човек, отговорът е – по-скоро не. Дори като че ли обратното, кара го да се пригажда към нея и да губи част от човешкия си облик“.

На 2 септември ни очаква голяма изненада – сборникът разкази на маестро Найден Тодоров, диригент, директор на Софийската филхармония „Полъх от ангели“ на издателство “Colibri”. Съществуват ли светове отвъд границата на видимата реалност? Има ли сили, чиито превъплъщения са сред нас и притежават способността да направляват живота ни и да проникват в бъдещето? Какви знаци за себе си дават на хората? В сборника са разказани фантастични истории за ангели и роботи, за хора, дарени с умението да коригират събитията или да се вселяват в телата на мъртвите, за да продължат делата им, за магическа цигулка в ръцете на млади музиканти, за диригентска палка, която прониква в душите на музикантите и така сътворява пленителна музика…Тези невидими спътници често ни изправят пред избори, просветляват съзнанието ни, включват ни в сложни дилеми за съдбата на човешкия свят. Свят, изпълнен с тревога и драматични обрати, но обърнат към светлината, докосван от крилете на ангели.

Снимка: архив на фондация "Аполония"

В годините много пъти сме разговаряли с маестро Найденов и винаги като журналисти ни е правило впечатление, че е изключително ясен в изказа си и няма какво да се редактира. Това, което знаят всички, които го следят в социалните мрежи. Ту няма да коментирам, защото сме писали не малко за мениджърските му качества и как, благодарение на него световни звезди гостуваха на Софийска филхармония в трудните пандемични време, без да се притесняват от разрешената с проценти публика. Хубавото е, че ще го открием в нов образ, благодарение на издателство “Colibri”, Великолепната корица на книгата е на художника Дамян Дамянов.

На 3 септември ни предстои среща с Капка Касабова и книгата ѝ „Към езерото“, издадена от „Жанет 45“. “В тази книга се разказва за две древни езера. Има места, закодирани в гените ни, ала отнема много време докато очертанията им се покажат, точно както някои пътешествия са врязани в пейзажа на дните ни, но им трябва цял един живот, за да бъдат завършени. За мен е така с тези езера…“ Отбелязва авторката за книгата си. През 2017 година, когато излезе и на български език романът й „Граница“ от издателство „Жанет 45“, не сме предполагали, че само след три години ще се наложи отново да издигнем граници между държавите. Този път не са предизвикани от „Желязна завеса“, но има един друг вид невидима граница – наложена от COVID – 19. И все пак, Капка Касабова сподели някак си пророчески тогава в разговор за сайта ни „въпреки.com“, макар и да имаше предвид нещо друго, не пандемията: „В момента има нещо като реакционен ренесанс на твърдите граници. Защото може би трябва веднага да направим разграничение между твърдите граници и меките граници. Твърдите са смъртоносни и не се правят за хората”.

Снимка: Стефан Джамбазов

И продължи: „Те се правят за политиците и от политиците. А меките граници имат своята роля и необходимост. Това, което е обезпокояващо е, че твърдите граници се връщат, включително и тази граница, моята граница в книгата. Тя омекна за някои, но се втвърди за други…”. И все пак в думите ѝ тогава, а надяваме се и сега, има оптимизъм: „Пишейки за границата се срещнах с много хора и между тези хора имаше свързване. Един от парадоксите е, че границата е преодолима, достатъчно е да преодолеем само най-тежката граница. Тя е в нашето съзнание. Това е, което създава въображаемия враг, въображаемия друг”.

Същия ден ще се срещнем и със Светлозар Желев, човек свързан с „Аполония“ и представянето на литературата на фестивала. Сега гостува и като автор с книгата си „България за напреднали. Литературен гид“. … „Искам да ви покажа каква всъщност е моята мечта, как аз виждам света, как го виждам през очите на моите приятели, как го виждам през очите на писателите, поетите, на хората на литературата. Как виждат света много хора, които не са свързани професионално с книгите, но литературата, талантът, разказвачеството са всъщност част от тях. Искам да ви заведа на това пътешествие, защото го смятам за най-важното нещо в моя живот“. Пише авторът за книгата си, издадена от “Colibri”.

На пръв поглед на 4 септември ни очаква и едно намигване, но всъщност е свързано с извечна тема в човешките отношения – изневярата. Каква е връзката между изневярата и празниците на изкуствата Аполония? Многопластова, веднага ще отговорят дългогодишните участници и гости на легендарния фестивал, като през 2021 тази връзка ще има още едно конкретно измерение, а именно официалната премиера на августовско-септемврийския брой на сп. L`Europeo:

Снимка: архив на фондация "Аполония"

Изневяра.Парадоксално или не, изневярата е верен спътник на човешката цивилизация от самото ѝ възникване, греховен акт, санкциониран още в Божиите заповеди, обект и субект на войни, философски школи, романи, епоси, драми от всякакво естество, от които има много поуки, но и в които малцина избират да се вслушат…С любезното участие на Менелай, Парис, крал Артур, Шекспир, Лев Толстой, Булгаков, Пикасо, Айнщайн, Гьобелс, Бергман, Уди Алън, Митеран (от една страна) и Хубавата Елена, Гуиневир, Гертруда, София Толстая, Любов Белозерская, Олга и Дора Маар, Милева Марич, Марта, Ингрид, Миа Фароу, Даниел (от друга), но и много, много други…Както отбелязват издателите, начело с главния редактор Димитър Стоянович. А той ще е и сред участниците в срещите с публиката „Цената на успеха“.

А на 5 септември на същото място в двора на Художествената галерия Георги Господинов ще представи най-новата си книга „В пукнатините на канона“ на издателство „Жанет 45“. Час преди това от него ще научим и как е минал майсторския му клас, към който има изключителен интерес, както сподели Маргарита Димитрова, артистичен директор на Фестивала. Георги Господинов e поет, писател, драматург и литературовед – един от най-четените и превеждани български автори по света. Книгите му са публикувани на повече от 25 езика. Получават отзиви в издания като Ню Йоркър, Ню Йорк Таймс, Гардиън, Либерасион и други. Автор е на повече от 15 книги с поезия, проза, есета, графичен роман, книги за близкото минало, либрето за опера, поставена в Познан, пиеси и сценарии за късометражни филми. „Сляпата Вайша“, кратка анимация по едноименния му разказ (реж. Тео Ушев) е номиниран за Оскар 2017. А един от най-вълнуващите филми не само за нас е по романа му „Физика на тъгата“, създаден от Тео Ушев. Георги Господинов е носител на наградата на Аполония Аполон Токсофорос през 2005 година за изключителен принос към българската култура.

Георги Господинов при получаване на националната награда "Роман на годината" 2021, снимка: Стефан Марков

Той е единственият български писател два пъти удостояван с наградата за най-добър български роман на НДФ „13 века България“ – за „Физика на тъгата“ /2013/ и за „Времеубежище“ /2021/, представен миналата година на „Аполония“. Трудно е да изброим всички негови награди у нас и в чужбина, както и на преводачите на творбите му. “В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“ е с първа премиера в Созопол.Как един български аероплан влита в историята на италианския футуризъм? Как се срещат литература и ботаника в Яворовите Теменуги? Какъв е случаят Кресчендо и кога провинцията ражда авангард? Защо социализмът е труден за разказване? Какво дреме в следобеда на една идеология? Какво ни казват някогашните лексикони за невидимото дете на късния социализъм? Възможна ли е история на тъгата в българската литература? Това е книга за светлината, идваща през пукнатините на монументалното. В този контекст държим да припомним думите му при връчването на Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура: „Културата, и литературата в частност, произвежда памет. А защо ни е паметта днес, ще каже някой. За да изпитваме срам от себе си, ще кажа, когато минаваме недопустими граници. Ние вече не се срамуваме, не се колебаем, не се притесняваме. Но съмнението, срамът, тъгата, понеже за тези години станах експерт по тъгата, са част от човешкото”. И още: „След всичко което се случва в света най-голямата съпротива, най-голямата битка днес е битката е да останеш човек – да запазим ясна територията на човешкото. Може отнякъде да ни слушат политици и икономисти, на които културата не им е първа грижа, затова да кажа ясно - не подценявайте културата, това е гравитацията, която още ни държи. Литературата, киното, театърът всички изкуства ни държат заедно, очертават едно общо поле на смисъла, за да не живеем като шепа хора под празно небе, както казваше Яворов. Защото култура е и онова, което се случва тук, между самите нас. Без тази гравитация обществата се разпадат, а държава без общество е куха черупка”. И завърши: „Децата ни гледат - и в тях е цялата наша надежда, вяра и любов.”.

На 6 септември, финалния де на Празниците на „Аполония“ гостува издателство „Киномания“ с две книги – „Хвърчило към Рая“ на Неделя Щонова и „Чудна лятна нощ“ – дебютен роман на Яна Борисова, може би, най-яркият ни автор на драматургични текстове в последните години, смятат в мнозинството си театралите. Носителка е на три награди „Икар“ през 2008, 2010 и 2015, награда „Аскеер“ през 2008, Наградата на независимата критика, Наградата за камерна пиеса, наградата Златно перо, наградата Нова европейска драма и други.

Яна Борисова, снимка: Стефан Джамбазов

За романа ѝ един от близките ѝ приятели Стефан Вълдобрев написа: „Ще се влюбите в него. Той е повече от текст, той е като музика. Благодарение на умението си да разказва за важните житейски неща с лекота и финес, с усмивка и през призмата на абсурда, Яна Борисова създаде за нас, хората от театъра, един свят на чувствени, интелигентни, въздействащи, изтънчени, саркастични, силни и красиви образи и думи“.

А извън пространството около Художествената галерия на 5 септември в Амфитеатъра ще има поетичен спектакъл, посветен на българската любовна поезия „ПоетиТЕ live. „Понякога ще идвам във съня ти…“. С участието на Владо Пенев, Весела Бабинова, Бойко Кръстанов, Захари Бахаров, Иван Бърнев, Малин Кръстев, Теодора Духовникова, Юлиян Вергов, Луиза Григорова и Антони Дончев – пиано. „Любовта и Поетите. Любовта на Поетите. Щастлива. Нещастна. Бленувана. Сбъдната. Истинска. Вълнуваща. Молена. Неочаквана. Безпощадна. Трагична. Неискана. Страшна. Вечна.“.

Не е възможно да разкажем за всички вълнуващи събития на „Аполония“ - повече за програмата на фестивала може да прочетете на https://apollonia.bg/.

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов, Стефан Марков и архив на фондация „Аполония“

#Аполония #книги #Созопол #Георги Господинов #Мария Касимова #Найден Тодоров #Захари Карабашлиев #Димитър Стоянович

[vprki]

„Времеубежище“ на Георги Господинов е Роман на годината за 2021

Романът „Времеубежище“ от Георги Господинов на издателство „Жанет 45“ бе избран за десети носител на Националната литературна награда за български роман на годината  „13 века България”.

Журито в състав: проф. д.ф.н. Амелия Личева, председател, и членове доц. Йордан Евтимов, Теодора Димова, Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей и Светлозар Желев, директор на Литературен клуб „Перото“ на НДК, определи победителя сред шестте номинирани романа, издадени през 2020 година от общо 33 участници в конкурса: „Времеубежище“ с автор Георги Господинов на издателство „Жанет-45“ /за него във „въпреки.com” може да прочетете тук/, „Гълъбария“ с автор Стефан Коспартов на издателство „Сиела“, „Мястото Янтара“ с автор Керана Ангелова на издателство „Фабер“, „Поздрави от Хадес“ с автор Яница Радева на издателство „Жанет-45“, „Резиденцията“ с автор Георги Тенев на издателство „Колибри“, „Сянка“ с автор Васил Панайотов на издателство „Сиела“. 

Жури – от ляво на дясно Атанас Капралов, Йордан Евтимов, Теодора Димова, Амелия Личева и Светлозар Желев

Национален дарителски фонд „13 века България“ всяка година връчва наградата с цел подпомагане, популяризиране и стимулиране развитието на българската художествена литература. Участие в конкурса вземат български романи, издадени през 2020 г., а наградата е почетна грам��та и парично покритие от 11 000 лв. Призът се връчва от 2011 година по идея на тогавашния изпълнителен директор на НДФ „13 века България“ художника и преподавател в НХА проф. Греди Асса. Досега удостоени с престижното отличие, утвърдило се като най-очакваното и най-обсъждано в областта на съвременната българска белетристика, са следните произведения и техните автори: „Лятото на неудачниците” от Галин Никифоров (2011), „Физика на тъгата” от Георги Господинов (2013, тогава наградата е и за 2012), „Апарат” от Васил Георгиев (2014), „При входа на морето” от Емилия Дворянова (2015), „Една и съща река” от Здравка Евтимова (2016), „Последната територия” от Момчил Николов (2017), „Хавра” от Захари Карабашлиев (2018) „Свети Вълк” от Елена Алексиева (2019) и „Поразените“ от Теодора Димова (2020). Георги Господинов е първият писател, който за втори път получава престижната награда. При обявяване на наградата проф. Амелия Личева подчерта, че „Времеубежище“ е избран с пълно мнозинство от журито. Слава Иванова, Изпълнителен директор на НДФ „13 века България“, връчи наградата на писателя. За романа на Георги Господинов може да прочетете във „въпреки.com” тук.

Слава Иванова и Георги Господинов

Дни преди да стане известен Романът на годината, поканихме литератора проф. Николай Аретов да напише за номинираните шест романа за наградата. Публикуваме неговия текст.

Роман на годината 2021

Пиша тези редове непосредствено преди да разберем кой е спечелил наградата за български роман на годината на „13 века България“. Бележките ми, обаче, ще достигнат до читателите, след като отличеният стане известен. Тази ситуация е доста хлъзгава, предварително се отказвам от всякакви опити да отгатна победителя, още повече, че по принцип се съмнявам, че наградите винаги отиват при книгите, които остават. Затова ще остана при своите субективни размисли и предпочитания, без претенцията да ги натрапвам на когото и да било.

Първото впечатление е, че са номинирани интересни романи, които имат своята публика. А и вече са привлекли, по един или друг начин, в една или друга степен, вниманието на медиите. Казвам медиите, а не критиката, защото отчетливо се забелязва, че присъствието в медиите е несравнимо по-голямо от критическите текстове. Ще се въздържа от банализираното твърдение за отсъствието, дори смъртта на критиката, и ще се запитам дали това не е нещо нормално – интервюта, разговори с писатели по всевъзможни въпроси, публикуване на откъси, читателски реакции (често маскирани като литературна критика), класации, различни форми на присъствие в социалните мрежи и в интернет, като цяло няма как да не са повече от задълбочените критически анализи. По-важното е, че явно читателската публика съществува и тя заявява своите предпочитания. Никой от номинираните романи не е останал незабелязан от нея. Могат да възникнат няколко въпроса. Има ли незабелязани (от публиката, от критиката, от журитата) значими книги? Има ли забелязани от публиката книги, останали извън вниманието на журитата и публиката? И на двата въпроса плахият ми отговор е - вероятно има, не се наемам да ги посоча. Има и автори, обичани от читателите, които не са сред номинираните, новогодишната анкета на „Литературен вестник“ ми напомня за книги на Калин Терзийски, Владо Даверов, Иван Станков. Някои ценени от мен писатели (Алек Попов, Момчил Николов) или любими на публиката нямат нов роман (Рене Карабаш), други не са попаднали в мрежата на номинациите, трети не са били откроени по някакви други причини.

И по литературните си достойнства, и по медийното си присъствие, категорично се откроява „Времеубежище“ („Жанет-45“), проблемът пред журито, вероятно, е бил в това, че изборът на Георги Господинов е твърде предвидимо и очаквано, затова и не особено ефектно решение. След многобройните заслужени похвали, и аз се затруднявам да кажа нещо за нея, което да е неочаквано, сиреч – ефектно. Господинов успя да изгради свой модел за изграждане на повествование, който се оказа особено успешен като литература и особено привлекателен за публиката. (Друг е въпросът, че част от възторзите са просто следване на тренда.) Една от особеностите на този повествователен модел, който несъмнено е съзвучен с днешното време, е разпадането на класическото повествование. За разлика от Иван Теофилов, който публикува своите интересни и промислени впечатления от книгата, на мен ми се стори, че „Времеубежище“ като че ли има по-здраво изграден сюжет от „Физика на тъгата“. Въпреки скоковете във времето, отклоненията и дискретно въведените есеистични (на места дори публицистични) разсъждения. Освен езиковото майсторство, освен умело въведените ерудитски елементи, Георги Господинов успява да достигне и до някакви дълбоко лични преживявания на читателите. При мен това бяха местата, свързани с Алцхаймер, мой личен комплекс, за който не бих искал (нямам сили) да говоря. „Времеубежище“ е силна книга, която ще остане, със сигурност ще бъде награждавана.

Георги Господинов

Категорично се откроява и „Резиденцията“ („Колибри“ и „ФО“) на Георги Тенев. Какво ли ще стане, ако разместим буквите на второто издателство. Шегувам се, разбира се, защото ми се иска да кажа, че романът далеч не се изчерпва с политическите внушения и алюзиите с близкото минало. Повечето места, на които се разгръща действието, са разпознаваеми, въпреки, че имената са променени, понякога шеговито, останали се планините и на първо място Рила, където се ражда загадъчното учение, наречено Рилски урок. В масовото съзнание, бих казал в националната митология тази планина е обкръжена с мистика, особено след проповедите на Петър Дънов, но и по-рано. Така е и на много други места по света, от планините слизат просветени учители, които носят някакво важно послание от отвъдното. В романът на Г. Тенев това послание целенасочено не се излива ясни постулати. „Резиденцията�� е антиутопията, авторът недвусмислено влиза в този не особено популярен сред българските писатели жанр, и ни въвежда в едно непривлекателно бъдеще. В него светът, или поне конкретната държава, е ясно разделена на две зони, между които движението е забранено; не така ясно разграничени, поне в морален смисъл са невидимите граници между свободата и потисничеството, между бунта и насилието и особено между източниците на двете полярни представи, включително и за добро и зло. Въпросите са универсални, те не са свързани с тук и сега и вярвам, че ще продължат да вълнуват читателите.

Георги Тенев

Друга „моя“ книга сред номинираните е „Поздрави от Хадес“ („Жанет-45“) на Яница Радева, друг автор, когото ценя високо. И тук, след „Пътят към Тива“ (2017) като че ли продължават започнатите по-рано търсения, дори сюжети. И този роман може да бъде прочетен по два начина, най-добре – по двата едновременно. От една страна, това е историческо повествование в духа на най-добрите традиции. То ни въвежда в епохата – дрехи, обичаи вярвания, при това поднесени подчертано пестеливо, без пространни описания. От друга страна,  Радева категорично търси съвременни смисли, по-точно е да се каже неизменното в човека, универсалната човешка природа. И това е заявява открито в текста. И при двата възможни прочита се открива ерудитското писане, което в случая е напълно ненатрапчиво. Няма нужда читателят да познава мита, Фройд и огромната литература за Едип, въпреки че, разбира се, не би му навредило. 

И, тъй като стигнах до мита, друго достойнство на книгата е умелото използване на различните му варианти, различните литературни сюжети, свързани с древния град Тива и неговата съдба. Авторката умело ги вплита в своето повествование, на места ги доразгръща, въвежда по-малко познати или направо нейни си персонажи. Не мога да избегна повторението и ще кажа, че всичко това е направено дискретно, без срещаното понякога (и напълно допустимо) съзнателно преобръщане на известното от мита. Разказите на отделните персонажи, които изграждат повествованието, по правило се допълват, предлагат различни гледни точки, но почти на спорят помежду си, както може да се очаква и както е познато от други творби, изградени по подобен начин. И накрая, „Поздрави от Хадес“ (заглавието ми се струва не съвсем адекватно на повествованието) е роман, който определено излиза от „котловинното“, с което част от критиката преди десетилетия свързваше българската литература, навлиза в един по-широк свят и се насочва и към публиката извън котловината. Надявам се, че ще я достигне.

Яница Радева

„Сянка“ („Сиела“) на Васил Панайотов е интересен роман, изграден по модел, който е напълно различен от повествованията на Г. Господинов, Г. Тенев и Я. Радева. Сюжетът е демонстративно линеен, дори дните са изведени като заглавия на отделните глави. Повествованието започва с едно решение (не бих искал да издавам какво е то) и завършва с неговото осъществяване след 30 дни, както е предвидено. В някакъв смисъл авторът ни провокира да очакваме друга развръзка и накрая ни изненадва с липсата на изненада. В. Панайотов, чието творчество не познавах, е писател, който има своята публика, включително и почитатели в медиите. Неговият път към литературата се различава от традиционния, в известен смисъл В. Панайотов гради своя авторски образ в опозиция на наложените представи – писателските общности, кафенета, споделените идеи и илюзии в тях. Което не означава и отхвърляне на литературната ерудиция, която присъства и в неговия роман, позатисната от някакви други познания, които авторът има желание да сподели. И докато Г. Господинов обича да ни информира за психология, другаде за биология, социология и пр., а Я. Радева за елинската епоха и нейната митология, В. Панайотов ни насочва към актуални детайли от бита, от спорта, от шофирането, от днешните модни увлечения…. Акцентът в романа е поставен върху психологията на основния, всъщност единствения персонаж, който ни говори от първия до последния ред. При това ясно и подредено, далеч от прословутия „поток на съзнанието“.

Васил Панайотов

От първото изречение в анонса на корицата разбрах, че това не е моята книга: „Гълабария“ е роман за непостижимата любов, която срещаме веднъж в живота и невинаги разпознаваме.“ Всъщност авторът Стефан Коспартов има по-големи амбиции, в интервютата се прокрадват намеци за магически реализъм и Маркес. Към това се прибавя и очевидната идея да се каже горчивата истина за днешния ден, почти документално. Подобни цели си поставят и други автори, дори прекалено често, като оценките за персонажите, събитията, партиите и Държавни сигурност са недвусмислено заявени. Не казвам, че оценките не са верни, напротив, верни са или поне са близки до моите пристра��тия. В книгата се мярка Васил Илиев, има елементи от популярните навремето „вулгарни романи“, при това поднесени по-пестеливо и с повече вкус, някъде във фона са реституцията и приватизацията. Проблемът ми е, че се уморих от литературата, която директно ми съобщава кое е добро и кое е лошо. Знам, че на мнозина това допада, но се съмнявам, че „Гълабария“ ще се нареди сред книгите, които ще бъдат ценени и четени и след години.

Стефан Коспартов

Започнах късно този преглед и, за съжаление, не успях да достигна до „Мястото Янтара“ („Фабер“) на Керана Ангелова – друг автор със своя вярна публика и свои високи амбиции. В началото споменах, че номинираните романи, а в някакъв смисъл – и българската литература като цяло, имат своята публика и това е радостно. От друга страна, честото прибягване до думата „бестселър“ при представянето на номинираните книги и на авторите им събужда скептика в мен. При всички уговорки за малкия тукашен пазар ми е трудно да си представя толкова много бестселъри. Струва ми се, че определението тръгва не толкова от класациите, които някои книжарници публикуват и донякъде лековерно са повтаряни от медиите. А и всички големи издателства имат своите (вериги от) книжарници и трудно биха устояли на изкушението да определят своите книги като бестселъри. За добро или за зло, книгите достигат до читателите и градят престиж чрез книжарските класации, чрез медиите и социалните мрежи, чрез издателските промоции и активността на авторите, а и чрез преводите. Утопия би било да се очаква някаква невидима сила за повече читателите (и журитата) и те да подредят книгите в някаква трайна и универсално приета йерархия.≈

Текст: Николай Аретов

Снимки: Стефан Марков, архив БНР, Стефан Джамбазов

#ГеоргиГосподинов #ГеоргиТенев #ЯницаРадева #ВасилПанайотов #СтефанКоспартов #НиколайАретов #АмелияЛичева #НДФ13ВекаБългария #литература

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Млади български художници излизат „на открито” в метрото

Галерия „Ракурси“ представя проекта „На открито“ (съвременни млади български художници). Произведенията на 23 млади автори са вече на билбордове по метростанциите в София от 27 март до 5 май 2019. Идеята на проекта е съвременното изкуство да излезе извън пространството на галериите и да достигне до широка и разнородна аудитория.

На 2 април от 18,30 часа ще бъде открита изложба в галерия „Ракурси“ /ул. „Хан Крум“ 4А/ с постерите на изложените в Софийския метрополитен произведения. Поканените художници работят в областта на съвременното изкуство. Творчеството им съдържа значими послания и се вписва подходящо в съвременна градска среда. Съгласие за участие в проекта са дали 23 автори, от които 11 живеят и работят в чужбина. Участват художниците: Антон Терзиев, Александра Рамирез, Анжела Терзиева, Александър Вълчев, Велислава Гечева, Викенти Комитски, Велико Маринчевски, Василена Ганковска, Десислава Унгер, Деян Янев, Елена Калудова, Зара Александрова, Зоран Георгиев, Иван Костолов, Калина Мавродиева, Калия Калъчева, Константин Костов, Кристина Иробалиева, Любен Петров, Нора Ампова, Радоил Серафимов,Трендафила Трендафилова, Явор Боянов. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Култура“ на Столична община.

Идеята на проекта е съвременното изкуство да излезе извън пространството на галериите и да достигне до широка и разнородна аудитория. По този начин ще се улесни неговият достъп до хората, ще се стимулира културното потребление и промяна на зрителските нагласи, а младите автори, включително живеещи в чужбина, ще достигнат до многобройни и разнородни публики. Вече има прецеденти в тази посока в столичното метро с постерите с поезия по проект на Полския институт съвместно с „Литературен вестник”, който вече три пъти даде възможност на пътуващите с метрото да четат поезия, докато пътуват. Сега вече ще имат възможност да видят и произведения на изобразителното изкуство.

В последните години има засилен интерес от страна на културните институции в София за представяне на съвременно изкуство, създадено от млади автори, потвърждават и авторите на проекта. Но твърдят, че това става основно на институционално ниво (конкурси, връчване на награди, отпускане на стипендии) и е обект на интерес предимно от страна на тесен кръг професионалисти и ценители. Според тях съществува определена обществена нагласа за неразбиране и дистанциране от съвременното изкуство, което впрочем не се отнася само до изобразителното изкуство. Но с този проект те се опитват да допринесат за преодоляването на този проблем чрез осигуряване на непосредствен достъп до съвременното изкуство и привличането на широки публики. Фокусът е към хората, които имат по-ограничен  досег до изкуството, защото това предполага посещение на музеи и галерии. От друга страна, съществува активна среда от млади талантливи художници, които работят в България и в чужбина и създават културно съдържание с европейско измерение. Чрез достъпното представяне на техните произведения, българските публики не само ще научат за тях, но и ще се приобщят към световните тенденции в изкуството, убедени са от галерия „Ракурси”.

За реализирането на проекта са избрани 12 станции на Софийския метрополитен, където върху рекламни пана са експонирани творби на изявени млади художници. А има и техен текст, който обяснява изборът на художника за произведението и неговото творчество. Местата представляват широко достъпно градско пространство с интензивен и многообразен поток от хора - с различна възраст, пол, образование, етнос, социален статус, религия, националност.Тази гостоприемна за широко информиране среда е подходяща за осъществяване на образователните цели на проекта по атрактивен начин чрез използване на съвременни технологии. Съвместно с представител на метрополитена са избрани 48 билборда в станции на Софийското метро – в центъра и периферията: 24 билборда в централната част на града – Софийски университет, НДК, Сердика, стадион Васил Левски;  24 броя – в периферията - на метростанции „Сливница”, „Люлин”, „Западен парк", „Вардар”, „Константин Величков", „Опълченска”, „Младост“.  Срокът за експонирането им по преценка на метрополитена може да бъде удължен. Всеки билборд представя произведение на един автор с информация за неговото име, наименование на произведението на български и английски и QR код, който отвежда към интернет страницата на проекта.

В рамките на проекта се предвижда организиране на изложба в галерия „Ракурси“ с постери на същите репродукции във формат 70/50 см. за период от една седмица.Тя ще бъде открита по време на експонираните билбордове и ще направи  възможно произведенията на всичките участващи автори да бъдат видени едновременно и в галерията. Авторите ще бъдат поканени на събитието, което ще направи възможно посетителите, професионалистите от арт средите и медиите да осъществят контакт с тях. След края на събитието постерите ще бъдат предоставени на Столична община с цел тяхното използване в бъдеще и/��ли предоставяне на културни институции в столицата. Произведенията на младите творци правят градската среда по-интересна и приятна за живеене, въвеждат елемент на изненада и провокират творческото мислене. Повишава се видимостта на културните продукти, включително и чрез нови технологии. Проектът насърчава културната мобилност, обмените и трансфера на културни и социални иновации. В резултат на това съвременното изкуство в градска среда става част от всекидневието на софиянци и гостите на града.

Галерия „Ракурси” не за първи път се занимава с проекти и това е гаранция за качеството на техните резултати. Там осъществяват свои кураторски проекти и работят в сътрудничество с художници, куратори и институции по различни програми. Галерия „Ракурси“ продължава своята практика да организира изложби за деца с нарушено зрение. Стремежът на галерията е да направи мост между визуалното изкуство и зрително затруднени ученици. През месец март в „Ракурси“ беше представена изложбата „Почувствай изкуството“, на която учениците от СОУ „Луи Брайл“ се запознаха с обекти от най-известните Тракийски съкровища. Те можеха да докоснат и изучават реплики на съдове, да локализират местата, където те са били намерени върху специално изработени тактилни карти на България и участваха в уъркшопа „Направи съкровище“. Тази част от проекта представляваше интерактивна игра, при която участниците изработваха свои отпечатъци от обекти от съкровищата. Част от изложените експонати, както и изработените от учениците отпечатъци попълниха колекцията на музея на училището.

Друг проект беше „Персонализирани традиции”, който представи новаторски поглед към традициите и националните корени на пет съвременни български художници. Глобализираният свят, в който живеем заличава разликите и унифицира знаците в изкуството и същевременно стимулира конструирането на традицията чрез нови образи и средства. Проектът представи съвременна трактовка на традициите извън обичайните рамки и разбирания, която е различна в начина на боравене с образите и визуалните средства. Художниците конструираха нови модели, в основата на които се разпознават древните традиции, фолклор, ритуали и символи като поддържат диалог между специфичните български и световните практики. Поканените художници работят в областта на съвременното изкуство и са с доказани постижения и новаторски търсения. Проектът събра Явора Петрова и младите автори Антония Ангелова, Велислава Гечева, Зоран Георгиев и Ирма Водева. Те представиха живопис, обекти, инсталации и рисунки.

Всички постери от проекта - снимка архив “Ракурси”

„Галерия „Ракурси“ организира и от 2012 година всяка събота от 15:00 до 17.30 ч. ателие по рисуване към галерията. Под ръководството на известни художници, курсистите рисуват от натура, изучават живописни и графични техники и анализират любими произведения. Гост-преподаватели са художници в периода на техните изложби в галерията. Ателието се провежда в малки групи и в него може да развиете своя талант, да научите нещо ново или просто да прекарате един приятен следобед в спокойната атмосфера на галерията, съобщават и канят от „Ракурси”. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #галерия Ракурси #проект На открито #съвременни млади български художници #изобразително изкуство

[irinapenevawritings-blog]

Любими книги от 2018 г.

Любими книги от 2018 г.

Очарователни истории, написани от талантливи автори. Четири книги от четири жанра, всяка със своите качества и предимства, и всяка четиво, с което няма да сгрешите. Все книги, които ще ми липсват през 2019 г.

(more…)

View On WordPress

#2018 #Брандън Сандерсън #Добри поличби #Етел Лилиан Войнич #Любими книги #Мъглороден #Нийл Геймън #Пи��рс Браун #Стършел #Тери Пратчет #Червен изгрев

[detskiknigi]

Учениците от целодневната организация в III “a” клас на СУ „И. Вазов“ – град Вършец, за пръв път участват в гласуване за Национална награда  „Бисерче вълшебно“. В компютърната зала учителката Анелия Иванова представи целите на кампанията и номинираните заглавия.

В класната библиотека поставиха любими книги, които обменяха и четяха с интерес. В седмицата на четенето посетиха градската библиотека и участваха в редица конкурси. Чрез сайта на кампанията всеки ден следяха и коментираха активните бисерчета от цялата страна и в заниманията по проект „Твоят час“.

Откъси от предпочетените книги прозвучаха по атрактивен начин в представлението „Приказки зад паравана“. Аргументираха своя избор с интересите си.

„В книгата „Органайзерът“ има много полезни неща за всеки ученик.“

„Училището за приказки е най-забавното училище!“

„Нинджите са страхотни!“

„Програмирането е много важно нещо.“

“Новата учителка е много яка!“

Учениците представиха своя избор в колективна форма на гласуване, а сред предпочетените от тях заглавия бяха „Кралска академия: Училище за приказки,  „Дневникът на един нинджа 1: Кланът на нинджите“, „Малкият вълк. Книга за лошотията“, „Детективите Агата и Лари“, „Съвет към малките момичета“, “Къде си, слънце?“, „S.O.S.Нова учителка“, „Весел гъделичкащ смях“, „Приказки за цялото семейство“, „Лъки-Алеко“, „Ема лети“ и „Като на филм“.

Учениците не пропуснаха да посочат своите фаворити и в категория „Нещотърсачи“ , като най-предпочитани са „Органайзерът“, „Вълшебна математика“ и „Scratch. Програмиране за деца“.

“Получените грамоти накараха всеки ученик да осъзнае колко отговорна е ролята на почетното жури за оценяването на положения труд от автори, преводачи, илюстратори. „Бисерче вълшебно“ отвори с вълшебен ключ обичта към четенето. Ще участваме отново!”, обобщава Анелия Иванова.

Третокласници от СУ „И. Вазов“ - Вършец за пръв път станаха жури в Награда "Бисерче вълшебно" 2018. Учениците от целодневната организация в III "a" клас на СУ „И. Вазов“ – град Вършец, за пръв път участват в гласуване за Национална награда  „Бисерче вълшебно“. В компютърната зала учителката Анелия Иванова представи целите на кампанията и номинираните заглавия. В класната библиотека поставиха любими книги, които обменяха и четяха с интерес. В седмицата на четенето посетиха градската библиотека и участваха в редица конкурси. Чрез сайта на кампанията всеки ден следяха и коментираха активните бисерчета от цялата страна и в заниманията по проект „Твоят час“. Откъси от предпочетените книги прозвучаха по атрактивен начин в представлението „Приказки зад паравана“. Аргументираха своя избор с интересите си. „В книгата „Органайзерът“ има много полезни неща за всеки ученик.“ „Училището за приказки е най-забавното училище!“ „Нинджите са страхотни!“ „Програмирането е много важно нещо.“ “Новата учителка е много яка!“ Учениците представиха своя избор в колективна форма на гласуване, а сред предпочетените от тях заглавия бяха „Кралска академия: Училище за приказки,  „Дневникът на един нинджа 1: Кланът на нинджите“, „Малкият вълк. Книга за лошотията“, „Детективите Агата и Лари“, „Съвет към малките момичета“, “Къде си, слънце?“, „S.O.S.Нова учителка“, „Весел гъделичкащ смях“, „Приказки за цялото семейство“, „Лъки-Алеко“, „Ема лети“ и „Като на филм“. Учениците не пропуснаха да посочат своите фаворити и в категория „Нещотърсачи“ , като най-предпочитани са „Органайзерът“, „Вълшебна математика“ и „Scratch. Програмиране за деца“. "Получените грамоти накараха всеки ученик да осъзнае колко отговорна е ролята на почетното жури за оценяването на положения труд от автори, преводачи, илюстратори. „Бисерче вълшебно“ отвори с вълшебен ключ обичта към четенето. Ще участваме отново!", обобщава Анелия Иванова.

#СУ „И. Вазов“ - Вършец