#bffriend17

[mamaeimi-blog]

От майка на дъщеря - родена да бъда кърмачка

Тази седмица в Англия е националната седмица на кърменето и тази година темата е ‘подкрепа за кърмене’. Идеята е да споделим истории за жените който са ни помогнали и подкрепили в кърменето - така наречените ‘breastfeeding friends’

Реших да споделя малко от моята история и да ви разкажа за човека който ми е най-голямото вдъхновение в кърменето - майка ми. Моята майка е от онези за които може да се каже че наистина е дала всичко от себе си (даже може би твърде много) на децата си. Аз и двамата ми по-малки братя не сме ходили на детска градина. Майка ми стоеше вкъщи с нас. Баща ми не взимаше много голяма заплата но намираха начин да се справят. За нея бе по-важно да е до нас от колкото да имаме много играчки или ваканции в чужбина, нещо за което винаги ще съм благодарна.

Нейната майка - баба ми - не си е кърмила децата но майка ми все пак е решила че тя иска да кърми. Когато е учила за да стане медицинска сестра е разбрала че това е най-хубавото начало в живота, което една майка може да даде на своето дете. С всяко раждане е ставала все по-опитна и продължителността на кърменето, по голяма. Най-малкият ми брат се отби на две години и четири, пет месеца. Освен трите и деца, майка ми също така е дарявала кърма на други бебета. Спомням си как цедеше от едната гърда и в същото време събираше това което капеше от другата в чаша. Едно камионче идваше у нас, събираше кърмата и я отнасяше в банката за бебета в нужда. Благодарение на всичко това, в нашето семейство кърменето бе нещо съвсем нормално, обичайна част от живота. И когато аз станах майка знаех че няма друг вариант за мен освен да кърмя. Искам да ви разкажа как ми е било писано още като новородено бебе да стана кърмачка: Когато съм била само на две седмици съм получила абсцес на едната гърда и се е наложило малка операция в болницата. На майка ми, въпреки всичката ѝ тревога, ѝ е хрумнало да пита “Ще ѝ пречи ли да кърми когато порасне?” Доктора ѝ е казал че не би трябвало да има проблем, просто ще имам едно каналче по-малко на тази гърда.

И ето ме, тридесет и две години по късно, с тъничък, бял белег на дясната ми ареола и двама прекрасни, кърмени сина. С малкия продължаваме, надявам се поне до две години. Опитвам се да предам и моя скромен опит на други майки които имат нужда. Благодаря на майка ми че винаги ми е дала съвет, подкрепа и кураж и че ми е дала най-чудесния пример за всеотдайна, кърмеща майка.

Ще се радвам да чуя вашите истории за жените който са ви подкрепили в кърменето - може да ползвате хаштаг #bffriend17

#bffriend17 #normalizebreastfeeding #lactavist #mumblr #pregnant #бг пост #бг текст #бг блог #кърмене #майчинство #бременност #momblr #pregblr #mamaeimi

[mamaeimi-blog]

From mother to daughter - born to breastfeed

This is an article I wrote in Bulgarian for national breastfeeding celebration week but I’ve only just got round to translating it!

This week in England is national breastfeeding celebration week and this year’s topic is ‘breastfeeding support.’ The idea is to share stories about women who have helped and supported us in breastfeeding - so-called ‘breastfeeding friends’

I decided to share a bit of my story and tell you about the person who has been my greatest inspiration in breastfeeding - my mum. My mother is one of whom it can be said really has given everything of herself (maybe even too much) for her children. My two younger brothers and I never went to preschool, my mum stayed at home with us. My father didn’t earn a very big salary, but they found a way to get by. It was more important for her to be there with us than it was for us to have lots of toys or holidays abroad, something for which I will always be grateful.

Her mother, my grandmother, didn’t breastfed her children, but my mum nevertheless decided that she wanted to breastfeed. When she trained to become a nurse, she learned that it is the best start in life that a mother can give her child.

With each child, mum became more experienced and the duration of breastfeeding became greater. My youngest brother was weaned at two years and four or five months.

Besides us three children, my mother also donated breast milk to other babies. I still remember how she used to express from one breast, and at the same time collect what dripped from the other into a collector. A truck would come to our house, collect the milk and take it to the bank for babies in need.

Thanks to all of this, breastfeeding in our family was something quite normal, an ordinary part of life. And when I became a mother I knew there was no option for me other than to breastfeed.

Let me tell you how it was my destiny, even as a newborn baby, to become a nursing mother:

When I was only two weeks old I developed an abscess on one of my breasts and had to have a small operation in hospital. My mother, in spite of all her anxiety, thought to ask, “Will it prevent her from breastfeeding when she’s older?” The doctor told her there shouldn’t be a problem, I would just have one less duct on that breast.

And here I am, thirty-two years later, with a thin, white scar on my right areola, and two beautiful, breastfed sons. We’re still going strong with the youngest, I hope for at least two years. I’m also trying to pass on my modest experience to other mums who need encouragement. I thank my mother for always giving me advice, support and courage and for giving me the most wonderful example of a dedicated, breastfeeding mother.

I would love to hear your stories about the women who supported you in breastfeeding - you can use the hashtag #bffriend17

#bffriend17 #normalise breastfeeding #mumblr #momblr #pregnant #pregnancy #pregblr #lactivist #nursing #breastfeeding #parenting #mamaeimi