#човек необичан

[barbituratecongestion]

didn’t study anything for the courses I’m currently taking (not including a ten page chapter) and instead studied another subject entirely for four hours this morning

#i’m ahead in my reading so i can afford it #but why #ја #човек необичан

[high-ed]

“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

из. “ На изток от рая” , Джон Стайнбек

А

[aleksandarfotograf]

Mirjana Ognjanović, naš pisac i prevodilac o kolekciji fotografija Aleksandra Damnjanovića "Mi, životinje" na izložbi u galeriji Nikola Radošević u Beogradu

(Srpski i Engleski)

У први мах, када сам погледала фотографије из календара Александра Дамњановића, помислила сам: ох, ми овде имамо нешто баш бизарно! Кажем бизарно, јер српски превод француске речи bizarre – необичан или настран, не пружа у овом случају одговарајуће значење. Преводу недостаје извесна ознака хумора, па и опомене. Можда сам се баш зато већ следећег тренутка сетила речи Федерика Фелинија:

„Ма тај моралистички циљ да се одрасте! Шта то заиста значи? И под претпоставком да је могуће одрасти, шта дакле бива кад се одрасте? Да ли сте икада срели одрасле? Ја нисам. Додуше, можда одрасли избегавају овакве као што сам ја.”

Да, можда одрасли избегавају и Александра Дамњановића. 

Или он њих?

Како год, Александар је одлучио да фотографијама фигурица-играчака животиња ликовно прикаже проток времена у трајању од једне године, 2024. Прошлост се може обликовати, будућност замишљати, али са садашњим тренутком је најтеже. Садашњост нас увек погађа јаче, будући да управо у тренутку садашњости ми недвосмислено и најснажније – осећамо. 

Одмах је јасно да је аутор желео да заогрне читаву слику двоструким симболом. Зашто животиње? Зашто играчке? Шта чини битну разлику између човека и животиње? Шта у нашем односу према другим бићима говори да можемо да будемо милостиви, или опаснији од најокрутнијих звери? Присетимо се уосталом питања Џорџа Бернарда Шоа: „Док смо ми сами живи гробови убијених животиња, како можемо да очекујемо савршене услове за живот на планети?” 

А ево и зашто Фелини. Када је човек дете, или док дете живи у човеку, оно заиста верује и понаша се као да су играчке живе. Храни их и разговара са њима. Увече их покрива, да им не буде хладно. Ако су играчке колекција фигура животиња, дете улази у њихов свет чинећи га стварним, испуњеним брижношћу и једнакошћу. И тамо латинска реч anima (душа) има безмало исти корен као animal (животиња).

То поистовећивање није хипноза коју помиње Умберто Еко и у чијем окриљу беспомоћно проводимо значајан део нашег живота. Реч је о чаролији због чије благотворности осећамо слободу да критички размишљамо о свему.

Мирјана Огњановић

English translation

We, the Animals

At first, when I looked at the photos in Aleksandar Damnjanović's calendar, I thought: “Oh, we have something really bizarre here!” I say bizarre, because the Serbian translation of the French word bizarre–unusual or atypical, does not provide the appropriate meaning in this case. The translation lacks a certain mark of humor, and even a warning. Maybe that is why I remembered Federico Fellini's words the very next moment:

"What a moralistic goal–to grow up!" What does that really mean? And assuming it is possible to grow up, what happens when you grow up? Have you ever met adults? I have not. Although, maybe adults avoid people like me.”

Yes, maybe adults avoid Aleksandar Damnjanović too. 

Or does he avoid them?

Anyway, Aleksandar decided to depict the passage of time lasting for one year, 2024, with photos of toy animal figurines. The past can be shaped, the future can be imagined, but the present moment is the most difficult. The present always affects us more strongly, since it is precisely at the moment of the present that we feel unequivocally and most strongly. 

It is immediately clear that the author wanted to cloak the entire picture in a double symbol. Why animals? Why toys? What makes the essential difference between a human and an animal? What in our relationship to other beings says that we can be merciful, or more dangerous than the cruelest beasts? After all, let's recall George Bernard Shaw's question: "While we ourselves are the living graves of murdered beasts, how can we expect any ideal conditions on this earth?" 

And here's why Fellini. When a man is a child, or while a child lives in a man, he really believes and acts as if the toys were alive. Feeds them and talks to them. In the evening, he puts a blanket over them, so they don't get cold. If the toys are a collection of animal figures, the child enters their world making it real, filled with care and equality. And the Latin word anima (soul) has almost the same root as animal. 

This equation is not the hypnosis mentioned by Umberto Eco, under the cover of which we helplessly spend a significant part of our lives. It is about a spell whose beneficence makes us feel free to think critically about everything.

Mirjana Ognjanović

#fineartphotography #aleksandarfotograf #professionalphotographer #weanimals #photography collection #photography exhibition #aleksandardamnjanovic.com #2024 calendar

[proud-and-messy]

Страхове

Страхове имам много, от дете се плаша лесно.

Страх ме е от всякакви неща, но всички ми се струват еднакво глупави и есенциални за моето съществуване. Нека ви обясня.

Страх ме е от буболечки и от гърмежите по време на буря. Някак по детски.

Страх ме е, като пресичам на пътя и като се качвам в кола с непознат. Също някак по детски.

Но ме е страх и като се прибирам в тъмното, от всяка намаляща кола. И от лицата в нея.

Страх ме е от мъжката настоятелност и от моя неконтролируем инат. Не са добра комбинация.

Страх ме е от лъжливите думи и празните извинения. Дори повече отколкото ме е страх от буболечки.

Страх ме е дори от смъртта... И от това, че може да няма нищо след нея.

Но най-много ме е страх от онова чувство, което понякога се прокрадва късно нощем, сякаш за да свие сърцето ми на топка и да направи всички останали страхове нищожни, онова чувство...

На необичаност.

Още не смеят дори да му измислят име. Защото всеки отрича, че може да се окаже необичан. И не, не говоря от конкретен човек, а изцяло. Да се чувстваш необичан от всеки, когото си срещнал и когото ще срещнеш. Мисълта за това... Изтрива всичко останало.

Всички тези страхове намирах за безсмислени, докато не осъзнах, че са есенциални за моето съществуване. Те са част от нещата, които ме формират като личност. И не може без тях... Не се страхувайте да признаете страховете си. Няма глупав страх. Глупаво е да мислиш, че нямаш страхове.

P. D.

#бг #любов #бг пост #бг любов #български цитат #българска мисъл #българска поезия #страх

[miarainess]

Да си припомним 🌷

"...Точно по причината, че не осъзнават какво оставят след себе си и около себе си с мислите си. Хората приемат за реално само това, което докосват, виждат и чуват. Но гневът, страховете, мислите за отмъщение, задоволството от превъзходството и надмощието, лъжите, двуличието, егоизмът изграждат около човека една невидима стена от негативизъм, която става все по-дебела и устойчива. И още по-страшно - заразна е. Да бъдеш отговорен към мислите си е не по-маловажно от отговорността към думите и действията. Според мен това е причината за отчуждението и агресията - „оставяме във въздуха“ все повече черно, сгъстяваме го, разболяваме и другите, и себе си. Не ти ли се е случвало да срещнеш човек усмихнат, интелигентен, отзивчив, а пък необичан от повечето хора. Пак е същата причината - тази невидима стена от негативни мисли, които този привидно прекрасен човек е изградил около себе си. И очите, и ушите, и разумът могат да бъдат излъгани. Но душата - не може. Хората до такава степен се овълчихме, начернихме, че някак си ни идва естествено първо да критикуваме, да не харесаме, първо да приемем лошото. Свикнахме да са ни черни новините, черни филмите, черни книгите, че когато се появи нещо, което казва: „а ти знаеш ли колко си готин, колко си красив“, го приемаме за ненормално. Да си емоционален като че ли стана белег за незрялост и глупост. А всъщност е изключително красиво, когато хората са емоционални. Тази красота исках да застъпя в „Живот в скалите“, която казва на читателя: „Ти, който четеш това, си прекрасен. С всичките ти колебания и грешки, с твоята човешка нормалност и ограниченията на човешкото ти съществуване. Прекрасно е, че те има, че имаш чувства и емоции, че си задаваш въпроси, че си отговаряш, че имаш смелост да се променяш. Ти си важен, твоят живот е важен. Нещата в този живот не са толкова сложни, те са твой избор и само от това с колко любов правиш изборите си, зависи какъв ще бъдеш“. Всеки от нас има нуждата и правото да знае, че е важен и красив, значим. Питат ме къде накуп съм срещнала толкова красиви хора. Истината е, че виждаш толкова красота около себе си, колкото сам си позволиш да видиш."

Мария Лалева в интервю на Диляна Цветкова за "Старият мост", май 2019 г.

п.с. Всеки има нужда от хора, пред които да е себе си. Да мисли, чувства и изразява гласно всичко БЕЗ да го е страх как ще се реагира отсреща, без да посреща агресията, соченето и принизяването.

#мария лалева #живот в скалите #бг #бг текст #бг мисли #бг пост #бг тъмблр #бг думи #бг поет #бг тъга #бг обич #bg #bgpost #bg blog #bg post #българско #българска мисъл #българска литература

[readeverymorning]

Добре, вече всички знаем какви са плановете на Мрака. Знам, че изглеждат грандиозни и непобедими. Изглеждат. Какво да правим тогава? Какво може да направи „малкият”, „отделен” човек тогава?

Първо, да осъзнае, че нито е малък, нито е отделен. Човек е свързан с Бог неразривно – никога не е сам, никога не е необичан, никога не е неподкрепен от свещените светове. Това трябва да се помни, за да се изпълни човек със сила. Човек е творец на своята реалност. Бог е във всеки от нас, а това означава, че сме надарени с огромна творческа мощ. Нашата творческа мощ е в нашата вибрация. Трябва да завишаваме вибрацията си. Как?

Винаги, когато можете, казвайте „Не!” на това, което не искате.

Всеки, всеки ден мечтайте. Мечтайте за това, което ВИЕ искате, вместо да се потискате от мисли за това какво искат „те”. Всеки ден правете по една малка стъпка към своите мечти, към света, който вие искате да имате. Обучавайте се, развивайте се, експериментирайте, опитвайте, творете.

Радвайте се. Радвайте се на малките стъпки към вашите мечти. Радвайте се на всичко постигнато. Радвайте се, че сте живи. Радвайте се на утрото и на цялата красота наоколо.

Вярвайте в живота и в бъдещето. Хранете надежда. Живейте без страх. Живейте пълно.

Тези са нашите „оръжия”, в това е нашата сила. Не изглеждат като много навярно. Но са напълно достатъчни, за да се скочи на друга времева линия… Силата е в енергията, в това накъде я насочваме. И всеки от нас притежава мощна енергия. Насочвайте я мъдро. ❤

[simonsmilee]

С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.

[lora-bez-qvorov]

Още преди много време един велик човек.. Наполеон е казал: Всички жени са курви, с изключение на майка ми. Но да не забравяме, че и тя е жена.

Наполеон също така е бил нисък, необичан и прекарал 2/3 от живота си в заточение, било то Египет или някъде другаде. Някак си няма да го послушам.

[palankaonline]

Коначно разврставање Биљана Степановић Нема ово везе више са политиком. На делу је културолошка, цивилизацијска, па ако хоћемо и антрополошка подела на људе који мисле да је, зарад власти и користи, апсолутно све дозвољено и на оне који се са тим погледом на свет не слажу. У том смислу, ни политички живот у Србији више није нормалан, по мерилима цивилизованог света, где се легитимним средствима боре различите политичке опције, па се човек определи за неку од њих, а онда се можда у неком тренутку предомисли, што да не? Не. У српском политичком животу, заправо у предизборној кампањи која се никад не завршава независно од тога да ли су избори или нису, доведени смо до ситуације или-или. Ако сте припадник владајуће гарнитуре, све вам је дозвољено и ни за шта нисте одговорни, нити ћете одговарати. Ако направите брљотину, она ће или бити заташкана, или ће бити „објашњено" да је то у ствари једна одлична ствар. Ако усред ноћи маскирани људи незаконито сруше цео један кварт зарад крајње сумњивог пројекта „Београд на води", само кажете да су то комплетни идиоти јер су рушили ноћу. Ви бисте то лепо дању. Ако „неко" подигне хеликоптер за спасавање бебе мимо свих протокола да би се неки министри приказали као неустрашиви спасиоци, па хеликоптер падне и седам људи погине, ви посаду оптужите за склоност алкохолу и та се прича затвори. Ако вас кредибилни стручњаци оптуже да се хвалите лажним докторатима, председник државе им одбруси да „ништа глупље није чуо" и ту причу затвори. Ако сте ухваћени са рукама у пекмезу јер сте пластичну јелку државним новцем платили 83.000 евра, председник државе лично „објасни" како је то у ствари много јефтино и, наравно, причу затвори. Ако ваши медији, без мере и елементарних скрупула, блате вашег политичког противника Оливера Ивановића, па он после буде убијен, и то пошто је државним безбедносним службама управо рекао ко га угрожава и одакле му прети опасност, ви сутрадан одете на лице места да људима делите поклоне, овце, обећања, и фактички смрт човека претворите у своју кампању. Да, грозно звучи, али још горе изгледа. У нашој земљи Србији све је постало кампања. Председник државе, дакле формално-правно председник свих грађана, и оних који су за њега гласали и оних који нису, лично учествује у кампањи чак и за локалне изборе. И потпуно, без икаквог блама, тврди да он ту кампању води викендом, ван председничког радног времена, а и то само понеки пут. Тај председник такође хладно, без икаквог проблема, официра сопствене војске назове „барабом" која је „хтела да бије" нејаке активисткиње његове странке зато што су га „само питале" за кога ће да гласа. Не пада никоме на памет да објасни одакле активистима владајуће странке уопште бројеви и подаци свих људи које позивају. Још један крајње необичан детаљ: МУП Србије, дакле државни орган, за пола дана издаје личну карту на име Љубиша Прелетачевић Бели како би се испунио формални услов да такав човек постоји, па дакле може да буде носилац истоимене листе. Да ли такав човек стварно постоји, да ли је и раније имао личну карту или му је сад први пут издата и да ли је то заиста човек са фотографије на личној карти, нико не зна. Ако је одговор на било које од ових питања „не", онда ни МУП Србије више не постоји. У нашој земљи председник државе, који телевизије опседа сваког дана, ниједну позитивну, помирљиву нити државничку реченицу није изговорио. Као што би било нормално да говори председник свих грађана. Уместо тога, обавезно смо ту „ми" који смо апсолутно и увек храбри, пожртвовани и добронамерни и „они" који нам то не признају и још нас својим звоцањем ометају, па их је зато дозвољено частити разним увредама које се не могу третирати другачије него као говор мржње и речник недостојан председника једне државе. Наравно да је онда таква и предизборна кампања, а предизборни спотови служе само и једино да дисквалификују „непријатеља" свим расположивим средствима. Што прљавијим, то боље. У све ово укључиле су се и јавне личности. Неке од њих, као да им је ипак мало непријатно, а не знамо зашто, покушавају да објасне да ту нису из личне користи, никако, него им је на срцу народ и држава па су прискочиле да помогну. Питање је колико схватају да после овога нема назад и да је овај њихов избор коначан. Јер изгледа да је дошло време да се пребројимо и разврстамо. Ако подржите систем овог сад већ скоро потпуног безакоња, немојте после говорити да сте били наивни, заведени па остављени. Ако се, пак, својим именом јавно супротставите овом урушавању државе Србије, велике су шансе да будете провучени кроз медијско блато, за наук и вама и другима који размишљају да тако нешто покушају. Али ако ништа, бар је сваком пунолетном грађанину државе Србије омогућено да се определи. И на изборима, и уопште. И да за то плати цену. (Нова економија)

Биљана Степановић: Коначно разврставање Нема ово везе више са политиком. На делу је културолошка, цивилизацијска, па ако хоћемо и антрополошка подела на људе који мисле да је, зарад власти и користи, апсолутно све дозвољено и на оне који се са тим погледом

, via Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts

#IFTTT #Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts #Новости #Србија #Вести #Паланка на вези #S

[dashboard-of-dreams]

С цялата си несигурност,в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат.Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта.Стигне ли човек до смъртта, нищо че е бил може би способен,с влияние,гениален,умира ли необичан,животът му положително изглежда провал,а самата смърт - смразяващ ужас.

"На изток от рая"

[barbituratecongestion]

I’ve had the best night in forever. I feel more like myself than I have in a while, perhaps all my life.

#ја #човек необичан

[barbituratecongestion]

The way you talk about it, you make me want to go to your hometown.

#it’s a four hour train ride but it is the thing that made you you #I want to know you #I’ve always wanted to know you #without knowing you’ve let me in #ја #човек необичан

[barbituratecongestion]

i’m so lonely and now my old teacher is befriending me.

#lonely meant neutrally #no strong feelings one way or the other #unlikely friendships #ја #човек необичан

[barbituratecongestion]

нисам очекивао вредност у будности . даље остајем неподобан у свом животу. смисао је постао истрошен .

#ја #одушак #i float asleep yet at once too fully aware each day passing through life #човек необичан

[readeverymorning]

Бележки от сесия за ограничаващи убеждения. Статус: седнал, енгри, ръцете треперят, иглички по ръцете и тялото. И много гняв и агресия.  Малко е объркано кое е от мен (аналитичен ум) и инт. Понеже това го писах след сесията.. вече ми е трудно да се върна в предишното състояние и да опиша точните думи и кой какво. Буквално човек се променя и не помни какво е било преди. Като сън, който изчезва докато пуснеш кафе машината. 

Имаше убеждения, че:

Свързвам “развитие” с по-добре кофти живот, за по-добро развитие;

Свързвам гняв, агресия към мен, като прикритие, че всъщност се упреквам, че наранявам хората. Че съм опасен за тях. Подкрепено от “фактите“, че съм упрекнал майка да не ме разсейва и тя е получила инсулт. Че Дарина е починала “заради мен“.. или, че не съм могъл да я спася. С две думи... упреци към мен, защото се упреквам, че наранявам хората; Че съм развалил отношенията с ... буквално всеки; 

Претенции към мен, че не съм “идеален” - еталон, който съм видял някъде, събирателен образ. 

Note: Мотивационен механизъм. Всеки човек има мотивационен механизъм, който го кара да се придвижва или придържа към състояние, в което се чувства по-добре или намира полза (на принципа на по-малкото зло). Няма изключения. Вътрешно всеки се мотивира от това на базата на движение на енергията и текущите убеждения. 

Note 2: основни въпроси за ровене в убежденията: - Как се чувстваш? - Какво трябва да вярваш, че да чувстваш ...? - Каква полза намираш, за да ... (каквото е отговорено. Било не знам, било страх, било... силен, било жалък). 

Старт бележки по спомен:  - Какво е това, какво е усещането?  - Гняв, агресия, претенции.  - Защо, или.. кой е правилния въпрос? - "Какво трябва да вярваш, за да изпитваш ... ". Какво трябва да вярвам, за да се чувствам ... еди си как...  - Какво трябва да вярваш, че да се чувстваш така?  - Не знам.  - Казваш, че не знаеш. Каква полза намираш в това, че не знаеш?  - По-лесно е да не знам, отколкото да видя причината. Сега кой е правилния въпрос? - Дефинирай точно какво се случва. Към кого е насочен този гняв?  - Към всичко и всеки. Към хора, към предмети... Значи е насочен към кого? Ако се гневя на хората.. значи е насочен към мен. Имам претенции към мен. - Добре. Какво трябва да вярваш, че да имаш изисквания към себе си?  - Че нещо не е както искам. Претенции.  - Какво трябва да вярваш, че да имаш претенции?  - Да имам някакъв идеал, сегашното е различно от идеала и аз имам оценка/сравнение и от там претенции.  - Така, какъв ти е идеала?  - Обичан, можещ, богат, тактичен, вежлив, силен, и т.н.  - А сега?  - Обратното на всичко - Значи ти виждаш сегашното и имаш претенции, а тези претенции те задържат да се придвижиш до идеала.  - Защо виждаш идеала в живота си? В снимки, филми, видеа, външния свят. - Защото е в моето подсъзнание, моя потенциал, вортекс, в невидимия свят.  - Защо има разлика между твоя потенциал там и тук? Там едно, тук друго? - Защото имам претенции и натискам енергията в посока, която прави този дисбаланс.  - Да видим защо не я приемаш. Ако имаш идеал, знаеш, че има и неговата противоположност. Коя е тя?  - Обратното на идеала... мразен, неодобрен, беден, хилав, пак беден, необичан,  - Значи от двете полярности ти си материализирал неприятната и се държиш за нея, като не я приемаш. Защо не я приемаш? Какво трябва да вярваш за полезно, за да не приемаш сегашното въпреки, че не е приятно? - Не знам. - Казваш, че не знаеш. Защо намираш за полезно да не знаеш? - Защото е далеч от сегашното ми състояние.  - Как да се придвиш напред?  - Фокус wheel https://www.youtube.com/watch?v=wtEM8B2Qgy0

- Къде съм сега... сега съм в гнева и се ядосвам на сегашното положение;  - По-отгоре.. Сега съм ядосан и усещам гняв.  - По-отгоре.. Понякога съм ядосан и усещам агресията, гняв.  - По-отгоре... Случва се хората да са ядосани и да усещат гняв. - По-отгоре... какво полезно има в това? Да видят какво не желаят и какво желаят. Да се развиват. (имаше дума развитие) - По-отгоре... Понякога хората могат да изпитват различни усещания/чувства. Понякога са гневни, понякога са положителни; (ту някъде имаше дума връзка, свързвам) - По-нататък... Хората понякога изпитват положителни усещания;  - По-надолу, вече към положителната страна... Хората обичат да имат положителни усещания; - По-надолу: Хората обичат да се чувстват положително и да имат високи вибрации. - Най-надолу към положителната страна... - А сега можеш ли да отговориш на въпроса: Какво те задържа в неприятната полярност?  - Излязаха 2 думи "връзка" и "развитие". Свързвам неприятното с развитие? - В какво трябва да вярвам, че да намирам несгодите като по-лезни за развитие? От кой съм го чул? От много хора. Мисля го, вярвам го и затова го чувам от околните. Като огледало. 

- Баланс и на това убеждение. Ако сега вярвам, че в несгодите се развива повече, значи в нормално щастливо състояние няма развитие ли? Сравни... какво можеш сега и какво можеш в хепи състояние. В хепи мога да постигна много повече. В богатство мога да помогна на много повече. Ако съм обичан, щастлив, ... с крила мога много повече. Мога да пътувам повече, мога да покрия много повече информация, да съм по-адекватен, да съм по-полезен. - Сега сравни дали пак развитие го свързваш само с негативно. Не, с несгодите съм по-ограничен в една малка дупка, да копам за пари, да драпам за обич, за енергия и да съскам срещу света. - Какво е необходимо за развитие - способност да се наблюдавам и променям. Не е вързано за несгоди. Не е свързано с лоши карти. Ако трябва да спечелиш с лоши карти е по-висока летвата... И с хубави карти може да се изиграят лошо. - Значи... развитие и лоши карти и добри карти.... ?  - Ще е правилно сравнението ако бяха само лоши или само добри. Трябва да може да се играе и с двете, тогава има развитие, иначе се учи само един урок, а другият остава ... - Значи развитие и несгоди и сгоди? Да, вече виждам развитие и при положителен живот.  - Върни се двете полярности - идеали и кофти живот, сегашното положение. За да достигнеш до идеалите трябва да нямаш претенции за сегашното.  - Да видим.. как описваш този дисбаланс, тези претенции?  

- Със съзнанието да виждам идеалите (в подсъзнанието, в потенциала, на снимки, на филми), но вибрационно да съм далеч от това състояние. Сега.. след онзи фокус wheel намаляха тези претенции и вече вибрациите сякаш са по-склонни да се видя в щастливо състоние. 

- Всяка претенция е само защото не си се придвижил до другата полярност. Ако имаш претенции, че нещо не е наред сега... значи не си се придвижил до другата полярност, където това същото вече е наред. Ако направиш focus wheel... и в мислите видиш възможна и другата полярност... вибрационно си постигнал баланс... и можеш да избираш към кое от двете състояние да се съсредоточиш. Кеф ти тъжно, кеф ти весело. бедно-богато, обичан-мразен, тн. 

...но преди с човешките мисли да си видял, преживял и другото състояние... ти си с претенции. Дисбаланс и резултата от него. Не е нужно да станеш негър, за да си представиш, че си негър. Само визуализация, да го видиш и вибрационно да го преживееш. Ако е далеч и имаш съпротивление.. ... focus wheel. 

https://www.youtube.com/watch?v=wtEM8B2Qgy0

[palankaonline]

На данашњи дан 1847. рођен Војвода Радомир Путник http://ift.tt/2DvYsXg, На данашњи дан 1847. рођен Војвода Радомир Путник 24. јануара 1847. – Рођен Радомир Путник, српски војсковођа, војвода, начелник Главног генералштаба Војске Краљевине Србије у Првом светском рату. Радомир Путник се родио у Крагујевцу. Његов отац Димитрије је био учитељ. У свом родном месту је завршио основну школу и нижу гимназију. Презиме Путник његова породица је добила у време када су преци, тачније деда Арсеније, доселио са Косова у Белу Цркву. Када су његовог деду, који је тада имао око седам година, упитали како се зове, одговорио је да је он путник у непознатом правцу. Тако су Арсенија назвали Путник. Радомир је у школу кренуо са шест година и ако су и тада деца кретала са навршених седам година. Био је добар ђак, одмерен и учтив, али волео је да се у друштву наметне као први, да се његова слуша. Ту особину је задржао кроз цео живот. Од оца, просветног радника, је чуо да не треба да учи само за школу, већ и за живот. Многим наставницима је задавао главобољу, јер је често постављао потпитања после њихових предавања. У то време наставници нису волели да нашироко и надугачко објашњавају оно што предају, већ су се строго држали задате теме, тако да Радомир није био много омиљен код њих. Највероватније због тога наставник немачког му је дао тројку, а касније се кроз војничку каријеру течно служио немачким језиком и веома ретко је користио речник чак и када чита немачку литературу. Повремено би свирао гитару и певао, углавном када би га замолила мајка или отац. Његова најмлађа ћерка Радојка удата је 1918. за лекара Александра Радосављевића. У септембру 1861. после завршене прве године гимназије уписао је Војну академију, одсек Артиљеријска официрска школа. Академију је завршио 1866. године, као осми у генерацији. Добио је чин артиљеријског потпоручника децембра 1866. када је постављен за командира вода 4. пољске батерије. Ту дужност ипак није преузео, првенствено из разлога што је био талентован цртач. Због тога је задржан на раду у Топографском одељењу Министарства војног. У Министарству војном је радио до јануара 1867. када је пребачен у оперативну јединицу, где је постављен за командира вода. Командант батерије је постао после две године. Ратни пут Пр��а битка у којој је учествовала бригада под Путниковом командом је била Бој код Калипоља. Ту је највише због лоше организације и постављања војске од стране Франтишека Заха српска војска доживела пораз. Путникова бригада је тада имала велике губитке. Низ пораза у биткама на Адровцу, Шиљеговцу, Кревету и Ђунису, је довео до пораза Србије у првом рату са Турском. Већ тада се Радомир Путник показао као способан и храбар официр, који је и одличан командант са великом стваралачком иницијативом. Због свогих дела у овом сукобу је средином октобра 1876. унапређен у капетана прве класе, а само два месеца касније у чин мајора. За време другог рата са турском, Путник је командовао централном колоном Шумадијског корпуса, која је учествовала у борбама око Пирота. Као командант Рудничке бригаде је учествовао у ослобођењу Ниша, док је у ослобођењу Врања командовао Ветерничком колоном. Командујући истом јединицом је 31. јануара 1878. године поразио турске снаге на Гочу и Девотину. Јединица је наставила борбе и 4. фебруара је ослободила Гњилане. Јединица под његовом командом је 5. фебруара напредовала до Грачанице и Липљана, где су добили наређење о престанку борби. Период после српско-турских ратова Путник је 1879. године послат на шест месеци у Русију да би се упознао са наоружањем у склопу руске војске. Кад се вратио из Русије, положио је пријемни испит за генералштабну струку. У Главном генералштабу је одређено време провео на практичном раду. По завршетку рада у Главном генералштабу, постављен је за начелника штаба Дунавске дивизије. Док је био на тој дужности, унапређен је у генералштабног потпуковника. Током српско-бугарског рата је био начелник штаба Дунавске дивизије, чија су ратна дејства била у рејону реке Сливнице. Учествовање у Балканским ратовима Радомир Путник се залагао за стварање савеза балканских хришћанских држава, који би био окренут против Турске. Истовремено, он је био главни представник Србије у преговорима о том савезу. Његова претпоставка је била да ће се турске снаге налазити на положајима око Овчепоља. Погрешио је у процени, чиме није могла да се реализује његова замисао да се прикупе снаге трију армија које би задале коначан ударац турским снагама. Упркос томе, војни стручњаци сматрају да је Путник у основи добро проценио ситуацију, и да је од Прве армије, која се кретала моравско-вардарским правцем, направио веома јаку и дисциплиновану армију, која би могла да порази турску Вардарску армију, без обзира на њен положај. Сама потврда размишљања војних стручњака је доказана је битком ових армија код Куманова 23. и 24. октобра 1912. у којој је победу однела српска војска. После ове победе Путник је добио чин војводе. Коначан пораз Вардарској армији је нанео у Битољској битки, где је тактички главнину снага послао преко Велеса, а споредне снаге преко Кичева према Ресну, и тиме потпуно изненадио турску команду. Пред Други балкански рат, војвода Путник се на захтев владе обавезао да неће учинити ништа чиме би дао Бугарској разлог за објаву рата. Тиме се одрекао било какве стратегијско-оперативне иницијативе. Упркос томе је добро проценио ситуацију и зауставио бугарске нападе на на више праваца (брегалничком, криворечком, софијско-нишавском и тимочко-подунавском) и организовао противнапад у сарадњи са српским савезницима у Другом балканском рату. Исход те операције је била победа у Брегалничкој битки и капитулација Бугарске. Улога начелника штаба у Првом светском рату Војвода Путник је организовао одбрамбени план српске војске у случају напада. Циљ је био да најјаче јединице држе линију одбране која би омогућила брз напад у правцу Ваљева и Дрине, одакле се очекивао напад Друге и Пете аустроугарске армије. Правац кретања непријатеља је добро процењен и прва битка се одиграла код планине Цер. Врховна команда је са таквом поставком снага успела да нанесе први пораз Централним силама у Првом светском рату. Током битке на Дрини српска војска је одбацила аустроугарске јединице и упала на територију Срема. Стигло се до Руме и Инђије и онемогућено је форсирање Дрине од стране аустрогуарске Пете армије под командом Оскара Поћорека. Прва и Трећа армија су на фронту Соколска планина – Гучево зауставила напад шесте армије. Том приликом аустроугари су претрпели велике губитке. Тактичка вештина војводе Путника (наравно, и ђенерала Живојина Мишића) после победе српске војске у Колубарској бици га је увела у ратне уџбенике. У тим тренуцима, војвода је показао велику присебност и способност доношења добрих и правовремених одлука. У тренуцима када је изгледало да ће Поћорекова Шеста армија пробити фронт, он је организовао Комбиновани корпус на положаје Космаја и Варовнице, и променио правце напада Друге и Треће армије, што је довело до пораза Централних сила, чије су се снаге повукле преко Дунава, Саве и Дрине. Крајем 1915. године, после тројне инвазије на Србију, и повлачења српске војске на Косово и Метохију, војвода Путник је имао само две могућности: да прихвати капитулацију, чији резултат би био за Србију понижавајући сепаратни мир, или повлачење преко албанских планина, на Албанско приморје. Он се без размишљања одлучио за другу опцију, тиме чувајући част српске војске и народа. Последњим напором је издао своју последњу наредбу, којом је правац српске војске био одређен у правцу Албанског приморја. Те године је војвода Путник због проблема са здрављем имао мањи утицај на доношење одлука, али је чињеница да је он дао сва важнија наређења све до краја 1915. када је отишао на одмор и лечење. Са Крфа 1916. године отишао је на лечење у Ницу, и годину дана након тога је умро 17. маја 1917. Утицај на развој српских оружаних снага Путник је веома брзо схватио да се ослобођење од Турака не може потпуно остварити наметнутим реформама и хатишерифима од стране турских власти, већ једино оружаном борбом. У том циљу је припремао себе и своје подређене за остварење тог задатка. Он је био први потпоручник у историји који је писао приручник за обуку трупа. На тај корак се одлучио 1868. године. Од те године се примећује његов утицај на развој српских оружаних снага. После завршетка српско-турских ратова (1876-1878) имао је циљ да српска војска, по организационој структури, буде блиска савременим европским армијама. У том циљу је објавио приручник Артиљерија у градској воини, која је обухватила све облике офанзивних акција артиљерије против тврђава, као и промену и обогаћивање плана обуке официрског и подофицирског кадра. Такође је објавио двотомну књигу Служба генералштаба, која ће деценијама служити као уџбеник за стручно усавршавање генералштабних официра. Написао је и књиге Служба и мирно доба и Служба у ратно доба. Личност Радомира Путника Швајцарац Арчибалд Рајс је 1915. године написао: “ Тек сад схватам колико је необичан и уман био тај старац, бледог лица, уоквиреног проседом густом брадом подрезаном у шиљак, који је своју болесничку постељу претворио у биро у коме је неуморно радио дан и ноћ. ” Војвода Путник се кроз своје одлуке, које су имале судбонносан значај за српску земљу и народ, показао као ненадмашив стратег и крупна историјска личност. Кратке, разумне и потпуно јасне одлуке су показивале дубину мисли и чврстину логике војводе Путника. У свакој ситуацији је умео да одреди стратегију и план, чиме је он био битан елемент српске државне политике. Путник је сматрао да је вођење рата питање и за државнике и за војсковође, и никад није извршио ниједну одлуку за коју није добио сагласност владе. Путник се увек истицао као хладна и рационална личност. Било га је веома тешко избацити из равнотеже и знао је да се понесе и у победи и у поразу. У личном животу је био миран, повучен и скроман човек. У јавности никад није био разметљив и избегавао је претерано декорисање одликовањима, које ни сам није разумео. Једном је изјавио: „Моје декорације су испод мундира“. За време балканских ратова, наредио је да дневнице потпоручника и војводи буде исто – три динара дневно. Занимљивости По њему се у Канади зове планина Путник. ИЗВОР: Википедија, Порекло

На данашњи дан 1847. рођен Војвода Радомир Путник - Видовдан Магазин

, http://ift.tt/1rMQyM6

#IFTTT #Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts #Вести #Новости #Србија #Serbia #World #New