#самоков

[sprelivuvvremeto]

Всеки път, когато започна да пиша, идеите гравитират около показването на екстраординарното в ситуацията, за която пиша. Структурата на мислите ми винаги прибягва към Елин‑ Пелиновото “,но”, защото то за мен е най‑ подходящият начин да ви представя една история. Този път обаче просто ще ви разкажа за седемстотинте километра, които навъртяхме за един уикенд, за да отидем на рали.

Станах в пет сутринта в събота, само за да взема своите спътници и да потегля за София възможно най‑ рано. За първи път спазвах и ограниченото по магистралата стриктно, защото исках да се прибера в Сливен на другия ден, без да зареждам. Първата “състезателна” кола потегляше в 10:00. Имайки това предвид, с Кънев пристигнахме точно 10 минути преди старта с ясна цел да снимаме всички наредени коли.

Тази цел, за жалост, се оказа много трудна само защото имаме съсредоточеността на 5-годишно с изсипани пред него цял кашон играчки, и колкото и смешно да звучи, вие най‑ вероятно бихте изглеждали досущ като нас. Още на входа бяхме приветствани от двама полицаи, облегнали се удобно на своите патрулни RS4 и EVO10. Малко след тях като аптекарски шишета се редяха безкрайни капаци на британски туръри, кубчести рали ветерани от Италия и щутгартски пачи опашки, под които лежаха въздушно охлаждани двигатели.

Успявайки едва да възпроизведем случващото се, осъзнахме, че трябва да се върнем обратно в колата и да подгоним доста по‑ бързите от нас вече тръгнали коли. Запътили се към Банско, участниците трябваше да направят няколко спирки по пътя. Решихме, че за да ги изпреварим трябва да не спираме с тях, а да ги чакаме по‑ нататък по трасето. Минути след това вече бяхме на изхода на София, тръгнали през изключително живописен път към местността “Щъркелово гнездо”.

Там успяхме да хванем в кадър пристигащите за отдих състезатели и се порадвахме на един от многото язовири наоколо. Не след дълго осъзнавайки, че мисията ни за прибиране в Сливен с един резервоар е така или иначе обречена, решихме да тръгнем и към Самоков, буквално гонейки коли по пътя за снимки.

В рамките на 30 минути моето 1.9 Кади даваше всичко от себе си да догони по завоите Поршета, разполагащи с тройно повече мощ. Точно към Самоков Кънев свари и да направи тези зашеметяващи снимки, годни дори за фон на календарче.

В Самоков ралито задължи пилотите да минат някаква отсечка по бързо паркиране, която не ме поблазни много, но в това време успях да подосаждам на един от отборите, влезли в състезанието. И макар и да изобилстваше от супер кисели чичковци богаташи, хората, с които си говорих, бяха точната противоположност. Запознах се със супер дружелюбни хора, които участваха не за аплаузите и подиума, а за радостта от преживяването.

На връщане към столицата минахме по същия път, но той се усещаше някак празен. По него вече не минаваха ярко боядисани, пълни с лепенки на спонсори музейни експонати, а само сиви, практични и икономични коли.

Върнахме се в града, ядохме бургери, дремнахме. Някои отидоха на бар, някои‑ не. Накрая единственият победител бях аз, спестил сигурно 2‑3 лева от това, че въпреки очакванията не заредих на магистралата, а чак в Сливен.

[vprki]

Белин Мартинов, изключителен художник, способен да види и огледа целия свят

 „Винаги съм харесвала онези художници, които не успяват съвсем прагматично да се адаптират към живота, но се справят безапелационно с това да бъдат истински творци.Като дете, разглеждайки папките с рисунки на Белин Мартинов, останах запленена от видяното.“ Каза много развалнувана Яна Братанова /на снимката/, изкуствоведката и куратор на изложбата  „Нарисувано“ на художника при откриването ѝ в галерия „Стубел“.

„С детската си неопитност не проумявах как е възможно, без повторения с незаличимата следа на мастилото да очертае така безпогрешно, с лекота своите образи. До днес това удивление е все така непроменено. Не знаейки абсолютно нищо за него, бях убедена, че е прочут автор, предвид качествата на внушителните му рисунки. Тогава не предполагах, че обикновено най-характерните, гениални творци, често странят от суетата, затворени в периметъра на своето лично пространство, водейки изцяло отдаден на изкуството живот.

До днес си представям дома му – целия настръхнал от Белин Мартинов! Не само стените, а всички плоскости – парчетата дърво, късовете хартия, които превръща в картини и подписва с красивия си почерк на места на български, на други на френски език по винаги необичаен начин, често изписвайки стихове на световни поети.

Досега не проумявам как на този талантлив художник се е налагало да работи като „нощен пазач“.  Впечатляваха ме историите за безкомпромисния му начин на общуване и принципи, които отстоява. Вероятно всичко това му е попречило да получи заслужено признание, но мигновено го превърна в един от най-доблестните и любими български художници за мен. Той е такъв и за своя забележителен приятелски и професионален кръг – Иван Газдов, Иван Димов, Георги Чапкънов, Маргарит Цанев – Марго, Любомир Савинов, Янаки Кавръков, Марин Добрев, както и за своите преподаватели в Художествената академия.

Белин е изключителен автор, способен да види и огледа, подобно на поетите, които обича целия свят в избрана от него малка подробност, дори недостатък. Дали ще се роди отново някой, който ще добави своя щрих и колорит така умело и рационално, с повече чувство и разбиране за фигуралната композиция и мярата в нея от Белин Мартинов?“

Благодарим на Яна Братанова, че ни предостави текста си да го публикуваме. Когато преди време галеристката на „Стубел“ Росица Доганджиева сподели за предстоящата изложба на Белин Мартинов, я погледнах учудено. Името ми беше напълно непознато. Тя каза, че го е открила като автор на изложбата му 2015 в СБХ, годината, в която е създадена галерията ѝ "Стубел". Забележителният художник Белин Мартинов (1945 – 2001) определят като „един от най-големите рисувачи в българското изкуство през последните три десетилетия на ХХ век“.

И, наистина, срещата с графичната живопис на художника в пространството на галерия „Стубел“ е зашеметяваща. Първата ти мисъл е как е възможно да не познаваме толкова талантливо изкуство, което те удря в сърцето с образите и майсторството си. Неподражаемо!

 Роденият в Стара Загора художник учи в Софийската художествена гимназия, а през 1966 г. постъпва в Художествената академия, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ при професорите Евтим Томов и Петър Чуклев. Талантът му на рисувач удивлява и преподаватели, и студенти. Още през 1969 г. представя свои графики и рисунки в първата си самостоятелна изложба.

След дипломирането си художникът живее и твори в Самоков, Стара Загора и София, но през 1979 г. трайно се установява в родния си град. Започва най-активният му творчески период – 80-те години на ХХ век. В продължение на около десетилетие работи предимно в областта на графиката, но постепенно се обръща към рисунката.

Рисуването е „едно мое занимание, което много рядко – на четири-пет години, търси връзка с хората…Това, което показвам, е графична живопис… Обичам бързия и рационален начин на живопис“ – споделя художникът.

Самостоятелната му изложба през 1983 г. е истинско събитие за едни и е трудно приета от други, според които изкуството непременно трябва да е свързано с красивото, а „работите на Белин Мартинов не са създавани за радост на очите и още по-малко за украса“.

След тази изложба художникът се затваря в себе си. Рисува денонощно и сякаш няма материал, който да не използва, за да изпълни белия лист с човешки съдби и притчи, със своите спомени и въжделения – молив, химикалка, въглен, пастел, темпера, туш…

Но колкото повече рисува, толкова по-малко показва в изложби. През втората половина на 80-те години Белин Мартинов вече живее единствено заради рисуването. Рисува освободено, без да се интересува дали работите му ще се харесат на някого и дали стават за изложба. Занимава го само онова, което въображението му носи, а ��чите му виждат. Пренася върху листа абсурдите на времето, в което живее, както и своята лична драма. Води отшелнически живот и дори заковава вратата на апартамента си, за да не го безпокоят и да се отдаде всецяло на рисуването.

Белин Мартинов мисли и говори чрез рисунката. Понякога и със стихове:

Къде си ти,

мой дом, мой бряг

за тъжни дни,

без хляб,

сред сняг

и сред мъгли –

самотен дом –

без лош надзор,

без полицай,

без прокурор?

Художникът реди още две изложби (1988, 1994) и те са последните му срещи със зрителя приживе. Пише във въведението към изложбата в Галерия „Стубел“.

Стихотворенията му излизат в книгата "Колоратурна симфония" през 2015 г. Същата година е показана на "Шипка" 6, СБХ част от ретроспективната изложба в Старозагорската галерия, състояла се през 2005 година, където през 2019 г. негови приятели представят около 30 непоказвани дотогава творби в изложбата "Непознатият Белин Мартинов". В неформален разговор Росица Доганджиева сподели, че дълго е издирвала стихосбирката на Белин Мартинов, имало я и в старозагорски библиотеки като част от фондовете им и, естествено, не се продава. Но, все пак, я открила в книжарница „Книжици“. Не без тъга каза и, че има много малко информация за художника, но преди всичко познаването му се дължи на дългогодишния директора на Старозагорската художествена галерия до април 2023 изкуствоведа проф. Марин Добрев. (уточняваме, че след него с конкурс е избрана изкуствоведката д-р Катя Тинева – Гюрковска, която в първото си интервю за БНР, Стара Загора казва: “Голяма е отговорността да наследя проф. Марин Добрев, за мен това също е предизвикателство. Продължаваме да събираме, съхраняваме, опазваме и популяризираме творби на стари и съвременни автори, да изпълняваме добри инициативи. Галерията е емблематично място за Стара Загора.“)

Белин Мартинов реди още две изложби (1988, 1994) и те са последните му срещи със зрителя приживе. През 2005 г. Старозагорската художествена галерия представя ретроспекция на творчеството на Белин Мартинов от студентските години до смъртта му, а част от нея е показана на „Шипка“ 6 през 2015 г. Сред гостите на софийската изложба са Иван Димов, Иван Газдов, Георги Чапкънов – негови съученици и състуденти, които споделят: „Когато бяхме студенти, всички завиждахме на удивителната рисунка на Белин. Никой от нас не можеше да я прави!“

През 2015 г. излиза и малка книжка със стихове от „чекмеджето“ на художника – „Колоратурна симфония“, а през 2019 г. малцината негови приятели през годините представят в родния му град около 30 непоказвани творби в изложбата „Непознатият Белин Мартинов“

Творбите на Белин Мартинов са „зрим отглас на нещата от живота, на нашите делници. Адресирани до разума ни, провокират потребителското псевдоравновесие на зрителя, еснафските щампи на „улегналите“ ни възприятия. А за това малцина са подготвени. Рано или късно Белин Мартинов ще намери своето запазено място като един от най-големите ни рисувачи. Защото той носи нашата съвест. И работите му изричат само по няколко думи, но те са достатъчни, за да започнем пътуване към безкрая, дори след като сме си тръгнали от залата.“ – проф. Марин Добрев

На 6 февруари 2019 г. в зала „Лубор Байер“ е открита изложбата „Непознатият Белин Мартинов“. Организатори са Художествена галерия – Стара Загора и Представителството на Съюза на художниците – клон Стара Загора. Поводът е необичаен: Трима от хората, които приживе Белин е допускал до себе си и творчеството си Албена Щеньовска-Еглоф – художничка, близка приятелка на Белин и съпругата му Таня и наследница на творбите на Белин и скулпторите Таня Шивачева и Наско Настев откриват нови работи на Белин и заедно с изкуствоведа и директор на Художествената галерия проф. д-р Марин Добрев, решават да ги покажат на старозагорската публика. Пишат тогава колегите от старозагорския сайт за култура и изкуство долап.бг. Те бяха много любезни, като се съгласиха с днешна дата да публикуваме част от техния текст, както и от словото на проф. Добрев, произнесено при откриването. Благодарим им.

„В края на миналата 2018 г. година открихме работите в мазето им, каза Албена Щениовска. (тя е студентка на проф. Николай Майсторов и наша приятелка- б.а.). Съседка на Белин и Татяна, която държи ключа за жилището им, ни намери, за да преценим имат ли рисунките стойност. Започнахме да вадим едно след друго – от хубави, по-хубави неща, които са нетрадиционни за неговото творчество. От този тип картини не са показвани, защото той повече е работил по-малки формати и рисунки. Тук нещата са смесена техника, масло, върху дърво и хартия, картони и фазер, с каквото в момента е разполагал. Интересното е, че форматите са големи“.

„Живяхме с Белин заедно в общежитието на Художествената гимназия в София- сподели Наско Настев. – И като неколцина старозагорци си бяхме близки. Белин беше от детските години много сериозен художник. Не се занимаваше със щуротиите , които са характерни за тийнейджърската възраст. Беше съсредоточен, последователен и отдаден на рисуването. Дълги години и десетилетия живя в отшелничество. Рядко се мяркаше в обществото. Затваряше се в апартамента. Заковаваше си дори вратите отвътре, за да не го безпокоят и да може да рисува. С месеци живееше без храна. Дълго време е бил без ток. Не си предлагаше за продан нещата…“

Думи на проф. Марин Добрев при откриването на тази особена изложба: „Благодаря на Албена Щеньовска, на Таня Шивачева и на Наско Настев, които са причина тази изложба да я има. Нарекохме я „Непознатият“ защото, ако повечето от приятелите и познатите на Белин са виждали 100, 200, 500 рисунки, то това няма как тези работи да са виждали повече от трима човека. Когато споменах, че за Белин изкуството беше всичко, възприемайте го и в буквалния смисъл по отношение на малката територия, малкия апартамент, в който той живееше. Врати, долапи, на всяко местенце, на което можеше да рисува, той рисуваше. И ако си позволихме в тази изложба да включим някои от тези творби върху вратички на гардероб, на СКШ-та, всичко това беше възможност да изрази своите вълнения. Дали това са сцени от неговата философия, която носеше и търсеше визуален израз, дали бяха елементи от комбинаториката, които търсеха някакъв свои си ритъм, това са все непознати неща. Смея да твърдя, че Наско и Албена, които му бяха най-близките хора, никога не бяха виждали тези неща и случайно ги откриха в мазето на сградата.

В края на есента на 2018 г. ние четиримата решихме, че това трябва да видят първо колегите ни, сетне старозагорци, за да се провокира представата им за Белин, за неговия освободен дух. А при всички случаи да предизвикаме интереса на по-младото поколение на старозагорските художници и естествено на старозагорската публика. Защото, когато говорим за фигури като Антон Митов, Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и пр. при всички случаи, ако искаме да бъдем достойни продължители на културните традиции на този град, то без Белин няма как това да стане.

Белин беше изключително скромен и чувствителен. Когато направихме негова самостоятелна изложба в Клуба на дейците на културата той дойде, окачи си картините, но на самото откриване не присъства. Ако беше жив и сега нямаше да е сред нас на неговата изложба. За него всичко беше суета. Истината беше в рисунките му. Ако иска някой да види нагледно освободения дух, ще го намери в тази изложба. Ще намери драмата на времето, в което той живееше, всички изпитания през които премина, оставайки верен единствено на себе си и давайки урок на всички нас.“

Казано е преди почти пет години, а в прост��анството на галерия „Стубел“ се уверихме колко са верни и точни… Уникален творец е /бил/ Белин Мартинов и с трагична съдба. Личен избор или поличба свише…Картините му казват почти всичко.

Изложбата продължава до 10 ноември. Не я пропускайте, ще откриете изключителен художник! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Ани Петрова и архив на галерия „Стубел“

#Белин Мартинов #Яна Братанова #Росица Доганджиева #Зелма Алмалех

[magdalenagigova]

[ivo2023]

Село Белчин се намира в Община Самоков, Софийска област, в долината между планините Рила, Верила, Витоша и Плана. Намира се на 15 km от Самоков и 50 km от София.

#Белчин

[seeninbulgaria]

Крепост "Цари Мали Град" - край Самоков

#youtube

[mhealthyliving]

Шофьор уби жена в Самоков

Шофьор уби жена в Самоков

Шофьор блъсна и уби възрастна жена в Самоков, пише "24 часа". Инцидентът е станал късно снощи. Водачът е извършвал маневра на заден ход, когато ударил с автомобила си 87-годишната жена. Пострадалата била транспортирана в местна болница, където медиците констатирали смъртта ѝ. прочети повече

View On WordPress

[monicagavrilova]

Ski season ends when we say so

and it's not over yet

#borovets #bulgaria #българия #софиянци бате #friends #ski #skiing #шкембе чорба #самоков #боровец #mountain

[offcialportalbulgaria]

Ел енд Джи Уиндоу Системс ООД - Производство на алуминиева и PVC дограма, Самоков 

 Фирма Ел енд Джи Уиндоу Системс ООД е създадена през 2005г. с основна дейност производство и монтаж на алуминиева и PVC дограма, комарници, търговско обзавеждане, а от началото на 2008 г. произвежда и всички видове и размери стъклопакети за собствени и нужди на фирми партньори.

#Ел енд Джи Уиндоу Системс ООД #Производство #алуминиева дограма #PVC дограма #Самоков

[vprki]

Изложба на талантливи автори след възобновяването на Графичната база, Самоков

В галерия „Мисията“ на Културния институт към МВнР се откри прекрасната изложба „Щампарското дело в Самоков – традиция и съвременност", която представя част от богатата колекция на графична база Самоков, основана през далечната 1973 година по инициатива на Съюза на българските художници.

Колекцията се съхранява в построената през XIX век. Есова къща, която пази възрожденската архитектурна естетика. Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова, а в нея се представя творчеството на артистите Ради Генев, Васил Колев, Емануела Ковач, Онник Каранфилян, Людмил Георгиев и Милко Божков. Те са сред най-забележителните ни не само графици, но и прекрасни визуални артисти, а част от тях са и авторитетни и обичани преподаватели в НХА, които сме представяли в различни публикации във „въпреки.com”.  

Публикуваме въведението към изложбата на проф. Аксиния Джурова, която освен че е световно признат учен и изследовател в областта на изкуството, е и много свързана със Самоков като един от възрожденските ни градове. Но за това малко по-късно в текста.

„Изложбата „Щампарското дело в Самоков – традиция и съвременност“ е първата експозиция на група талантливи български графици след възобновяването на една от най-добрите бази за графика в България, открита още през 70-те години на ХХ век. Есента на 2021 г. в Есовата къща в града на Българското Възраждане заработи отново познатата не само у нас, но и извън пределите на страната графична база, десетилетия събирала едни от най-известните наши и чуждестранни графици. След спечелването на проект от Националния фонд „Култура“ и със съдействието на ръководството на община Самоков и Историческия музей в града, и изработване на статута на Графичната база, тази първа изложба разкрива основната цел, заложена в нейното съществуване – обогатяване на колекцията от гравюри в Историческия музей на града и поддържане на традиционните графически техники: дърворезба, литографията, високия печат.

Творба на Милко Божков

Настоящата изложба включва шестима български графици от най-младото поколение (Ради Генев), от средното (Васил Колев, Емануела Ковач, Онник Каранфилян и Людмил Георгиев) и това на поколението, оформено още в последните десетилетия на ХХ век – Милко Божков, представител на Варненската група художници от леген��арната фабрика „Вулкан“.

Избраните графици се представят с по три литографски отпечатъка, както следва: Милко Божков с на пръв поглед абстрактни композиции ни връща към цветните съновидения на изплъзващата ни се и вечно мечтана Аркадия в „Малките истории за обич“ на Онник Каранфилян се срещаме с неговата многопластова и пленителна интерпретация на темата за любовта; графичните листи на Емануела Ковач ни напомнят за невинния свят на забравените днес детски игри от близкото минало; Радослав Генев с неговите изящни пейзажи ни разкрива упорития му и успешен път към улавяне на природните състояния; Васил Колев отново ни насочва към точния и проникновен психологичен портрет; Людмил Георгиев се утвърждава отново като майстор на експресивната абстракция.

Графиките на Васил Колев

В цяло тази първа изложба, след няколкогодишно прекъсване на работата на графичната база в Самоков, свидетелства, че нещата се получават тогава, когато се обединят усилията на местното ръководство с това на Съюза на българските художници и радетелите за запазване на културното наследство на този голям център на нашата памет от миналото, но жив и днес.“

Пред творбите на Емануела Ковач

В галерия „Мисията“ при откриването на изложбата на 11 октомври дойдоха много хора – почитатели на графичното изкуство, приятели, за които пространството създава красиви емоции за срещи с изкуството. А в случая и красивата експозиция беше и важен знак за новия пълноценен живот на графичната база в Самоков, авторитетна извън пределите на България.  Директорът на Държавния културен институт Снежана Йовева откри изложбата с думите: „За нас е чест такава изложба да гостува в галерия „Мисията“ и да продължава важната мисия в процеса на възраждане на класическата графика и традиции от нововъзстановената Графична база в град Самоков. Основана през далечната 1973 година по инициатива на Съюза на българските художници, графичната колекцията се съхранява в построената през XIX век. Есова къща, която пази възрожденската архитектурна естетика и днес гостите на София и на нашата галерия могат да се докоснат до таланта на творците чрез техните картини.“

Снежана Йовева и д-р Веселин Хаджиангелов

Директорът на Историческия музей в Самоков д-р Веселин Хаджиангелов отправи поздравление към гостите и дари една картина - съвременен отпечатък, графика „Иван Иконописец“ 1936 г.,  от оригиналната матрица с автор проф. Васил Захариев, за обогатяване на художествения фонд към МВнР. Специално приветствие от името на кмета на община Самоков поднесе Пепа Георгиева, главен експерт в Общината, която изрази благодарност за отличното партньорство в реализацията на изложбата, както и по други проекти в областта на културната дипломация.

Снежана Йовева на изложбата

Специално, както сме отбелязвали и в други наши публикации за художествените събития в галерия „Мисията“ трябва да подчертаем заслугата на Снежана Йовева и екипа ѝ, че това пространство се превърна в място за срещи и преживявания с изкуство на творци не само от България, а и на наши сънародници работещи извън страната ни, както и на чуждестранни артисти. И това се дължи на работа, на последователност, на усещането за мисия да се представя родното ни изкуство и не на последно място и на умението да се изграждат партньорства. И то не формални, а смислени, които обогатяват и развиват перспективите на културната дипломация, като най-разбираема и близка до хората.

Но да се върнем малко времето, за да бъде ясно защо тази изложба е важна и отваря нови пътища и посоки за графичната база в Самоков. Тя  е създадена преди почти петдесет години през 1973 по инициатива на самоковския художник Зафир Йончев /по онова време – секретар на Съюза на българските художници/, с подкрепата на тогавашния зам.-председател на Окръжния народен съвет Христо Христов /също самоковец/ и с активното участие на Светлин Русев, Христо Нейков и местната управа.

Онник Каранфилян

Така Самоков – центърът на българската възрожденска гравюра, става домакин на тази нова творческа база. Тя е оборудвана изцяло от Съюза на българските художници. Благодарение на Графичната база днес в Историческия музей в града, където се пази първата графична преса, внесена от самоковеца Никола Карастоянов, наред с възрожденските щампи съжителства и една от най-богатите колекции от съвременна българска графика. От 1980 г. базата се разполага в реставрираните Есова и Босева къща, запазили духа и красотата на възрожденската епоха. Съществуването и дейността на Графичната база са пример за партньорство между СБХ и кметството на Самоков.

В базата са работили и творили видните български и самоковски художници Наум Хаджимладенов, Васил Чакъров, Христофор Пейчев,творци от ранга на Светлин Русев, Дечко Узунов, Найден Петков, Петър Чуклев, Петър Брайков, Румен Скорчев, Любомир Йорданов, Георги Трифонов, Димо Колибаров, Христо Кърджилов, Николай Майсторов, Златка Дъбова, Онник Каранфилян /който  е сред авторите на изложбата в галерия „Мисията/ и други.  Чрез художника Любен Стоев и известния немски печатар Роланд Ерхард се установяват и международни връзки.

Пред творбите на Милко Божков

В началото на 80-те години е подобрено снабдяването на ателието с професионални материали от Франция – бои, хартия, специфични материали за този занаят. През 1983-1984 г. в Графичната база гостува един от водещите специалисти в света на литографските техники – Бил Лакатута от Института “Тамаринд” в САЩ /Ню Мексико/. Сътрудничеството е много полезно както за печатарите, така и за самите художници. През 1989-1999 г. благодарение на проф. Стоян Стоянов–Течи и спонсорството на френския меценат и колекционер Жорж Екли базата се стабилизира финансово. Създават се великолепни творби: библиофилско издание на Христо Фотев – поезия с илюстрации на Симеон Венов, издание на Константин Павлов – поезия с рисунки на Светлин Русев, големоформатно издание на американския поет Стенли Кюниц с илюстрации от Стоян Чуканов-Чочо.

През 1999 г. Босевата къща е реституирана и базата се преустройва само в Есовата къща. В този тежък период и Жорж Екли се оттегля по здравословни причини от меценатството. Със съдействието на Албена Спасова, секретар на секция „Графика“ в СБХ, се кандидатства успешно с проект пред швейцарската фондация “Про Хелвеция”. С осигуреното финансиране се обновява технически и материално базата. През 2001-2002 г. чрез “Про Хелвеция” се организират международни пленери по графика с участието на творци от Сърбия, Македония и България. 30-годишнината от създаването на базата през 2003 г. е отбелязана с изложби в Самоков, София, Плевен, Братислава, Будапеща.

Снежана Йовева и д-р Веселин Хаджиангело

За близо половинвековния период на съществуването на Графичната база в Самоков в нея са работили над 300 художници, включително творци от Германия, Италия, Франция, САЩ, Русия, Норвегия, Нидерландия, Япония, Куба, Чили, както и студенти от Националната художествена академия и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

През 2007 г. се прави основен ремонт на базата със средства на Община Самоков и програма “Красива България”, като се открива и малка галерия в двора. Така се изгражда и пространство за изложби през лятото.

През последното десетилетие – 2010-2020 г., Графичната база постепенно преминава към етап със затихващи функции. В крайна сметка базата преминава като собственост на Община Самоков, а Съюзът на българските художници предоставя безвъзмездно пемчатарска техника. На базата е извършен ремонт, закупени са консумативи, назначен е персонал и със съдействието на Историческия музей в града отново започва работа. На 18 септември 2021 година  в Есовата къща  беше открита обновената Графична база с изложба  на щампи и гравюри на известни наши художници и гравьори – Никола Образописов, Сотир Клинков, проф. Васил Захариев, Наум Хаджимладенов, Васил Чакъров, както и произведения на съвременни майстори. Надеждите са, че Графичната база в Самоков пак ще стане привлекателно място за български и чуждестранни творци, работещи в областта на класическите графични техники. И сегашната изложба в галерия „Мисията“ е първото красиво доказателство…

От ляво на дясно: Ради Генев, Емануела Ковач, Васил Колев и Оник Каранфиля

Извън институциите, които си подадоха ръце и направиха всичко възможно Графичната база в Самоков да придобие отново авторитета си, принос имат и отделни личности, приели това за лична мисия като Иво Масларски, галерист, колекционер, създател на първата частна галерия в града, самата проф. Аксиния Джурова и много други. Това е смисъл не само за града на Захари Зограф, а за художествения живот на България. Изложбата в галерия „Мисията“ е красивият знак, че доброто няма как да повехне, когато действаме заедно!

Изложбата „Щампарското дело в Самоков – традиция и съвременност", продължава до 28 октомври. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

#Снежана Йовева-Димитрова #Емануела Ковач #Васил Колев #Ради Генев #Онник Каранфилян #Мисията

[magdalenagigova]

50 бесарабски българи от Украйна получиха шест  награди от първото издание на международния фолклорен фестивал на Боровец

Детски фолклорен ансамбъл „Българе“ от Самоков си тръгна с цял свински бут от Чушка-пръжка Детският фолклорен ансамбъл „Българе“ от Самоков си тръгна с цял свински бут от Чушка-пръжка Украинските гости Детският фолклорен танцов ансамбъл Българе  от Самоков бе отличен със специалната награда на Международния фолклорен фестивал Чушка пръжка на Боровец.  Освен грамота, те  получиха и цял пушен…

View On WordPress

#50 бесарабски българи от Украйна #Боровец #Деттски фолклорен ансамбъл ��ългаре #Фестивал „Чушка пръжка“

[forproductionofpellets-blog]

Иглолистни или широколистни пелети – правилният избор на пелети, който да направим

Фабрика за пелети „Schneider Pellets” вече повече от 10 години развива бизнеса си в град Самоков. Именно от Рила планина ние черпим дървесина за нашите пелети, като след това можем да направим доставка на пелети в София, или да съдействаме за транспорт до всеки друг град в страната. фирми за производство на пелети в българия

Вече може да откриете нашите пелети клас А1 в София и в голяма част в страната. След като материалът бъде обработен в нашата фабрика за пелети, ние организираме транспорт до нашите представители в София, Благоевград, Сливница, Балчик и Солун, за да достигне продуктът ни до всеки наш клиент.

Дървесината за направа на пелети се разделя на материал от иглолистна и широколистна. Първият вид има предимството, че горят по-дълго, отделят повече топлина и по-малко пепел. Проблемът при тях е, че отделят смола, която се отлага по горелката и по тръбите. При иглолистните и широколистните пелети може да откриете много повече позитивни страни, което е причината този вид гориво да бъде предпочитано.

Иглолистните пелети са едни от най-използваните начини за отопление през студените месеци. Ако сте избрали възможността през зимата да се отоплявате на пелети, най-вероятно се чудите какъв вид да изберете. Екипът на Schneider Pellets вярва, че най-качествени са тези от иглолистна целулоза и в следващите редове ще опитаме да докажем защо това е така.

Една от основните причини да изберете иглолистни пред широколистни пелети е изключително високата им калоричност. Температурата на топене при тях достига внушителните 800 градуса в котела.

 Освен това остатъчната им пепел е доста по-малка от широколистните пелети.

Най-често за направата на иглолистни пелети се използват ела, смърч и бор, а количеството вредни емисии, което се отделя от този вид е сведено почти до минимум. 

 Нашият екип иска да е сигурен, че клиентът ще избере пелети с най-високо качество. За това ние представихме  материал, в който описваме седемте „жокера” за избор на пелети. Повече по темата може да прочетете тук.

 В заключение можем да кажем, че много трябва да се внимава при избора на пелети. Ние от Schneider Pellets гарантираме за качеството, което имаме в нашата фабрика за пелети на нашите пелети – клас А1 в София и го доказваме със сертификат EN Plus A1. Този документ се издава от италианския официален сертифициращ орган ЕNAMAgroenergie, който ние получихме на 24.06.2019г.

  references Pellet https://en.wikipedia.org/wiki/Pellet

[mhealthyliving]

Агенцията по горите крие информация за незаконна сеч

Агенцията по горите крие информация за незаконна сеч

Изпълнителната агенция по горите крие информация за незаконна сеч в горите на Копривщица, Ихтиман и Самоков. За това алармира бившият депутат от ПП Александър Дунчев, който е получил отказ по Закона за достъп до обществена информация, когато е поискал от ИАГ да предостави данни за актовете и наложените наказания на три фирми. Дунчев, който преди да стане народен представител беше за кратко и шеф…

View On WordPress