#грешка

[t-balkanski-subekt]

Някой беше казал:

Няма нищо лошо в това човек да сгреши. Лошото е, когато не си го признава.

#бг текст #бг мисъл #грешка #бг пост #някой беше казал #признание

[halfanangel]

Ще ни мине, ще забравим ... какво говорихме с тебе...

не е любов, аз зная, а правилен човек, дошъл в най-грешно време...

#авторско

5:43ч.

.. трезвени мисли на пиян човек 🤷‍♀️

#Авторско #Бг пост #Мое #Да ама днес пих #Пияна #Трезвени мисли #Той #Любов #Грешка #Време #Обич #Р #Т #бг блог #бг пост #бг текст #български #цитати #Лайквайте докато не съм го изтрила

[proekt-prosper]

“ На драго сърце да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел. ”

- Васил Левски

#p🦅p #проспер #мисли #мъдрост #цитати #цитат #революция #философия #обич #будител #приятел #сърце #грешка #България #Васил Левски

[lorasfeelings]

Нашата любов остана красиво стихотворение с много правописни грешки

#любов #самота #той #бг #бг цитат #сърце #завинаги #грешка #минало #красиво

[snqg-v-slunchev-den]

,,

Веднъж ще те целуна само …

за нас е прекалено късно

или пък е много рано?

“

#бг пост #имаше подобен цитат преди години #не си го спомням точно #поправете ме ако съм допуснала грешка

[izzaza]

“Човек те търси толкова,

колкото те иска.

Грешка.

Понякога тези, които

най-много искаме,

не ги търсим.

От инат и гордост

може да не ги потърсим с дни,

месеци,

дори години.”

– И.Т.

#бг цитати #bulgarian #българска литература #бг мисли #bulgarian quotes #бг текст #българска поезия #мои мисли

[babeimissyoutoomuch]

ДРУГ

Днес, три месеца след като се разделихме я видях с друг. Беше висок. Тя винаги казваше, че не харесва високи мъже. Тоя беше висок! А тя... беше щастлива!

Може би един зрял, добър и смирен човек щеше да се зарадва за нея. Аз ли? Почувствах се сякаш се ударих в стена, стената ме поля с кофа студена вода, а кофата ми заби шамар в мутрата.

Тя беше с друг, а за мен времето беше спряло. Тя продължаваше напред, а аз стоях на същото място, където ме беше оставила. Казвам "оставила", но истината беше, че аз я принудих. Да! Добро утро! Мъжете понякога правим така. Защо? Защото не искаме да вземаме решения или да носим отговорности, когато сме несигурни в нещо. Това е! Такова е! Започваме да се държим гадно, докато на жената й писне и не ни зареже. После с чиста съвест можем да го играем "зарязаните" и "Ето! Аз не съм вземал решение! Решението е нейно!" Такова е! Бях го правил и друг път, само дето... по-сам никога не съм се чувствал. Бил съм сам... Ама не беше същото. И сега като се замисля, не знам дори защо постъпих така. Защо? Защото имах нужда от пространство? Защото не исках да ми се задават въпроси - "Къде си? С кого си?"... И когато въпросите изчезнаха, когато тя спря да ги задава вече беше късно да разбера, че всъщност ги искам. Че искам да я е грижа. Че искам да е в живота ми.

Месеци наред не мога да избавя мислите си от спомени. И как не? Бога ми, трудно е да забравиш някой, който ти е оставил толкова много за помнене.

Понякога отивах до работата й за да я видя. Без да знае. Просто... имах нужда да знам че е добре. Да видя с очите си! Е... Видях!

Чудя се мисли ли за мен докато целува него. Не! Разбира се че не! Тя не е такава! За да позволи да се приближи и на крачка от нея друг мъж, това означаваше само едно - Че е приключила с мен!

И сега какво? Има си неговото сърце и моето сърце и никаква част от тая проклета болка. Болката си остана при мен.

Какво трябва да направя сега? Да се утеша с някоя друга жена? Да си хвърля сърцето в краката на някоя непозната? Да прегръщам и целувам друга, докато мисля за нея? В миналото и това съм го правил. В друга история, с други жени, преди да срещна и познавам НЕЯ. Сега е различно! Сега знам, колко безмислено е докато скърбиш, да търсиш утеха, там където я няма. Не! Предпочитам да съм сам докато мине. А то ще мине... Нали? Няма да е все така! Не може.

Понякога ми се иска да дойде някой и да ми каже - Ще те боли още еди колко си дни и след това ще си добре... Ама никой не идва! Никой не ми го казва това. Няма лекар, при който да отида и да ми излекува сърцето по здравната каса. Няма хапче, което да взема с електронна рецепта и да ми мине от тая болка. Може би някой ден, някой умен учен ще създаде таблетка против разбито сърце. Ще направи състояние, човека. Вземайте по една таблетка при нужда! Не води до привикване! Преди употреба прочетете листовката. Такова хапче няма, но бих дал всичко за да не се чувствам повече така. Просто да спре!

Тя беше щастлива! Видях как го гледа. Разбрах, защото някога гледаше мен така... И ще го направи тоя много щастлив. Тя и камък може да направи щастлив. Знае как. Просто е такава! Дава без да иска. Грижи се, без да иска грижа. Моята грешка ли? Разбрах грижата й грешно. Любовта, с която ме засипваше... почувствах се сякаш си изтървам свободата, а сега... дори не я искам тази свобода. За какво ми е? ТЯ не е до мен. И света да покоря няма да е там да ми държи ръката и да ми казва - "Браво скъпи! Гордея се с теб! Ти можеш!" Е... Сега ще го казва на друг.

Искам да го набия тоя! Да се изправим един срещу друг и да му покажа, че съм повече мъж от него. Дуел за сърцето на любимата - като в миналото! Но... времената вече не са такива! По мъжът, не получава момичето. Момичетата сами се спасяват. В този свят няма принцове на бели коне или пък девойки в беда. Всеки е сам за себе си, грабнал под мишница егото си и ако трябва да съм честен в тая битка егото ми победи.

Колкото и сложно да твърдим че е всичко, всъщност е много просто - човек не осъзнава, какво е истинско щастие, докато не го изгуби, а изгуби ли го веднъж, не може да го върне каквото е било. Остава ти да се надяваш, че ще обичаш някога пак.

Мария Миразчийска - Мариачи

#българско

[iamstonecoldbabyy]

“Той просто се опитваше да ме научи, че мога и сама. И това беше неговата грешка. Аз успях сама, а той стана пречка.”

#бг пост #бг блог #бг цитат #бг мисли #бг любов #бг текст #бг поезия #бг литература #авторско #спомени #бг тъмблр #бг надпис #бг поема #бг болка #бг тъга #bg tumblr #bg text #bg thoughts #бг стих #бг чувства #bggcommunity #bg quotes #motivation #bg poetry #bg tekst #сподели #бг арт #бг автор #мой дневник #bg love

[unidentifiedflyingangel]

“ Очите не лажат! Па колку пати ви зборував дека вашата основна грешка се состои во тоа што не сте свесни за вистинското значење на човечките очи. Разберете дека јазикот може да ја скрие вистината, но очите - никогаш! Ви се поставува ненадејно прашање, вие дури и не стреперувате, за миг се прибирате и знаете што треба да кажете за да ја прикриете вистината, и зборувате мошне убедливо и ни една брчка на вашето лице не ќе се помрдне, но - попусто - вистината, вознемирена од прашањето, за миг скокнува од дното на душата во очите и сѐ е готово! ”

- Михаил Булгаков, “Мајсторот и Маргарита”

[denitsanikolova]

Не искам много

Искам само да не се беше случвало (ти знаеш кое),

Да не бях плакала сама онази вечер (ти знаеш коя),

След като най-после реших да ти се доверя (знаеш за какво).

Ще ми се да знаех,

Че има друга (ти знаеш защо),

Преди да реша да се оставя в ръцете ти (знаеш кога)

И да помисля, че с теб ще е различно (какво клише).

Трябваше

Да съм по-твърда (но ти никога не ми позволяваш),

Да съм по-разсъдлива (знам, че покрай теб не се получава),

Да съм по-безчувствена (всъщност не искам).

Вече искам

Да не мисля за това (дано разбираш, че е трудно),

Да го забравя (почти е невъзможно)

И да го загърбя.

Може би,

Ако не бях такова дете (ти знаеш, че съм)

И не вярвах в приказки (знам, че е глупаво),

Нямаше да бъда наранена (моя грешка).

#2018

#българско #цитати #бг пост #bg #quotes #denitsanikolova #минало #драма #преживяно #вечесъмок

[t-balkanski-subekt]

Всяка грешка, преди да стане такава, е била избор.

#бг мисъл #бг текст

[lew3llyn]

Какво бих могъл да напиша? Като човек, който няма какво да прави на този свят, какво мога да кажа? За какво си струва да пиша в този покварен и празен мозък? Защо не? Въпреки че всичко около мен беше статично и безцветно, нима вътре в мен не бушуваше буря, конфликт, трагедия? Тази мания, която ме заобикаля, е по съвсем нов начин, във всеки час от деня, във всеки момент от деня; Не се ли появява той пред мен в по-отвратителен и кървав вид, когато наближи времето за екзекуцията? Защо да не се опитам да си обясня всичко, което е насилствено и безсмислено, което чувствам в тази среда на изоставяне? Несъмнено имам много да разказвам и колкото и кратък да е животът ми, ще има нещо ценно в тревогите, страховете и болките, които ще го изпълват от сега до последната ми минута, което ще износи писалката ми и ще изпразни мастилница. Всъщност начинът да намаля болката, причинена от тези тревоги, би бил да ги изследвам и изразяването им би ме разсеяло. И тогава може би нещата, които пиша, няма да бъдат безполезни. Ако имам сили да продължа да пиша, докато стане "физически" невъзможно да продължа да пиша, този дневник на моята болка, в който записвам всяко мъчение час по час, минута по минута; Няма ли тази история за моите чувства, която несъмнено никога няма да свърши, но ще остане възможно най-пълна, да носи в себе си голям и дълбок смисъл? Няма ли да има повече от един урок в този запис на агонизиращи мисли, в непрекъснато нарастващата болка, в умствената аутопсия на осъден на смърт затворник, за тези, които вземат съдебното решение? Нещата, които съм написал, могат да им помогнат да бъдат по-справедливи, когато друг път хвърлят мислеща глава, човешка глава, на това, което наричат ​​везните на справедливостта. Може би те, тези бедни хора, не са се замисляли за тежкото емоционално натрупване, изпълнено с мъки, породено от смъртна присъда. Дали тези хора никога не се сещат за идеята, че човекът, когото решават да елиминират, има ум, ум, който държи на живота, душа, която не е готова за смърт? Не. За тях това е просто триъгълно острие, което пада право надолу, и те несъмнено смятат, че нито преди, нито след времето има някакво значение за един затворник. Тези документи ще ги спасят от тази грешка. Може би, ако бъдат публикувани един ден, това ще накара съвестта им да се погрижи за душевните болки, защото те дори не знаят, че съществуват. Всъщност те са щастливи, защото могат да убиват, без да причиняват болка на тялото. Точно това целят. Но физическата болка е нищо в сравнение с духовната! Отвращение и жалост, така се правят законите! Ще дойде един ден и може би тези спомени, тези последни изповеди на един нещастен човек ще допринесат малко за тях… Оказва се, че след като умра, вятърът няма да разнесе тези изцапани с кал хартии из двора или няма да се намокрят и изгният от дъжда, където са били залепени за счупеното стъкло на прозореца на един пазач.

[proekt-prosper]

#p🦅p #проспер #цитат #мисли #мъдрост #живот #музика #философия #грамофон #цитати #животът #винил #цитати бг #грешка #плоча #бг цитати #Ф. Ницше #Фридрих Ницше

[maievremedalqgam]

И аз съм си казвал: ще почна отново.

От чист понеделник. От първа бразда...

Но дните предишни ме гледат сурово.

И спират ме думи, покрити с ръжда.

И горска пътека, забравена вече,

ме дърпа да тръгна през ланския сняг...

И в стария шлифер откривам билетче

за минала драма, за вчерашен влак.

Морето ме люшка с тревожна насмешка -

в дълбокото плувам, а пояс не взех...

Но тъй ми е нужна случайната грешка!

Не бих я сменил за планиран успех.

Кога стана сряда?... Живея съдбовно

в средата на път, на любов, на пожар...

И пак си повтарям: ще почна отново.

От чист понеделник. От нов календар...

Георги Константинов

#bulgarian #bulgaria #quotes #poetry

[m-themess]

Когато слънцето грее в небето съм сигурна, че си грешка. Всяка мисъл за теб е разсеяна.

Вечерите са болезнени. Свита на топка, изнервена от безсънието. А сънят води до сънища с теб. Тъпа болка в гърдите. Просто се моля вече слънцето да се покаже на небето..

[simonsmilee]

Един ден вече няма да ви се налага да чакате. Вече няма да ви се налага да се чудите къде стоите в нечий живот. Един ден вече няма да бъдете нечия несигурност и объркване. Един ден вече няма да вървите сама. Няма да ви се налага да преследвате онези ръце, които постоянно ви пускат. Един ден вече няма да ви се налага да гадаете. Един ден някой ще мисли, че дните с вас са безценни. Един ден вече няма да се събуждате с възглавници в леглото, а с ръце, които не искат да ви пуснат.

Един ден вече няма да бъдете почти. Няма да бъдете нещо, което не е писано да бъде. Един ден ще бъдете гледани като най-невероятното същество във Вселената. Един ден ще бъдете нечий дом след дълъг, изморителен работен ден. Ще бъдете нечия причина да става всяка сутрин. Един ден ще бъдете нечия най-голяма благословия, ще бъдете тази, която винаги избират. Един ден ще спрете да се съмнявате в своята стойност, защото някой ще ви накара да почувствате, че определено заслужавате. Един ден вече няма да бъдете счупена. Няма да ви боли. Един ден някой ще ви вземе в прегръдките си и ще се погрижи за вас сякаш сте най-ценното същество. Един ден ще бъдете нечия слабост. Ще бъдете най-красивата част от живота му. Един ден ще бъдете нечие спокойствие на прага на бурята им. Ще бъдете тяхното най-голямо съвършенство.

Един ден вече няма да бъдете просто опция. Един ден вече няма да бъдете грешка. Един ден някой ще остане с вас до края на живота си, независимо колко трудно става. Един ден някой няма да си тръгне, макар че нещата са се объркали. Един ден някой ще разбере, че без никакво съмнение принадлежи на вас.

Един ден вие ще бъдете причината някой да каже, че търсенето му е приключило.

Един ден...