#Животно | Explore Tumblr Posts and Blogs

keeptolking · 2 years

Text

Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със съдържание на памук, което не отговаря на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, но ги пробваш. За всеки случай.

Първо навличаш на себе си любовта на обсебващия мъж, който ти поднася на тепсия своя свят и твоя свят, и всеки свят, който пожелаеш. Върти полукълбата им на върха на пръстите си и ако го накараш да изпълни пирует, а после да пикира в шпагат с тях, ще го направи. Без да ги изпусне. Но винаги е в грешка.

След това попадаш на самоцелния любовник, който старателно изписва женски имена така, както затворникът дълбае резките на дните си над леглото. Оставяш го, а той оставя няколко драскотини по теб, които дъждът заличава. Още на следващия ден. После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статуса на фамилията ти на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса.

Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина.

Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов.

Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му.

Ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка - за секунди. С думи или действия. Или с липсата на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори.

Неговата цел не е страданието. Сълзите няма да помогнат, защото не обича да те вижда слаба. Той иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си, сякаш играете на ластик. Ако успееш да издържиш теста, ще можеш да го задържиш до себе си. За още ден. Или седмица. Няма как да знаеш. Единственото, в което си сигурна, е, че скуката никога няма да се намърда между вас.

Защото в момента, в който тя дойде, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Никога не държи на количеството. Защото е сигурен, че във време, когато можеш да легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа.

В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм.

Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си.

- "Мъже", Цвета Стоева

12 notes · View notes

aditoivanova · 1 year

Text

"Обичам те! Но мога да те пусна!"

Можеш ли да кажеш това на човека, който твърдиш че обичаш?

Можеш ли да кажеш, че го обичаш, но можеш да си представиш как го пускаш да си отиде?

Ако можеш – браво! Ти наистина го обичаш! По онзи безусловен и божествен начин, по който не боли и няма разочарования. Няма изисквания и несбъднати мечти. Няма претенции и разрушени кули. Без условия, чисто и невинно. Просто обич.

Ако обаче не можеш, трудно ти е дори да си го представиш, чустваш болка докато го изричаш, докато само си го помислиш дори, то тогава твоята любов не е безусловна. Не е чиста и невинна, без болка и претенции...

Тогава твоята любов е Нужда!

Замисли се, коя нужда запълва този човек, или предмет, животно, място, вещ, или което и да е любимо нещо в живота ти?

Нуждата от топлина?

Нуждата от близост?

Нуждата от това да не си сам?

Нуждата от това да си обичан?

Нуждата от прегръдка?

Нуждата от какво?

Бъди готов да си отговориш честно. Бъди готов да приемеш, че твоята любов не е любов, а нужда и е обсебваща и егоистична. Бъди готов да видиш истината в очите и да я приемеш. Провери всичко в живота си, за което твърдиш, че обичаш. Застани пред него и му кажи: “Обичам те! Но мога да те пусна!” И провери как се чустваш.

Чустваш ли, че света ще свърши ако той си тръгне?

Чустваш ли, че не знаеш какво ще правиш без него?

Чустваш ли болка в тялото си?

Или напротив. Чустваш, че ще ти липсва защото би предпочел да е до теб, но можеш да го оставиш да е свободен.

Чустваш, че го обичаш толкова много, че за теб е важно той да е щастлив, независимо дали е с теб или не.

Чустваш, че има за какво друго да живееш и какво друго да изпълни живота ти със смисъл?

Почуствай!

И ако е нужда – осъзнай го и го освободи!

Чистата и безусловна любов е тази любов, която не прави хората роби, не открадва независимостта им, нито ги кара насила да останат. Тази любов е любовта, която дава криле, която уважава, която не изисква. Това е любовта, при която можеш да пуснеш другия!

А нуждата от другия ни прави роби, тя ни поробва и ограбва, тя ни прави бледи копия на това което всъщност сме. Нуждата води до болка, страдание и разочарования. Нуждата е рана, която трябва да излекуваме първо вътре в нас. И чак когато сме излекувани и свободни да потърсим да споделим с някого безусловната чиста любов.

Каква е твоята любов?

Лидия

прочети още вдъхновения на

lydiapetkova.com

💙

2 notes · View notes

krug-movement · 13 days

Text

2778 ДНИ ВЪРХУ ДЛАНТА НА ЗЕМЯТА С „МОМЧЕТО ОТ КЪРДЖАЛИ“ (22 април 2024) & 2778 DAYS ON THE PALM OF THE EARTH WITH "THE BOY FROM KARDJALI" (April 24, 2024)

Тази година темата за Световния ден на Водата 22 март беше „Вода за просперитет и мир“, защото водата не е само част от биологичния шанс на човека да съществува на Земята. Тя е в състояние да насърчава хармонията между нас, да генерира просперитет, да бъде инструмент, който изгражда устойчивост срещу стотиците предизвикателства, свързани с климата, еко-равновесието, технологиите и правата на човека. Месец след това, на 22 април отбелязваме Световния ден на Земята и отново заявяваме грижа за опазване на собствената ни планета срещу всички предизвикателства и екологични проблеми, пред които сме изправени, от климатичната криза до замърсяването на въздуха, от миграциите на риби, птици и животни до обезлесяването и изчезването на почти 80% от 576-те вида пеперуди, които обитават Европа, отровени от пестициди и изкуствени торове. Готови ли сме да се изправим и пред тези предизвикателства, достатъчни ли са два световни дни, за да помислим за тях или това е нашата ежедневна отговорност!

В името на „живот в хармония със себе си, с другите и с природата“ в Арт галерия Кръг е представена концепцията на 29-годишния Хаки Кан от Кърджали, популярния млад еко- активист, филантроп, любопитен ум, разказващ истории в проза, автор на два романа и човек с каузи, който казва за себе си: „Имам идея за съществуването ни на Земята и тя е, че сме тук, за да бъдем най-смелите и вдъхновяващи личности, които можем да бъдем“. Това всъщност е неговата концепция за отговорността всеки от нас „да се превърне в собствения си герой“, за да има смелостта да убеждава хората в смисъла на добрите каузи. Как обаче да бъдем смели, по-смели, най-смели и вдъхновяващи и какво означава да сме герои днес е въпрос на опит, на изградени умения за сътрудничество с различни хора и социални групи, на талант за споделяне на каузи и убеждаване на мнозинства да работят за обща цел – било заради съдбата на нуждаещо се семейство, за страдащо животно, за защита на изчезващ природен феномен, – чрез отдаденост, която може да се простира от почистването на речни корита и паркове, до помощ за десетки семейства в нужда чрез масови благотворителни акции.

Момчето от Кърджали – както го наричат – Хаки Кан, автор на романите „По-велик от живота“ и „Пътят на героя“, който освен, че има шанс да бъде човек на конкретното действие, се чувства отговорен да раздава уроците си от върволицата преодоляни препятствия включително чрез литературна изповед в книга, способна да вдъхнови стотици последователи в социалните мрежи, по градове и села в страната.

3-метрови инсталации с текстове на „Момчето от Кърджали“ от автобиографичния му роман „Пътят на героя“ (2023) са илюстрирани от екипа на Арт движение Кръг с изображения на уникални същества, част от които все още съществуват на нашата планета. Романът съдържа подробни уроци, научени между отчаянието и успеха на едно момче между 17 ноември 2015 г. и 25 юни 2023 г., което прави общо 2778 дни от живота на Хаки Кан, споделени с цялата възможна искреност, способна да печели привърженици. Световният ден на Земята е невъзможно да бъде отпразнуван без хора като „Момчето от Кърджали“ Хаки Кан, които усещат нашата планета като живо същество, което се нуждае от подкрепа и върху чиято подадена длан всъщност ние съществуваме. Изложбата „2778 дни върху дланта на Земята“е част от културната програма на Община Кърджали и е открита за посещения от 20 април /събота/ в Арт галерия Кръг.

Снимка: Хаки Кан

0 notes

pazara · 1 month

Text

Защо да се доверим на крематориум за домашни любимци?

Сбогуването с домашен любимец може да бъде трудно време за собствениците. Изборът на правилното място за последния покой на техния верен приятел е от съществено значение. В последните години все по-често собствениците се обръщат към крематориумите за домашни любимци, за да осигурят достойно и уважително сбогуване с техните любимци. В тази статия ще разгледаме защо да се доверим на крематориум за домашни любимци. Уважение към починалия любимец Един от основните аргументи за избора на крематориум за домашни любимци е уважението и почитът към починалото животно. Крематориумите осигуряват среда, където собствениците могат да се сбогуват с любимеца си по подходящ и уважителен начин. Професионално обслужване и грижа Крематориумите за домашни любимци предлагат професионално обслужване и грижа за собствениците. Опитен персонал се грижи за техните нужди и ги подкрепя през този труден период. Предлагат се извозване на трупа, оформяне на документите за кремацията и дори опции за заснемане на церемонията. Всичко работи във ваша полза, така че поне малко да облекчите мъката си в този тежък за вас момент. Екологосъобразност и безопасност Местата за кремация на домашни любимци осигуряват екологосъобразно и безопасно място за изгаряне на телата на животните. Те спазват всички стандарти за безопасност и защита на околната среда, като намаляват потенциалните рискове за замърсяване на водните и почвени ресурси. Индивидуални опции и възможности Собствениците на домашни любимци могат да избират индивидуални опции и възможности при кремацията на техните животни. Това включва избора на тип кремация, запазване на останалите от кремацията остатъци и дори организиране на специална церемония. Разбира се, трябва да откриете оторизиран крематориум за домашни любимци. Заключение Крематориумите за домашни любимци представляват надеждно и уважително място за сбогуване с починалите животни. Те предоставят професионално обслужване, уважение към паметта на любимеца и индивидуални опции за собствениците. Същевременно, крематориумите за домашни любимци са и екологосъобразно и безопасно решение, което гарантира внимателно отношение към околната среда и защита на здравето на общността. Read the full article

0 notes

phoenixbleu · 2 months

Text

Как да обясниш на дете

Как да обясниш на дете какво е смърт. Какво е човек или животно да си отидат от този свят завинаги. И защо. Синът ми вече се сблъска с тези тематики и най-голямата грешка е да се паникьосаш и да разсееш вниманието, когато те пита сериозни въпроси.

Искам да науча сина си на спокойно приемане на някои неща от живота. Крайностите никога не са ми били по вкуса, нито липсата на разговор по темите за смъртта, поради страх от нея, нито да я изкараме все едно не е нищо кой знае какво, нито прекаленото фамилиарничене с нея. Важно е какъв приемер даваме на децата си, за да нямат после проблеми с това.

Когато прабаба му почина, той дори не питаше къде е, спря да се интересува, сякаш детето усещаше, че няма какво да пита, сякаш знаеше. Когато съм споменавала леля Лора, като попита къде е тя, въпреки че така и не се запозна с нея, спокойно отвърнах: На небето е. При Господ.

И преди сме говорили за Господ, че Той е на небето и в сърцето. И се свързваш с небето през сърцето, за да не си мисли, че Господ е само там горе и няма връзка с Него. Да знае, че връзката е постоянна, непрекъсната. Често, когато стане на тема за тези неща и пита, му повтарям едно и също, като папагал.

Следващото докосване до смъртта, беше гълъбчето, което намерих на 22 Декември 23 г. Прибирам се аз щастлива след покупки от библейския център, една изпълнена с любов и вяра, мислеща за Господ и точно на пътя, от който бях дошла, по средата, стоеше едно гълъбче. Нямаше как да го подмина. Отдавна не ми се беше случвало нещо, което да е пльоснато точно пред лицето ми, така че да е ясно като бял ден, че няма кой друг. Сложих го в едно кашонче и потърсих помощ от пазача на строежа наблизо. Помолих да го задържи за през нощта и че ще се върна утре, беше вече късно и трябваше да си взимам детето от детска градина. Обещах да се върна. На следващия ден, след работа, се върнах на строежа, пазачът го беше преместил в по-широко кашонче, браво. Взех го и го заведох във ветеринарна клиника. Гълъбчето беше още малко, явно учило се да лети и паднало. Не можех да си представя някоя котка да го изяде, въпреки че такива случаи много, но не се случват пред лицето ти всеки ден.

Направиха му снимки, много лошо счупване на едното крило и на едното краче. Единственият ветеринар, който се занимава с птици, работел вече в Шумен. Щяха да му изпратят снимки и да каже дали може да го излекува и да ми се обадят, ако каже че може. Прибрах го вкъщи. Беше ясно, че по празниците никой няма да ми се обади. Сменях всеки ден постелята, храната и водата на гълъбчето, давах му лекарствата, които ми дадоха от клиниката. Всеки път ми се късаше сърцето като го виждах. Ветеринарят каза, че дори счупването да бъде излекувано, най-вероятно няма да може да лети. Какъв е смисълът за една птица, ако не може да лети, как ще оцелее. Бях приела и възможността, че ще го гледаме, ако не може да лети или че ще търсим гълъбар, да го гледа, колкото дни са му отредени.

Гълъбчето издържа до 27ми. Синът ми така и не можа да го види живо, защото през деня го нямаше. На 28ми си беше целия ден вкъщи, обясних му, че ще трябва да погребем гълъбчето. Увих го в един от детските чаршафи. Мишо искаше да го види, показах малко от главичката му. Обясних, че ще отиваме да го изпращаме на небето при Господ, където отново щеше да може да лети. И че когато го заравяме, по този начин го транспортираме на небето.

След случката с това гълъбче, бях изпаднала в депресия от безсилие и се самонаказвах всеки ден. Всеки път се шокирам, когато видя смърт, независимо, че знам че е временна. Не мога да свикна с нея. Затова потънах в нея, залях се с нея, като ще е, да е.

Това, което говоря на детето си, още се уча на него, реално го говоря на детето в мен, което има нужда някой да му напомня, че няма отговорност за тези неща, че не е виновно и не е длъжно да спасява всички и всичко. Искам да имам съчувствие и да помагам, но не и да потъвам в чувството на болезнена отговорност и себебичуване, когато не успея. Иначе се имаме за много големи, все едно от нас зависи живота. Не сме създали ние живота, камо ли да го разбираме. Себестойността не трябва да лежи на това колко успяваш да помогнеш на другите, защото когато не успееш, това те съсипва. Изобщо не трябва да има себестойност в помощта към другите, помощта е нещо спокойно, което идва следствие от милостта и любовта, която сме получили от Бог. Нещо като вид благодарност, и когато не успееш, пак благодариш, че Господ ти показва, че някои неща трябва да ги оставиш на Неговата грижа. И тежестта отпада, тежестта, докато ходиш по пътя, раменете ти вече не са наведени, стъпките ти не тежат. Кому е нужно? Нима искаш да тежиш, с всичките си грижи на главата. Пусни ги да препускат свободни.

Всеки път когато минем от мястото, където е заровено, Мишо помни и пита къде е гълъбчето и ме кара да му обяснявам пак. И му повтарям едно и също нещо. Гълъбчето вече е на небето, изпратихме го на небето, защото крилото му беше много лошо счупено и не можеше да се оправи. Само Господ може да му помогне, затова го пратихме при Него, Той го излекува и сега лети горе, в небето, при Него.

Ето, една приказка, с която да израстват децата и да имат надежда. Но това не е измислица, а самата истина.

0 notes

magdalendia · 3 months

Text

Палеолитно изкуство от пещерата Шове, Франция

Голяма част от праисторическите произведения на изкуството, открити в пещери, се датират между 40 000 и 10 000г. пр. Хр., т.е. времето на късния палеолит. Това е времето, когато Хомо сапиенс се заселва по европейските земи и настъпва залезът на неандерталските популации. По стените на пещерите праисторическите художници изобразяват стилизирани рисунки на заобикалящата ги действителност като тези палеолитни пещерни галерии са концентрирани най-вече в Югозападна Франция и Северозападна Испания. Първите изяви на палеолитния човек в областта на изобразителното изкуство се отнасят към къснопалеолитната култура Ориняк (по името на френска община).

Описание, характеристика и проучване на пещерата

Една от пещерите, отличаваща се с реалистични образи и сложна техника на изобразяване, е пещерата Шове-Пон-д’Арк във френския регион Ардеш. Шове-Пон-д’Арк (наричана от тук нататък за по-кратко Шове) е открита през 1994г. — половин век след пещерата Ласко във Франция и малко повече от век след пещерата Алтамира в Испания. Поради естеството на откритите изобразителни композиции в нея, тя веднага бива призната за една от най-впечатляващите и значими праисторически пещери. Първо бива съотнесена към периода 21 000–17 000 г. пр. Хр. на базата на стилистически критерии. Резултатите от радиовъглеродното датиране обаче сочат, че праисторическите стенописи от пещерата са направени през два различни периода. Праисторическите художници започват да творят в тази пещера още между 37 000 и 30 000, т.е. през периода на Ориняшката култура. По това време в пещерата са рисувани черни зооморфни фигури. Откриват се и рисунки от Мадленския период, които се считат за най-скорошни.

По стените на пещерата са изобразени повече от 420 животни в червено и черно. Някои композиции са по-прости, състоящи се от индивидуални фигури, а други са сложни, съставени от няколко фигури. Животните са представени по един наистина естествен начин, като им е придаден жив и реалистичен вид. Най-често присъстват носорози, лъвове и мамути.v

Интерпретация на изображенията

Шедьоврите на Ориняшката култура са признати за съвършена форма на примитивно изкуство. Образите и скиците, оставени от палеолитните майстори са не само детайлни, завършени и динамични, но и са достатъчно свидетелство за развитото въображение на хората от миналото и техния творчески потенциал. И докато в светлината на деня хората са живеели по един практичен начин, то в тъмните дебри на пещерата се е зараждала първата митична мисъл. Пещерата Шове е отличен пример за това с нейните експресивни и динамични композиции, в които главни участници са мамути, лъвове, леопарди, носорози, елени, мечки, турове, бизони, коне, кози.

Редом с друга известна френска пещера, а именно Ласко, Шове се счита за пещерна галерия от ключово значение. 15 000 години време делят шедьоврите на праисторическото изкуство в тези две пещери — Шове се определя на възраст 36 000 години, а Ласко на 21 000 години. Учените приемат, че и в двете пещери символично се представя връзката между праисторическите хора и обкръжаващите ги животни. Освен че свидетелстват за взаимоотношението ловци-плячка, изображенията загатват и духовното значение на животните за праисторическите хора.

Според разбиранията в социалната антропология в днешно време са възприети няколко типа светоглед, които ни позволяват да се докоснем до възприятията за света на палеолитните ловци-събирачи. Те не са разделяли категориите “живо” и “безжизнено”, нито “човек” от “животно”. В Шове, както и в Ласко, и това вероятно е поради еднакви причини, се наблюдава емпатия, която се корени в близостта между хората и големите бозайници. Възможно е уменията на първите художници да се дължат на факта, че те са били и умели ловци, т.е. често са се оказвали в непосредствена близост с големите тревопасни животни и страховитите хищници. Те навярно са познавали доста добре не само поведението, но и физиологичните, и анатомичните характеристики на животните. Освен това са разбирали, че животното се превръща в храна, а оттам се поражда благодарността към самото животно, което се превръща в обект на духовно почитане.

Наследството на изкуството от късния палеолит

Към края на Ледниковата епоха, пещерното изкуство е в своя разцвет, а усъвършенстването на техниките е в зенит. Вероятно затоплянето на климата и увеличаващото се по гъстота население в района на днешните Франция и Испания довежда до развитието на шедьоври с по-висока художествена стойност в сравнение с други места по света по това време. Но със затоплянето идва и краят на Ледниковата епоха, настъпил към 10 000 г. пр. Хр. С това се бележи и краят на праисторическата епоха на палеолита. Хората излизат от пещерите, за да изследват света и създават велики постижения на културата, развиващи се към все по-сложни и по-сложни форми. С това идва и залезът на палеолитното пещерно изкуство, като фокусът в областта на творчеството се измества към движимите предмети като фигурки, керамика и накити. Но праисторическите шедьоври, останали през хилядолетията в тъмнината на пещерите, като свещено място ни напомнят за нашето начало и за неразривната ни биологична, социално-културна и духовна връзка с животните около нас.

Използвана литература

Бъглър, Керълайн. Крамър, Ан. Уийкс, Маркъс. Уотли, Муд. Зачек, Иън. Книгата за изкуството. 2017 София: Книгомания.

Combier, Jean. Jouve, Guy. Chauvet cave’s art is not Aurignacian: a new examination of the archaeological evidence and dating procedures. Quartär 59 (2012): 131–152 131 doi: 10.7485/QU59\_5

Geneste, Jean-Michel. From Chauvet to Lascaux: 15,000 Years of Cave Art. Archaeology, Ethnology and Anthropology of Eurasia 45/3 (2017) 29–40. DOI: 10.17746/1563–0110.2017.45.3.029–040

Cuzange, Marie-Thérèse. Delqué-Kolic, Emmanuelle. Goslar, Tomasz. Grootes, Pieter Meiert. Higham, Tom. Kaltnecker, Evelyne. Nadeau, Marie-Josée. Oberlin, Christine. Paterne, Martine. Van der Plicht, Johannes. Ramsey, Christopher Bronk. Valladas, Hélène. Clottes, Jean. Geneste, Jean-Michel. Radiocarbon Intercomparison Program For Chauvet Cave, Vol 49, Nr 2, 2007, ρ 339–347 200 7 by the Arizona Board of Regents on behalf of the University of Arizona

#archaeology

0 notes

moution · 4 months

Text

Едно не разбирам. Айде хората идват и си отиват. Ами кучетата.. привързваш се към едно животно и накрая...трябва да го оставиш и него и няма как да седнеш и да му обясниш,че ти не го оставяш по свое собствено желание. Че просто ти си нежелания там вече.

0 notes

vprki · 4 months

Text

Критичен поглед: Личната история на Греди Асса с природата

С нова изложба в столичната галерия „Ракурси“, озаглавена „Край езерото“, художникът Греди Асса изпрати старата година и посрещна новата. Експозицията, която може да бъде видяна до 12 януари, включва 24 живописни платна, олицетворяващи любовта и възхищението на автора пред природата. Написа за „въпреки.com” изкуствоведката Андреа-Филипа Зидарова, докторант в НХА.

За проекта си той пише: „Опитвам се вътрешната ми нагласа да отразява видяното през погледа на природолюбител. Наблюдателят се втренчва в плътността на планината, в прозрачността на небето и мъглявината над водата, променяща се постоянно. Нощните ми разходки и находките, на които се натъквам, случайните срещи с птици и животни, рисуват личната ми история с природата. Неясният блян за красота, насладата от мига на пълно разкриване притеглят природата до нашите сетива и разкриват напълно величието ѝ.

Ако съм успял да ви въвлека в тази природна оптика, ще усетите вятъра, полъха и движението на мисълта пред тайнствеността на природата. Можем отново да опитваме…“

Надали съществува художник, за когото природата не е била източник на вдъхновение в определен момент, период. Темата за неразривната връзка между двете е всеобхватна, вечна, произлизаща от зората на човечеството – можем да дадем за пример пещерните рисунки. Тя обаче поражда и много въпроси – дали само някои са надарени с такава чувствителност и любов към природата или пък всеки я прите��ава, макар да е прикрита под привидната сивота на съвременната действителност? Всеки ли се стреми през целия си съзнателен път на творец да достигне величествеността на природата, да се докосне до подемната ѝ сила? Тя крайна цел ли е или пък е началото на всичко? Съвършенство ли търси, всъщност, всеки художник? Или пък близост с Бога чрез най-великото Му творение? А какво се случва след достигане до съвършенството; ако това беше възможно, каква би била следващата стъпка?

Анри Матис е казал: „Художникът трябва да притежава природата. Той трябва да се идентифицира с нейния ритъм чрез усилия, които ще подготвят майсторството, което по-късно ще му позволи да изрази себе си на собствения си език.“ Пол Сезан – „Изкуството е хармония, успоредна с природата.“ Марк Шагал – „Великото изкуство започва там, където природата свършва.“ Пол Гоген пък разсъждава в друга, любопитна посока: „Не копирайте твърде много след природата. Изкуството е абстракция: извличайте от природата, докато мечтаете пред нея и се концентрирайте повече върху процеса на създаване, отколкото върху крайния резултат.“

Темата за природата като абстракция е особено удачна в случая – много от почитателите и колегите на Греди го свързват с абстрактните му, нефигуративни творби. А дали не са и те, всъщност, природни пейзажи? Зелени листа, размити от проливния дъжд? Слънчеви лъчи, окъпали и пронизали синята вода? Земя, в която се е търкаляло преминаващо животно? Дървета, които изглеждат размазани, разфокусирани заради силния вятър? Такива разсъждения ни водят до едно заключение – няма нищо по-абстрактно от природата (стига да можеш да го видиш).

Експозицията в „Ракурси“, която авторът описва като „една по-изкристализирана, по-концептуална визия на българския пейзаж“, разказва една лична история и ни запознава с едно конкретно място (за което художникът споделя, че е повече язовир, отколкото езеро), а всяко платно е отделна среща, преживяване, емоция; „да фиксираш моментите в творчество“, както казва той. Безспорно една от най-впечатляващите творби (и може би един своеобразен център) е озаглавена „Видях го“. Черният елен с едва забележим контур, изобразен на черен фон, изпъква и контрастира с повечето от останалите работи, така богати откъм зелено, синьо, жълто. Тъмните тонове в тази работа отчасти са и някак в противовес и с онова, което еленът символизира. Свързват го с предизвестяването на светлината, с периодичното обновяване в света и природата, с възраждането и новото начало (а какъв по-подходящ символ за посрещане на Новата година?), с движението към дневната светлина, зората, слънцето, огъня. Елените са впрегнати в колесницата на богинята Артемида, която ги кара със златни юзди в гръко-римската митологическа иконография.

Подобен е случаят с работата „Януари“ – тя е другата, която също се откроява и отличава от останалите – не само цветово, но и като усещане. Тук ги няма зелените листа и земя, мокрите от водата камъни, животните, слънцето, синьото небе. Може би именно „Януари“ олицетворява буйната сила и мощ на природата, красотата в нюансите на сивото, красотата в страха от бурята. И разбира се – споменатата вече абстракция в природата.

Езерото, язовира и въобще водата също можем да свържем с цикличната и постоянна промяна и обновяване, с прераждане, с прехода на живота, с чистота, неопетненост, святост и спокойствие, с нещо ново, току-що родено. Способността ѝ да отразява символизира огледало за самосъзерцание, както и шанс за откровение, възможност да видим себе си като част от природата. Тук можем да направим връзка с думите на Греди Асса за рисунката – преди време той е написал, че тя е „магическо езеро“, после, че е „кристалната мисъл на художника“, а сега тя е „огледален образ“ – „като обратно огледало за гледане“, казва той и добавя – „трябва да гледаме и назад, но трябва да съхраним и занапред, а природата дава и взима“.

Продължавайки мисълта на Греди – любопитно е, че почти винаги, когато говорим за природата, изразяваме възхищението си от красотата, мощта и съвършенството ѝ, стремим се да общуваме и да се свържем с нея. Замисляме ли се, обаче, за една друга нейна особеност – да отнема, да убива? Колко важен е страхът от природата? А дали всъщност не се страхуваме от нещата, на които се възхищаваме, пред които се прекланяме? Можем ли да свържем това с вродения ни (не при всички, разбира се) страх от Бога?

Експозицията в „Ракурси“ е сякаш жива; тя е нежна, чувствителна, поетична душа, оживяла върху платното, имаща елегантно, грациозно и деликатно отношение и особено внимание към цвета и, разбира се, към природата; изложбата носи усещане за божествено, духовно. Това е и общото между всички творби на Греди – без значение дали фигуративни или абстрактни, без значение от материала.

Този месец Греди Асса ще отпразнува своя 70-годишен юбилей, а през февруари му предстои да открие голяма изложба в СГХГ. „Артистът не само трябва да се променя, но трябва да променя и публиката със себе си“, казва той. Тя обаче не би могла, за добро или лошо, никога да има неговата душа. А и не трябва. Както казва Рембранд – „Живописта е внук на природата. Тя е свързана с Бог, тя е роднина на Бог. Изберете само един господар – Природата.“ ≈

Текст: Андреа-Филипа Зидарова

Снимки: Стефан Марков

P.S.на „въпреки.com”:В годините сме писали много за изложбите на проф. Греди Асса, неуморен и изключително талантлив автор. Винаги умее да изненадва и да продължава напред, Въпреки. Само ще цитираме нещо кратко за една от предишните му изложби в галерия „Нюанс“, написано за нас от изкуствоведката Ния Табакова: „С цитат от Томас Ман “За да видиш живота във фантастична светлина е достатъчна капка въображение”.

Греди Асса

Един истински художник може да се познае по три признака: той има собствен почерк, въпреки че винаги се стреми да прави нещо различно, той никога не спира да твори и да излага творбите си, той променя пространствата, чувствата и мислите на публиката си. Точно такъв е и художникът Греди Асса, който съвсем заслужено заема една от челните позиции в съвременната българска художествена сцена.“

#Греди Асса #Андреа-Филипа Зидарова #Критичен поглед #Ракурси

0 notes

skruprotocol · 5 months

Text

Аквариумни скариди Vampire Shrimp

Аквариумни скариди Vampire Shrimp (Atya gabonensis): Тайнствената Красота на Дъждовния Лес

В света на акваристиката, където разнообразието на водни създания предлага удивителен пейзаж, Vampire Shrimp (Atya gabonensis) заема своето особено и мистично място. С техните финни конструкции и уникална визия, тези скариди придават екзотичен привкус на всяко аквариумно обиталище. В този артикул, ще се запознаем със забележителните черти на тези същества, както и как да създадем подходящи условия за тяхната грижа в домашни аквариуми.

1. Тайнствен Външен Вид:

Vampire Shrimp се отличават с техните уникални визуални черти. Тялото им е покрито с финни и висулки, които придават мистичен вид и ги правят едни от най-забележителните обитатели във водния свят. С покривало, прилично на плащ, те напомнят за вампир, което допълнително придава на тяхната визия загадъчен характер.

2. Условия за Отглеждане:

Грижата за Vampire Shrimp изисква подходящи условия в аквариума. Те предпочитат температура между 22°C и 28°C и ниско до средно кисела вода с pH от 6.5 до 7.5. За тях е важно да имат подходяща филтрация, която осигурява стабилни водни параметри и подходящ обем на водата.

3. Съвместимост с Други Обитатели:

Vampire Shrimp са обикновено миролюбиви и могат да съжителстват успешно с разнообразни видове риби и други обитатели на аквариума. Първоначално те може да изглеждат малко смутителни за по-активните видове риби, но обикновено съживяват и се чувстват комфортно в обитаването си в аквариумната общност.

4. Хранене и Диета:

Vampire Shrimp са филтърни хранители и се хранят, филтрирайки водата от частици. Освен това, те могат да се хранят и с различни видове суха и замръзнала храна за аквариумни рачета. Важно е да се предостави разнообразна диета, за да се осигури оптималното им хранене и здравословен растеж.

5. Размножаване и Грижи за Младежите:

В условията на аквариума, Vampire Shrimp рядко се размножават. Ако обаче стане, самите скариди ще се погрижат за своите младежи. Младите са изключително малки и ще използват своите майки като убежище, докато станат по-големи и по-устойчиви.

6. Профилактика и Здраве:

Както при всяка форма на аквариумно животно, е важно редовно да се следят параметрите на водата. Vampire Shrimp са доста чувствителни към внезапни промени в параметрите, затова е добре да се поддържа стабилност във водните условия. Редовната смяна на водата и подходящите условия за живот са от ключово значение за тяхното дълголетие.

7. Заключение:

Vampire Shrimp предоставят на аквариумистите уникален поглед върху тайнствената и красива страна на акваристиката. Тези скариди не само допълват визията на аквариума, но и могат да създадат цялостно различно усещане за подводен свят. Добавете този мистичен елемент във вашия аквариум и се наслаждавайте на неповторимата красота и тайнственост, която Vampire Shrimp дарява на вашия воден свят. Тези скариди не са просто аквариумни обитатели, те са истински хранители на въображението и прозорец към един уникален и чаровен свят.

Аквариумни скариди Vampire Shrimp https://www.skaridi.com/

0 notes

felixchuycov · 6 months

Text

Прокачка

Установке правда от стола дана –

Но бежит она, как чёрт от ладана.

Феликс Чуйков

06 ноября 2023 года

https://m.vz.ru/economy/2023/11/5/1238299.html

Авось рассосётся

Чтобы Стокгольм захватить,

Швецию поработить

И наслаждаться животно –

Надо поужинать плотно.

После собрать всех собак

В мощный ударный кулак –

И беспощадной ордою

Мир испоганить бедою.

Гётеборг будет стенать,

Балт��ка будет стонать,

Люди – за страхом гоняться...

Больше ведь нечем заняться.

Феликс Чуйков

15 июня 2021 года

0 notes

e-kultura · 7 months

Text

ОТВАРАЊЕ ИЗЛОЖБЕ ПЕЈЗАЖ

У среду, 4. октобра у 14 часова биће отворена прва самостална изложба уметника Фехима Хусковића у Београду под називом Пејзаж, која је само део опуса аутора од 25 пејзажа, акрилик на платну, рађених током 2023. год.

Изложба је отворена за посетиоце сваког радног дана од 9 до 16 часова у периоду од 4. до 14. октобра. Улаз је бесплатан.

Фехим Хусковић

Рођен је 1967. год. у Велесу (Р. С. Македонија), а средњу Уметничку школу - смер графике завршио је у Скопљу. Академију ликовних уметности и постдипломске струдије завршио је у класи професора Зорана Јовановића Добротина у Приштини. Магистрирао и докторирао је у области педагогије и методике ликовне уметности Универзитета Свети Климент Охридски у Софији, Бугарска. Ради као професор на Факултету ликових уметности у Скопљу на предметима: Графика и Методика ликовне кутуре, као и на универзитетима у Новом Пазару и Сарајеву, и гостујући је професор на више универзитета у Европи и Азији. Има преко сто двадесет самосталних изложби у земљи и иностранству (Македонија, Србија, Бугарска, Црна Гора, Босна и Хецеговина, Грчка, Пољска, Хрватска, Словенија, Турска, Аустрија, Швајцарска, Немачка, Норвешка, Француска, Малезија, САД), и преко осамсто групних изложби. Узео је учешће на више од две стотине међународних колонија и симпозијума. Добитник је више од четрдесет награда из области цртежа, графике и сликарства као и сертификата, диплома и донација за педагошко искуство, као и награде за животно дело у Р. С.Македонији. Објавио је преко двадесет радова, као и три књиге из области педагогије и психологије уметности. Организатор је и коoрдинатор великог броја манифестација и изложби на светском нивоу и дао је и велики допринос у афирмацији балканских држава. Његова дела налазе се у светски познатим музејима и приватним колекцијама. Члан је више организација, удружења и асоцијација (ДЛУМ, ДЛУВ, ДЛУЛ, ДЛУНП, СУЛУ), као и редовни члан БАНУ (Бошњачка академија наука и уметности).

ДОБРО ДОШЛИ!

#fehimhusković #zaprokul

0 notes