timeshelter

[timeshelter]

Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого.

Марк Твен.

[timeshelter]

Аз вярвам в тъжния човек.Тъжният човек, бавният човек е човек, който мисли – обратно на категоричните хора. Не харесвам някой, който може да удари с юмрук по масата и да каже: „това е така, това е така, това е така…“ Всички простотии на отминалия век са дошли от такива хора. Тъжният човек, бавният човек, мислещият човек… те могат да изработят смисъл. Вярвам в това.

[timeshelter]

Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това.

Г.Г.

[timeshelter]

20 години без Христо Фотев

ПОЗВОЛИ МИ ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ...

Христо Фотев (1934-2002)

Позволи ми да мисля за тебе.

Да си спомня за тебе.

Отново

да се влюбя във тебе.

Бъди ми

и жена, и сестра.

Аз не мога.

И не зная защо, но не мога

да приема, че всичко е просто

акробатика някаква в тъмни

и самотни квартири. Самотна

и звънтяща възбуда, с която

ме измамва коняка... Лъжа е

и оркестъра, който засвирва,

и ръката, която ме търси,

и жената, с която аз станах

и танцувах туист... Аз не мога

да живея без кратките срещи

по крайбрежните улици. Просто

да потъна в дълбоката сянка

на дървото, което се вслушва

в гласовете ни... Колко е смешно.

А е страшно, когато те няма

под дървото, което забрави

гласовете ни, смешните думи

и прекрасните думи, които

ти отнесе със себе си... Мила.

Позволи ми да мисля за тебе.

Да се влюбя във тебе.

Отново

да повярвам във тебе.

Бъди ми

и жена, и сестра.

Съществувай!

Неизвестно с кого -

съществувай!

[timeshelter]

"- Какво ще правим?

- Любов.

- Наистина ли?

- Да.

- Перфектно, тогава се събличам.

- Защо ще се събличаш?

- За да се любим.

- И кой ти каза, че трябва да се събличаш, за да правиш любов?

- Защото знам, че така се прави.

- Не, това не е любов, това е притежание.

- Не разбирам, а как го правиш?

- Остави дрехите си и ще говорим, докато не се уморим, докато не се опитаме да се разгадаем, докато не научим всичко наизуст, докато не разкрием най-дълбоките си тайни, докато не се разтопим само като се погледнем, докато тези очи не се уморят и ме принудят да спя.

- И ще се опиташ ли да ги държиш отворени?

- Да, за да те гледам."

Чарлз Буковски

[timeshelter]