takemetothebookland

[takemetothebookland]

Enjoy the arts. Live art. Be art.

[takemetothebookland]

Instagram.

[takemetothebookland]

Често просто си мълча!

Не от срам , просто нямам какво да кажа .

Не сте ми интересни !

Еднообразни , част от стадото , нямаш индивидуалност , поредното копие на отдавна отшумял оригинал...

[takemetothebookland]

Има нещо студено в това момиче. Хладни чувства. Кубче лед вместо сърце. Скреж по тялото. Смразяващи думи. Има нещо студено в нея. И все пак, докосна ли я - ГОРИ !!

Б.Г.

[takemetothebookland]

#nature #findme #greenlife #green adventure #forest old

[takemetothebookland]

[takemetothebookland]

reblog for good things to happen to you

the universe will listen

[takemetothebookland]

“Защото душата ѝ е непокорна и свободолюбива никой мъж не може да я задържи при себе си, докато тя самата не пожелае да остане.”

— И.А.

[takemetothebookland]

Затворник съм в затвор, който аз сам си построих.

-@mindless-art-hoe

[takemetothebookland]

Казвате,че няма свестни момичета,но ги търсите по дискотеките, а те седят вкъщи по анцуг и четат книги.

[takemetothebookland]

Противоречие

Не мога да се дефинирам. Не зная. Просто не зная коя съм, защо съм родена, какво ще ми хареса и какво ядоса. Не зная на къде да вървя, чия ръка да хвана и не спирам да се лутам. В същото време съм сериозна, амбициозна и корава. Силна и уязвима, черна и бяла, всичко и нищо. Какъв парадокс е човешката душа.

Не зная дали утре ще бъда на върха, пълна с живот, ще блестя и ще достигна онова така търсено щастие или пък ще съм сломена на земята, празна отвътре, мразеща всяко следващо дихание. Понякога ме е страх, обзема ме ужас, че всичко ще свърши, че ще загубя своята идентичност, че смъртта ще ме обезличи, а аз така силно искам завинаги да си остана същата. Друг път не намирам смисъл в нищо, животът ми се струва ненужен, а аз съм просто малка прашинка… тогава ще бъда без капка емоция, ако в същият миг сърцето ми спре да бие. Не разбирам живота и неговия смисъл. Това ме побърква. Иска ми се да бъда дефинирана и точна, непроменлива константа. А в същото време рутината ме убива, искам нещо да се случва, независимо добро или лошо, просто някакво действие, динамика.

Не разбирам също любовта. Защо толкова пъти съм била безразлична към онзи, които ми предлага сърцето си, а пък не веднъж съм търсела вниманието на човек, който запалва всеки един мой нерв от ярост? Иска ми се да съм кротка и любяща, подкрепяща и тиха. Да бъда истинска жена! Понякога се случва, друг път цинизма надделява, превръща се в моя първа природа. И вместо да градя, руша. Вместо да обичам, мразя. Вместо да обливам хората с мили слова, рояк вулгарности излизат от моята уста.

Не разбирам и като цяло човешките отношения. Защо хората трябва да се раняват и унижават? Защо някои ще желае чуждата болка? Защо някой си мисли, че е повече от друг? И тези въпроси при положение, че аз самата неведнъж съм се подиграва, не веднъж умишлено съм удряла, там където знам, че най-много боли. Със своето високомерие не малцина съм потискала. Често са ми казвали, че съм сърдита и свадлива, гневна, като черна сврака мрачна, пък и заядлива. Едно говоря, друго върша. Непредсказуемо чудо съм аз.

А пък всеки път когато си мисля, че специална и различна  си обличам сивата одежда и ставам обикновена, скучна, типична.

За завършек ще кажа, че малко ви подведох. Излъгах, че не мога да се дефинирам…

Аз съм едно противоречие…

                                                                                                         - Позитрон

[takemetothebookland]

“Когато се запознах със теб мислех ,че ще бъде нещо като временен флирт. След няколко прекарани нощи писане до късно с теб аз вече бях влюбен в теб и знаех,че трябва да те задържа колкото се може по-дълго. Ти си всичко, от което се нуждая. Искам да заспивам до теб и да се будя до теб ,да си направим закуска,после да се сгушим един в друг докато гледаме някой филм. Искам да ми кажеш колко съм ужасен и колко ме мразиш или пък,че съм най-големия тъпак на света. Просто искам да те почувствам. Знам,че се дразниш когато ме попиташ какво обичам в теб и аз ти отговоря само с думата теб. Но не разбираш,че за мен ти самата си важна ,не ме интересува външният ти вид или с колко сантиметрови токчета ходиш. Обичам те такава каквато си.”

— Не мислех да го качвам ,но ти каза ,че ти е любимо.  (via ivchoka)

[takemetothebookland]

😍

Женско стихотворение

Носете си новите дрехи, момичета! 

Главите високо вдигнете! Плачете, усмихвайте се, обичайте! Тревогите погребете! Зашийте сърцата си с тънък бод, сложете си грим и червило! Живейте го тази един живот! Живейте го шеметно, диво! Не следвайте чуждите правила и вечти представи за щастие! Създайте собствени чудеса! Изпийте до дъно чашите! Бъдете такива, каквито сте - раними, но трижди по-силни от вашите братя на думи мъже, които сте закърмили! Живейте го тази живот, напук на всеки свой удар сърдечен! Това дето знам е, че днес си тук, а изгревът … е далечен. Обичай себе си! Себе си, ДА! Не вярвайте в принцове, приказки … Със своята вътрешна красота, повярвайте, че сте ИСТИНСКИ! Пазете от тъмното си свои души, сърцата си - верни доспехи! И дори край вас всичко се руши носете си новите дрехи!

[takemetothebookland]

All I want to do this summer is make money and become a better person.

[takemetothebookland]

Proud...🔝

Bulgarian Tradition || Yordanov Day || Kalofer (Bulgaria)

[takemetothebookland]

“Никога не съм бил самотен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи… или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. Тук ще цитирам Ибсен: „Най-силните хора са най-самотни“. Знаете как мисли масата – „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!”

— Чарлз Буковски (via bulgarianwonderland)

[takemetothebookland]

Някой с когото да се скарам?