#разпилян

[coindepoesie]

Код нула – Мартин Щурец

Да обичаш е да оплиташ ръце в тежките, сочни мембрани на времето, да се разстелиш меко и плътно по охладнялата пустош – пръст и скала – на луна, луна без слънце, самият ти да си лунен и бледолик, с очи настръхнали към някъде без има – място безлико, но не картотекирано,

да обичаш е да се чукаш сам, представяйки си как чукаш друг, да обладаваш огледала и фотоси, да разнищваш невидими кълбета през лабиринти от звук, а чашата ти да е винаги само наполовина чаша, да обичаш е да нямаш и да не държиш – или да имаш и да държиш треперещ – съсредоточен в нещо като многоточие – губещо се в хоризонт от ванилия.

или:

да обичаш е да подписваш некролози, да обичаш е да се спичаш на полюс, да обичаш е да критикуваш ангели, да анализираш пробудени, да си прецакаш вечността, въжеиграч, да ядеш стъкло и да се чудиш защо те боли стомахът, да си играеш на оракул с огън и обръчи, да си объркан, натикан и разпилян, да знаеш отговора, обаче без гатанката, да викаш дама пика и да дойде, да обичаш е да не вдишаш, но да издишаш, да обичаш е да пишеш стихове с името на някой, който бърка твоето, да обичаш е да си жилав и желиран, да си дзен и да си дозиран, да обичаш е да бръкнеш в черта дупка и да изкараш заек, който подранява, да обичаш е да си достатъчно глупав да си татуираш име различно от Теб или Бог.

или:

да обичаш е да приемеш нечия друга вяра, да обичаш е полупрозрачно камъче и прегръдка през спален чувал, и мнима армия от клоуни, и нощен влак след бандонеон, и да се преструваш, че не си го чувал, и да се преструваш, че няма да свърши, и да си мълчалив експлозив във фъстъчена черупка, спрял на 00:01. да обичаш е кафе преди сън, маска от кора на краставица, шампанско юни месец, бисове без концерт, бой на петел и куче, всяко изображение, което ми хрумне, всяка секунда, която ме сполети, докато се усещам 1/2 пъзел.

или:

да обичаш не е да разкодираш прастари тайни в палиндром, освен ако не би те поблазнило. да обичаш е да хакнеш собствената си праисторическа душа – колкото и да не те блазни.

или, последно: да обичаш е оризово зърно в средата на празна стая.

#поезия #стихове #мартин щурец #код нула

[naeyomy]

СЪБИРАМ ЖИВОТА СИ, РАЗПИЛЯН НА ЧАСТИ... Тук - покрив без обич. Там - обич голяма. Някъде - невъзможното щастие... Някъде - Самота за двама... Събирам сълзите си вечер, когато нямам къде да отида.. Събирам спомените си за лято. И надеждите за мека зима... А душата ми - кръпка до кръпка! И победите ми - все жалки... Събирам даже чуждата мъка... Сякаш моята ми е малко.

Гълъбина Митева

[colorful-soul-speaks]

Саморазруха

Ще запаля Огънче Само, за да гледам как гори Само,за да усетя как се превръща в пепел и умира.

Ама бързо или бавно ?

#бг чат #бг пост #бг блог #огън #огънче #кибрит #клечка #саморазрушение #разпилян #акварел #разхвърляни мисли

[menthaepiperitae]

кога разбираш, че е време да си тръгнеш?

просто да се пуснеш и да полетиш..?

как се чувстваш сам самичък,

обграден с любов и сила?

как знаеш колко стъпки остават ти до края?

колко лъжи препускат диво във ума ти?

и с кои от тях сам се лъжеш сляпо?

сам, но не самотен.

а, самодостатъчен.

Вглъбен и разпилян,

с богат ум и скъсани джобове.

успял във неуспеха,

щастлив в нещастието,

нещастен в щастието.

и прекалено горд в реалността.

забравил, че истината е в споделеността

... ❤️

Лютива Мента

#бг блог #бг пост #bg #бг текст #bg tumblr #bg blog #bg poem #bg moodboard #bg post #bgc #bulgaria #бг автор

[pylnigluposti]

Не остана

Облаците се събрали, идва време да вали. Той с раницата с емоции пред врата й стои.

Не остана в него сила да й каже, да си признае че го плаши празното легло. Надяваше се тя да е до него,

но тя няма и да узнае.

Не остана да я изчака, въпреки че вече заваля, въпреки че иска на топло в нейната прегръдка да заспива.

Ще свикне някак отново на студа.

Не остана за кога да се съмнява, той си казва. Тя на дали го вижда както той нея - огряна в светлина. В мъглата на деня й разпилян,

тя скоро няма да си спомня.

Не, остана му едно - мисълта, че може би изпуснал всичко, което някога е търсил. Ще го гложди, по нощите ще го гони

като демон ще го дебне от ъглите.

Защо просто не остана?

- Вечерен Пътник

#българска поезия #бг тъмблр

[dimdji]

Чувставам се все едно не съм аз, разпилян във времето на различни места , въвлечен в ритама на времето.

[bulgarian-quotations]

Последната нощ на сърцето ми в ръцете му, не мина по план. Вместо да се опита да го задържи, той го смачка. И от мен остана само звезден прах, разпилян по гърдите му. Вятърът ме изгони надалече, толкова дълго летях, че когато се преземих отново...не успях да позная себе си. Виждах разпилени късове любов по цялата земя, нищо свързващо ги помежду им. Нищо останало за спойка. Ето толкова му дадох. Всичко. Никога повече, обешавам си, парчета от мен не искам да разпилявам. Втора душа не мога да си намеря. Имам само една. Последната нощ, в която скърбях за него отмина. Събрах се и отново образувах красива картина, но без рамка. Бях различна. Съм различна. Пораснала и недоверчива, но все пак оставила вратички. За някой си от бъдещето. Да дойде и да се потруди за шанса си. Без да ме разбива. Без да ме събира. Не искам това от него. Искам само да ме обича и да си вярваме. Нищо повече, нищо по-малко. Само съграждане да съществува, не разруха. Яница Илиева, a.k.a. #Yats

#български

[obichamdapiq]

Различия

Ние бяхме различни, някак странно нетипични, сложни но в никъкъв случай невъзможни. Розов цвят бях аз, оцелял през студ и мраз. Есенна слана беше ти- без предупреждение ме сломи. Нежен стих бях недовършен,разпилян. Квадратно уравнение беше ти,до точност събран. Ние бяхме различни, някак странно нетипични, но се обичахме еднакво.

#бг пост #бг #българско #бг текст #ст��хотворение #авторско #любов #той #тя #щастие #нещастие

[everybodydieg6]

За любовта

Крехък съм.

Чуплив.

Бутнат ли ме,

ще се счупя.

За любовта -

на всичко съм готов.

Дори и на хиляди парченца

да бъда разпилян -

вярвам - ще си заслужава!

[vladimir-d-nikoloff]

1, 2, 3... 11, криво 12 и на 13тото падам. Пълен абитуриент. Не дишам в ритъм, а почнах добре. Разпилян съм. Мислех за различни неща, мислех много. Една риба мислила, мислила... и се удавила. Стига. Глътка въздух, глътка вода, продължавам. Слънцето е нагряло железата, а те нагряват ръцете ми, кръвта и сърцето ми. Получава ми се. Тая серия беше стабилна. Дишам тежко и поглеждам нагоре. Имам чувството, че лапите ми висят още от лоста, като парчета прясно месо върху кука. Почивка малко, минута. През тва време разбирам... колко сам съм и как няма никой. Единак. Успоредките - релси, аз - товарен влак. 15:50 е часът. Вече 50 минути тренирам. Минава кола, от която бичи 50 Cent -" Many men, many, many, many, many men... Не го харесвах, но тая песен беше добра. И без да искам, заради черния гангстер се сещам за малкия Ранду. Къде ли е? При гаджетийката? Е да, ама те беха две. Първата имала кръгъл задник, а втората се къпела по-често. Уоу! После как да избереш само една?! Повечето ми клиенти са жени. Полуголи, но това отдавна не е най-интересното. Слушах излиянията им докрай. И ако всеки човек е урок, то една жена е урок и половина... или лекция по астрономия, от която искаш да избягаш. Мъжете диктуваха логиката, жените не ? се подчиняваха. Прекалено абстрактно за едно цигане. По-добре да му кажа, че жените са като музиката: "- щото жените са като музиката, различни. Без тех е скучно, момче. Слушай по-малко чалга. Помни готините парчета... и внимателно избери песента, с която ще излезеш на ринга. Безплатни mp3ки, златни албуми... платинени плочи. Много музика и не толкова музи. За другия път ти давам домашно. Разбери кой е Орфей. И дано твоята история има друг край." - казах на глас. Леле. Никъв шанс да ме разбере... Тръгвам си, щото ме вали вече 10 минути. Днес тренирах и си говорех сам. Робинзон без Петкан.

[grizzkom]

Но днес пак съм цял и без тебе - вече ям, вече спя. Днес пак завъртя се света край мен край сърцето от лед. Да днес пак съм цял, вече мога да живея така. Днес пак като мъдра река вливам се в себе си. Ти си тръгваш оплетен във истини, моят поглед ти е син талисман. Тук там смях е разпилян, смях се на себе си пак. Всеки спомен гаси се на тръгване за са пазим любовта от щети. Дали бяхме аз и ти сбор от телата си?

Не не пробвай спести си усмивката, много устни се отварят така. Виж сам маха ти с ръка другият край на ноща. Като примка се спуска сълзата ми не не искам да изпитваш вина. След ден всяка тишина е пълна с очакване.

[orleff]

Two Door Cinema Club пуснаха новия си сингъл "Lavender"

Two Door Cinema Club пуснаха новия си сингъл “Lavender”

Two Door Cinema Club обявиха, че “Lavender” е следващият сингъл от албума “Gameshow”. Заразната песен “Lavender” смесва в себе си разпилян фънк с нео R&B поп и доказва страхотното умение на Alex Trimble да обгръща поп елементите в модерно звучене, което бяга от обикновената формула. Веднага след края на колосалното им турне в Обединеното кралство с 13 дати, което се разпродаде за един ден и беше…

View On WordPress

#Two Door Cinema Club

[naeyomy]

Душата ми е топъл храм, във който се влиза на пръсти. За да те допусна там,                                 трябва всяка злина да разпръснеш. Там е тихо. И там се мълчи.                               Всяка дума кънти, като ехо. Всяка стъпка във храма ечи. И вали. Все вали. Все е есен. И е пълно с червени листа,                           разпиляни в сърцето, в очите ми.                         Всеки лист, е капка сълза и блести отразена в звездите.                                   Всеки облак е есенен пух,                                           разпилян от цвета на върбите.                                 Тишината е в горският мъх,                                   който тихо прегръща скалите. За да влезеш, ти трябва сърце, от което извира прозрачност.                             Ще ти трябват и чисти ръце, и очи със които да плачеш,                                       когато е тъжно във мен.                                       Когато светът ми се срине. Ако плача, ще бъде студено.                                     Ако се смея, ще бъда градина с много слънце, и много цветя. Ще ти трябва небе, да се рееш. Ако влезеш, ще бъдеш богат и до край в моят свят ще живееш.

Румяна Борисова

ShareEmoji

[colorful-soul-speaks]

Влез внезапно

Да, влез … Внезапно в живота ми настани се удобно, но не гледай така - без интерес Към сърцето ми настани се Да не настинеш, Да ти стане по-топло.

Да, разбира се, говори ми. В началото сладки думи любими . Над нови дилеми накарай ме да размишлявам . Мами ме бавно - да не забелязвам.

Думи захаросани изказвай. Накарай ме да ти вярвам. Сладко и нескопосано ме отрязвай. Бавно. Все едно съм ретард . Защото аз ‘не чувам’ ‘Не виждам’ и ‘не размишлявам’

За пълен ташак на всичко По града ме разходи.

Нови места,

Нови приятели …

Накарай ме бавно, мъчително всяка дума от поема да изваждам. И да я тровя.

Да, разбира се, Накрая времето с мен си запълни. Момиче за 5-10 минути. Лъжи. Лъжи . И само лъжи.

Подлуди ме. Накарай всичко да кипи.

Нещата, които правиш ти. Ми ги забрани. “ Лошо е, лошо за момиче като теб ” - Коя съм аз,?

Струна от китара.

Като нова ме нагласи.

А накрая . Изчезни. Ей така. Накрая ще те срещна на улицата. Ти ще ме питаш нещо, а аз ще ти отговоря сопнато. Ще избелее платното. Защото умееш я ти Магията на ледения миг - Както горещ си в летните дни, Толкова смразяващо рязък си в есенните дъждовни вечери.

- colorful-soul-speaks

#стихотворение #бг поема #поема #поезия #авторско #бг #бг чат #бг пост #бг блог #бг мисъл #разхвърляна мисъл #разпилян #акварел

[naeyomy]

СЪБИРАМ ЖИВОТА СИ, РАЗПИЛЯН НА ЧАСТИ. Тук - покрив без обич. Там - обич голяма. Някъде - невъзможното щастие... Някъде - Самота за двама...

Събирам сълзите си вечер, когато нямам къде да отида.. Събирам спомените си за лято. И надеждите за мека зима...

Събирам грешките си по пътя - като камъчета в торбата. Събирам нощите си безпътни.... И на облаците тъгата.

А душата ми - кръпка до кръпка! И победите ми - все жалки... Събирам даже чуждата мъка... Сякаш моята ми е малко.

Събирам дните си - все еднакви. Стъпала към моята Вечност... Сив албум със лица познати. И чанта с ненужни вещи -

една стара забрадка на мама... Почти нова каишка за куче. Ключ, за който ключалка нямам... Но го нося! За всеки случай!

Събирам мислите си. И даже бездомни котки събирам! И моля Времето да ме накаже да бъда цяла, когато умирам.

Гълъбина Митева

#beauty