#раета | Explore Tumblr Posts and Blogs

bialpiper · 4 years

Text

9 notes · View notes

afieldofdaisie-s · 3 years

Text

На възел.

Мисля си, какво ли щеше да бъде ако не се беше върнал в живота ми това лято. Какво ли щеше да стане с мен, в коя ли посока щях да поема? Щях ли все още да бъда с човека, когото тайно исках да оставя, но се бях примирила с това, че изборът е направен. Най-вероятно щях все още да съм там, а ти все още щеше да се луташ из разни тъмни улици в съзнанието ти и да си казваш как огънят на твоето съществуване отдавна е угаснал. Останал само прах и пепел, отново щеше да се въздигнеш от пепелищата, но може би много по-трудно. Може би имаше и друг вариант, съдбата отново да ни срещне през някоя звездна вечер и под лунната светлина да се усмихнеш глупаво и да ме помолиш за прегръдка, която щеше да събере счупените парчета и у двама ни. Това лято любимата ми вечер беше онази, в която си взехме одеалото, взехме любимия ти пуловер, облякох любимата си рокля и сандалите и хванати за ръце отидохме на плажа в 2 през нощта - ей така, гледаха ни се звездите. Помниш ли, тогава направихме онези глупави снимки, които се възпротивих да изтрия когато си тръгна и все още ги разглеждам вечер, когато реша, че моето съществуване няма смисъл. Тогава си обещахме да се пазим един друг, това глупаво обещание с преплетените ни кутрета. Все ми се караше, че не нося червен конец и затова ми се случват толкова несгоди, а аз все ти се смеех и ти казвах, че просто съм се родила под такава звезда. Все пак си вързах червен конец - и ти все пак си тръгна. Но не затова пиша тези параграфи в момента, няма да навлизам в дълги разсъждения за това как ме изостави сама на моят морски бряг, след като дори изписахме буквите си със светлина под сърпа на голямото каменно кълбо над дългата морска шир. Исках просто да си припомня спомена. Имам да пиша сценарий за късометражен филм и тъй като ти си най-трудният филм, който някога е трябвало да заснема и да опомена за завършен, реших, че искам да те включа в него. Сладурско, нали? Тотално. Все го повтаряше. когато разбра за пъкленият ми план да надвия Вселената в търсенето на сродната ми душа. Знам, че си ти. Не се тревожи, трудно бих могла да реша, че някой друг ще бъде по-подходящ за мен. Ще има по-нелепи къдрици, които толкова много ще обичам да разплитам докато спиш в мен и които толкова много ще обичам да ме карат да кихам в 6 сутринта, когато най-после сме успели да заспим и ти несъзнателно започнеш да прокрадваш огромната си грива към лицето ми, с цел да си по-близо до мен. Нощта на 14.08.2020 беше нощта в която разбрах, че те обичам. Затова и е толкова неистово специална за мен. Постлахме одеалото на плажа, ти седна, скара ми се, че ще ми бъде твърде студено само с този тънък шлифер, даде ми пуловера си и ме придърпа в себе си, защото така и на двамата ни беше по-топло. Всичко беше някак по-светло, въпреки че в радиус от поне 1 километър нямаше светлина в селото, където бяхме отседнали. Тогава ти си играеше с ръцете ми и ми каза, колкото много те успокоява присъствието ми и как само с мен би могъл да си представиш живота. Въпреки, че си единак. Въпреки, че не искаш хора до себе си, защото не искаш да нараниш никого, когато решиш да си отидеш. Колко си глупав, но в това ти е чара. Знам как би искал да умреш, помня когато седяхме един срещу друг - разказах ти моята идея, а ти ми сподели твоята и тогава сякаш пъзелът съвсем се напасна. Ти с вечната ти зима и покоряване на високите върхове и аз, с вечната пролет и широките полета. Същата вечер се смяхме наистово много на глупавите тайм лапс снимки, които се опитахме да направим. Същата вечер успях да заснема първата си снимка на падаща звезда и да я изгубя, защото точно този файл се оказа дефектен. Тогава ти пак ми се смя, но тайно знам, че снимката не се получи, защото желанието от звездата ми се сбъдна. Не, то не е свързано нито с теб, нито с мен, нито с което и да било живо същество на планетата. Не и на тази. Пожелах си да стане така, както трябва да бъде. Пожелах щастие. Щастие и дойде. Същата вечер още желанието ми се беше сбъднало. Две влюбени души, лежащи на влажния пясък с бутилката домашно вино от баба ти, която в последствие обикнах, фотоапарата и усещането, че точно тази вечер ние сме точно толкова звезден прах, колкото сме били по време на Големият взрив. Тогава и за това си говорихме - ти си моето проклето извънземно. Вярваш в тях, но обожаваш идеята да покоряваш върхове именно защото така си най-близо до Космоса, но и все още си здраво стъпил на Земята и връзката ти с природата не е прекъсната. Същата вечер имаше момент, в който просто мълчахме. Това беше и последната ни вечер. Стояхме и в тишината разговаряхме много повече, отколкото успяхме за целият ни престой по тези плажове. Все още мълчим. Все още не съм ти казала това, което наистина изпитвам към теб, но съм сигурна, че в тази тишина ти отдавна си го чул и то отдавна е било изречено и от двама ни. Към днешна дата ти кротко стоиш в непрочетените ми съобщения и кротко отново кроиш планове, в които сме двамата, хванати за ръце, със синия пуловер на раета облечен върху любимата ми лятна рокля. С по-дебело одеало. Стоящи някъде на някоя поляна в Родопите, където в радиус от 10 километра във всички посоки няма светлина. Ти си ми дал очилата ти, защото съм забравила своите и гледаме Млечният път. Върна се. Не го очаквах. Не очаквах и да не те искам обратно в живота си по романтичен начин, но неведоми са пътищата на съдбата и ти най-добре знаеш това, защото все ми се караше да си пазя червената нишка като си връзвам червено конче. Ех, глупако, как пък от всичко това не разбра, че тази червена нишка отдавна вече няма кой да и навреди, защото отдавна вече е намерила своят изгубен край. В тишината, нарушавана само от ритмичните вълни и в тъмнината, обезпокоявана единствено от Луната, червените ни нишки намериха своята половинка и се завързаха завинаги. На възел.

6 notes · View notes

blogaonlyubomirivanov · 3 years

Text

Астрално преживяване с майка ми в апартамента

Здравейте отново! Когато си се случват нещата си се случват Интересна астрална среща се получи с починалата ми майка от сън в осъзнат сън в астрално преживяване с нея .Споделял съм преди ,че най благоприятните срещи с умрели са ми около обяд.Сега се случи точно това на обяд ! Основният сън беше с родителите ми когато бяха живи ,но няма да се спирам на него ,а от него на там.Минавам през коридора за моята стая и чувам от спалнята на майка ми гласът и да казва“Помощ“Уплашен отворих вратата на спалнята и гледам майка ми лежи на легло в спалня ,което от 20 години го няма там ,но с тялото обърнато към стената перпендикулярно на леглото ,как се спи върху двата му матрака и се леко свила ,като да я боли корема.Но забелязах че тя не вижда това легло и за това е нестандартно легнала на него, а това легло е проекция само на моето съзнание. Помислих си че и е лошо и я повиках „Майко обърни се тука съм“ и само гледам как си извърта главата към мен и хоп застава пред мен изправена и не ми говори,а само се усмихва ! В този миг се осъзнах и си казах ,това не може да е така ! Това движение е мигновено астрално придвижване,ясно в астрала съм с нея ,а излязох от съня си .Отново се прегърнахме като преди с чувство на обич ,но този път за малко и я оставих за да огледам себе си и видях ,че аз не виждам себе си (но си усещам очертанията и знам какви движения правя) ,а само майка ми!.. и усещам ,че се реем с нея двамата изправени във въздуха в близост до тавана но тя мен ме вижда . Майка ми беше облечена с пола дълга и блузка с къс ръкав на раета ,които раета цветовете им излъчваха на струйки светлина все едно вътре в дрехите има силна светлина която пробива през шевовете на раетата и аз виждам тези струйки ,а главата и бледо светещо изображение но по леко светещо и усмихната ,казах си егаси аурното изображение с различно светене и тогава чух в себе си ,на майка ми гласът ,но като чели аз си го казвам но с нейният глас „ Как съм?“ Аз и отговорих „изглеждаш прелестно“ Тя се усмихна прегърна ме и ми изчезна. Тогава се събудих в сънят си с майка ми ,който си беше ,но с тази разлика,че вече стана осъзнат и и казах с въодушевление ,нищо че знам че съм в сънят с нея!“ Майко видях те в спалната в Астрала ,но ти не си в моята реалност от близо година вече от както умря,а тука просто съм ти на гости в тази реалност ,при мен ти умря". И тя започна да ми се смее без нищо да казва и тогава видях ,че лицето и беше когато тя беше на около 40 години и много гладко ,като да е с грим ,но нямаше грим ,естествено такова си и беше.Аз я запитах защо ми се смееш?А тя ми каза“Радвам ти се по такъв начин „ и аз като чух ,че ми каза това ,я запрегръщах вече с усещане на 3d плътност и се събудих ,което събуждане не е като събуждане от сън ,а просто видях сегашната си стая от леглото .Всичките тези астрални превключвания напоследък с изключение на коледното ми летене из София ,не са както процесите ми на излизане от тялото вибрации ,полъх и итн.като чели преживявам умиране и намерения на изследвания и летене както обикновено,а директно превключване на състояния на съзнанието астрално .Тази новост ми се получи от както майка ми умря октомври месец и само с нея. Сигурно имам подсъзнателна силна връзка с нея ,но аз не насилвам нещата да я срещам ,така че това идва от нейно желание да срещне мен или на висшият ми аз.Най силната ми връзка беше с баща ми и все още я има но тя е на рядко вече и само когато нещо съм в опасност аз или брат ми, за да ме предупреди и с баба ми и тя така ме предупреждава.

0 notes

moution · 4 years

Quote

Когато заспивам вечер, какво ли си мисля за теб? Спомням си как онази бяла рокля, на черни раета, захвърлена на топка в гардероба, още мирише на теб. Спомням си как още ме прегръщаш и ми обясняваш колко съм малка, ала колко е голям светът и през какво ще мина и какво ме очаква. Но защо във всички тези съвети не се спомена, че и ти ще си там? Ти сам избра да останеш спомен, още в онази нощ, в която ме прегръщаше, в онази нощ, в която не ми каза да остана. На вратата аз попитах , а сега какво ще правим и ти се усмихна и каза, нека не разваляме хубавия ни момент. И тогава разбрах, че това е последният път в който те виждам сам, насаме, интимно , истински, един до друг. Защото всеки един път след като те виждах след това, беше сред хора, бяхме и сами, но бяхме толкова далече един от друг, че каквото и да беше изречено тогава нямаше никакъв смисъл, бяха минали месеци и години. Виковете ти не утихнаха толкова време в моите уши. Остана едно вечно кънтене , все едно съм на върха на планина и казвам ехо ехо и още го чувам. Заразителният ти смях и глупавите ти шеги са толкова на дълбоко заровени в спомените ми, че чак не искам да си ги спомням. Когато те видях щастлив от страни толкова се зарадвах, радвам се защото това означава че не съм страдала напразно и, че може би е време и аз да продължа вече напред. Възможно ли е още в погледа ти да виждам една надежда, огън, който ми се иска да го няма, или наистина е там, но обстоятелствата са такива и така е трябвало да стане, защото така се случва в живота -никога не получаваш това, което искаш, защото ако е така, как наистина ще продължа? Да се виждаме на 5 години един път и, когато те видя физиономията ми да замръзне, а стомахът ми да изгори. Обаче този път не си до мен, не ме прегръщаш, не ми отговаряш на въпросите за бъдещето, не ми даваш хубави и мъдри съвети. Как да стане сега ? Да пиша докато не блокирам

твб- част 8 (от част 1 )

#poems history life part8 2016

0 notes

petrinaralitsa · 7 years

Text

OUTFITS - СЕДМЦИЦА 32

OUTFITS – СЕДМЦИЦА 32

Понеделник

Малко цвят и едно от творенията ми (тук и тук)

Monday.

A post shared by Pètrina (@petrinaralitsa) on Aug 6, 2017 at 10:10pm PDT

Вторник

Раета, еспадрили и ретро очила

Сряда

Мое творените (тук), отворени рамене и mockingjay pin

Четвъртък

Цветов…

View On WordPress

0 notes