#пяна за вана | Explore Tumblr Posts and Blogs

subregov · 4 years

Photo

България в сп. “National Geographic” (1932 г.)

През август 1932 г., след повече от десетгодишно мълчание, България се връща на страниците на National Geographic в целия си блясък. Защото в този голям пътепис нашата страна за първи път е представена с цветни снимки. Автор на „България - земя без ферми" е Мейнард Оуен Уилямс, първият задграничен кореспондент и щатен автор на списанието. За себе си той казва, че е „фотограф черноработник и хулиган". Днес на негово име има награда за документална проза.

“Между Дунава и планините на Македония едва ли съм видял и една ферма. Но въпреки това „българин" означава човек с рало и от всеки петима четирима са земеделци. София, която е основана от Траян, замалко е пропуснала да стане Константинопол, тъй като Константин сериозно имал намерение да я превърне в столица. Все още малък град през 1880 г., днес тя е процъфтяващ център с четвърт милион жители. Тази кръстопътна страна още е далеч от утъпканите маршрути - поне от наша гледна точка.

И все пак „Ориент експрес" минава през София всеки ден, а с полетите на „Стрелата на Ориента" тя е само на един ден от Париж, на чийто стил вече започва да подражава. Преди съмнало нахлузвате крилатите ботуши, които ви чакат на парижкото летище „Бурже"; кацате за малко в Страсбург, Нюрнберг, Прага, Виена, Будапеща и Белград и завършвате деня в шестата си европейска столица.

Вечерта на моето пристигане политическо събрание се тълпеше в българската метрополия, където - въпреки усилията на много водещи жени - тежките и издути от твърде непарижки фусти надиплени поли, както и покритите с гъсти златни и сребърни бродерии ръкави отстъпват място на не толкова забележителни облекла. Въпреки тълпите граждани, които търсят да си купят забавления на свободния пазар и разглеждат филмовите афиши и снимките на лъскавите кабаретни момичета, България е земеделска страна, изпълнена със селски консерватизъм и пестеливост.

Българите обичат парадите. Един ден ще са файтонджиите, които честват светеца на конете. Шофьорите пък без съмнение шестват в чест на св.Христофор, покровител на колите. В слънчевата неделна утрин след пристигането ми имаше два парада.

Единият се състоеше от политически представители и техните съпруги - с ярки шарфове и забрадки, домашно шити костюми и сандали от необработена кожа. Някои, които носеха знамена, бяха въодушевени; другите, които послушно ги следваха, изпълняваха дълга си. Съвсем наблизо крачеше друг свят. В сенчестия парк се криеха изкуствената коприна, фалшивите перли, синтетичните гримове и накъдрените коси, сред които гиздави млади офицери, наконтени с червените си шапки и позлатените си саби, правеха мирновременни завоевания.

Навън, под топлите слънчеви лъчи маршируваше безкрайна процесия от флегматични селяни. Сред стегнатите им редици се промъкваха яркооранжева блуза, зелен кадифен жакет, шикозна спортна дреха или бяла детска ръкавица, стиснала дръжката на сабя - градско влияние сред убито кафявата човешка вълна.

По-рано Варна е била важно пристанище за износ на зърно, но градът загуби търговското си значение, когато създателите на новите граници дадоха богатата житница на Добруджа на Румъния. Когато житото се провали, капчиците вода и малките песъчинки свършиха своето. На прекрасния бряг бяха построени просторни бани и крайморски вили и сега летовници от цяла Централна Европа се тълпят, за да се насладят на морето и слънцето. За известно време властите се опитвали да запазят централния плаж за семейни двойки. Те обаче упорито забравяли да си носят брачните свидетелства и сега вече окончателно се е установило смесеното къпане. В двата края има заградени секции, където мъжете и жените са изолирани и могат да се освободят от банските костюми, да се изтегнат на горещия пясък и да оставят старото слънце да влива здраве през всяка пора на телата им. Лишена от хляба на Добруджа, Варна реши да яде торти и летовниците все по-вече и повече споделят и създават забавленията. Хотелите се хвалят, че предлагат българска, унгарска, бохемска и немска кухня, но френските навици все още не са познати. След като на три различни езика обясних, че искам шоколад в 7 часа сутринта, най-накрая един келнер ме събуди, за да ме попита, колко блокчета искам. Така научих, че в България се яде шоколад и се пие какао.

Въпреки че зърното, тютюнът, яйцата и пилетата са сред основните стоки за износ, най-известният български продукт е розовото масло, от което страната произвежда три четвърти от световното количество.

Розата като символ на красотата, невинността и скромността е вдъхновила безброй много легенди и песни - още от момента, в който се родила заедно с Афродита от морската пяна или изникнала от раната, която целомъдрената, но нетолерантна Диана нанеслана Розалия. Но човек не използва парфюм, за да доказва невинността си, а розата ухае дори по-сладко под много странни имена. Розовото масло се използва като основа и фиксатор, а не толкова заради миризмата си. Добрият парфюмерист определя дали този произведен на село продукт трябва да намеква за широкополи шапки, шифон на цветя, гладка коприна и екзотични обеци. Пищно облечените местни жени прекарват часовете точно преди и след съмване в бране на окъпаните в роса розови пъпки, а селяните карат от градините до дестилационната седнали сред повече розов цвят, отколкото Клеопатра е пръснала за нерешителните, но своенравни крака на Марк Антоний.

Смесеният с вода розов цвят бива запечатан в голям меден аламбик, подгряван с дърва. По време на първата дестилация концентрираната розова вода капе през охладените намотки и в съда, през който течността протича към резервоарите, подобно на сметана се издига зелено масло.

Един-единствен аламбик би могъл да събере половин тон цвят. Той може да бъде зареждан пет или шест пъти от изгрев слънце до следобеда, когато започва втората дестилация. Въпреки това една батарея от дванайсет аламбика, които работят 24 часа на ден през 25-дневния сезон, произвежда само 200 фунта (ок. 91 кг) масло.

Ако росният цвят бъде държан твърде дълго, той започва да ферментира и маслото е загубено. Около 4 часа следобед последната смесица от цвят и вода се изхвърля в подходящ за целта поток, а дестилираната розова вода, от която вече е отнето плуващото масло, се подлага на втора дестилация. От този процес се получава жълтеникаво масло. Ако няма прегаряне, ферментация или подправяне, смесването на тези две масла предоставя най-фината основа за най-добрите парфюми в света. Розовото масло има изключително трайна, но не силна миризма, не се изпарява или разваля лесно и се пренася в тройно запечатани медни бутилки, оформени като плоски манерки.

Когато розовото масло най-накрая стигне до потребителя на парфюма, то вече не само е разредено с алкохол, който да позволи на миризмата по-лесно да стимулира обонянието, но освен това е смесено в голяма степен с мас от руски бобри, цибет от абисински котки, амбра от кашалот, мускус от тибетски мускусен елен, тамян от горите на Сиам и смола от Тавърските планини.

За да събере суровия материал за една бутилка парфюм, младият кавалер трябва да изследва земи и морета и неговият дар ще включва не само цветя и дървета от далечни краища на света, но също и доста голяма менажерия. Един флакон парфюм е дестилат от приключения, търговия, химия и география и историята му може да запълни цяла книга.

Ако самата розова есенция беше парфюм, цветът, необходим за създаването само на една унция от него, би тежал двеста фунта. Къде е този Ромео, който ще поднесе такъв цветен дар на своята Жулиета? Може би някоя видна красавица би трябвало да има по-добър вкус от това да използва значителни количества парфюм, пудра, соли за вана, тоалетна вода и руж, в които има само по една капка розово масло; но ако носеше равностойността им в малки пъпки от роза дамаскиня, тя би изглеждала още по-неделикатно.

По десет долара унцията, една капка парфюм има същата цена като фунт розов цвят в Казанлък или Баня, но ще трябват двадесет такива капки, за да се събере една-единствена капка чисто розово масло.

Десет килограма рози ще направят някоя дебютантка да изглежда като карнавална кола в Кан.

Както е при виното и тютюна, при розовото масло също има добри години, и то по същите причини - равновесието между слънцето и дъжда. Но любителите на благоуханията не са толкова придирчиви като ценителите на виното и както ароматните тютюни, така и ароматните масла се смесват. Тъй като дестилационните работят денонощно, по-кратък сезон на цъфтеж означава и по-лошо масло. Най-добър е влажният сезон с много дъжд, тъй като - ако слънцето грее много силно - розите цъфтят по-бързо, отколкото берачките и дестилаторите могат да се погрижат за тях. Ако Долината на розите продължи да се радва на същия климат, който аз заварих там по времето, което обикновено се разглежда като разгар на сезона, това ще бъде знаменателна година.

Заджапахме на юг през Хисар, който е толкова богат на горещи и минерални води, че са били използвани още от времето на траките. Само че в този порой дори „девичата баня", която се препоръчва за уморени нерви, не успя да ни примами. Когато стигнахме до Пловдив (Филипопол), някогашното обиталище на Орфей, дори и този лиричен магьосник щеше да види голям зор да ме очарова.

След 1800 километра път из селските райони София ми се видя по-урбанизирана от когато и да било; но беше пазарен ден и улиците гъмжаха от посетители от село. Драгоманският булевард беше блокиран от всякакви неща - от крайпътни русалки през прасета сукалчета и сурова вълна до издаващи силни миризми сирена и сапун. Сред облечените в поли български жени имаше и мургави циганки в ярки панталони. И все пак тази колоритна България се намира само на един ден щастлив полет от Париж или Берлин - в края на ивица изменчива красота, която свързва две цивилизации.

Снимки и текст: https://www.nationalgeographic.com

0 notes