#наив | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 1 year

Text

Изложбата на Румен Гашаров СГХГ е откритие през ироничния му поглед

Софийска градска художествена галерия отново радва публиката със забележителна изложба в главните си зали. Експозицията „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров /на снимката/, като проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение до добре познатите негови знакови мащабни платна. Анонсират експозицията от галерията.

Изложбата представя на публиката и най-вече на младите зрители, тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.

От изложбата в СГХГ

За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото всекидневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.

"Час пик", 1979 г., СГХГ

Преди време по повод на изложбата на художника в столичната галерия „Стубел“ „Ретро - спекции“, февруари 2020 година, изкуствоведът проф. Чавдар Попов, който е един от изследователите му, написа за „въпреки.com”: „Голяма част от образния свят в картините на Румен Гашаров е преминал, ако можем така да се изразим, своеобразна „вторична обработка”, филтриран е през призмата на определена иронична дистанция по отношение на тоталната, изпълнена със стереотипите и клишетата на масовата култура визуална реалност, сред която живее съвременният градски човек. С други думи – отвъд сетивната атрактивност се разполага и един втори концептуално осмислен пласт на образа, който разкрива меката ирония, абсурдизмите на „тихото” и сякаш незабележимо в своята тривиалност делнично съществуване. Гашаров е живописец, при който интелектуалният подход и онова, което наричаме „наив” осъществяват парадоксално съжителство.

Посещение на музите II 2004, СГХГ

В книгата си „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те – 90-те години на ХХ век”, публикувана през 2009 г., във връзка с въпроса за възможни определени референции спрямо постмодернизма у някои автори, които използват клишета от всекидневието бях писал, че през 80-те години подобни художници у нас се броят на пръсти. Тогава отбелязах, че един от малцината по това време е Румен Гашаров, когото можем, с всички неизбежни уговорки, да определим като „пред-постмодернист”.“ /Целия текст, в който изкуствоведът е и много конкретен може да прочетете тук . /.

София-триптих, 1989, НДК

Припомняме текста на проф. Попов с единствената цел да отбележим как в годините автор като Румен Гашаров е занимавал и научните интереси на изкуствоведите, за да определят по своему индивидуалнос��та му като творец и яркото му присъствие в българското изобразително изкуство. Удостоен е с най-високата награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ през 1984 година за изложбата си в Габрово.

Но да се върнем към сегашната му изложба в СГХГ „Бруто – нето“, заглавие, избрано от него и съпругата му Таня Гашарова. В анонса към нея организаторите подчертават: „Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда.

От изложбата в СГХГ

Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита - бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.“

В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения, като „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и други. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.

От изложбата в СГХГ

Важно е да подчертаем отново, когато става дума за толкова мащабни изложби в СГХГ, че екипът ѝ традиционно и последователно се старае да събира творби и същевременно произведения, които излизат от художествените галерии в страната, от Националната художествена галерия, от техния фонд, от частни колекции. Това е дълга амбициозна проучвателна работа и създаване на важни партньорства в името на публиката. По този повод Аделина Филева, директор на СГХГ и един от кураторите споделя в интервю за БТА, че изложбата на Румен Гашаров ще е откритие за поколения българи, защото са се постарали да съберат творби за един много дълъг период от неговото творчество.

Румен и Таня Гашарови

Специално подчертава и съдействието на семейство Таня и Румен Гашарови, които през цялото време са ги подкрепяли, разказвали. „Всъщност, за нас тази изложба е едно общуване и преживяване, защото е много хубаво, когато артистът има още какво да разкаже, още какво да допълни, носи в себе си чувството за хумор към света и към живота.“ Споделя Аделина Филева. Другият куратор е Станислава Николова, както и Ана Топалова (асистент куратор), дизайнът е на Надежда Олег Ляхова, която извън всичко друго, успява да създаде неповторимата атмосфера именно на този автор в пространството на галерията.

Аделина Филева и като изкуствовед е категорична в оценката си за Румен Гашаров: „За мен той е градският художник. Този, който вижда какво се случва в града. Забелязва отделните хора и както много от изследователите пишат за него, всъщност той е този, който забелязва малкия човек, когото ние често не виждаме в нашето всекидневие с неговите занаяти, професия, движение в града“.

Аделина Филева, Румен и Таня Гашарови

Софийска градска галерия представя тази забележителна изложба по повод 60-годишния творчески юбилей на художника Румен Гашаров. Самият той е на 86, но е изминал един доста дълъг път като един много особен и много интересен творец. „За мен той е градският художник. Този, който вижда какво се случва в града. Забелязва отделните хора и както много от изследователите пишат за него, всъщност той е този, който забелязва малкия човек, когото ние често не виждаме в нашето всекидневие с неговите занаяти, професия, движение в града. С неговите усилия да стане забележим.“ Отбелязва още Аделина Филева. Тя е категорична, че тази изложба е откритие. „Веднъж през темите на всекидневието, втори път през неговия поглед към София, защото той вижда София по своя ироничен начин. Същевременно по много любопитен начин вади детайли.“

От изложбата в СГХГ

Няма как като зрител, като софиянка по рождение, израсла и живееща в столицата, да не се присъединя скромно към мнението на изкуствовед от нейния ранг. Но и още нещо, което тя споменава принципно – чрез платната му откривам отново моя град, със сигурност и не само аз…

Академия - нощен пейзаж, 1986, ХГ "Димитър Добрович", Сливен

Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“, реализиран с подкрепата на Министерството на културата. И всички, които присъствахме на откриването на изложбата на 7 декември видяхме радостта в очите на художника от изложбата, от публиката, притиснал в ръцете си великолепния каталог. Отделна тема е, за която сме писали в други наши текстове, максимализмът на екип на СГХГ за големите си изложби да подготвя каталози. За щастие това вече става и стандарт и за Националната галерия, и за повечето галерии в страната, както и за някои от частните.

Румен Гашаров

Румен Гашаров е роден в Пловдив, но по-голямата част от живота му преминава в София. Той е един от първите възпитаници на новосъздадената през 1954 година Художествена гимназия. Сред съучениците му са Любомир Прахов, Боян Димитров, Радослав Лилов, Стефан Гацев, Румяна Ганчева, Бисера Дженева (Прахова), Димитър Казаков, Никола Заров, Генчо Симеонов, Георги Кьосеилиев. Дипломата му е първата, издадена от Художествената гимназия – № 1. През 1956 година е приет във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (Художествената академия) в София. Първите две години учи рисуване при проф. Борис Митов, а от трети курс – живопис в класа на проф. Илия Петров. Завършва с отличен през 1962 година. Участва активно в художествения живот. През годините подготвя повече от петнадесет самостоятелни изложби и представя свои произведения в различни общи художествени експозиции в България и в чужбина. Удостоен е с различни награди за своя принос в българското изкуство.

От изложбата в СГХГ

1977 Получава първа награда за живопис от първата международна изложба „Хуморът и сатирата в живописта“ – Габрово ’77 за картината „Прогноза“.

1984 Удостоен е с годишната награда на СБХ „Владимир Димитров – Майстора“ за изложбата в Габрово.

1987 Удостоен е с „Наградата на София“ за юбилейната му изложба от 1986 г.

1989 Получава първа награда за живопис от Национална изложба „100 години София – столица на България“ за триптиха „София“.

Той беше номиниран отново за годишната награда на СБХ „Владимир Димитров – Майстора“ 2021 за изложбата си в галерия “Стубел”„Ретро - спекции“, февруари 2020 година.

Портретът също е много важен за Румен Гашаров. В центъра портрет на Кольо Карамфилов

По предложение на кураторката Станислава Николова настоящата му изложба в СГХГ е допълнена и с рисунки. “В рисунките може да се види тази бързина на скициране, да не се забрави идеята или зародилата се мисъл да бъде запомнена през това, което той бързо ще скицира. След това тя може да прерасне в акварел или в по-силно разработена творба докато се стигне до големите формати на неговите живописни платна. И това са стотици рисунки при него.“ Допълва Аделина Филева.

От изложбата в СГХГ

Изложбата продължава до 12 февруари 2023. Не я пропускайте, може би ще откриете една София, която живеейки в нея, не познавате. А това си е преживяване! !≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и архив на СГХГ

#Румен Гашаров #Аделина Филева #СГХГ

0 notes