Tumgik
#личност
proekt-prosper · 4 months
Text
“ Индивидът възприема, че животът се случва на него; докато този, който се е отказал от индивидуалността си, въз- приема, че животът просто се случва. Това е състоянието, при което не може да възникне напрежение. ” - У Син
9 notes · View notes
bulgarianpsycho · 10 months
Text
Не съм хазартна личност,
но за теб
изиграх себе си.
124 notes · View notes
evendash · 5 months
Text
🌟 Вспомнить всё: итоги 2023 года
Вот и подошло время подведения итогов года. И честно, ребят, для меня этот год пролетел за один миг. По ощущениям события каждого месяца происходили как будто только вчера.
2023 год был... неплохим. Да, тяжёлым, непонятным, странным и чересчур быстрым, но неплохим. Нормальным. Ладно, кого я обманываю, он был максимально херовым 😂 Короче, скажем так, были хорошие моменты, но и было много плохих, которые, к сожалению, перекрывали хорошее. И, думаю, плохие моменты стоит оставить в уходящем году. И войти в новый год, забрав из 2023 только хорошие позитивные моменты, свои победы, достижения, цели, мечты, которые ещё будут возрастать и улучшаться в будущем. Всё плохое пора оставить в прошлом.
Давайте же вспомним, что происходило в династии Робертс на протяжении 2023 года. Что ушло от нас, а что пришло на замену старого. Что персонажи потеряли, а что получили. Что они пережили, какие препятствия преодолели. И как этот год повлиял на них и их историю в целом.
❄️ ЯНВАРЬ ❄️
Tumblr media
Год начался со самых сложных сцен сюжета "Пути к звёздам". Юки сбривает и красит свои волосы, Джордж получает сообщение от Тиффани, едет к ней, Тиффани сжигает в лесу свои картины. Я уже рассказывала, в каком я находилась непонимании, как реализовывать все эти сюжетные моменты, как сделать их реалистичными и красивыми. Но как видите, посты вышли на свет, а значит, у меня всё вышло!
🧊 ФЕВРАЛЬ 🧊
Tumblr media Tumblr media Tumblr media
Посты, в которых Джордж и Тифф понимают, что Клэренс играет с ними двумя ролями. Джорджу говорит одно, а Тиффани - совершенно другое. Осознают, что Клэр пытался их рассорить, разлучить. Всё становится на свои места. Джордж вступает в контакт с Клэренсом, устраивает с ним откровенный разговор на крыше под дождем. Это мои первые попытки в детализации скринов. Добавляю капельки дождя на волосы Клэренса и Джорджа. «Я ещё больший лжец, чем ты», - сказал Джордж Клэренсу в конце этого эпизода.
Тем временем Тифф решает заняться своей внешностью. Замечает, что на почве стресса сильно постарела. Джордж старается отогнать её комплексы.
🌷 МАРТ 🌷
Tumblr media Tumblr media Tumblr media Tumblr media
Джордж продолжает прощупывать почву Клэренса. Они вместе откровенно беседуют и пьют алкоголь. По Клэренсу видно, что его что-то тревожит. Джордж заботится о Тифф, плачет от счастья, что ей становится лучше. Я внезапно выкладываю эдит "Прости, что не смог защитить тебя" - самый первый намек в блоге на гибель Тифф.
Снова дождь, снова мои попытки в детализацию скринов. Добавляю капли как на волосы персонажей, так и на всякую растительность + на лестницу. Джордж сидит на ступеньке, Клэренс приносит ему пальто, чтобы согреть его. Их третий откровенный разговор. Клэренс вытирает Джорджу волосы. Казалось бы, вот наконец-то они ладят, наконец-то сближаются.
Но... Нет. Джордж приходит к Клэренсу, чтобы всё закончить. И в буквальном смысле разрывает их контракт.
🌺 АПРЕЛЬ 🌺
Tumblr media Tumblr media Tumblr media
Клэренс зол, но в то же время игрив, ему интересно, что будет дальше, ему интересно вести свою игру. Он приказы��ает своим телохранителям задержать Джорджа. «Кажется, я окончательно выжал из тебя всё, что мог.» Именно в этих постах Клэренс полностью раскрывает свою антагонистскую роль в истории. Он показал Джорджу настоящего себя. Джордж освобождается.
☀️ МАЙ ☀️
Tumblr media Tumblr media
Марго идёт против правил Клэренса и решает помочь Джорджу. Тиффани встречает его на пороге дома. Джордж освободился от Клэренса. Это их освобождение, искра надежды на спокойную жизнь, искра мимолётного, но такого чистого счастья.
Джордж возвращается к музыке и своей гитаре, думает, как и с кем дальше работать, зарабатывать деньги, развивать свои навыки. Его гложет вина за свой поступок. Как дальше жить? Правильно ли он поступил с Клэренсом? А быть может, это он не прав в этой ситуации? В какой момент всё пошло наперекосяк?
Тем временем я переживаю тяжёлый период в своей жизни и выкладываю эдит с песней "Плакала".
🌻 ИЮНЬ 🌻
Tumblr media Tumblr media Tumblr media
Первый месяц лета встречает нас эдитом на мою самую любимую песню от Starset - «My demons». Те, кто давно читают меня, знают, что с этой песней я ассоциирую именно личность Джорджа.
Дальше на участок Робертсов вламываются несколько подростков-хулиганов. Джордж прогоняет их. Проходит время и он созванивается со студией Evitras. Она готова принять его в свои ряды. Он знакомиться с Джесси - продюсером студии. Они отлично ладят, всё идёт как по маслу. Кажется, Джордж смог найти новую работу.
Но удача с ним была не долго. Публика не приняла его. Разрыв контракта с IsaMarie очень сильно навредил его репутации. Зрители не хотят видеть Джорджа на сцене. Я публикую эдит "враг, которого я не в силах обсудить" с Клэренсом в облике антагониста.
🍀 ИЮЛЬ 🍀
Tumblr media Tumblr media
Из-за сорвавшегося выступления Джесси отказывает Джорджу в сотрудничестве. "В медиа важнее всего репутация.", - сказал он. Джордж разочаровывается, не понимает, почему всё идёт наперекосяк. Как бы он ни старался всё изменить, ситуация только ухудшается. Он уходит в себя. Выводит семью на небольшой пикник. Пытается понять, что делать дальше.
Вечером в разговоре с Тиффани к нему приходит идея - устроить обращение к поклонникам. Рассказать им, что происходило между ним и Клэренсом на самом деле, приоткрыть публике занавесу истины. Тиффани сомневается в этой идее, но все равно поддерживает Джорджа.
«Раз ты сделал окончательный выбор и он является полностью осознанным, то я принимаю его.»
✨ АВГУСТ ✨
Tumblr media Tumblr media
Настал день, когда аудитория Клэренса и Джорджа узнает правду об их отношениях. Эти посты были не так уж и давно, поэтому, думаю, все помнят, что тогда происходило. Публика против Джорджа, она не хочет слушать его оправдания, Айрон выходит на сцену и заступается за него. Следом за ним выходит Тиффани и говорит ту самую роковую фразу "я променяла успех на семейную жизнь с Джорджем. И ни разу ещё не пожалела об этом." Потом выходит Холли, потом Лесли и Барри. Вся семья на стороне Джорджа. Из рядов повставали его поклонники и тоже вышли на сцену. Большинство готовы его защищать. Джордж впервые ощущает, что весь мир за него, а не против него.
«Мы за Робертсов и нас много. Немедленно остановите эту незаслуженную культуру отмены!»
🍂 СЕНТЯБРЬ 🍂
Tumblr media Tumblr media Tumblr media
Клэренс продолжает свою игру, только уже дистанционно, на интервью. Перекручивает ситуацию в свою пользу и притворяется жертвой Джорджа. Под конец интервью он объявляет об окончании войны с ним. «Повзрослей уже, Джордж. И иди с миром».
Сотрудники Клэренса просят перестать "топить" Джорджа и его репутацию. Клэренс их, конечно же, не слушает. Марго заступается за Джорджа и увольняется. Генри и Энн уходят из IsaMarie следом за ней. Но перед этим мы узнали, что на самом деле Энн очень даже симпатизировал Клэренс. Она призналась ему в этом, но Клэренс проявил равнодушие к её признанию.
Тем временем Джордж наведался в студию Ocean. Он скучал по ней. Скучал по ребятам. Окунувшись в воспоминания, на его глазах выступили слезы. Он так жалеет, что отвернулся от своих друзей. Но на то они и друзья, что пришли к нему, когда ему стало тяжело и плохо. Они рядом с ним. И готовы мириться.
Марго, Генри и Энн потеряли работу. А Джордж вернул в свою жизнь дорогих ему людей.
🍁 ОКТЯБРЬ 🍁
Tumblr media Tumblr media
Джордж собирается исправить всё, что разрушилось после него. Я выкладываю эдит "i fix everything", в котором он клянётся в этом Марго.
Он приводит Генри, Марго и Энн к группе Ocean. Там они знакомятся и начинают вместе сотрудничать. Марго и Майк-Стивен симпатизируют друг другу. Эдвин настаивает на том, чтобы Джордж остался в группе. «Прости. Мне пора двигаться дальше.», - сказал он брату и ушел. Ушел прямиком в финал «Пути к звёздам».
Долгожданные итоги 3 поколения династии. Каждый персонаж истории обрёл своё счастье. Кто-то нашел свою любовь, а кто-то сделал свои первые шаги. У каждого что-то началось и что-то закончилось. Конец определенного этапа и начало нового. Начало поколения 3.2 династии Робертс. Начало истории «Терновник в нашем саду».
К Тиффани приходит поклонник под именем Кристофер. И смертельно ранит её ножом.
🌧️ НОЯБРЬ 🌧️
Tumblr media
На момент, когда Тифф умирала, рядом с ней была только её младшая дочь Эйвери. К счастью, перед смертью она успела сказать всё, что малышке так надо было услышать. Джордж с Юки и Холли пришли домой. Последний огонёк жизни в глазах Тиффани угас навсегда. Тиффани Робертс погибла.
Начинается повествование о Клэренсе. Благодаря песне «Idol» я представляю его как главного героя истории. Рассказываю о его схожести с характером Ай из аниме «Звёздное дитя», делаю эдит "пришло время быть твоей опорой кому-то другому". И заканчивает этот месяц первое появление Грегори (aka Стар) в сюжете.
🎄 ДЕКАБРЬ 🎄
Tumblr media Tumblr media Tumblr media Tumblr media
Первый месяц зимы начался с того, что Джорджу снится, как Тифф приходит к нему. Обещает, что он ещё увидит её, они обязательно ещё встретятся. Сразу же после этого поста мы снова переходим на Клэренса. Он проводит вечер в полном одиночестве.
В это же время я начала увлекаться релаксирующими видео с приятными звуками. Сделала такое же видео в стиле своей династии, а точнее в тематике Джорджа и Тифф.
Снова Грегори (aka Стар) появляется в постах. Клэренс проводит важную встречу со своими будущими сотрудниками, а Грег вмешивается в нее со своими проблемами. Просит помочь Клэренса прогнать трёх парней, у которых он, между пр��чим, недавно украл деньги. Называет Клэра "папой". Клэренсу ничего не остаётся, кроме как подыграть мальчику. На удивление, это сработало, парни испугались Клэренса и убежали. Грегори понимает, что от Клэра явно будет огромная польза. И решает продолжить свой "спектакль", притворяясь его сыном.
Сотрудники Клэренса в огромном недоумении. Поведение Грега отталкивает их от Клэренса. Подозревая, что их хотят втянуть в какую-то грязную авантюру, они отказываются от сотрудничества и уходят, сказав Клэренсу напоследок "Привлекайте внимание толпы к своему сыну. Заодно и расскажете людям о своем печальном отцовском опыте."
Клэренс очень зол на Грега, приводит его в свой кабинет, между ними разворачивается дискуссия. Грегори, преисполнившись уверенностью, что он победил, рассказывает ему про свой коварный план. Клэренс в растерянности, но не сдается. Решает оставить Грега в кабинете до вечера, а когда стемнеет - разойтись с ним как в море корабли. И у него это практически получается, вот только... Ему впервые за долгое время стало тревожно. Что-то было не так. И когда уже можно было спокойно идти домой, какое-то шестое чувство на несколько секунд останавливает его и заставляет оглянуться. Грегори действительно ушел.
Ладно, ему так или иначе плевать на этого наглого мальчишку. Несколько шагов вперёд. «Мальчик, не поможешь мне найти моего котёнка?», - эта фраза окончательно заставляет его развернуться и пойти к Грегори.
Уведя ребенка от подозрительного мужчины, он всё же решается хоть как-то помочь ему и разрешает остаться у себя дома на одну ночь. Тогда мы впервые услышали настоящее имя мальчика. Кроме того, узнали, что его мать давно мертва, а с отцом творится что-то непонятное и странное. Вдобавок к этому мы ещё больше сблизились с личностью Клэренса - на самом деле он не сторонник принципа "безграничных возможностей", а навязывал он его Джорджу, да и другим своим сотрудникам просто потому, что ему это выгодно. Ещё один момент, указывающий на то, что Клэренс постоянно врёт и притворяется. Ещё одно доказательство, что Клэренс из истории "Пути к звёздам" - это был не настоящий Клэренс, а всего лишь образ, скорлупа, которой он с головы до ног покрыл себя, чтобы дарить людям любовь и они дарили ему её в ответ. Любить и говорить правду Клэренс как не умел, так и не умеет до сих пор.
Джорджу снова снится Тиффани, только вот в этот раз уже он приходит к ней. Говорит, что начал принимать снотворные, чтобы дольше находиться во сне. Уходить из реальности, чтобы подольше быть с любимой. Джордж ждёт, когда сможет обрести покой.
В жизнь Клэренса вошёл новый человек. А из жизни Джорджа ушел тот, кого он любил. Один получил, другой потерял. Баланс жизни.
Такие вот итоги. В династии мы действительно что-то потеряли, а что-то обрели на замену утраченного. Тиффани погибла, семья Робертс потеряла близкого человека, но зато мы получили новую необычную историю, новых персонажей, таких, как Грегори, у нас появилась возможность поближе познакомиться с Клэренсом и залезть ему в голову, мы получили новую эру династии Робертс, которая в будущем абсолютно всё изменит. Стоило ли это того? Решать вам. Но лично я ни о чем не жалею.
Делала я этот пост 4 с половиной дня, включая поиск всех скринов, их склейку в Фотошопе и написание самого поста. Декабрь вышел самым огромным по тексту, я решила его расписать поподробнее, акцентировав ваше внимание на некоторые факты и детали. Это нынешний сюжет и, думаю, он всё-таки нуждался в многословности.
Буду очень рада вашим лайкам и комментариям. Буду также благодарна за реблоги! Реблоги любых постов, этого, предыдущих. С наступающими вас праздниками и хорошего всем отдыха. Впереди ещё столько всего, чего можно достичь.
Happy New Year!🎄🥂
16 notes · View notes
t-balkanski-subekt · 6 months
Text
Този, който може да е щастлив, когато живее и в самота, е истинска личност. Ако твоето щастие зависи от други, ти не си свободен, ти си роб.
- Ошо -
8 notes · View notes
myminiworldd · 1 year
Text
ЗА ПРЕДИШНИТЕ ЛЮБОВИ С Л Ю Б О В
Отдавна усещам желание да пиша по тази тема.
Прави ми силно впечатление как някои хора говорят обидно или с ирония по адрес на предишните си любови, било то сбъднати или не.
Това е грозно. Меко казано.
Често чувам/прочитам едни думи,
наситени с егоцентризъм, подигравка и съжаление по адрес на предишни партньорства или влюбвания,
както и злобни коментари за новите хора в живота им.
Това е жалко.
И ако вие практикувате същото,
това не говори добре за вас като личност.
Това е като да плюете по собствения си избор за партньор/ка, без значение дали реално сте били с човека или просто някога ви се е искало да е така.
Наистина не разбирам какъв е смисъла от това.
Всъщност разбирам - егото или по-точно неговият негативен аспект.
Хубаво му е на егото във вас да "нахраните",
някой който вече не може да имате или въобще не сте имали.
Това ви кара да се чувствате по-важни.
По-добри от него/нея и настоящия човек в живота му/ѝ.
Но всъщност не ви прави такива, а точно обратното.
Злобата и говоренето на негативи не са хубави неща, ако сте забравили.
И дори и този човек да не е постъпил добре с вас, дори да ви е наранил жестоко,
това не оправдава лошите думи по негов/нейн адрес.
Как ще промени това ситуацията?
Никак. Просто да задоволите негативния аспект на егото във вас. Да се изтъкнете.
Да се покажете като жертва, а той/тя като тиранин.
Но това не води до нищо хубаво.
Не ви прави по-добри.
Иска ми се повече хора да осъзнаят,
че няма да се издигнат в очите на никого,
когато очернят някой друг.
Когато хората си позволяват подобно нещо, ми прави толкова силно впечатление,
защото през всичките тези години,
(разбирайте от тийнейджърска възраст)
не съм си позволила да кажа една лоша дума
за нито един мъж, в който съм била влюбена или съм обичала,
без значение дали някога сме били заедно или не.
Аз вярвам, че всеки един от тях
е прекрасен човек по свое му.
Желая им от сърце щастие с жените, които са избрали за спътник в живота си.
Вярвам, че (ще) имат хубавия живот,
който заслужават.
Всеки един от тях заслужава да бъде щастлив.
Това не се определя от факта дали аз съм в живота им или не.
И наистина не разбирам
как някои хора са способни
да желаят лошото на някой,
който довчера са обичали,
целували или поне сънували?!
Как са способни да говорят негативи
за този човек, в чиито очи са се взирали
или поне са копнеели да се взрат?!
За мен не са обичали наистина,
не са били влюбени наистина.
Когато си обичал истински,
не си способен да говориш лошо за обичания от теб човек,
нито да иронизираш новия му избор.
Нарича се уважение.
Елементарно при това.
Ако не уважавате бившите си Любови,
значи не уважавате себе си и изборите,
които сърцето ви е правило.
А, и още нещо - бивша Любов няма,
поне ако е била истинска.
Толкова.
Николета Иванова
9 notes · View notes
vasetovp · 1 year
Text
Плиткото е за страхливци.
Родил съм се мъж. В личната ми карта, според името ми, според това между краката ми съм такъв. Откакто се помня се опитвам да стана такъв. Не във физическия смисъл (той е даденост), а в душата си, маниерите си, мисленето, работата си, целите си. Баща ми преди време ми беше казал, че не трябва да чакам истинската жена, не е и нужно да я търся. Каза ми, че когато първо аз стана истински мъж, тя сама ще ме намери.
И ето ме тук. Ни в клин, ни в ръкав. Имах среща с жена. Взех я от тях. Изчаках я да закъснее (тридесет минути са нищо работа). Отиваме на вечеря. Ще хапнем, ще пийнем, ще си поприказваме за нещата от живота. Ще се опознаем, пък каквото дойде.
Започва се от вратата: сега защо трябва да чакаме, защо именно там, защо тази маса, не искам този стол, нека да си сменим местата. След това идва и менюто. Уж си мислех, че не всички жени са еднакви, но сега определено човека, който е казал, че една жена никога не знае какво иска, не е сгрешил. На сервитьорката й се наложи да дойде поне 4 пъти, за да чуе, че все още разглеждаме. Ама как така все още разглеждаме... 20 минути? Ако ти се ядат картофи, избираш между шесте ястия с картофи. Ако ти се пие вино и се чудиш какво, поръчваш розе и питанката се изчерпва.
Донасят ни храната. О, майчице! Лошо ми стана. Чудя се за кой ми стана повече жал - за себе си или за момичето, което ни обслужваше. "Защо, по дяволите, върху пастата ми има по-малко кашкавал, предния път беше с повече? Да не сте объркала нещо?" Питам я защо се държи така, а тя ми отговаря, че имала собственно мнение и принципи, които отстоявала. Не може да я мислят за балама. Извинявай, мадам, но това си е чисто мрънкяне. Отвори речника и си центровай мислите пак.
Някъде между всичко това се опитваме да водим разговор. И ако продължителното оплакване се води за такъв, то този беше доста разточителен. Не се е наспала, станала е рано, шефа в работата е най-тъпото парче на света, а онази русата колежка за нищо не става. Питам я за какво мечтае, къде обича да ходи. А отговора й ми удря такъв шамар, че едва не ме залепи за стената и не ме остави там. Мечтае си с печалбата, която ще спечели от лотарийните билетчета, които всеки ден търка да отиде до Дубай и тогава.. Сашка ще види дали само тя може да ходи там! Моля... Въодушеви се и продължава да разтяга локуми, а аз ставам все по-отчаян.
Идва време да ставаме. Ситуацията със сметката няма да я разказвам, но и там положението не беше по-цветущо. Само искам да вметна - скъпи дами, ясно е, че ние ще я платим (цялата!), но направете комплимент към нас, като предложите да си я разделим. Ще откажем галантно, но поне ще ни стане драго, че все пак искате да не ни обременявате.
Изпращам я. Казвам й, че ще й се обадя, но лъжа.
Със споделеното до сега искам само да кажа:
Мили жени, които постоянно се оплаквате, че всички мъже са задници и прочие - вие не падате по-далеч. Отворете главата и най-вече сърцата си и разберете, че заради такива като вас сме на този хал. Държите се с нас все едно сме ви длъжни. Да ви чакаме, да ви носим на ръце, да сбъдваме мечтите ви. Нямате личност, имате само лице покрито с маска, която дори с вода нито се отмива, нито пада. Имайте индивидуалност. Не очаквайте да тичаме по задниците ви за щяло и не щяло, а ние да не получаваме нищо в замяна - елементарно човешко възпитание например. Заради такива като вас истинските мъже замират. Убивате ги бавно и ги превръщате в безчувствени страдалци, като себе си.
Аз все още няма да се предам.
Знам, че пазара предлага всичко. Знам и приказката с няколкото гъсеници в чакане на пеперудата. Ще почакам. Много други не успяха. Помислиха си, че "всички са таквива'', аз съм сигурен, че не са. Една ще е, но ще е моята.
Знам, че си заслужава.
4 notes · View notes
magiavely · 11 months
Text
Времето не съществува.
Обединено убеден съм.
Всяка моя личност, която се страхува.
Спира да трепери, докато съществува.
3 notes · View notes
slavetolovelove · 9 months
Text
Tumblr media
И после 50 години кога ќе се разбудиш едно утро ќе знаеш што недостасува до тебе и што недостасувало сите тие години поминати до сосема погрешна личност.💯💋❤️
2 notes · View notes
ethereum-sss · 2 years
Text
Самооценка и потребност от утвърждаване (валидиране).
Да съм валидиран означава да се чувствам стойностен и приет като личност. Това е емоционална потребност, чието отразяване или неотразяване в най-ранното детство, повлиява значимо на самооценката. Тя е актуална във всеки един момент от живота ни и има нужда да бъде „нахранена“.
Можем да я разпознаем в усещането от:
уважението на хората около нас;
утвърждаването с добри думи, похвала и позитивна обратна връзка за поведението или характера ни;
вниманието, с което ни питат как се чувстваме, какво е нашето мнение, от какво имаме нужда, какво ни се случва или какво ни вълнува;
внимателното изслушване и отразяването на това, което сме казали или изразили емоционално;
разбирането на нашите думи и споделени емоции;
приемането на личността ни, без критики, назидания, обвинения или опити да ни променят и направят по-добри хора.....
Когато едно дете е валидирано, то изгражда позитивен образ за себе си и стабилна самооценка. Бъдещият възрастен добива увереност в собствената значимост, научава се да си вярва, да цени и уважава себе си, да се самоутвърждава и да конфронтира всеки опит на другите да го девалидират, обезценяват или дисквалифицират. Не става зависим от външното одобрение, а мнението и отношението на другите не го дефинират, и не определят дали е добър или лош, дали се справя или не, дали ще може или не, дали заслужава или не, дали е важен или не. Защото той може сам да валидира себе си. “Ценя себе си! Аз съм ценен/значим/стойностен!” открива хиляди възможности в живота, дава всички необходими условия човек да живее в хармония със себе си, да стои комфортно в собствената си компания, и да се стреми към нещата, които иска, без съмнение в способността да ги постигне. Затова и повечето хора с вяра в собствена ценност, успяват да се реализират в живота. Развиват се, израстват като личности, спокойни, уверени и смели да поемат рискове и да се утвърдят.
Да са те валидирали като дете е благословия, най-значимият подарък от възрастните, които „там и тогава“ са ти давали така нужното приемане и утвърждаване, по начин, който те е карал да вярваш искрено, истински, с цялото си сърце, че имаш стойност и си важен/а за някого.
Когато едно дете расте девалидирано – критикувано, "преправяно", обиждано, неглижирано, неразбрано, неприето или отхвърлено, то постепенно интернализира това отношение и започва да се отнася към себе си по същия начин. Като възрастен е изпълнено със съмнения в собствената значимост, изискващо и недоволно от себе си, търсещо одобрение и харесване, за да се почувста добре в кожата си, за да мисли и повярва поне за миг, че „става за нещо“ че „не е незначимо“, че не е „необичано“, че „заслужава“, „че мнението му има значение“ „че на другите им пука за него“, “че другите го ценят”, “че другите го виждат”, “че го искат и харесват”. В живота си на възрастен, девалидираното дете се бори с един жесток „вътрешен критик, който отхвърля и обезценява личността му“. Самооценката е ниска и нестабилна, увереността около или под нулата, вярата в себе си липсва, желанието и смелостта да се заявява и отстоява са или много слаби, или отсъстват напълно, срамът от себе си е почти постоянен, а външната валидация – животоспасяваща, когато, и ако я има, и разрушаваща, когато я няма.
Мъчително е да носиш товара на девалидацията в ранните години от живота си, понякога непоносимо и отчайващо като „безизходно проклятие“, което спъва всяка твоя крачка, нашепва обиди, преследва те с натрапливо разочарование, и дебне в сянката да се нахвърли върху теб при всяка малка грешка или неуспех. За съжаление „там и тогава“ детето не е имало избор, не е разбирало какво се случва, не си е давало сметка, че не заслужава подобно отношение, и че не то е виновно, не е имало нито емоционалната зрялост, нито житейският опит, за да се противопостави, и в крайна сметка е поело товар, който не би следвало да носи, и не би следвало, то да плаща цената за чуждите грешки. За жалост това се случва, не рядко, с много момченца и момиченца, които днес можем да срещнем като мъже и жени, чувстващи се невидими и без вяра в своята значимост и право да бъдат себе си.
„Тук и сега“ обаче, тези мъже и жени имат избор и могат да си дадат сметка, че не заслужават това, че не те са виновни. Могат да се противопоставят, да се защитят, и да изградят самоуважение и приемане на себе си. Не е толкова лесно и просто, колкото може би звучи на думи, и аз не казвам това, казвам само, че е възможно!
Можем да дадем нов живот на детето в нас, ако конфронтираме „безизходното проклятие“ с нагласата, че „да се науча да ценя себе си е житейска мисия, и когато я изпълня, ще си подаря безцененност. Ще давам на детето, което съм бил/а, уважението, приемането и състраданието, които заслужава. Ще заявявам, утвърждавам и отстоявам собствената си значимост, защото тя съм Аз.“
Антония Димитрова
8 notes · View notes
naeyomy · 4 years
Text
Срещна ли го? Онзи човек, който винаги иска да бъдеш себе си. Който те приема напълно и е до теб без уговорки. Онзи, който те подкрепя и помага да запазиш всяка частица от собствената ти същност в оригинал. Онзи, за когото ти като човек, личност, идентичност, си неповторим и ценен точно такъв. Онзи, който не би се примирил да изневериш на себе си. Който не се стреми да те променя, а приема твоята вътрешна промяна като част от избрания от теб път. Който не използва чувствата ти, за да те контролира, за да има надмощие и власт над теб. Който може би не винаги е съгласен и намира постъпките ти за правилни, защото вероятно трудно те разбира, но заедно с теб ще ги отстоява. Онзи, който не иска доказателства за привързаност, а остава близо просто защото си ти. Срещна ли го? Защото това е човекът, който независимо от обстоятелства, хора и трудности, а понякога и въпреки теб самия, ще ти е винаги редом. Не го пропускай, пази го! Надя Тошкова
Tumblr media
2 notes · View notes
proekt-prosper · 3 months
Text
“ ..Езикът на обществото е конформизъм; езикът на творческата личност - Свобода. ”
- Хенри Милър
3 notes · View notes
love-n-purple · 2 years
Text
Колико пута чујемо „затвори очи и замисли нешто лијепо” да би се на тренутак искрали од стварности... да би се опустили, на тренутак одморили. Многи људи замишљају неке егзотичне плаже, острва, можда неки планински пејзаж. Углавном сви замишљају нека мјеста која би вољели посјетити или неко мјесто гдје су некад срећни били. Ми, далеко од свог завичаја, бар неки од нас... често у тим ситуацијама у мислима отпутујемо до свог родног града, мјеста, села. Тако и ја често затворених очију видим мој родни град Сплит, град у којем сам одрасла, видим моје омиљене плаже и улице... али прва слика коју видим кад затворим очи и она којој се увијек враћам није мој родни град већ родно село мојих родитеља. Можда је то многима чудно и несхватљиво, али је истинито... а истина је понекад чудна и теже схватљива. Као дијете нисам била ни свјесна колико сам га вољела, колико ће остати у мени и формирати моју личност. Али таква је људска природа, често неке ствари схватимо прекасно. Знате оне ријечи славног Моме Капора: „Потрошили смо дане и ноћи на путовања која нам је Бог дао. Најмање смо се нагледали својих забачених села, бистих ријека, дубоких зелених шума и нашег цвијећа, све мислећи да су ту, близу и да ће се за њих увијек наћи времена. А није се нашло...”
Е да ми је тада неко шапнуо... прошла би сваком стазом, обишла сваку њиву, ливаду, ограду, помирисала сваки цвијет. Онај излет на Свилају 1989. или 1990. не би одложила за друго љето без обзира шта одрасли причали, јер остала сам ускраћена тога. А и они би ме пустили да су то знали. Овако о Свилаји могу само писати како сам је доживјела гледајући је из села или по причама мог покојног дједа Славка. Само могу нагађати какав је осјећај кад са ње гледаш Отишић и околину. Знам, знам, пењу се и данас многи и за такав излет по некима није касно... али јесте, касно је за слику коју би ја жељела да сачувам у себи.  Сад би видјела само опустошене куће зарасле у коров, тужна дрвећа која чезну за својим народом. Нема смијеха, нема плача... тек по неки глас и звук, ни близу оне слике из мог дјетињства. Али нека... ја се у мислима сваки пут ипак прво тамо враћам и осјећам то мјесто својим. Љубоморно чувам сваку успомену и нико ми је осим Бога украсти не може. Сваки пут кад пожелим, а пожелим често, затворим очи и видим исту слику. Стојим испред родитељске још незавршене куће, испред прозора собе која је требала бити моја... а цијело поље испред мене. Десно Свилаја, лијево Динара, а на крају поља поносито стоји наша црква Светог Архангела Михаила. Пуно поље, људи раде у виноградима, чује се цика дјеце, звоне негдје стада, а однекуд се шири мирис свјежег крува извађеног испод нечије пеке.
Нема те плаже ни мјеста на свијету који могу заузети мјесто овој слици.
Е да ми је само неко шапнуо...
(Из књиге „Комад срца на огњишту”)
8 notes · View notes
Text
У недељу праштања - Стефан Немања, Преподобни Симеон Мироточиви.
Помињу га људи под једним или другим именом, а често под оба. Некада кажемо и Симеон Немања...
Зависно од времена и намере неко се бави само Стефаном Немањом, а неко само Светим Симеоном Мироточивим.
Покушавамо једну велику личност да расцепимо на две мање. А све због тога што нам је тешко да у истој личности препознамо као нераздвојиво и оно земаљско и оно Небеско. Великог владара и великог светитеља у једном човеку.
Због тога делује као знак то што је на чувеној фресци у Милешеви сачувана само половина лица великог светитеља. Друга половина је у овоземаљској историји.
Стефан Немања Свети Симеон Мироточиви је пример који нас обавезује док буде српског народа.
Замислите данас богатог старца који се одриче своје моћи и богатства, оставља двор, распушта своје слуге, и одлази у хладну монашку ћелију са жељом да постане својим последњим моћима свима слуга.
Да ли ћемо га наћи? Међу богаташима, политичарима, владикама?
Окрвавио је руке Стефан Немања. Водио ратове, прогањао непријатеље вере, учествовао у политичким сплеткама. А све служећи свом народу и земљи коју је окупљао и јачао. И није могао да оде Богу на истину а да не измоли опроштај. Иако се често молио Богу, иако је у својим земљама подизао цркве и манастире, осећао је као неко дубоко уплетен у тешке историјске догађаје да мора да пронађе и дубљи, личнији опроштај. Није он био крив ни тадашњим противницима ни садашњим смешним оговарачима који историју тумаче из своје жабље перспективе, из данашње моде. А знао је да је за много тога што је морао да уради служећи свом народу - Богу крив. Благо онима који имају дубоку свест о грешности пред Богом али и радост и наду у Божију љубав.
Кад грешимо ми Богу грешимо. Грешимо Богу у нама и у онима око нас.
И молимо се Богу да нам опрости.
Али да бисмо задобили опроштај морамо га тражити од Бога у нама и у људима који се појављују у нашем животу.
Између осталог тога се сећамо у ову покладну недељу праштања.
На неки начин изгледа као да ћемо овај Велики пост почети Немањиним одрицањем. По узору на њега можемо да пронађемо свој подвиг у мери своје величине и дарова које је нама Бог дао.
Немањи је Бог дао велику снагу и физичку и умну па је било потребно свој живот да заокружи и великим поодвигом. Уместо уживања у удобности у старости, последње дане провео је својом вољом на даскама у хиландарској келији. Између те две крајности има места за сваког од нас. Колико ко може, колико му је дато и колико му је корисно за већу близину Бога.
Обуздати за време Великог поста страсти, више се молити, обуздати своје ја и колико год је могуће служити другима значи пре свега јачање на путу ка васкрсењу, издизање с Богом изнад окова смртне природе, ослобађање за Божије Царство.
Кад тако гледамо - корачамо гледајући у светлост Васкрса, назиремо на крају пута који себи добровољно отежавамо - светлост вечне радости. И онда нам пост може бити смислен и радостан.
А прво да данас опростимо шта год нисмо до сада могли и да затражимо опроштај од кога мислимо да треба.
Праштајте Бога ради и тражите опроштај од Бога у свима око вас. Па онда на подвиг - колико ко може. 😊
Tumblr media
2 notes · View notes
lora-ns-world · 1 year
Text
,,Игра"
,,Жестоко е"-мислех докато гледах най-добрата си приятелка ронейки сълзи по момче, към което коравата й личност се привърза.-Жестоко е да знаеш, че някой държи на теб с всичко, което има в себе си и ти да се възползваш от това." Жестоко е това, че повярвах, че няма да я наранят отново. И тази вяра на нея й струва скъпо. На мен също, защото сълзите на онези, които обичаш, са и твои."
Лора Н
Из среднощни размисли нищо че си имам работа
5 notes · View notes
Text
Имам личност за всяка социална мрежа и/или ситуация, като че ли живеят още няколко човека чакащи да избера - “Този” или “Онзи” ще отговори на човека отсреща..
9 notes · View notes
vasetovp · 1 year
Text
Влюбването не е любов
Нито признак на любов
То е чувство на екстаз,
Еротично изживяване -
Едно сме любимият и аз.
Влюбването представлява феномен -
Разрушават се част
От его-границите.
Твоята идентичност се слива
в моята идентичност.
Освобождаване на себе си от себе си.
Сливам се с твоята личност
Състоянието на самота
Е драматично прекъснато сега!
Едно сме и винаги ще бъдем!
Никога повече самота!
Ти си аз и аз съм ти!
Влюбването ме окрили!
След време и двамата
Ще се разлюбим
И отново различни хора
Ще бъдем...
И това е точката, където
Ние или ще се отдалечим един от друг,
Или ще се заобичаме истински напук.
Защото влюбването е
Едно субективно чувство на обич,
Една илюзия...!
Красива илюзия, букет цветя!
Влюбването не е
Акт на нашата воля!
То също не е
Съзнателен избор наш!
Влюбването е временно загубване
На нашите его-граници...
То е генетично обусловен инстинкт
На нашето поведение...
Конфигурация от външни и вътрешни
Сексуални подбуди и стимули,
Които увеличават вероятността
за сексуална близост
С цел продължаване на вида...
Но влюбването е химия
И реакция, и страст!
Влюбването е магично
Сливане на теб и аз...!
2 notes · View notes