#взимам

[dushichka]

когато усетя болка в гърдите си

взимам лист хартия и химикал

наливам си червено вино с цвят

на любимото ти червило

после цяла нощ пиша и пия 

за онези моменти

когато вместо вкус на вино

вкусвах теб

и размазаното ти червило

по устните ми

#авторско #тя #любов #душичка

[myminiworldd]

Здравей съдба,

Пиша ти, за да ти кажа... майната ти!

Днес въобще не съм в настроение да ти се обяснявям и да те хваля, за това колко безумно съвършенна си. Ами, извинявай, ама не си! За нищо не ставаш. И работата ти е бозава. Нищо не правиш като хората. Седиш там, в мрака си, хвърляш по нещо... я, болка.. я, любов и ме чакаш да скоча, като удавник за сламка, за да ти играя на хорото. Нито болката ти е болка, нито любовта ти е любов. Като даваш, давай като хората. Някак си ми писна да ме занимаваш с щуротийте си. Мисля, че си жена и въобще не знаеш какво искаш. Много мразя такива жени. Сърби ли ги, боли ли ли ги и те не знаят, ама все си мрънкотят. И ти така. Айде да се стегнем малко, а? И също настоявам да сме малко по-точни. Ама много мразя да ми закъсняваш. На колко години стана и тоя часовник за нищо го нямаш. Аз колко пъти ти закъснях до сега? Като ми казваш “ела да вземеш щастие” и аз идвам. “Ела за болка” и ей ме на, цепя часовника на две. За какво ли още не ме вика и аз подскачам като сърничка и си взимам каквото си ми приготвила.

Писна ми! Честно! Сега ти ще ме слушаш. Ще ми дадеш това, което искам и нито частица по-малко! Ако ще ми даваш любов, дай ми я цялата! Не деля, чу ли? НЕ ДЕЛЯ! Ако още веднъж посмееш да ме вкараш някъде, където ще се почуствам маловажна и ще се осъмня в качествата и стойността си... ще те пребия! Ако ще ми даваш болка, ми я дай като хората. Не ме ли виждаш какъв ербап съм... Като кърви, да кърви. Направи ме глупава в тоя момент, направи ме влюбена. Аз не зная как. Ама ти ще се справиш. Ясно ли ти е? Ако пък толкова ти се свидят тия двете ме направи безчуствена! Да не потрепвам, да не помръдвам. Да не изпитвам нищо от тях. Да не ми пука. Да съм лед. Било по-лесния вариант чувам. Дай да видя мога ли така. И без много лигавщини, че се обривам.

Това е от мен. И не ми шикалкави. Взела съм ти мерника. А както вече разбра и видя.. съм точна! Имам още една, две забележки, ама не мога да се занимавам постоянно с тебе. Айде със здраве!

SilviÁmica

#български #бг пост #бг #българско #цитати

[a-beautiful-lie]

Когато те видях за първи път, сърцето ми не трепна. Не усетих пеперуди в стомаха, не усетих дланите ми да се потят, не усетих нищо по различно от това да се запозная с когото и да е. И въпреки това нещо в теб ме накара да искам да те опозная, нещо в теб ме накара да поискам да остана.

Открадвах си по няколко погледа към лицето ти, тайни, кратки мигове, все едно правя нещо нередно. И това ми харесваше, и не исках да спирам...

И тогава ме погледна...

Мамка му. Сега какво?

Въздухът ми спря и не знаех как да реагирам.

Погледите ни се срещнаха. Мамка му тези очи. Можех да ги гледам вечно. Исках да потъна в тях. Взирах се за момент и не исках да спирам.

Дръпнах се разбира се, какво се очакваше да направя? Нямаше как да съм притеснена, нали?

Нямаше как до момента, в който ме целуна... Тогава вече не знаех какво да направя. За теб може би просто целувка, за мен също, мислех си тогава...

...но всичко започна с нея...

След това се стигна до тялото ти голо до моето, от което със сигурност не се оплаквам, до ръката ми в твоята, която ме държи така сякаш никога няма да ме пусне. И всичко беше перфектно и всичко беше просто като един сън, от който не исках да се будя.

Но за жалост не можем да спим вечно.

Реалността ме блъсна като товарен влак. Защо ти трябваше да ме целуваш по челото и защо ти трябваше след време да ме наричаш своя? Защо по дяволите ми даваш това, за което съм се молела с години на някой друг, просто ей така? Защо ме храниш с празни надежди, и защо аз продължавам да взимам всичко, което ми даваш и да се надявам ��а още. Защо ме караш да се влюбвам в теб с всеки изминал ден..?

Не е честно, не можеш да ми причиниш това. Най-вероятно преигравам, но мразя това, че в теб виждам нещо повече от 'просто приятел.. А за теб съм просто... "Моята малка сладурка"...хах

Жадна съм за любов, жадна съм за близост, жадна съм за теб.

Един от двамата ще е прецакан, знаех го и тогава, знам го и сега, сега обаче ми е ясно кой от двамата точно... Знаех, че ще се опаря и знаех, че ще ме боли. Смешното обаче, е че не ме е страх от огъня...какво ли не прави един счупен човек, за да почувства поне малко топлина.

Xax, simple crush мислех си тогава, мисля си го и сега, но все повече започвам да се съмнявам...

#размисли и страсти #лично от мен и за мен #🧡

[keeptolking]

"Аз тръгвам.

- Ти пък. Сега ли го реши!?!

На момента.

- Познаваш ме.

Аз не взимам решения на момента.

- Добре де. Как така изведнъж!?!

- Така.

- И къде отиваш.

- Да се скрия в моя си свят.

- Нещо съвсем откачи. Каза ли му!?!

Нещо ще му кажеш ли!?!

- КАЗАХ ТВЪРДЕ МНОГО --

БЯХ РАЗБРАНА ТВЪРДЕ МАЛКО!!!

И къде ми е куфара, за Бога!?!

Ето го. Събирам в него

ВСИЧКИТЕ СИ

ЧЕРНОВИ НА ЧУВСТВА

И хайде на някъде.

Обръщам се и хвърлям

Няколко дрешки,

ЗАРЯДНОТО ЗА СЪРЦЕТО

ДА СИ ВЗЕМА.

От къде да знам, може пак

Да се наложи да се зареждам.

Очилата!?!

А къде са ми очилата!?!

ДА ГЛЕДАМ ПО-ДОБРЕ

В КОГО СЕ ВЛЮБВАМ.

Чантата.

В нея има КРЕДИТНИ КАРТИ

ЗА ТЕГЛЕНЕ НА НАДЕЖДИ.

Обувките.

Колко са се изтъркали.

Но нищо, майната му.

Ще ги сменя с нови,

Когато спра да тичам

От любов на любов.

Докато открия вярната.

- Недей ... Ще сгрешиш.

- Колко повече!?!

То не бяха грешки,

Шансове, глупости.

ИЗЧЕРПАХ СЕ!!!

НА ДЪНОТО НА

МОЕТО ДЪНО СЪМ!!!

Сухо е!!!

АЗ СЪМ ПРЕСЪХНАЛА!!!

От глух вятър!!!

НЕ ГО ЧУВАМ!!!

НЕ МЕ ЧУВАТ!!!

Няма да бях!!! Като яма!!!

А то, Любов бе!!! Поредната!!!

- И си отиваш!?!

- Да имаш по-добра идея!?!

- Дай му шанс.

- Под кой номер!?!

Я угаси след мен и заключи.

- Поне му кажи нещо. Знам ли!?!

Съобщение за сбогом, остави бележка.

- Тия неща не са за мене.

АЗ КАТО СИ ТРЪГВАМ

Е ЗАВИНАГИ!!

И НЕ ОСТАВЯМ СЛЕДИ!!!

САМО ПАМЕТНИ!!!

Прикривам всичко!!!

Като убиец!!!

Истината е, че

Не аз убих всичко!!!

Не мога да убия нещо,

Което съм сътворила

От себе си!!!

И да бъда!?!

Сега кое да бъда!?!

Градиш и се сриваш

И после бъди ...

И ТОЯ ПЪТ ЩЕ СИ ИЗБЕРА

ДА БЪДА ТИШИНА!!!

ДА ПОДАРЯ ТИШИНА ТАМ,

КЪДЕТО НЕ ПОНЕСОХА

ШУМА НА ПУЛСА МИ!!! ***"

Автор: Иси

[galaxia-is-not-a-valid-blog-name]

Хората си мислят, че взимам много висока заплата, щото си позволявам някви неща. Не, просто съм безотговорна. ☺️

#бг тъмблр #бг думи #бг мисъл #бг #бг размисли #bg post #bg tumblr #bg #bg blog #българия #bulgaria #бг текст

[vulgaren]

Ох, много ми е кеф, че се наспах толкова рано. Сега мога да бездействам до 10 и все едно съм бездействал 1 час, не 4 часа.

Отивам за монстърче и цигари, да вкарам малко токсини.

П.С. Взимам си монстър без захар, не съм толкова безразсъден duuuh

ПС 2 забравих си портфейла, thank you technology and gpay ✌🏼

#bg #bg post #bg tumblr #bulgaria #vulgaren #бг пост #бг блог #бг мисли #бг текст #bulgeria

[vasetovp]

ПАЗЕТЕ ТАЗИ "ТЯ" !

" - Една ми се слагаше в чата, друга - на живо. Нали ги знаеш, брат, днешните моми. Предлагат се сами. Изпращат фотоси. Цици, дупе, само и само да вържем.Че, тва ние мъжете сме гола вода !

От най-малкото и кълвем.

Обаче, явно нещо съм се повредил. Отклонявах ги. Препращах ги. Или не четях съобщения от рода на: "Скъпи, къде ще ме водиш да хапнем, гладна съм ?"

Такива ми излизаха най-евтино, щом можех да платя само с пари !

Други пък играеха на криеница и на Света Дева. Манастирът им беше в главата денем, ама през вечерта, не питай !

И пак на пусто удрях.

Едно изключение имаше, брат.

ТЯ !

Не ме попита къде ще я водя, въпреки че бях готов да я заведа навсякъде.

Не ме пита каква заплата взимам, а дали днес съм ял.

Не ми праща на чат сърчица, снимки, умни статуси.

Не се прави на умна.Тя е !

Не ми вдига всеки път, когато и звъня. А, когато иска тя.

Избирателно. И тогава съм бесен !

Сякаш животът ми го връща за всички игрички предишни, подли и долни ! С нея.

Тя не ми се слага, а аз света бих сложил в краката и !

Как да ти го опиша?!

Все едно ме удря по слабото ми място.

Онова слабо място, дето му липсва любов !

Не мога да се осъзная, брат ми !

Минаха толкова жени през ръцете ми, тая не мина и ей, тая ще я запомня !

И няма да й дам само да мине !

Ако само веднъж я прегърна !

Повече никога няма да я пусна...!!!"

Иси

[slimarka]

"Аз тръгвам.

- Ти пък. Сега ли го реши!?!

На момента.

- Познаваш ме.

Аз не взимам решения на момента.

- Добре де. Как така изведнъж!?!

- Така.

- И къде отиваш.

- Да се скрия в моя си свят.

- Нещо съвсем откачи. Каза ли му!?!

Нещо ще му кажеш ли!?!

- КАЗАХ ТВЪРДЕ МНОГО --

БЯХ РАЗБРАНА ТВЪРДЕ МАЛКО!!!

И къде ми е куфара, за Бога!?!

Ето го. Събирам в него

ВСИЧКИТЕ СИ

ЧЕРНОВИ НА ЧУВСТВА

И хайде на някъде.

Обръщам се и хвърлям

Няколко дрешки,

ЗАРЯДНОТО ЗА СЪРЦЕТО

ДА СИ ВЗЕМА.

От къде да знам, може пак

Да се наложи да се зареждам.

Очилата!?!

А къде са ми очилата!?!

ДА ГЛЕДАМ ПО-ДОБРЕ

В КОГО СЕ ВЛЮБВАМ.

Чантата.

В нея има КРЕДИТНИ КАРТИ

ЗА ТЕГЛЕНЕ НА НАДЕЖДИ.

Обувките.

Колко са се изтъркали.

Но нищо, майната му.

Ще ги сменя с нови,

Когато спра да тичам

От любов на любов.

Докато открия вярната.

- Недей ... Ще сгрешиш.

- Колко повече!?!

То не бяха грешки,

Шансове, глупости.

ИЗЧЕРПАХ СЕ!!!

НА ДЪНОТО НА

МОЕТО ДЪНО СЪМ!!!

Сухо е!!!

АЗ СЪМ ПРЕСЪХНАЛА!!!

От глух вятър!!!

НЕ ГО ЧУВАМ!!!

НЕ МЕ ЧУВАТ!!!

Няма да бях!!! Като яма!!!

А то, Любов бе!!! Поредната!!!

- И си отиваш!?!

- Да имаш по-добра идея!?!

- Дай му шанс.

- Под кой номер!?!

Я угаси след мен и заключи.

- Поне му кажи нещо. Знам ли!?!

Съобщение за сбогом, остави бележка.

- Тия неща не са за мене.

АЗ КАТО СИ ТРЪГВАМ

Е ЗАВИНАГИ!!

И НЕ ОСТАВЯМ СЛЕДИ!!!

САМО ПАМЕТНИ!!!

Прикривам всичко!!!

Като убиец!!!

Истината е, че

Не аз убих всичко!!!

Не мога да убия нещо,

Което съм сътворила

От себе си!!!

И да бъда!?!

Сега кое да бъда!?!

Градиш и се сриваш

И после бъди ...

И ТОЯ ПЪТ ЩЕ СИ ИЗБЕРА

ДА БЪДА ТИШИНА!!!

ДА ПОДАРЯ ТИШИНА ТАМ,

КЪДЕТО НЕ ПОНЕСОХА

ШУМА НА ПУЛСА МИ!!! ***"

Автор: Иси

[shibanqci]

21.04.22

Не искам прегръдки,

не искам сърца,

не искам целувки,

и фашливи цветя.

Не искам да чувам

красиви лъжи

Не искам да виждам

безразлични очи.

Не искам от никой

нищо да взимам.

На сила никой

за нищо да карам.

Сълзи да проливам

Животът да си пропилявам

За хора незаслужили моето сърце

[kanskes-blog]

"Kära Agnes"

ordlista

SUBSTANTIV

• ett knippe - лъч, сноп

• ett åliggande - задължение

• en skärpa - острота, фокус

• ett adelsmärke - отличителна черта

• en mattighet - безсилие

• ett uppträdande - поведение

• en välkomstgåva - подарък за добре дошъл

• ett räcke - парапет

• en rökgång - димоотвод

• en spricka - пукнатина

• en fläta - плитка

• en narr - шут, клоун

• en meningsskiljaktighet - разногласие

• ett förräderi - предателство

• en futtighet - дребнавост

• en feghet - малодушие

• en presenning - брезент

• en spade - лопата

• en vånda агония

VERB

• att släpa med NGN - повличам, довличам

• att avhålla sig från att + INF - въздържам се да

• att ta miste (på) - греша, бъркам

• att sacka efter - изоставам

• att överlista - надхитрявам

• att försumma - пренебрегвам

• att ta under övervägande - взимам предвид

• att förtydliga - уточнявам

• att hysa - тая

• att utplåna - заличавам

ADJEKTIV

• skev - накриво [=sned]

• allmängiltig - som gäller utan in­skränkning

• avtrubbad - притъпен

• uppriven - разкъсан

• medfödd - вроден

• omhuldad - съкровен, пазен, ценен

• gedigen - солиден

• fånig - нелеп, абсурден

• finurlig - умен, изобретателен, in­riktad på att komma på små­listiga lösningar på problem

• godtrogen - лековерен

• mångordig - многословен

• godtagbar - приемлив

• bevuxen - обрасъл (с растения)

• osedvanlig - необичаен

• iögonenfallande - забележителен

• fiffig - изящен

• maktlysten - властолюбив

Uttryck

• utan mankemang - безпроблемно

• såvitt jag kan minnas - доколкото си спомням

• att sopa NGT under mattan - замитам под килима

• att vara förstoppad - имам запек

• i ärlighetens namn - в интерес на истината

• att hålla någon för frånstötande - смятам някого за твърде отблъскващ

• att hålla huvudet kallt - запазвам хладнокръвие

• att dras ner i känslans malströmmar - да се завлечеш във водовъртежа на емоциите

• ställa sig till förfogande för - предоставям се за

• utsläppt hår - пусната коса

• värvidlag - в тази връзка

#käraagnes

[moution]

Да обичам те,но няма все след теб да тичам. Добре не искаш любовта ми. Взимам си я в мен,ще я скрия. Ти само я рушиш. Ти не я цениш. Ще я скрия надълбоко в мен,дори и ти да не я видиш.

Ще си казваш няма я вече тя.

[phoenixbleu]

Как да обясниш на дете

Как да обясниш на дете какво е смърт. Какво е човек или животно да си отидат от този свят завинаги. И защо. Синът ми вече се сблъска с тези тематики и най-голямата грешка е да се паникьосаш и да разсееш вниманието, когато те пита сериозни въпроси.

Искам да науча сина си на спокойно приемане на някои неща от живота. Крайностите никога не са ми били по вкуса, нито липсата на разговор по темите за смъртта, поради страх от нея, нито да я изкараме все едно не е нищо кой знае какво, нито прекаленото фамилиарничене с нея. Важно е какъв приемер даваме на децата си, за да нямат после проблеми с това.

Когато прабаба му почина, той дори не питаше къде е, спря да се интересува, сякаш детето усещаше, че няма какво да пита, сякаш знаеше. Когато съм споменавала леля Лора, като попита къде е тя, въпреки че така и не се запозна с нея, спокойно отвърнах: На небето е. При Господ.

И преди сме говорили за Господ, че Той е на небето и в сърцето. И се свързваш с небето през сърцето, за да не си мисли, че Господ е само там горе и няма връзка с Него. Да знае, че връзката е постоянна, непрекъсната. Често, когато стане на тема за тези неща и пита, му повтарям едно и също, като папагал.

Следващото докосване до смъртта, беше гълъбчето, което намерих на 22 Декември 23 г. Прибирам се аз щастлива след покупки от библейския център, една изпълнена с любов и вяра, мислеща за Господ и точно на пътя, от който бях дошла, по средата, стоеше едно гълъбче. Нямаше как да го подмина. Отдавна не ми се беше случвало нещо, което да е пльоснато точно пред лицето ми, така че да е ясно като бял ден, че няма кой друг. Сложих го в едно кашонче и потърсих помощ от пазача на строежа наблизо. Помолих да го задържи за през нощта и че ще се върна утре, беше вече късно и трябваше да си взимам детето от детска градина. Обещах да се върна. На следващия ден, след работа, се върнах на строежа, пазачът го беше преместил в по-широко кашонче, браво. Взех го и го заведох във ветеринарна клиника. Гълъбчето беше още малко, явно учило се да лети и паднало. Не можех да си представя някоя котка да го изяде, въпреки че такива случаи много, но не се случват пред лицето ти всеки ден.

Направиха му снимки, много лошо счупване на едното крило и на едното краче. Единственият ветеринар, който се занимава с птици, работел вече в Шумен. Щяха да му изпратят снимки и да каже дали може да го излекува и да ми се обадят, ако каже че може. Прибрах го вкъщи. Беше ясно, че по празниците никой няма да ми се обади. Сменях всеки ден постелята, храната и водата на гълъбчето, давах му лекарствата, които ми дадоха от клиниката. Всеки път ми се късаше сърцето като го виждах. Ветеринарят каза, че дори счупването да бъде излекувано, най-вероятно няма да може да лети. Какъв е смисълът за една птица, ако не може да лети, как ще оцелее. Бях приела и възможността, че ще го гледаме, ако не може да лети или че ще търсим гълъбар, да го гледа, колкото дни са му отредени.

Гълъбчето издържа до 27ми. Синът ми така и не можа да го види живо, защото през деня го нямаше. На 28ми си беше целия ден вкъщи, обясних му, че ще трябва да погребем гълъбчето. Увих го в един от детските чаршафи. Мишо искаше да го види, показах малко от главичката му. Обясних, че ще отиваме да го изпращаме на небето при Господ, където отново щеше да може да лети. И че когато го заравяме, по този начин го транспортираме на небето.

След случката с това гълъбче, бях изпаднала в депресия от безсилие и се самонаказвах всеки ден. Всеки път се шокирам, когато видя смърт, независимо, че знам че е временна. Не мога да свикна с нея. Затова потънах в нея, залях се с нея, като ще е, да е.

Това, което говоря на детето си, още се уча на него, реално го говоря на детето в мен, което има нужда някой да му напомня, че няма отговорност за тези неща, че не е виновно и не е длъжно да спасява всички и всичко. Искам да имам съчувствие и да помагам, но не и да потъвам в чувството на болезнена отговорност и себебичуване, когато не успея. Иначе се имаме за много големи, все едно от нас зависи живота. Не сме създали ние живота, камо ли да го разбираме. Себестойността не трябва да лежи на това колко успяваш да помогнеш на другите, защото когато не успееш, това те съсипва. Изобщо не трябва да има себестойност в помощта към другите, помощта е нещо спокойно, което идва следствие от милостта и любовта, която сме получили от Бог. Нещо като вид благодарност, и когато не успееш, пак благодариш, че Господ ти показва, че някои неща трябва да ги оставиш на Неговата грижа. И тежестта отпада, тежестта, докато ходиш по пътя, раменете ти вече не са наведени, стъпките ти не тежат. Кому е нужно? Нима искаш да тежиш, с всичките си грижи на главата. Пусни ги да препускат свободни.

Всеки път когато минем от мястото, където е заровено, Мишо помни и пита къде е гълъбчето и ме кара да му обяснявам пак. И му повтарям едно и също нещо. Гълъбчето вече е на небето, изпратихме го на небето, защото крилото му беше много лошо счупено и не можеше да се оправи. Само Господ може да му помогне, затова го пратихме при Него, Той го излекува и сега лети горе, в небето, при Него.

Ето, една приказка, с която да израстват децата и да имат надежда. Но това не е измислица, а самата истина.

[grigorii3]

Здравей съдба,

Пиша ти, за да ти кажа... майната ти!

Днес въобще не съм в настроение да ти се обяснявям и да те хваля, за това колко безумно съвършенна си. Ами, извинявай, ама не си! За нищо не ставаш. И работата ти е бозава. Нищо не правиш като хората. Седиш там, в мрака си, хвърляш по нещо... я, болка.. я, любов и ме чакаш да скоча, като удавник за сламка, за да ти играя на хорото. Нито болката ти е болка, нито любовта ти е любов. Като даваш, давай като хората. Някак си ми писна да ме занимаваш с щуротийте си. Мисля, че си жена и въобще не знаеш какво искаш. Много мразя такива жени. Сърби ли ги, боли ли ли ги и те не знаят, ама все си мрънкотят. И ти така. Айде да се стегнем малко, а? И също настоявам да сме малко по-точни. Ама много мразя да ми закъсняваш. На колко години стана и тоя часовник за нищо го нямаш. Аз колко пъти ти закъснях до сега? Като ми казваш “ела да вземеш щастие” и аз идвам. “Ела за болка” и ей ме на, цепя часовника на две. За какво ли още не ме вика и аз подскачам като сърничка и си взимам каквото си ми приготвила.

Писна ми! Честно! Сега ти ще ме слушаш. Ще ми дадеш това, което искам и нито частица по-малко! Ако ще ми даваш любов, дай ми я цялата! Не деля, чу ли? НЕ ДЕЛЯ! Ако още веднъж посмееш да ме вкараш някъде, където ще се почуствам маловажна и ще се осъмня в качествата и стойността си... ще те пребия! Ако ще ми даваш болка, ми я дай като хората. Не ме ли виждаш какъв ербап съм... Като кърви, да кърви. Направи ме глупава в тоя момент, направи ме влюбена. Аз не зная как. Ама ти ще се справиш. Ясно ли ти е? Ако пък толкова ти се свидят тия двете ме направи безчуствена! Да не потрепвам, да не помръдвам. Да не изпитвам нищо от тях. Да не ми пука. Да съм лед. Било по-лесния вариант чувам. Дай да видя мога ли така. И без много лигавщини, че се обривам.

Това е от мен. И не ми шикалкави. Взела съм ти мерника. А както вече разбра и видя.. съм точна! Имам още една, две забележки, ама не мога да се занимавам постоянно с тебе. Айде със здраве!

SilviÁmica

[girlofpoems]

Може би продължавам да чакам заради нежеланието да го нараня. Сякаш каквото и да направя, аз ще бъда тази, която ще носи вината, аз ще бъда егоиста в ситуацията.

А може би е заради страха, че не вярвам достатъчно в решението си, че го взимам поради неправилни причини.

В опитите да не нараня него, за пореден път ранявам себе си. Сякаш в ума ми не мога едновременно да страдам и да виждам ясно собствената си вина.

Не е лесно да напуснеш всичко, което сте построили заедно, но непрестанното чувство, че не принадлежиш дълбае душата още по-силно.

[hrlovr]

Честно не знам вече какво да правя в един миг тя е толкова мила с мен и ме допуска в личния и свят в следващия съм като изгоряла свещ в краката и - безполезна и миризлива. Даде ми толкова много надежда в следващия миг я отне коравосърдечно. Знам че никога няма да ме обикне но имах убеждението че мога да се сприятеля с нея и да правим приятни неща и за двама ни иска ми се да и покажа моето място да се забавляваме поне за малко преди този свят пак да ни раздели. Иска ми се да бях част от тайфата но съм просто призрак в мрака. Дали някога ще е способна да ми сподели какво иска и очаква от мен винаги ли ще ме държи далеч или ще си играе от време на време с мен може би ако знаех щях да го приема по лесно но болката от липсата и в моя живот няма как да я залича. Дори не искам да взимам много от времето и но малкото което искам би било хубаво да е качествено. Искам да мога да се отпусна и да спра да гледам в пода да жестикулирам странно с ръце и да прехапвам устни от уплах че каквото и да споделя и направя и тя ще ме помисли за луд и ще ме прати в онзи тъжен свят далеч от нея. Иска ми се да спра да се червя, да не ��и достига въздух, да усещам силна болка в стомаха очаквайки да я зърна и още по силно сърцебиене след като се разделим. Защо нейната песен ме омагьоса като някоя сирена защо гласът и тъй благ ме облада защо красотата е нейното изкуство с което подрежда нейния тъй пъстър свят има ли нещо в нея което да не прошепва - Прелест.

[vasetovp]

Когато бях малка си мислех, че да имаш човек до себе си, означава да има до кого да се будиш. Да има кой да ти изпраща сутрешни съобщения. Някой, с който да излизаш на ресторант, да ходиш на театър и кино, да пътуваш. Когато бях малка си мислех, че това да имаш човек до себе си означава да имаш всичко. Да му даваш цялото си време и внимание.

Когато пораснах разбрах, че не е точно така. Когато пораснах разбрах, че тези неща не са важни. Не са ценни. Когато пораснах разбрах, че нуждите ми са съвсем прости и хвърковати. Стига ми да знам, че го има - не физически, а със сърцето си. Стига ми да знам, че живее живота си по начина, по който той иска и намира за правилен. Че е себе си и прави нещата, които обича - макар те не винаги да са и моите неща. Това ме прави щастлива и дава простор на моя полет също. Стига ми да знам, че където и да се намира ще бъде тук, за да ме хване, ако падам. Ще бъде най-големият ми фен, най-големият критик, най-силното вдъхновение, най-сигурната опора. Ще бъде мек с тишината ми и строг, когато губя контрол.

Когато пораснах разбрах, че имам нужда от прости моменти със сложен човек - да има винаги какво да си взимам и какво да му давам.