#Срам ме е да си призная

[wisemancax]

Elina Dimitrova: Родих с цезарово сечение. Април е месец на жените родили секцио!

Elina Dimitrova: Родих с цезарово сечение. Април е месец на жените родили секцио! #csection #givingbirth #naturalbirth #csectionmama #csectionawarenessmonth #раждане #секцио #майка #бгмама #bgmama #bulgarianmom === Коментар: Не, не мога да споделя моето преживяване в “родилна” зала. Защото дори и като мъж все още не съм достигнал до момента да имам свои собствени деца. Но… споделям поста…

View On WordPress

#BgMama #BulgarianMom #CSectionAwarenessMonth #CSectionMama #CSsection #Elina Dimitrova #GivingBirth #Instagram #NaturalBirth #БгМама #Глезла #Дете #Лигла #Майка #Мама е Човек #Месец на Жените #Не си Майка #Раждане #Секцио #Срам ме е да си призная #Цезарово Сечение

[a-beautiful-lie]

"Чакам си след работа трамвая на „Съдебна палата”. Вали дъжд и си дебилствам, мъчейки се да ям... капките... О колко умно занимание...

- Тати, ти всяка сутрин ми даваш по 3 левчета. Трябва да ти призная, че за мъничко не ми стигат.

Обръщам се по посока на признанието. Дребосък на около 9-10 е хванал за ръка Баща си и си чакат трамвая.

- Знам, че са малко, Дани. Знам. Много съжалявам. Много, много съжалявам. Но може би ще почна втора работа скоро. Петък и събота ще бъда нощен пазач, ако ме одобрят. И ще се опитам да ти давам вече по 5 лева. Ужасно много съжалявам, Дани...

Поглеждам Бащата в очите. За миг. Един такъв миг, ама не за секунда. А един такъв миг за стотна-стотна-стотна от секундата. Вали в очите му... Вали тъга... Вали безсилие... Валят болки...

- Тати, ама аз не искам да ми даваш по повече левчета.

- Как така, Дани? Не те разбирам.

- Нали мама има рожден ден в събота?

- Да.

- От 3 седмици спестявам от джобните. От 3 седмици не съм си купувал сокче. Взимам си само по един хот-дог или по един кроасан. Спестил съм 22 левчета. Като ми дадеш утре и в петък по 3 левчета – половината ще ги спестя. И ще ми станат 25 левчета. Но няма да ми достигат 7 левчета, тати.

- За какво събираш парички, Дани?

- За рождения ден на мама. Вече няколко пъти с нея минаваме покрай един магазин. По пътя за голямата детска площадка, онази с многото катерушки. Сещаш ли се, че преди нея има един магазин за дрехи?

- Да, сещам се.

- И мама 2 пъти се спря, за да погледа една блузка. През витрината я гледаше. После минахме други дни още 2 пъти. Вече не се спираше пред витрината, но я гледаше, докато подминавахме. Една бяла блузка. Тя струва 32 левчета. Знам, защото имаше табелка с цена. Много искам да я купя блузката за мама. За рождения ѝ ден.

Поглеждам пак в очите Бащата. Има толкова много ДЪНО в очите му. Но има още повече ПОЛЕТ в очите му...

- Дани, не искам да пестиш утре и в петък от джобните. Ще ти дам паричките, които не ти достигат. И ще минем с теб да купим блузката за мама.

- Не, тати, и утре, и в петък, ще спестя половината от джобните. 7 левчета ще ми трябват. Само 7 левчета. Аз знам, че вие с мама си купувате дрехи от втората употреба до нас. И просто искам мама да си има една блузка не от втората употреба.

- Откъде знаеш, Дани?

- Казаха ми.

- Кой ти каза?

- Няма значение. Казаха ми. Едни деца в училище ми казаха. Просто не разбирам защо и на мен не ми купувате оттам.

- Защото те обичаме.

- Но аз пак ще ви обичам, колкото и сега.

Има толкова-толкова-толкова много ДЪНО в очите на Бащата. Но има безобразно-безобразно-безобразно повече ПОЛЕТ в очите му...

- Ти си най-доброто дете на света, Дани.

- Не съм, тати. Ако бях – щях да се сетя по-рано да спестявам парички. И не само за този път. А и за отминалите 2 години. Откакто ми даваш джобни. В първи и втори клас трябваше да се сетя. Рисувах и на двама ви за рождените дни рисунки с флумастери. Но не се бях сетил да спестявам. Чак сега, в трети клас.

Бащата прегръща Сина си. Ама го прегръща-прегръща-прегръща. Боже, каква Прегръдка само... Боже, каква Прегръдка с главно „П”...

- Тати, защо плачеш?

- Не плача, Дани. Просто ми влязоха няколко капки дъжд в очите. Обичам те, сине! Толкова много те обичам, сине!

Пристига „5”-цата. Отваря врати. Качвам се. Дани и Баща му остават на спирката. Явно са за „8”-цата... Трамваят потегля. Валя. Не, даже не валя. А се разтичам... Не ми пука, че има хора в трамвая. Имам много минуси. Но не съм емоционален инвалид. Никога не съм бил. Никога няма и да бъда. И не ме е срам от сълзите...

Послепис 1: На някои Деца не им достигат 7 левчета, за да купят блузки за рождените дни на Майките си. Такива Деца сами си се лишават от сокчета. Защото могат да обичат. Защото могат да обичат много. Защото могат да обичат адски много. Защото могат да обичат безобразно адски много... И, да, подиграват им се в училище. Че не пият сокчета. И, да, подиграват им се в училище. Че нямат по 10-20 лева джобни на ден. И, да, подиграват им се в училище. Подиграват им се, защото Майките и Бащите им си купуват дрехи от втората употреба. Кои им се подиграват ли? Едни други деца. Едни други деца, които получават за рождените си дни умалени модели на джиповете на бащите си. Защо им се подиграват ли? Питайте бащите им. Питайте и майките им... Питайте и криворазбраната демокрация...

Послепис 2: Скъпи г-да и г-жи (г-ци) политици, би било повече от чудесно, ако продаваха тоалетна хартия с вашите физиономии... Аз, лично, бих си купувал само такава... Скъпа, г-жо (или г-це) криворазбрана демокрация, би било повече от чудесно, ако продаваха тоалетна хартия и с твоя лик... Аз, лично, само с нея щях да си бърша задника...

Послепис 3: Любов за Теб, Дани! Любов и за Баща ти! Любов и за Майка ти! Респект за вас! Нямам СЕМЕЙСТВО. Не съм женен. Даже и гадже ��и нямам. Но някой слънчев ден... Някой много слънчев ден... Някой адски много слънчев ден се надявам да я срещна. Нея. Хлапачката си. И да си направим Дете. Дете, което заедно да отгледаме и възпитаме. Дете, като с твоята ценностна система, Дани! Обич & Любов за Теб, Дани!"

Ivan Barishev

Това е едно от най-хубавите неща, които някога съм чела.

И много ме е яд, че такива хора, такива ДЕЦА рядко се намират вече.

[pylnigluposti]

Противя ти се

Всичко в тебе мразя.

Очите ти. Гласа ти като крещиш. Малкия ти свят, който за малко да смали и моя.

И ти се противя, във всичко. Всяка крачка ми е спокойна. Всяка мисъл е обратна на твоите. Всяка рима написана прави ме

не теб.

Гласът ми е мек и дълбок, косата ми е гъста и дълга. Очите - най-тъмно кафяви, душата - най-жестоко нещастна.

И съм самотен, сам живея, не разчитам на други ръце, не вярвам на чужди очи и се доверявам лесно на думи.

И мисля, мисля извън мен. Виждам контекста и не се ядосвам. Усещам си чувствата и ги описвам, дори тонът да е претенциозен.

Имам смелостта да мечтая за неща, които няма да достигна. Имам глупостта да си призная, че ден подир ден погивам.

Ти ме направи така объркан и тъжен. За всичко обвинявам само теб. И те мразя из костите си, срам ме е като говоря за теб.

Но не мога да ти го кажа, надявам се и да не прочетеш.

Римите ми обърка, стихът ми звучи като рев, ревът на пияните ти несигурности, ревът на погубен човек.

Погубено детство. Погубен талант. Аз те мразя, мразя и себе си. Но на погребението ти, знам,

ще си изплача очите, гласа от ридания, малкия ми свят, който остана по-малък от твоя.

-Залезник

#българска поезия #бг тъмблр

[justmysoulthings]

Твърде лично

Този блог е най-личната част от мен, която споделям със себе си. Пиша тук, защото не искам вече да пиша писма или бележки, защото или са адресирани до някого, който няма да ги получи, или са си за мен, седят под кутията ми на бюрото и аз знам, че са там и често ги чета. Тук споделям мислите си само със себе си (преди и с теб) не с надеждата да бъда чута, а по-скоро да бъда чута от себе си и да изливам това, което на яве не мога да кажа или направя. Днес си мислих много за това дали ако имах възможност бих се върнала една година назад. По принцип отговорът ми винаги би бил не, защото нещата, които съм преживяла и грешките, които съм направила, са изградили личността ми и не съжалявам. Е, мисля, че съжалявам, много съжалявам. Съжалявам, че съм такава глупачка. Съжалявам за прибързаните, необмислени действия. Съжалявам, че взех това решение, за което ти казах, че не съм сигурна грешка ли е или не, но го вземам. Е, направих го, да, сега, чак когато вече няма смисъл. защото връщане нязад няма, колкото и да искам да променя всичко. Наистина бих се върнала една година назад, за да преживея това, което преживях с теб, да мина отново през всички трудни моменти, които са нищо пред хубавите, истински щастливите моменти, които преживях с теб. Не ме е срам да го призная, не се правя на силна, не претендирам и че съм такава. Няма да предентирам, че се справям, защото не е така, че всичко е по-добре, защото не е така, че така е трябвало да стане, не, не трябваше да става така. Сега аз заслужавам да плача, за това, че сама си избрах да съм нещастна. За това, че тогава реших, че краят би бил решение. Няма да се преструвам, че не ми липсваш. Липсваш ми ужасно много и не мога да повярвам колко ми е трудно вътрешно. Липсва ми това да те изслушвам, това да ме изслушваш, да ти казвам мнението си, да ми казваш мнението си, да ме прегръщаш в тежките атмосферни условия само за да си поговорим още малко. Липсват ми придърпванията ти, смехът ти, как казваш “Иванела”, цялата ти любов. Да, знам, че е късно, да, знам, че съм виновна, знай само че винаги, когато си бил ти, СИ БИЛ ЕДИНСТВЕНО ТИ, а ако искаш ми повярвай, аз знам. Нищо няма значение, дано си ме забравил дори да го казвам с болка на сърцето, което сега съжалява, за мен единствено има значение ти да щастлив, както винаги казвам и да знаеш, че още и винаги ще имаш място там, където сега боли. 

Вече не но все още твоя, 

Иванела

[bulgarian-mind]

Тя винаги се грижеше за мен, когато бях болен. Срам ме е да си призная, но често забравях да я попитам как е...

[sheworeflowersonherdelicateneck]

Не бих написала такова нещо на някой от публичните си профили честно казано - то било от страх, че все нещо грешно ще съм написала, че някой ще ме сложи мислено в някоя от групите си с депресирани приятели, че роднините ми ще прочетат и ще решат, че нещо ми е сбъркано, та дори и по-зле - ще осъдят родителите ми, че не са ме възпитали да бъда доволна и щастлива. Абе какво, по дяволите, означава това да си щастлив? Мамка му, от известно време седя и се чудя. (Малко се страхувам също да не звуча като типичния младеж на тоя пуст век - то тук всичко е страх да му се и не видеше.) Та седя и се чудя - кога мама и тати ще бъдат доволни, кога пък обществото няма да каже нищо лошо за мен? Толкова обичам арменската си кръв, толкова се гордея, но понякога се проклинам, че същуствувам - вероятно малко знаят какво се случва в арменското семейство - ми не ни е леко на дъщерите на татковци арменци. На 21 години съм. Снощи се прибрах в 00:40 и сега се мразя. Схващаш ли? Аз съм парцал защото се прибрах в 00:40 снощи, а никое нормално момиче не се прибира по това време. Човече, живях сама една година, работя си, помагам с каквото мога, гледам да не вредя на хората - не казвам, че съм безгрешна, ама старая се бе.. и кво? Човек, в 00:40.. сериозно ли е това? Много се радвам че това тук никой няма да го прочете и мога просто да го пусна в пространството и то да се изгуби. Някак си успокоително е..

А бе дали е толкова лошо да искаш да умреш? Чудя се просто.. такъв хаос ми е в главата - брутален - не мога да си събера мислите.. седя и си викам добре, бе, едно нещо да ми вървеше ама наистина хубаво та да си кажа - ех, за това ще се захвана и ще продължа нататък - ама то.. Не че искам да звуча неблагодарно или нещо - ама то, виж, даже през мен си ме е страх и срам да призная как се чувствам, та се оправдавам, че не съм била неблагодарна, та че съм била доволна, та не знам си какво.. ам мамка му, бе, от къде иде тая шитня? От къде това тъпо чувство за вина през цялото време?

Пък човека, в когото съм влюбена живее в друга държава.

Ама нищо, сигурна съм, че няма да съм достатъчно смела да се самоубия, ама 'наиш що? Щото после ще говорят хората за мама и тати че не са били добри родители, та ми е съвестно..

Като бяхме в Израел срещнахме една жена - феминист - прекрасна. Просто я споменавам тук, за да я има написана някъде вечно - тя заслужава, толкова прекрасна.. толкова СИЛНА!

Като млада е била много диво момиче в консервативно еврейско семейство. И като я попитах родителите й как я възприеха, тя ми каза - they just trusted me. На 70 години беше жената. Не че нещо.. да, де, дори и от написаното се вижда какво ми се случва в главата - a huge pile of shit.

Поздрави, Вселена

до след малко

(Дори сама няма да прочета какво написах току що, абсолютно отказвам)

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

– Не съм казала не, но съжалявам, че’ А на 24-годишна учителка в гимназия в интервю за ВВС, тя е в шок от истории, които тя чувала съм от ученици-тийнейджъри за техните сексуална активност. Я откровен разказ ме накара много от читателите да споделят своите идеи. Екатерина: аз съм в шок от това, което прочетох. Същото нещо се случи с моята 15-годишната си дъщеря преди две години. Учителят може да говори за своя опит. Това е разрушително. В това време тя не разбираше, че с нея се случва. Две години тя ще разбере и тя много се ядосва, но вредата вече е нанесена. Искам да благодаря на учителите говорят така спокойно за сериозен проблем, който изисква решение. Джейн: Уау. Ми за 40, но толкова много от това, което сте написали хит у дома с мен. Никой не ме научи на неща, които вашият учител е говорил. Майка ми работи от сутрин до късно през нощта в завода. Аз не знам, че мога и трябва да кажа “не”. Аз мисля, че това ме накара да се почувствате специални. Но тя беше мръсна и вшивая, и аз останах години по-късно, да мислят по друг начин щастливо детство стана тъмно и някак засегнати херовый среща с дерьмовым момчета. Аз чувствам срам за него – докато не прочетох вашия продукт, може да бъде/да бъде по-мили към себе си в младостта си. Ако ги учи на собствения си заслужава само момичета. Това е ОК, за да каже “не”. Шон: интересни статии. Току-що научих, че моята 14-годишна дъщеря отиде на хапче и се п��ави секс с момче на година на нейната възраст. Опитах се да говоря с него и да попитам, е дали тя е под натиск в секса, но тя казва, че не. Децата (моите разбира се) просто искаше да бъде възрастен, но тя не е, тя е на 14 и МЕДИИ/приятели/социална мрежа диктува, че трябва да бъдат сексуално активни. Това беше измама, и тя вече е на таблетки помпени хормони в тялото. Като баща, всичко, което мога да направя (и готови) – това я питам дали тя иска да има натиск, е това, което тя иска и тя е щастлива. И обясняват, че аз не оправдываю го, но аз приемам това, което и аз присутствую и тук, ако/когато тя иска да говори с мен. Твърде много родители губят нея със своите дъщери и ги прокара. По-добре да се примири и да бъде готов до неизбежното “плача на раменете ми”, какво ще получа, когато ще разбере, че е направил грешка. Нефритови: аз бях в същото положение и аз разбирам, откъде идва, но аз все пак отидох с него. Аз съжалявам за това, когато се прибрах у дома и казах на родителите ми, за да мога да го раменете ми. Родителите ми ми помогна много. Винаги е добре да се каже на някой, ако може нещо да съжалявам след това. Ако това ще тегло на раменете си, ще каже някой. Аз не съм казал “не”, но съжалявам, че, защото аз не съм виждал и не съм чувал, откакто това се случи, и аз знам защо. Той не ме е обичал, той е бил само чрез мен. Рейчъл: този учител в продължение на три години под мен и смята, че 14-годишни тийнейджъри, не показва поведението, тя се обсъжда в статията, когато тя е била в училище. Това ми изглежда абсолютно абсурдно. Когато бях на 14 години, имаше момчета казвам тези неща, и по-лошо, всеки ден. Там безумни количества натиск, за да бъде чисто выбритым в училище – и аз дори не съм имал никакви сексуални партньори. Носенето на къси панталони високо под полата’ Сексуалното образование и възпитание в училищата задължително Момчетата винаги са били коментира, момичетата гледаха; до точката, където често съм бил осмиван за това, че космите на ръцете ми. Порно със сигурност ще формира мнението на момчетата, и тогава, и тя образува мнения момчетата сега. Но са виновни, че не всички отиват в порно. Момичета “мадами” списания са виновни и за тези абсурдни очаквания. Рэчел, майка на двама тийнейджъри: в статията се създава впечатление, че момчетата са месоядни и е в състояние да разбере и да регулира вътрешните си подтици. Намерих обратния случай. Аз говоря с моите момчета за връзка, на натиск млада жена и че техните желания са нормални и здрави, но те не трябва да се очаква, че тези млади жени, за да отговори на тези желания. Те страдат понякога и феминистка празнодумство с добра благодат. Аз също съм оставил няколко книги, художествена фотография, може би не е твърде секси директория бельо са лъжа. Снимки на щастливи, здрави и усмихнати момичета, с косата на пубиса (разбира се). Това може да звучи малко странно, но в съзнанието ми, като родители, би било глупаво да се крие главата си в пясъка. Неща, които със сигурност не харесваме, когато сме израснали и порно има много общо с това. Кейтлин: това е толкова вярно, и аз не мога да изразя колко съм благодарен на учителя, който е написал тази статия за началото на този разговор. Аз съм на 25 и сега. Въпреки това, този документ отразява точно това, тъй като ситуацията беше, когато бях на 14, 15, 16 и явно нищо не се е променило. Най-тъжното е, че тези чувства и нагласи, да остана с теб, много по-дълго, отколкото си в началото на пубертета. Цитат “почти като проверка на външния им вид и привлекателност – и те мислят, че това е” наистина звучи правдоподобно за мен – не само в училище, но през целия ми университетския живот, и дори в ранните ми 20-те години аз чувствам, че тя винаги е била огромна, защото аз съм чувствал желание да спи с мъже. Не за собствено удоволствие, но за да се повиши тяхното самочувствие и вижте, че съм бил привлекателен за противоположния пол. Изключително тъжната истина, и този, който аз бях в състояние само съвсем наскоро призная за себе си, и, като му говорите с приятелите си за нея, един, който, изглежда, за да е истина сред множеството ярки и атрактивни млади жени. Там наистина се нуждаят от някакви радикални реформи в начина на младите хора се обучават за секс, и това, че половото възпитание е насочено към. В противен случай, страхувам се, че това е нещо, което ние ще видим, все повече и повече в едно общество. Холи: аз съм особено впечатлен от темата принуда сред подрастващите. Аз съм много се интересуват от тази тема, тъй Като смятам, че е монументална проблем, който избухна с появата на интернет, а в действителност значително е повлиял върху мен – сред хиляди други момичета, – през юношеските си години и до ден днешен. В момента аз работя в училище, и аз си мислех за това как ние можем да помогнем на сегашното поколение на младите момичета, тъй като те са защитени от негативни ситуации, както е описано в статията. Аз вярвам, че много повече трябва да бъде направено в училищата за момичета за уважение и овластяване и биха искали да се разработи курс, който може да се реализира в ПШЕ [лична, социална, здравеопазване и икономика]. Произведени Катрин Sellgren и Shayan Sardarizadeh Нека да блокирате реклама! (Защо?)