#Коледен подарък | Explore Tumblr Posts and Blogs

lettaova · 4 years

Text

тема : Аз и другият пол. Опасно ли е различното?

предмет: Социални роли на половете, ЛГТБ общество,

обект: съвременното общество (в частност България)

Теза: Развитие на емпатия в човешкото поведение

Хипотези: Роли на мъжете и жените. Опасни ли са джендърите и какво всъщност представлява джендърът?

методология, която предлагате за ЕСИ:

Човекът съществува още от преди да си говорим, че на Земята има история. Животните, както и хората за пръв път се появяват преди около 2,5 милиона години и е факт, че поколения наред, човекът не се е отличавал с нищо от животните, с които заедно и задружно е обитавал планетата. Единствено биологически хората са се различавали един от друг. Това важи, разбира се, и за животните. Въпреки това и животните, и хората са имали определени роли в обществата си въз основа на пола. Нима мъжките птици в горите и джунглите на Нова Гвинея не изпълняват цели ритуални танци, за да впечатлят някоя женска, за да могат да се чифтосат и да продължат своя вид? Нима една лъвица в саваните на Африка не обгрижва своите малки? Хората, подобно на животните, са изглеждали по абсолютно същия начин в своите групи- майки, прегръщащи и обгрижващи своите деца и нахъсани млади мъже, опитващи се да впечатлят жените. И тогава хората са обичали, сформирали са групи и са се опитвали да извоюват своето определено място в обществото. Но човекът не се е различавал с абсолютно нищо от животните векове наред. Никой не е имал представа, че един ден ще съществуват говорещи, квадратни кутии (телевизори), че ще пътуваме отвъд орбитата на планетата или че един ден ще имаме лек срещу най-смъртоносния вирус, известен на човечеството. Не, човеците са били едни напълно незначителни животни, представители на рода Homo.

В днешно време обществото отново е съставено от биологически мъже и жени, които също имат за цел да се възпроизведат. Но с това не се изчерпват ролите им в съвременното общество. Според повечето общества, както традиционни, така и съвременни, масово се наблюдава тенденция за разпределение на обществените роли според половата принадлежност. От мъжете се очаква да са воини в съвременния корпоративен свят, докато от жените се очаква по-скоро първо да се погрижат за тези, които със сигурност в ранна детска възраст са изцяло зависими от тях.

За да можем да разбираме поведението на жените и мъжете в обществото, ние трябва да сме наясно как се случва процесът на половото осъзнаване, как се изгражда самооценка, как се придобива самочувствие и как даден човек ще сформира своята идентичност. Обществото и околната среда оказват съществено влияние върху възприятията на човека. “Комуникацията чрез значещи символи осигурява форма на поведение, насочена и към другите и към себе си. Аз-ът, който може да бъде обект за себе си, е по същество социална структура.”Семейството, учителите и по-късно приятелите сформират и възпитават подрастващите, като им обрисуват определена система от полови роли, която система се нарича созиализация. Това ще да означава следното: и малките момичета, и малките момчета да знаят своето място в обществото, а след като са осъзнали това се очаква от тях да са доволни с отредената им роля.

Огромно влияние оказва половото самосъзнание върху човешкото поведение. То ясно издава как един човек възприема себе си като представител на един от двата пола и съответно как изпълнява ролята си, общоприета от обществото. Осъзнатият полово индивид насочва адекватно и осъзнато своята сексуалност, носейки определени черти и приети вече стереотипи. Този процес е бавен и търпи промени през целия ни живот. Начало той бележи едва в ранна възраст, когато малките деца за пръв път осъзнават, че принадлежат към единия от двата пола. Детето получава информация относно това чрез общуване с връстниците си и чрез наблюдение и вслушване във възрастните. Когато малко момиченце получи коледен подарък бебе кукла, то веднага знае, че това бебе е зависимо от него, независимо, че то самото е все още зависимо от майка си. Това е един пример как нещо съвсем безобидно на пръв поглед, всъщност запечатва определени очаквания и разбирания в детската психика. В основите на възпитаването на полова осъзнатост лежат представите, които едно общество има за това какво е отредено на мъжете и жените в животите им, спрямо биологическото им различие.

Всички взаимодействия с хората до младежка възраст, всички модели, които сме имали в животите си, родители, учители, известни личности, всички те са спомогнали за нашата сексуална и полова ориентация. Съществуват хора, които независимо от факта, че са представители на единия пол, в действителност те чувстват, приемат и виждат себе си като представители на срещуположния. В много общества такива хора са все още отхвърляни и считани за объркани. За тях е по-трудно да се внедрят, тъй като обществото не е изградило все още подходящи граници на културата, в която тези хора биха могли да се впишат. Хората изначално изпитват страх от непознатото и когато то е в несъответствие с общо приетите норми, то те веднага го отхвърлят и отричат. В днешно време това се явява съществен проблем, тъй като все повече хора признават з�� своето себеусещане, което всъщност е в разрив с нормите на обществото и социалните роли на мъжете и жените.

исто биологически съществуват два пола- мъжки и женски. Освен биологически, съществуват и физически несъответствия между жените и мъжете. Прието е, че мъжете са здрави, силни, високи, а жените са дребни, нежни, физически немощни. Всяко общество, обаче, приема определени дейности като повече присъщи на мъжа или на жената. Според анализите на Хофстеде, такива социални роли могат да се нарекат мъжествени и женствени. Една жена може да се държи мъжествено, както и един мъж може да е женствен, но това означава, че тяхното поведение се разграничава от стереотипите, приети в обществото.

В повечето общества е изразено разпределението на обществените роли според половата принадлежност. Вече споменахме, че от мъжете се очаква да са конкурентно способни и да се съревновават по между си, докато от жените се очаква силна привързаност към дома, децата и близките.

Оттук и произлиза, че едно общество може да бъде дефинирано като женствено, когато полово обусловените роли се припокриват, тоесст и двата пола проявяват скромност, нежност, загриженост.

От друга страна, обществата, които биват определяни като мъжествени ясно разграничават полово обусловените роли.

Все по-нашумялата думичка „джендър“ залива информационното пространство и плаши като звяр хората в различни общества. Общото схващане за значението на думата джендър е, че това са всички представители на вида Homo sapiens, които не се вписват в половите роли, отредени от обществото, сиреч, гейовете и лезбийките.

Според Световната здравна организация (СЗО) джендър се отнася за "социално конструираните характеристики на мъжа и жената - норми, роли и взаимоотношения". Кратко, точно и ясно.

Според организацията дали един човек следва или не установените модели на поведение, зависи дали той ще бъде приет или изключен от социалната група. Джендърът не се определя биологично, тъй като биологически има само две възможности- мъжки и женски полови белези. Джендърът е резултат на взаимоотношенията между социалното общуване и обмен в обществата. Джендърът се сформира колективно. И когато на колективно ниво се върви в посока унищожение на идентичността, няма как човек да не се запита „Аз кой съм и къде принадлежа?“

Повод за толкова погрешните разбирания относно джендърите в обществото, а между другото, това сме всички ние, стана Истанбулската конвенция. Все още не съм сигурна как толкова хора успяха да селектират информацията, че се цели заличаване на социалния пол и тотално обезличаване на половите роли на мъжете и жените.

Истанбулската конвенция е един инструмент, с който всички хора, които са жертви на някакъв вид насилие и издевателство от други представители на обществото, могат да си послужат, когато са изпаднали в ситуация, застрашаваща правата и свободите им. За съжаление, хората все още не могат да проумеят, че травмата, която остава у едно дете от гледката на пиян баща, пребиващ жена си, е непоправима. Все още хората не осъзнават, че нужда от защита имат не само малтретираните жени, но и малтретираните деца и мъже. Всеки може да бъде жертва на насилие и потискане, преднамерено или не, затова е и необходима институция, която да гарантира защитата на човешките права.

Обществата из нашите ширини са по-неблагосклонни към хомосексуалните връзки. ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансполови) хората в България могат да срещнат трудности в ежедневието си, въпреки че Конституцията не криминализира нито една проява на сексуалните малцинства.

Хомосексуалността е легална в България, но гей-браковете или гражданските съюзи между еднополови двойки, са незаконни.

България, както повечето страни от Централна и Източна Европа, които са в преход, е социално консервативна и хомосексуалността често се приема за табу. Много хора се изказват хомофобски

Това е една заплаха за мъжествените и установени норми. Не е прието, че даден човек може да има различно усещане за себе си от общото и установеното. С различието си, този човек застрашава установените норми и е несъвместим с обществото, независимо какви личностни качества притежава той/тя. На хомосексуалността все още се гледа като на заболяване или някакъв вид аномалия, която е въпрос на време да бъде отстранена, вместо да бъде приета. Хорските убеждения трудно претърпяват промени и да се наложи масово на обществото, че да имаш различно виждане и възприятие за себе си не е никак лошо, а би могло да подейства обогатяващо на културата. Обикновено демократичните държави са приели този „феномен“, като чиста културна особеност. Така хората живеят спокойно в обществото, без да се интересуват от личните сексуални влечения и предпочитания на другите. Фокусът е върху индивида и това какви качества притежава той. На мен лично би ми се живяло в такова общество, но за съжаление в България все още се плашим от огъня, който може да ни стопли и сплоти.

Как бе възприет текста от конвенцията, е показателен за хомофобските настроения в България. Хората не се замислиха, че най-вероятно са жертва на домашно насилие, но пък вече започнаха да обсъждат надлъж и нашир заплахите от травеститските и хомосексуални инвазии. Все още сме много назад в развитието на толерантността си. Често чуваме хомофобски изказвания от политици и обществени личности, които допринасят за цялостното дискриминиращо отношение към различните от стандарта. Това кара гей-общностите в България да се чувстват още по-изолирани и още по-самотни, неразбрани от обществото, само защото в личен план те не изпълняват отредената от обществото им полова роля. Смятам, че всички хора трябва да проявяват емпатия към индивида, не към личните предпочитания на някого. В модерните общества за Даниел Лърнър личностите се отличават от масата със способността на емпатия, тоест вчувстване, влизане в положението на Другия и съпреживяване на драмите и състоянието му. Всички ние сме хора, всички сме изградени от еднакви частици. Винаги трябва да се поставяме на мястото на другия, за да може да оценим как нашето поведение би се отразило на човека отсреща. И нека се замислим, предпочитаме да живеем в страх и омраза, в невидение и неразбирателство, или можем да обогатим културата си и да приемем, че различното е красиво тогава, когато то самото се чувства част от цялото.

Манталитет и развитие на индивида.

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Едни мечтаят да летят в Космоса, други се страхуват от мисълта, че извънземни може да съществуват. Това е известна фраза на Хенри Бергсън, чиято теория гласи, че човек е толкова голям, колкото интелектуално се е разтегнал. Той смята, че съзнанието представлява разтягане, интелектуално продължение на човека над принадлеженето към социалните формации, предлагащи колективно безсъзнание в смисъла на социално приемлива рутина. Факт е, че когато човек е ерудиран или принадлежи към по-висока калса от обществото, то маниерите и говорът съответноо са присъщи на социалното му положение. Същото се отнася и за по-нисшия клас, комуто омразата и отрицанието са присъщи. Хората често казваме, че с пари всеки може, но не се досещаме, че за да достигнеш определено финансово ниво, то ти трябва да поработиш и върху своето интелектуално такова. Доказано е, че всяка промяна в манталитета и в социалните групирания и механизмите на техните прегрупирания се случва с - или поради нарастването на скоростта на движение на информация и медиативното участие на нова технология. Сиреч, колкото по-бързо развиващо се е едно общество, толкова повече се обогатяват и културата и възприятията на хората в това общество. Колкото повече новости има пред нас, толкова по-голям кръг от възможности се разкрива.

Според Арнолд Тойнби, основен белег за дезинтеграция е този, в който дезинтегрираната цивилизация си е извоювала спокойствие, предоставяйки насилствено политическо обединение. Нещото, което предизвиква фрустрация, е липсата на синхрон и хомогенност в разпространението на информацията. Когато в едно неразвито общество се предоставят технологии като в развитите западни общества, това обикновено създава проблеми, тъй като чисто интелектуално, изостаналите общества нямат културните особености да възприемат адекватно наличието на информация. Оттам произхождат и радикализираните общества, които ��тричат всичко западно, просто защото техните възприятия са архаични, остарели и не биха могли да се интегрират и поместят в света на технологичното и културно развитие на западните общества. От своя страна, развитите общества не разбират защо е толкова силно осезаема разликата в развитието и възприятието на по-патриархалните и изостанали народи, какво е допринесло тези хора да бъдат толкова назад в мисловната си дейност и защо отричат неща, които видимо подобряват качеството на живот на индивида. Остарелите общества не обръщат внимание на културното си и духовното си развитие, откъдето и идва невъзможността им да приемат света такъв, какъвто го познаваме, развит, модерен и приемащ различните гледни точки и възприятия.

1 note · View note