#Какво прочетох през януари | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 4 years

Text

Критичен поглед: „Офицер и шпионин“ е вглеждане и в днешния ден

В края на годината медии са изпълнени с класации в изкуството. Класациите изглеждат странно, все пак не е финал на сто метра или друга дисциплина, където играят метърът и хронометърът. И все пак, моята лична класация в прочетените книги през изминалата година е „Офицер и шпионин“ на английския писател Робърт Харис, издадена от „Колибри“ в превод на Мирела Стефанова и редактор Росица Ташева. Защото има други измерения – субективното ни отношение какво ни е развълнувало, какво ни е разтърсило и променило като хора на 21-ви век, но изградени върху натрупаното от времето преди нас. И имаме своята лична класация, ако това е точната дума.

Книгата излезе преди месеци, а имахме и шанса на кинофестивала CineLibri да гледаме и филма с едноименно заглавие на Роман Полански. На 29 ноември филмът пък излиза на екран в България, дни след световната си премиера. Не мога да не призная, че прочетох книгата в един много сложен момент от живота ми, както и случващото се около нас, оцених книгата и като разказ за смисъла и безстрашието на изключителни личности в края на 19-ти век, но не по-малко актуални като пример за поведение и в 21- ви век. Романът на Харис е съвременен прочит на аферата Драйфус, добре познатата ни от Емил Зола, разтърсила не само Франция, но и света в края на 19-ти век. Но в романа на Харис главният герой е друг – френският офицер Жорж Пикар. Кой е той? Париж, 1895 г. Алфред Драйфус, млад еврейски офицер, току-що обвинен в предателство, е осъден на доживотен затвор на Дяволския остров и е разжалван публично пред огромна тълпа. Сред свидетелите на унижението му е и Жорж Пикар, амбициозният и интелигентен наскоро повишен началник на един от отделите на контраразузнаването, чиито служители са намерили „доказателствата”, че Драйфус е шпионирал в полза на Германия. Първоначално Пикар е твърдо убеден във вината на Драйфус, без да приема унижението, на което е подложен пред екзалтираната тълпа преди всичко крещяща антисемитски проклятия. Но скоро след това, заемайки високата си длъжност във военното министерство офицер Пикар се натъква на информация, която го кара да заподозре, че във френската армия все още има шпионин.

Уликите за тази злостна измама се натрупват и водят неумолимо към най-висшите етажи на властта. Пикар е принуден да се усъмни не са��о в делото срещу Драйфус, но и в най-съкровените си убеждения за родината и за самия себе си. И не се примирява. Той се натъква на неоспорими доказателства за истинския предател (майор Естерхази) и поема като своя лична кауза оневиняването на Драйфус. Мотивът на Пикар – истината, справедливостта, което няма нищо общо с това, че не е воден от лична симпатия към офицер Драйфус, на когото е бил преподавател в Парижката висша школа за офицери. Тази своя последователност Пикар заплаща и изстрадва, включително и като командирован в Тунис и Алжир, практически изпратен на смърт от началниците си, а и в престой в затвор във Франция. Нищо не го отклонява в защита на истината, достойнството и в крайна степен във вярата и предаността му към Франция.

Алфред Драйфус е роден във Френски Елзас в семейство на богат индустриалец. Завършва Политехниката, а след Френско-пруската война от 1871 г. избира със семейството си да остане френски поданик. Подобна е съдбата на Жорж Пикар и семейството му, които избират Франция в годините след тази война. В лични разговори около историята „аферата Драйфус“ сме коментирали какво е накарало богатия млад евреин да избере армията пред проспериращия бизнес на семейството. Остава загадка, но вероятно и тук се крие мотивът за честа, достойнството и любовта към Франция… Няколко години след осъждането му се разгаря медийна кампания по оневиняването му като жертва на антисемитски заговор. Сред защитниците му е Емил Зола, по това време един от най-популярните и недолюбвани от властта и ретроградните кръгове във Франция. Той публикува статия в подкрепа на Драйфус и я дава на набиращия популярност политик Жорж Клемансо, който по това време издава либералния вестник „Л’Орор“ - на бъдещия министър-председател и „архитект“ на Версайската система, както го наричат след Първата световна война. В първия му кабинет 1906 година Жорж Пикар е военен министър.

На Клемансо принадлежи идеята статията на Зола да излезе на първа страница на вестника, и то под заглавие „Аз обвинявам !“ (на 13 януари 1898 г.). „Още по-невероятно е словосъчетанието, което вестникопродавците повтарят до изнемога: „Аз обвинявам…“, „Аз обвинявам…“. Многократно отеква и името на Емил Зола, авторът на тези пламенни редове, изпълнили цялата първа страница на „Л’Орор“ на осем вестникарски колони, че и половината от втора страница – безпрецедентен случай в историята на дотогавашната преса. Всички повтарят и фамилията на невинно осъдения по делото, с чиято защита се е заел Зола – Алфред Драйфус. Делото „Драйфус“, дело, чийто развой започва да се следи от целия свят, а статията на Зола, преведена на безброй езици, е публикувана и в тогавашната българска преса“. Както отбелязва журналистът и философ Тони Николов в Портал Култура по повод 120 години от този 13 януари в края н 19-ти век: „Ето как на 13 януари 1898 г. се ражда един нов жанр – да го наречем разследваща публицистика. С откритото си писмо до френския президент Феликс Фор, Емил Зола иска да дръпне завесата пред една покъртителна несправедливост: Алфред Драйфус, бивш капитан от френския генерален щаб, осъден по обвинения в шпионаж, вече трета година е на доживотна ка��орга в Дяволския остров в Гвиана, въпреки сериозните доказателства, че е невинен”.

След тази статия „аферата Драйфус“ взривява общественото мнение във Франция. В някои от големите градове на третата република като Нант, Нанси, Бордо, Марсилия избухват антисемитски вълнения, които в повечето случаи приключват с разбити магазини на еврейски търговци. В Париж също започват демонстрации, но в обратна посока – срещу консервативната армия и католическата църква, които са главен прицел на гражданското недоволство, и в подкрепа на „несправедливо осъдения Драйфус“. Под натиска на тези бурни граждански протести делото Драйфус е преразгледано и през месец септември 1899 г. присъдата на капитана от френската армия е намалена на 10 години, след което е незабавно помилван от френският президент Емил Лубе, което „струва“ на френския президент и един атентат. През месец юли 1906 г. Върховният касационен съд на Франция връща капитанския чин на Драйфус и постановява възстановяване на офицерските му знаци – пагоните и сабята му. След оневиняването му е награден с френския Орден на Почетния легион, учреден от Наполеон Бонапарт на 19 май 1802 г. На 4 юни 1908 г. Алфред Драйфус вече като френски полковник е прострелян от националист при местенето на урната с праха на Емил Зола в Пантеона и е леко ранен. Участва на страната на Франция срещу Германия в Първата световна война. Погребан е с национални почести през 1935 година.

Припомням фактите, защото още навремето, а днес от дистанцията на историческите събития „аферата Драйфус“ е смятана и за изключителна антисемитска проява, разтърсила не само Франция. Темата за машинациите на властта да се потули истината, не без помощта на военните и ролята на съда отекват във времето и като предупреждение за разделението на властите в демократичната държава. Съвременното възраждане на антисемитизма в Европа и не само отново връщат актуалното звучене на скандала от края на 19-ти век. Последствията след Първата световна война за Германия и идването на нацистите на власт са мащабно предупреждение за жестоки за човечеството събития и кошмарът на Холокоста продължава да е тъмна сянка, като че ли все още не докрай надживяна и преодоляна. Но това е друга тема, независимо че „Офицер и шпионин“ ни води към мрачни асоциации с днешна дата. В романа повествованието се води от офицер Пикар и това е не просто хронология на събитията, а урок за смисъла, за цената и победата на справедливостта, но най-вече на честността и достойнството. Това е изборът на автора като разказвач на тази документална история, която вълнува и днес като личен избор, без страх от последствията, когато истината е на твоя страна.

„Офицер и шпионин“ излиза на английски език през 2013 г., а тази година излезе и в България. Харис е британски журналист и автор на редица романи с голяма популярност и у нас. Това е втората екранизация на Роман Полански по роман на писателя – преди това режисьорът работи по романа му „Сянката“ с филмово заглавие „Писателят в сянка“ /2010/., в който се визира личността на британския премиер Тони Блеър. „Офицер и шпионин“ е втората им съвместна работа. Павлина Желева, продуцент и кинокритик отбелязва в „Дневник“ как преди седем години Роман Полански споделя с английския журналист и писател Робърт Харис, когото познава добре от съвместната им работа върху „Писател в сянка“ (2010), че иска да прави филм по историята с Драйфус. Известният с историческите си романи британски интелектуалец бързо се ентусиазира и в продължение на година сериозно проучва историческите факти. Написва романа си „Офицер и шпионин", който бързо се превръща в една от най-търсените и награждавани книги на писателя. Така, историческият момент, видян през очите на днешния ден, намира един много талантлив свой интерпретатор. Полански бързо се приобщава към литературния текст на Харис. Писател и режисьор написват заедно сценария на бъдещия филм.

Филмът беше представен премиерно на кинофестивала във Венеция, откъдето си тръгна с Голямата награда на журито. Присъствието на филм на Полански (макар че самият режисьор не посети фестивала) предизвика противоречия и раздели публика и критика заради обвиненията срещу Полански в сексуален тормоз. Тази акция срещу Полнски продължава, включително и преди дни на световната премиера на „Офицер и шпионин“ в Париж, когато 40 жени са блокирали входа на киното, разгърнали са плакати и са призовали за бойкот на филма му, както съобщиха международните агенции. Причината е изявлението на френската актриса и фотографка Валентин Моние, която преди дни разкри, че е изнасилена от Полански през 1975 година. Няма да коментираме защо го казва след 44 години. По-важното е, че тези протестиращи дами изобщо явно нямат представа какъв филм искат да не се прожектира.

Не малко критици оценяват мотива на Полански да режисира „Офицер и шпионин“ като желание да възтържествува справедливостта в обвиненията срещу него за сексуални посегателства. Едва ли. Вълнуват го много по-глобални проблеми, него, който живее скрит и самотен, вероятно, за да избегне обвинения от десетилетия. Както показват събитията около аферата Драйфус усещането, че има германски шпионин във френската армия се насочват към единствения офицер евреин. Това е основната му вина, а не че е предател. И това, че е единственият евреин във Военното командване е много по-лесно и убедително за властите да обвинят него…В тези години на изгнание на криене, на неявяване на световни фестивали Роман Полански живее на своя Дяволски остров, без да е заключен физически. Не е в пранги и обречен на тъмнина и изолация, както капитан Драйфус. Но в крайна сметка и двамата имат приятели и тяхната вяра ги подкрепя.

Роман Полански

Нека припомним малко повече за това кой е Роман Полански. Роден е на 18 август 1933 г. в Париж като Раймунд Роман Тиери. Син на художника Мойжеш Лайблинг и Буля Катз-Пшедборска. Бащата на Роман е поляк с еврейско потекло, а майка му е с руски корени, баща ѝ бил евреин, а майка ѝ – католичка. През 1936 г. Полански заедно с баща си, майка си и сестра си, се местят в Краков. Това трябвало да ги спаси от застрашаващите ги антисемитски настроения във Франция. Живеят в кооперация на ул. „Коморовска” 9. Най-много мотиви, от този период от живота му, Полански използва във филма си „Китайски квартал” (Chinatown). След избухването на Втората световна война цялото семейство попада в краковското гето, делейки жилище с четири, а понякога и с пет други семейства. Майката на Роман работи като чистачка в замъка Вавел, превърнат тогава в седалище на главния губернатор, Ханс Франк. През 1941 г. е преместена в Аушвиц, където загива в газова камера. Тогава е била бременна. По същия начин умира и бабата на Полански. Единствено бащата и сестрата на Роман успяват да оцелеят в лагера. След войната сестра му заживява в Париж и никога повече не пожелава да се завърне в Полша. Историята е дълга, но тя дава, както можем да си представим тягостна сянка върху бъдещето на момчето, което е свидетел и на унищожаването на Варшавското гето.

След време като студент в Лодзкото филмово училище получава първото си международно признание за филма си „Двамата и шкафът“ през 1958 година на Международното изложение в Брюксел. Двама мъже, влачейки шкаф навлизат в морските и океанските води и заедно с него изчезват в дълбините, но много съвестно следват избрания си път…Гледала съм го преди много години, съвсем млада, и си давам сметка, че не съм го разбрала тогава докрай. Но го помня кадър по кадър. Сега си давам сметка защо. Колкото до обвиненията срещу Полански малцина отбелязват жестоката история от 1969 година, когато жената на режисьора актрисата Шарън Тейт беше зверска убита, бременна в деветия месец. И той трябва да я преживее. Въпреки славата си сякаш и до днес остава това момче от гетото. Евреин!

Но да се върнем на филма – той е копродукция между Франция и Италия. В ролята на Жорж Пикар, мъжа на честта е Жан Дюжарден с награди Оскар, Златен глобус, и БАФТА за най-добра мъжка роля в „Артистът“, реж. Мишел Азанависиюс 2011 година. Луи Гарел е капитан Драйфус. Повечето други роли са поверени на актьори от знаменития „Комеди франсез”. „Офицер и шпионин” („Аз обвинявам“) е 22-рият игрален филм на Роман Полански. Мястото на това произведение в богатото творчество на 86-годишния режисьор е уникално - то не само възстановява печалния наказателен процес, придобил известност като „Делото Драйфус“, но подвига въпроса за възраждането на антисемитизма, но и най-вече за това да си низвергнат, когато си невинен, а срещу теб застава властта с машината си. Полански познава това от детството си, преживял го. Днес не всички разбират и оценяват това. Но филмът „Офицер и шпионин“ надмогва всичко това, благодарение на големия режисьор и екипа му. Те му вярват, какво повече! Благодарение на CineLibri имаме шанса да огледаме света около нас по-различен начин при условие, че поискаме. И тук не става дума само за филма, а и за книгата. Дори е хубаво, преди да се види кинотворбата, тя да се прочете. Защото тогава много детайли ще станат ясни при гледането на кинотворбата. Пикар и Драйфус, независимо от победата на справедливостта никога не стават приятели, няма благодарности. Пикар отказва поканата за гостуване в семейство Драйфус, отказва и вече в качеството си на военен министър на Франция искането на реабилитирания офицер за повишение. Обективността, спазването на йерархията и правилата. Но това не пречи, напротив и на двамата достойни офицери да признаят един на друг колко са свързани в една справедлива битка. Пикар казва, че едва ли би стигнал до този висш пост в държавата без Драйфус, а той му отговаря: „Не, господин генерал, постигнахте го сам, защото изпълнихте дълга си.“ Това е. И Полански с този филм изпълни дълга си като творец и като неразбран скиталец в този свят. Който, както иска да го разбира…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив

#Критичен поглед #Робърт Харис #Роман Полански #Офицер и шпионин #Cinelibri #Колибри #филм #Драйфус #Емил Зола

0 notes