#Айнщайн | Explore Tumblr Posts and Blogs

purple-little-fairy · 1 year

Text

Разправят, че някога Мерилин била казала на Айнщайн със своята очарователна откровеност:

„Ти и аз бихме могли да имаме дете, което би наследило моята красота и твоята интелигентност“.

На което бащата на теорията на относителността и атомната бомба отговорил: „Или да наследи моята красота и твоят интелект.“

По онова време все още не ce e знаело (тестовете били направени по-късно), че коефициентът на интелигентност на Мерилин Монро е 165, (пет точки над "най-великия гений на всички времена")!!!

Мерилин Монро (Норма Джийн Бейкър, 1926-1962) била страстен любител на книгите. Имала библиотека oт над хиляда книги. Била прекарвала часове в четене на произведения на литературата, поезията, театъра, философията, тъй като нейният дух, освен голямото желание за живот, изпитвало ненаситно любопитство и глад за знания.

Някои от прекрасните цитати на тази велика жена са:

1️⃣ Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали е, че съм жена. Така трябва да се чувстват всички жени.

2️⃣ Колко грешно е жената да очаква мъжът да и изгради светът, който тя желае, вместо сама да го създаде.

3️⃣ Кариерата е нещо прекрасно, но не можеш да се гушкаш с нея в студена нощ...

4️⃣ Не ми е до пролетта. Чувствам се като червена гореща есен.

5️⃣ Никога не съм била в холивудска битка или вражда. Имам най-прекрасната памет що се отнася до забравянето на неща.

6️⃣ Несъвършенството е красота, лудостта е гениалност и е по-добре да бъдеш абсолютно нелеп, отколкото абсолютно скучен..

7️⃣ Никой не ми е казвал, че съм хубава, когато бях дете. На всички деца трябва да се казва, че са красиви, дори и да не са.

8️⃣ Умното момиче целува, но не обича, слуша но не вярва и напуска преди да я напуснат.

9️⃣ Да бъдеш секс символ е тежко бреме за носене, особено когато човек е уморен, наранен и объркан.

1️⃣0️⃣ По-добре е да си сам, отколкото нещастен с някогo.

1️⃣1️⃣ Разочарованието ви кара да отворите очите си и да затворите сърцето си.

1️⃣2️⃣ Аз съм добра, но не съм ангел. Прегрешавам, но не съм дявол. Аз съм просто малко момиче в големия свят, опитващо се да намери някой, когото да обича.

1️⃣3️⃣ Сексът е част от природата, а аз се разбирам прекрасно с природата.

1️⃣4️⃣ Никога не съм напускала някого, в когото съм вярвалa.

1️⃣5️⃣ Ако можеш да накараш едно момиче да се смее, можеш да я накараш да направи почти всичко.

1️⃣6️⃣ Ако бях следвала всички правила, никога нямаше да стигна доникъде.

1️⃣7️⃣ Ако се каниш да бъдеш двуличен, направи поне едното си лице хубаво..

1️⃣8️⃣ Мъжете, които мислят, че миналите любовни истории на жената, правят по-малка любовта й към тях, обикновенно са глупави и слаби. Една жена може да даде нова любов на всеки мъж, който обича при условие, че не са твърде много.

1️⃣9️⃣ Bсички трябва да започнем да живеем преди да сме станали твърде стари.

2️⃣0️⃣ Страхът е глупавo нещо както и покаянията.

2️⃣1️⃣ Не забравяйте, HE бъдете предубедени - хората сa такива, каквито са, а не това, което разправят за тях!

~ Мерилин Монро

4 notes · View notes

vprki · 2 months

Text

Лично-то на Никола Енев, споделено в изложба…

Никола Енев за пръв път представя изложба в столичната галерия „Арте“, като живописните му платна са създадени специално за пространството ѝ. В пейзажите си авторът търси абстрактната недоизказаност на природния мотив, в пестеливите композиционни решения се стреми към определена емоционалната знаковост.

Чрез тоналния регистър на ненаподобителни цветови послания Никола Енев съпреживява удивителния смисъл на нашия видим свят, опитвайки се да открои там категорични духовни императиви. Колко далече е доброто от нас? И дали ние все още съхраняваме сетива за него в хаоса на всекидневието ни, за да го познаем, когато то се появи! Пишат от галерията във въведението към изложбата. Традиционно за експозициите в „Арте“, че те са специално подготвени за пространството ѝ и нашите наблюдения от години показват, че някак, като че ли за първи път прекрачваме прага ѝ… И сега с изложбата на Никола Енев усещанията са подобни не само, защото художникът за първи път излага в творби в пространството ѝ.

И още нещо, характерно за избора на галеристката Гергана Борисова при откриването на изложбите – обича да кани за представянето им личности, които не изкуствоведи, а фигури с пристрастия и познаване на изобразителното изкуство. Това виждаме и в други галерии, което само по себе си открива нов поглед към художественото и се преодолява гилдийното стесняване на събитието. Изложбата на Никола Енев откри с прекрасно слово изящната ни писателка Теодора Димова на 5 март. Приятелство от ученически години я свърза с художника, както и с брата му близнак Деян Енев, с когото са и колумнисти в Портал Култура. Публикуваме текста ѝ за експозицията, който прие своя образа на страницата на приятелите ни от интернет изданието ѝ.

Теодора Димова и Никола Енев

Лично-то на Никола Енев

Изложбата на Никола Енев в галерия „Арте” се открива със заглавието „Лично”. Кратко и ударно заглавие, понеже най-интересните неща в изкуството са винаги най-личните. Преди време писах за неговото живописно платно „Портрет на моя брат”, което буквално ме прикова към себе си. Портретът представляваше пет отделни фигури, видени като през мъгла, на фона на каменен свод. Гледах дълго този портрет, защото с неговия брат сме съученици и приятели, но аз никога не го бях виждала така, както Никола го е изобразил, защото това е неговото „лично“. Ако го няма „личното“, то от изкуството остава много малко, може би не остава нищо.

Никола Енев е много по-познат като скулптор, който работи със стъкло, отколкото като живописец. Стъклените му фигури представляват абстрактни, красиви и нежни видения, уловен�� в цветове, форми, напластявания и неподвластни на думите, нещо като вкаменен акорд или миг, разтеглен до вечност. Територията на един писател се разпростира до думите, техния смисъл, ритъм и музика. Отвъд тях започва неизразимостта на цветовете и формите, които, колкото и живописно да се описват, никога не могат да стигнат до същността им.

– Как рисуваш една картина, Кольо? Имаш ли предварителна идея, знание, интуиция какво ще излезе от нея?

– Чакам картината да започне да ме води, тогава нещата се получават.

– Да, но когато още нищо не си нарисувал, когато картината още не съществува?

– Все пак имам някаква идея към какво се стремя.

Изключително ме вълнува процесът, когато само за миг творецът е зърнал бъдещото си произведение или го е чул, или си го е представил и след това, след като краткото видение изчезне, той започва да напипва слепешком пътя към него. Как знаеш нещо, което никъде не съществува? Още не е нарисувано? Още не е написано? Това е дарът на художника, даден му е даром, останалото е труд, 99-процента труд според онази сентенция, приписвана на Айнщайн.

Една след друга Никола ми показва картините, които ще нареди след няколко дни в галерията, картини на дървета, на гори, на реки, морски пейзажи, натюрморти. Всички те са в пастелни цветове, полуабстрактни, полуреални, но не съвсем, трябва да направиш вътрешно усилие, за да доловиш формите, за да разбереш с разума си какво виждаш. След това първоначално усилие те вече са „снети” в теб и започват своето емоционално въздействие, за което се оказваш неподготвен, въздействат на подсъзнанието, където отново думите не са в силата си, в тези дълбини думите са изчезнали, трябва да полагаш вътрешното усилие да отместваш и разбулваш пласт след пласт. И колко странно! Неусетно ти е станало приятно да наблюдаваш тази картина, да си в нейната примка, там в дълбокото и несигурното, в пространството, където думите са заглушени, в подземния свят на една гора например или в притегателното царство на една ваза с цветя в неизвестен ден, на неизвестно място.

Най-накрая Никола ми показа трите портрета – триптих от големи платна, в средата – Христос анфас, от двете му страни две мъжки глави в профил. Никола отрони загадъчно – „темата за предателството”. Кой от двамата е Юда, попитах объркано, защото съвсем буквално не можех да откъсна погледа си от лицето на Христос или по-точно от очите Му – където и да застанеш, те се взират в теб, гледат те, проникват до сърцето ти, говорят ти, разбират те – пронизващи и милващи. Как се постига този ефект, попитах. Не знам, почти една година работих над тази картина, отвръща Никола, лаконичен като повечето художници.

Христос те гледа в очите, както е на иконите, а Юда е в профил, както е според иконографския канон. Но продължавах да се питам защо профилите са два? Нали затова авторът е озаглавил изложбата си „Лично“. Това е неговото лично усещане, че Юда е навсякъде около нас и ни дебне. Впил е поглед в Иисус, но не с любов или надежда, а изучаващо. След като му се е доверил и е станал Негов ученик, по-късно се е разочаровал. Имал е други очаквания. Но струва ли си да си сложи този камък на шията и да Го предаде. И кого предава всъщност – Иисус или себе си? Тридесетте сребърника, които са му предложили, ще му стигнат ли да си купи въже? Клонът, на който ще окачи въжето, ще издържи ли тежестта на предателството?

Всички тези въпроси трябва да се изобразят с четка и бои. Трябва да се влезе в душата на предателя, да се изобрази в погледа му и то така, че зрителят да усети тези въпроси и да спре стъписан пред тях. Затова казваме, че картината е прозорец към човешката душа, към нейните тайни, към нейната вселена, прозорец, през който проглеждаме отвъд лепкавата измамност на видимото. И за миг спираме стъписани.

Мигът на това стъписване се изработва бавно и се нарича катарзис. Той се извършва в ателието на художника. Затова атмосферата в ателието е толкова различна от атмосферата в изложбената зала. Ателието е не само работилница, не само лаборатория, но и изповедалня. Първото впечатление е, че в ателието е разхвърляно, но там е мястото, където хаосът се подрежда. В изложбената зала виждаме вече подредения хаос. За да се усети истински и цялостно душата на художника, преди да се разгледат завършените и подредени картини, трябва да се надникне в ателието му.

Никола Енев

Само на пръв поглед живописта е двуизмерно изкуство. Истинската картина има не само дълбочина, но и душа. И това не е само душата на изобразения персонаж, не е и само душата на художника. Художникът показва пред зрителя своята лична представа за света. Личното го прави личност. Това го прави и творец. И колкото личното е по-истинско, толкова творецът е по-ярък.

Теодора Димова

Връщаме се във времето в кратък цитат от написаното през 2018 година от писателката, което тя припомня в началото на текста. „Тази картина наскоро Никола Енев пусна във фейсбук без никакъв коментар, само със своето заглавие – Портрет на моя брат. Първо ми се стори свръхнеобичайно, защото Никола работи главно със стъкло, прави фигури или скулптори или най-точно видения от стъкло, не зная каква друга дума да кажа за неговите произведения, те не могат да се изразяват с думи, така както трудно се разказва музика с думи. Но със стъкло можеш. Със стъкло можеш да изразяваш най-вече музика.

Деян Енев /л/ и Никола Енев /д/

Познавам Деян Енев и неговия брат близнак Никола от деца. Никола е не по-малко известен от брат си, но е художник и не се появява по медиите въобще. Учихме заедно в английската гимназия, после те служиха в казармата (май един след друг), после пътищата ни се разделиха, после нашите пътища с Деян пак се пресякоха и щастливо продължават да се пресичат и досега. Когато познаваш един човек от дете, знанието ти за него е някак много по-различно, отколкото ако го познаваш само като възрастен. Трудно ми е да определя каква е точно разликата. Но най-общо – запазва се нещо от лекотата, очарованието и лъчезарността на детството, не забелязваш остаряването, защото в съзнанието ти е запечатан детският образ, жестове, усмивка, звучност на гласа. Деян и Никола продължават (по някакъв начин) да бъдат онези деца-близнаци, които всички харесвахме. И двамата са художници – единият рисува с думи, а другият успява дори без думи.“

Никола Енев и Гергана Борисова

Изложбата „Лично“ на Никола Енев в галерия „Арте“ продължава до 19 март. А откриването ѝ попитах Деян Енев кой от двамата е по-голям от двамата. Писателят гордо отговори: „Аз – с 10 минути!“ ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

#Никола Енев #Теодора Димова #Деян Енев #Гергана Борисова

1 note · View note

mihaylovblog · 1 year

Text

144 г. от рождението на Алберт Айнщайн (1879 - 1955) Снимка: https://www.biography.com/

0 notes

kimreiki · 2 years

Photo

Вътрешен турнир по Доджбол в 128 СУ Алберт Айнщайн с преподавател по Физическо възпитание г-н Мариян Ангелов. За втора поредна година г-н Даниел Готев , който е президент на :) клуб по Доджбол "Ендлес тейл" съвместно с 128 СУ организират турнира. :) Реших да копирам и сложа на стената си тази статия, защото толкова точно и ясно отразява реалността😍😍 "Когато ме попитат "Защо има родители,които дават толкова пари за да спортуват децата им".... Е, нека споделя: не плащат за самите тренировки, за екипите или участия в състезания. Всъщност това са пари, похарчени за: – онези моменти, в които децата са страшно уморени и им се иска да се откажат, но въпреки това продължават – за възможността да създадат приятелства за цял живот – за шанса да имат великолепни треньори и инструктори, които да ги научат, че спортът не е просто движение, а начин на живот и емоция – за да привикнат към дисциплина – за да се научат да се грижат за тялото си – за да умеят да работят в екип, да бъдат горди, подкрепящи, възпитани и да уважават усилията на другите – за да се научат да приемат разочарованията, пораженията и загубата – за да знаят как да преследват целите си – за да разберат, че да бъдеш победител отнема дълги часове труд и упорити тренировки и че успехът не идва наготово – за да прекарват времето си в залата, вместо пред екрана. Мога да продължа с причините… Не плащат за самите тренировки, а за възможностите, които те дават, за придобитите умения, които ще им бъдат полезни навсякъде. Това всъщност е най-добрата инвестиция." (at Спортна Зала 128 СОУ Алберт Айнщайн) https://www.instagram.com/p/CeVFi-LoQkO/?igshid=NGJjMDIxMWI=

0 notes

lifequotes21 · 3 years

Text

За да си добър член на стадото, трябва преди всичко да си овца.

Алберт Айнщайн

88 notes · View notes

proekt-prosper · 3 years

Text

" Какво може да знае рибата за водата, в която плува цял живот ? "

- Айнщайн

#p🦅p #prosper #proekt #proekt-prosper #proektprosper #личностно развитие #мисли #философия #българия #мъдрост #истина #цитати #бг цитат #Айнщайн #дълбоко

41 notes · View notes

keeptolking · 2 years

Text

“Страхувам се, че ще дойде ден, когато технологиите ще изместят човешките взаимоотношения. И тогава светът ще се напълни с идиоти."

- Айнщайн

0 notes

zashev1997 · 3 years

Text

Създаване на QUOTE, който включва цитат на изследовател.

#quote #Айнщайн #цитат

0 notes

ivan-hristov · 3 years

Text

"Истинският знак на интелигентността не е знанието, а въображението." Алберт Айнщайн

#бг #бг пост #Алберт Айнщайн

9 notes · View notes

alt3rn8-knowl3dg3 · 2 years

Text

ВСЕ ПО-СИЛНО СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ СВЕТЪТ СЪВСЕМ НЕ СЕ ДЕЛИ НА ДОБРИ И ЛОШИ ХОРА, НА ЛЕВИ ИЛИ ДЕСНИ, НА ВЯРВАЩИ ИЛИ НЕВЯРВАЩИ, А ГЛАВНОТО ДЕЛЕНИЕ, КОЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАС, Е НА ХОРА, КОИТО МОГАТ, И НА ХОРА, КОИТО НЕ МОГАТ. С ДРУГИ ДУМИ – НА ТВОРЦИ И ПАРАЗИТИ. ИМА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ТВОРЧЕСТВА, КАКТО ИМА И РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ПАРАЗИТИ.

Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т.н. Но оттук започва най-голямата драма на хората.

ТВОРЦИТЕ И ОСОБЕНО ТАЛАНТЛИВИТЕ ОТ ТЯХ НИКОГА НЕ СЕ СЪЮЗЯВАТ. ПЪРВИЯТ БЕЛЕГ НА ЕДИН ТАЛАНТ ИЛИ НА ЕДИН ГЕНИЙ Е НЕГОВОТО НЕСЪГЛАСИЕ С ДРУГИТЕ. МНОГО ПЪТИ СЪМ КАЗВАЛ, ТАЛАНТЪТ Е НЕЗАВИСИМОСТ. И ЗАТОВА ВСИЧКИ ИСТИНСКИ ТВОРЦИ ПОРАДИ ВЪТРЕШНАТА СИ СИГУРНОСТ, ПОРАДИ УСТРОЙСТВОТО СИ ВИНАГИ СА В ПЪЛНО РАЗНОГЛАСИЕ ПО ВСИЧКИ ГОЛЕМИ ВЪПРОСИ.

В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците.

АДМИНИСТРАТОРИТЕ НАЙ-МНОГО НЕНАВИЖДАТ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ ТВОРЦИТЕ И ТВОРЧЕСТВОТО, ЗАЩОТО ВСЯКО НЕЩО, СЪЗДАДЕНО НА ТОЗИ СВЯТ, ИМ КАЗВА, ЧЕ ТЕ НЕ МОГАТ ДА СЪЗДАВАТ, ЧЕ ТЕ СА ПРОСТО ПАРАЗИТИ. НИКОЙ НЕ Е ИЗЛИВАЛ ПОВЕЧЕ ЗЛОБА И ЗАВИСТ СПРЯМО ТВОРЧЕСКАТА ЧАСТ НА СВЕТА ОТ ТИЯ ОСАКАТЕНИ НЕЩАСТНИЦИ, КОИТО СА СИ ПРИСВОИЛИ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВАТ ДРУГИТЕ. ТЕ СЕ БОЯТ ОТ ТВОРЦИТЕ, ЗАЩОТО ТВОРЕЦЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА ЛЕСНО, ТОЙ НЕ Е ДОБЪР СЛУЖИТЕЛ, ТОЙ НЕ Е ПРИМЕРЕН ЧИНОВНИК, КОЙТО КАЗВА СЛАДНИКАВО УСМИХНАТ “ДА, СЪР!”. “

Из писмо на Георги Марков до Димитър Бочев

12 notes · View notes