prompt-poems

[prompt-poems]

заминаващи

4.11.2018

готовност за напускане:

да бъдеш в постоянна бойна готовност 

за отпътуване, където и да си,

без да скърбиш за мястото, хората и чувствата, 

които оставяш зад гърба си.

сърцето винаги остава, обаче,

пред гърба.

и се движи със своя собствена скорост - 

челен удар в секунда - 

брой счупени ребра - 

шевове по предсърдията.

сърцето също си има крака

и си тръгва само,

но само когато 

то само си реши.

[prompt-poems]

17.10.2018

остават още 2-3 куфара,

а после нова стая, нова къща

с таван наклонен, за да сме по-близо до звездите

не знам защо така обичам да прекъсвам кабели, 

по които тече минало и спомени

но днес оставам в тишината на октомври 

за да събирам и подреждам доказателства,

че съществувам:

вещи, дрехи, книги и приоритети.

напразно съм тъгувала по момчето

влюбено във вятъра, но не и в мен

той също съществува, но вълните ни не се пресичат

аз ще плувам надълбоко в моите води

той ще цепи по повърхността на своите вълни

това е

докато есента ни раздели

[prompt-poems]

Женьо

11.09.2018

тялото знаеше преди ума

за втора поредна година се събуждам 

и си намирам сълза в окото

тъга, която ненатрапчиво, търпеливо и сигурно

е заседнала в кладенеца на гърлото ми 

и плисва, когато отворя уста.

тъгата, че е 10-ти септември,

радостта, че е е 10-ти септември:

рожденният ден на Евгени

тялото знаеше преди умът да разбере

че днес е 10-ти септември

отдавна преди главата да подреди спомени, мисли, снимки, минало

тялото знаеше, че днес е ден за спомняне, почитане, мир

тялото произведе вода:

водата, която идва отгоре 

(всички води слизат оттам, нали)

и падат в кладенци

нека измият лицето, ума и сърцето ми

не знаех за какво плача, докато не видях календара:

водата е по-мъдра от мозъка

приятно плуване, Женьо 

[prompt-poems]

усещане за есен:

сиво събуждане, сгушена в спален чувал у дома

песента на септември е silent disco от хладни разсъмвания

детски разговор и първият шал

септември е любимият режисьор от дванайстката.

[prompt-poems]

списъци, 19.08.2018

симфония от списъци

ловко подредени задачи,

чакащи да обеземат времето и ума ми 

плановете са измислени, за да създадат

лъжливото усещане за контрол над ситуацията

опус 987 списък със задачи

е натрупал много поводи за възгордяване - 

ако ги задраскам, значи съм успяла

да надлъжа графика

да надбягам лавината от време

да хакна системата

нищо от това не ще даде успокоение

неделя е 

отпивам от фрапето със соя

изхвърлила 2-3 кила ненужни вещи

седя и чакам да започна следващия списък със списъци

задачи, цели и хора.

[prompt-poems]

тази безшумна неделя

безцветна като зимен геврек 

излез от дома си, нахрани 

патиците в езерото

седни на ръба, дай ми ръката си

бледна и лека като студен найлон

аз познавам поименно всички призраци

от които се страхуваш

дай ми ръката си студена и да нахраним този плаващ порцелан

страхуваш се, че той 

никога няма да те обича така, както ти искаш

че не си голямата му любов 

че ще бъдеш каталог и средство 

за забравяне на предишната

(но нали всички следващи се страхуват от същото)

страхуваш се, че няма да си добра съпруга, майка, сестра и приятел

за някой, който някъде има нужда от теб

че няма да се справиш с товара 

на собствените си очаквания се страхуваш

страхуваш се, че ще правиш посредствени опити за изкуство, безлични и постни

страхуваш се, че ще изневериш на идеала си, че ще излъжеш за нещо голямо,

страхуваш се, че въпреки цялата теоритична подготовка, ще скърбиш ужасно, когато майка ти си отиде

страхуваш се какъв живот, мамка му, ги чака децата ти в този извънредно враждебен свят

страхуваш се от бръчките, белите коси и рака

страхуваш се от апатията и раздялата

страхуваш се от способността ни да свикваме с омерзението

стахуваш се от това, че той ще умре пръв

страхуваш се от самотата, след като останеш жива

страхуваш се, че няма да е за дълго

страхуваш се, че няма да си казала на много хора

колко много значат за теб, защото те е било страх 

какво ще си помислят

какво ти стана

ръката ти се размекна като стопен найлон

патиците в езерото разперват криле, отлитат на юг

топло ми е, топло, усещаш ли южния вятър?

нека издуха страха ти

в тази безшумна неделя, 

безцветна като геврек, захвърлен на патиците в парка,

не се страхувай, храни птиците

и всичко 

ще бъде

наред. 

[prompt-poems]

разкажи ми за снега, 

който посипва градовете ни, 

който вдишваш, 

когато застанеш с широко отворени 

дробове върху глазурата на планината:

захар върху козунака на земята.

разкажи ми за твоята зима

колко е хубава 

как я обичаш

(със захар?)

точно сега

искам да видя града ни отвисоко 

вкопан в извивките на изпечен козунак.

и да запся малко след като 

изкарат баничките на иван асен

[prompt-poems]

you look like a holiday, he said-

you smell like a song

i wanna dip my feet deep 

into your afternoons  

i wanna listen 

to your eyelids only

come sing

to me, he said- 

one-side, wide-eyed, dark open, be

not afraid to sink 

come sing swinging 

into the waves,  

and i will anchor, i will,

into your arms, he said,

and he sailed his ships away.

[prompt-poems]

има някой, който знае всичко за теб

има някой, който знае всичко за теб

знае броя на космите по главата ти

знае името на момичето, зад което седеше във втори клас

(и в което бе влюбен до първия срок на четвърти)

знае бенката на гърба ти

(която не си виждал, освен в огледалото)

знае моминското име на майка ти, изневерите на баща ти

знае, че знаеш

има някой, който познава 

всяка минала и бъдеща мисъл, която все още не е възникнала

в ума ти:

желанията, мотивите, маските, тъмнината

който е наблюдател на всички твои 

възторзи, изненади, изумления, умиления,

униния, вътрешни унищожения, апатии, разтрогвания

свиквания с обикновенността на любовника,

краища.

свидетел на цялото разрушително търсене,

жажда, прелом, болка, превъзмогване,

самота, несъстоятелност, зима.

има някой, който познава това, 

но е независим от него

който е източник, но е недокоснат

който е вътре и вън от всичко, 

който знае за всичките пъти, в които си се отказвал - 

фундаментално, финално, фатално,

който познава следите, които оставяш, 

когато се обръщаш на другата страна.

архитектът на душата ти

диригентът на търпението 

и разпоредителят на надеждата

знае, че го търсиш, 

преди ти да узнаеш

той знае кога точно ще го потърсиш

кога ще се откажеш 

и кога ще се върнеш - 

завинаги

и чака. 

чака и те оставя да потъваш в морето от опити 

за утоляване на жаждата

чрез мисли, идеи, философии, 

концепции, активизъм, алтруизъм,

любов, шоколадови бонбони, приятели, песни, 

писма, изкуство, университетски степени,

семейства, деца, бизнес - 

с едничката горчива надежда да послужат

като заместител на щастието

което може да ти даде само някой, който те познава

само някой, който знае какво искаш, 

може да ти даде това, което искаш, 

без да го искаш.

има някой, който знае всичко.

[prompt-poems]

tempora

не знам как да разбера 

дали моето темпо подхожда на твоето

дали няма да връхлетя в живота ти като 

лятна градушка дали няма да разчупя 

рамките на твоите прозорци?

дали не трябва да чакам

да ми отвориш

дали, или пък

искаш нежно да почукам на стъклото 

на сърцето ти

или пък искаш аз при спешност

 да разбия стъклото с чук?

какво дали и колкото или, 

докато съм седнала на прага,

дали няма да дойде зимата?

Зимата, взимаща възможността ми 

да бъда лятна буря в живота ти

Моля те, нека това нашето 

бъде лято. 

[prompt-poems]

wanting you is one thing, and

needing you is quite another.

i do not need you -

my needs are a responsibility of my own.

and needs, besides, are highly unerotic.

yet i want you

and I want to do things with you,

for you, or

besides of you.

can’t you see

the difference?

Desire is indeed, a language

rather than a mere behavior;

and there is poetry in there.

but you hate to read,

don’t you?

[prompt-poems]

тя

Говорим си за времето. Бързам да стигна до нея, преди да завали. Разказва ми за дъжда, за едно лято, когато била на -колко - 10? 12? Валяло с дни, реката преляла, градът се превърнал в мрежа от канали. А после се сляли в един-единствен канал - море в средата на Дунавската равнина. Магазините и мазетата се наводнили и по улиците започнали да плуват яйца, хляб, буркани с туршия, книги, кокошки, прежда, платове, все доказателства за оцеляването.  След наводнението магазините пуснали подгизнали стоки на безценица. Така тя се сдобила с един топ плат за рокли и десетте тома събрани съчинения на Достоевски. За по петдесет стотинки бройката. Празнувам мама, родена днес, 26 юни.

[prompt-poems]

...

I can speak silence to you

in any given language

[prompt-poems]

потоп

24/06

Усещане за край, съд, сал, кал,

лодка, лудост, 

библейско 

ми е.

Когато завали така, усещам Бог 

по-близо. Изпей ми нещо.

Мислил ли си за аромата на света по време на дъжд?

мирише на молитва и страх

мирише на преклонение 

мирише на сурова справедливост

Мислил ли си когато завали, когато

мирише светът на удавяне

колко се обичаме тогава?

Този аромат влудява влюбените

и остава невлюбените в сладката дрямка

на нищото.

усещаме по кожата си чупливостта 

на битието

никой и нищо не е завинаги.

Докато вали, изпей ми нещо

потоп ще падне, потоп, ще потънем.

пеейки.

.събирам по две животни от всеки вид.

[prompt-poems]

21.06

боли ме въздухът,

който разместваш

с мълчанието си.

[prompt-poems]

влудяващи липи

хвърлят аромата си в ушите ми 

и определят границите на контрола.

кога ще стане лято помежду ни?

сезонът на сърцата 

настъпи късно заради дъжда валеше 

много и липите цъфнаха настойчиви и буйни, 

но неприемащи отлагане.

аз - също. 

как се чака, когато има толкова цвят за бране на моята улица?

[prompt-poems]

wavesong

how have I survived 

thirty-one winters without you?

my soul keeps asking:

who was I before 

this lifetime suddenly happened?

who were you before you

were ocean?

I don’t care knowing 

but I pray you can keep me

safe still strong silent 

in your shelter 

as in the times when 

we were liquid drops 

so that we learn how to adore, 

learn how to knee,

learn how to cry,

when 

we 

were 

ocean.