pich07

[pich07]

Десет години

Ще бъда нетипично откровен.

Преди точно една декада години

тя си тръгна.

Благодаря.

Менталния (моралният) ни баща в училище каза, че след време ще съм благодарен.

Прав бе.

Тя превърна ме в поет.

Остави ме.

Чуствах се всякаш

някъде далеч вали, усещах мириса на дъжд, на дъги.

На гръмотевична буря, на летен дъжд.

Но при мен капка

не бе паднала.

Освен

сълзите

ми.

Костадин Андонов

[pich07]

По Гринуич

Ела долети от твоя гурбет.

Вземи от там любимия алкохол мой.

Сама знаеш кой е.

Сипи в кристалната чаша.

Па дано не горчи.

Да се усети пушека на уиски.

Историята на бъчвите.

Скрили в криеницата

детска глъч и онази стара любов.

Долей в кристалната чаша.

Ще поръчам да пушиш цяла вечер до моите нозе.

И да запееш с твоя глас.

Носещ дъха на Балкана и топлината на юга.

И пей ми до изгрева.

Отпусни изнорени ръце.

Да забравиш твоята половинка а аз моята.

Ела, долети.

Отпусни изнорени ръце.

Ела, попей.

Аз само ще поръчвам.

Костадин Андонов

[pich07]

Шампанена си ми,

беше и ще останеш шампанена.

С дантела от пяна в очите,

по бузите ти,

по устните.

От горчивия послевкус на простени разочарования.

Предателства, загуби, гордости.

Но да съм до теб не мога.

Не било правилно пред Бога.

Роднините ми също ще ни преоценят.

Но ти си видяла и взела страха на живота.

Изчукал те е той.

Ти обаче също.

Квит сте.

В това започва всичко твое което е толкова секси.

Само ако беше...

Само ако бях....

Ние ще си знаехме.

Костадин Андонов

[pich07]

Съзнавам че,

твоите устни,

имат вкус,

на

слънце,

топло кафе,

камина

и фреш портокали

и моркови.

Топла дреха,

зима навън.

И усмивка

в много

тръпчинки.

Костадин Андонов

[pich07]

Като котешки, очите ти гледам,

след чашата червено вино,

търся със стих да те обвържа.

Ала никъде не пасваш ти.

Дланите ти топли , като мек хляб.

Кожите ти обрисувани в мастило на поети.

Косите ти дар от бога са и те...

Навярно ръцете ти са талантливи майстори

с тях може да боравиш тъй добре.

И с четки да рисуваш бъдещето твое с мене.

Да те поканя на бира с портокалова кора зад кварталния локал.

Ръждясал вече от вечно чакане.

На тази избягвана среша.

Да ми направиш от погачите на баба,

а аз да направя от пържолите на баща ти

и да залостим бравата на времето сегашно,

и да се запием до забрава.

Костадин Андонов

[pich07]

[pich07]

Никога до сега

не се бях обяснявал в любов.

Ела, ще падна на колене.

Падни и ти да сме колене до колене.

Да посегна кротко за целувка.

Да усетя нежно.

Твоите устни

тъй мека постеля.

В тях да загубя.

Всичко което съм,

бях и

ще бъда.

Да вплета ръка в твоето сърце.

Душата ти да вземе моята с памук.

Да напуснат този свят,

нас дори.

Да съберат багажа в една длан.

Да отидат далеч от зли очи.

От Зла съдба.

Да бъдем като

гръцка песен неразбрани.

В

Чужди прегръдки

разпиляваш ме.

Но усмивката

остави в мене.

И знай за съдбата.

Любов в съдба, а не в торба се носи!

Костадин Андонов

[pich07]

Никога до сега не се бях обяснявал в любов.

Ела, ще падна на колене.

Падни и ти да сме колене до колене.

Да посегна кротко за целувка.

Да усетя нежно.

Твоите устни тъй мека постеля.

В тях да загубя.

Всичко което съм, бях и ще бъда.

Да вплета ръка в твоето сърце.

Душата ти да вземе моята с памук.

Да напуснат този свят, нас дори.

Да съберат багажа в една длан.

Да отидат далеч от зли очи.

Зла съдба.

Да бъдем като гръцка песен неразбрани.

В

Чужди прегръдки разпиляваш ме.

Но усмивката остави в мене.

Знай за съдбата.

Любов в съдба, а не в торба се носи!

Костадин Андонов

[pich07]

На ЛюбоМира

Имах една изневяра,

бивша лекоатлетистка,

знам и аз не вярвам,

че бяхме заедно във въздишка.

Пиехме бири и цъкахме лига,

губихме се някъде на пода.

Губихме се в банята,

в белите й коси.

Губихме се по съседски.

Боже какво блаженство е любовницата да е на същата улица.

Особено когато улицата е дълга няколко дузина крачки.

Та, тя беше феноменална,

режисирала всичките ни любовни сцени.

А с пръстите ми в устата й върху мене, боже колко бе прекрасна.

Но аз се счупих, изпаднах в откровения, блокирахме се.

Тя, изпитваше ужас от влюбени по нея.

И от ужас започна да разказва как ще напусне града, за да търси другаде, чужда плът която не може и не иска да я обичат.

От седмици я няма колата й.

Май замина за столицата.

И май всички имаме любовницата,

напуснала ни заради столицата.

Любомира си замина, с нея

взе си вътре в мен мира.

Костадин Андонов

[pich07]

На Ваня Щерева

Привет, аз съм

най - грозния мъж на света.

Не, не, спокойно не се казвам Темелко.

Нашите поне са имали вкус.

Избрали са ми монархическо име.

Може би и за това съм царист.

Може би за това всеки мой

часовник е спрян в

16:22 в чест на Цар Борис III.

Може би за това любя:

Евксиновград

Враня

Кобург.

Някой ден и белите ти глезени.

��е кажеш сега поредния

чикиджия.

Но не, онанизма не ми е любим.

Предпочитам чуждите глезени да вършат тези

неща.

Неща да те отблъсквам,

неща да те отчайвам.

Но галя тази бръчица зад усмивката.

Знам че се радваш че не е дик

пик.

Просто дойдох да кажа,

недей обичай така тъжно.

Просто тъжно ми е да кажа,

така обичай че да ти се живей.

Костадин Андонов

[pich07]

Помня онези Видински улички,

и раздялата с твоите приятелки.

И послевкуса за последна среща,

но аз не мислех така.

Не те исках за нощ или час.

Нямаше да ми бъдеш за нощ.

Исках те за две а останах три.

Не казах, за последно е.

Научих всеки калдаръм до вас.

Всичко започна през тази есен септемврийска.

За това до днес есен идва ли,

всяко листо е цвете.

Всяко цвете е твоята блага усмивка.

Всеки кестен до нашата кръчма е топлата ти детска душа.

Толкова уютна, като настанил ни

топъл хотел в твоя град

докато навън вали.

Помня онези Видински площади,

там твоите приятелки

съдеха ме, че си ми за нощ.

Надявам се още за амнистия.

Ще я имам ли наистина?

Костадин Андонов

[pich07]

08. 09. 2017

Прибери камшиците,

ролерите, мечтите и белезниците.

Преди да си тръгнеш белезниците си ще отключа. А в дъното на сърцето си ще заровя ключа.

Когато напускаш града,

вземи всичко, без моето сърце.

То трябва да е награда,

за следващата любов, да е в други ръце!

Не се връщай. Не ме викай

Не искам безкраен край.

Не искам незапочнати начала.

Когато напускаш града,

вземи всичко, освен моето сърце.

Въпреки че беше най - добре в твоите ръце.

Надявам се в другите,

поне да е добре.

За по - направо, през сърцето ми

сега минавай, но не оставай.

Костадин Андонов

[pich07]

08.09.2017

Употребили ги,?

Наситили им се?

Научили ги,

как не се

обича ?!

Други щом доближиш, сама си

знам, че след сто пак при мен си.

Но не съм по поръчка любов,

по принуда за целият ти живот!

И океани преливат след мен,

като си тръгна заради поредния проблем.

Пак ще те целувам.

Прегръщам.

Връщам.

В живота ти да нахлувам.

Мислите ти да разхвърлям.

И друг след мен ще подрежда и сълзи трие.

В безкракнотото ми море ще плуваш,

накрая пак ще ме целуваш.

Само се моли очите ми да не са толкова мокри, че да е твърде късно.

Костадин Андонов

[pich07]

08. 09. 2017

Прибери камшиците,

ролерите, мечтите и белезниците.

Преди да си тръгнеш белезниците си ще отключа. А в дъното на сърцето си ще заровя ключа.

Когато напускаш града,

вземи всичко, без моето сърце.

То трябва да е награда,

за следващата любов, да е в други ръце!

Не се връщай. Не ме викай

Не искам безкраен край.

Не искам незапочнати начала.

Когато напускаш града,

вземи всичко, освен моето сърце.

Въпреки че беше най - добре в твоите ръце.

Надявам се в другите,

поне да е добре.

За по - направо, през сърцето ми

сега минавай, но не оставай.

Костадин Андонов

[pich07]

Безримувано

Смених парфюма, одеколона и брадата.

Изхвърлих спомена за твоите сиви коси.

За твоята зрялост и мекота на глътка летни вина.

Извиках такси.

За малко не напуснах града.

Хроничната ми липса на любов ме отведе там.

При ретроградните Венери.

Този месец върви на шлагерни тръпки.

И кълна се таксито когато ме върна.

По реката чувах твоите стъпки.

Мостовете ръждясаха от яд.

А аз?

Серийно изневерил се прибрах.

Изтупах спомена за твоята котка.

Пуснах пералня, нарязах бекона, сложих във фурната.

Поне да стопля Изстинало сърце.

Костадин Андонов

[pich07]

Перманентно заличени

Очите ми,

те търсят навсякъде и шарят.

Сълзите ми

върху студената ти гръд парят.

Целувките ти,

в рая ме завличаха.

Докато ръцете ми,

те разсъбличаха.

Днес след урагана в който бяхме

и във всичко заедно – дори и спахме.

Сега сме чужди, отдалечени, но един до друг

не си говориме напук?

Във всичко заедно – грешките си не брояхме.

Като едно вървяхме, един по друг горяхме.

Да си простим закъсняхме.

Безразлични завинаги живяхме.

Сега сме чужди, отдалечени, но един до друг

не си говориме напук!

Костадин Андонов

[pich07]

Ето и тя си пожела стих.

В който да е героиня.

В който аз да съм тих.

Ето тя си пожела да е богиня.

С очи като от сапфир.

С устни в студа като аместист.

С целувки благи като зефир.

Кожа с блясък златист.

Казвам ви че е богиня.

От далечен Кипър някъде дошла

преставила се за героиня.

Разбила се в мен като река придошла.

В очите й блести минало.

В ръцете си бъдеще ухае.

В очите блестят моряци загинали.

В ръцете й любов витае.

Ето и тя си пожела стих

в който да е героиня

в който аз да съм тих.

Ето пожела да е богиня.

Костадин Андонов