myheartxzv

[myheartxzv]

[myheartxzv]

В една целувка може да има толкова много любов, но може да няма дори капка. Зависи от коя страна на нещата са чувствата.

[myheartxzv]

ПЕТИ ОКТОМВРИ

Това ли ще е датата, която ще запомня?

За последен път ли виждаме се днес?

С тежест във гърдите ми огромна

сетния си поглед вперих в теб.

Пътя между нас се утроява.

Кой от двама ни ще си прости?

Сърцето ми не смогва на товара

и свива ме почти до смърт. Почти.

За последно чух гласа ти да отеква

в голите стени на този дом.

Безразличен, празен тон го събеседва -

нежност няма в него вече. И любов.

Сбогом казахме на минали години

и снимките от секцията скрих.

Знам къде са, но към тях не ще посегна.

Там се виждат само спомени, уви.

Разхождам се сама до магазина.

Вече пазарувам за един.

На касата си плащам половина

от живота, дето с тебе не делим.

Краят не в неделя е, а в сряда.

Това ли ще е датата, кажи?

Кажи, да отбележа в календара

деня, във който всичко разруших.

рк

[myheartxzv]

[myheartxzv]

Не й откраднах

Първата целувка,

Нито първата сутрин, в която се буди в чуждо легло.

Не я целунах първи по челото за лека нощ.

Не успях да й подаря първите рози.

Боже, благодаря на всички преди мен,

Че й разбиха сърцето,

За да не го правя аз.

-П.Т.

[myheartxzv]

Като кученце, което се дърпа и не иска да върви, като детенце, което упорито плаче за Онази шарената играчка в магазина, като милата бабичка, която повтаря едно и също от както се помни, точно като тях понякога държи се и сърцето… но разликата е такава, че ако сърцето спре да се раздава, черна буря настава.

[myheartxzv]

Дължа извинение.

На всички жени, които са опитвали, искали и дори копняли да са за него нещо повече от случайно минаващи, нещо повече от опит за " добре ми е ", нещо повече от мнимо продължение.

Съжалявам, жени.

Че ви е целувал както аз обичам. Че ви е гледал с поглед, с който изяждаше мен някога, хищно и остро, за да намери нещо мое у вас. Че ви е имал, за да забрави, че там някъде, някой друг има мен. За да лекува себе си от това, че се е провалил в единственото, в което пламенно е искал да успее.

Съжалявам, жени.

Че сте се борили за вече завладяно сърце. Че сте виждали бъдеще, което никога не би могло да ви принадлежи. Че сте искали някой, който... вече нищо и никой не иска.

Съжалявам, жени.

Че сте давали много и никога не е било достатъчно, след като вече в ръцете си е имал всичко. Че не сте заспивали, докато е сънувал мен. Че е наранявал вас заради болката, която е горяла в него.

Съжалявам, жени.

Че сте го чувствали далечен, докато в сърцето му съм била винаги близо. Че ви е разплаквал, за да измие собствените си огорчения. Че сте живели до някой, който не се е чувствал жив.

Съжалявам, жени.

Че сте посрещали яростта му, защото е имал само нея. Че сте слушали лъжи, докато е криел истини от вас. Че ви е откраднал време, за да избяга от спомена за своето.

Съжалявам, жени...

Че сте му дали много, докато е трябвало да давате на други. Че е съществувал в погледите ви, за да преглътне някак липсата на моя. Че е пил по много, че се е рушил по много, че е наранявал... много, за да заглуши поне за малко тишината ми.

Но НЕ съжалявам за това, което съм за него. Не съжалявам за това, че го обичам така, както никого. Не съжалявам, че минахме през всичко и ... през всички ви.

Защото заспивах до мъже, които не бяха него, само за да се намразвам всяка сутрин за това. Защото се лъжех нагло, че е лесно да забравя като съществувах само в спомените си с него. Защото се превърнах в друг човек, за да избягам от жената в мен, която го обича.

Съжалявам, че наранихме всички по пътя и най-много - самите себе си.

Всеки расте с раните и болките си, с пропастите и с полетите си. И знам, че всичко изживяно ви е направило по-истински за вашите си хора.

А ние с него... просто се обичаме. И няма достатъчно далечен път, който да ни изведе до щастие с различни хора. Пораснахме. И вече знаем какво да правим с бурята, която ни владее.

И нямаме други избори и права на грешки с чужди имена. Не повече. И вече.

Не съжалявам за това, че се обичаме.

И минахме през много, за да се намерим.

Не съжалявам.

Но ... дължа ви извинение.

- Валентина Йоргова

[myheartxzv]

Джуд,

Не си в настроение за игрички. Много добре.

И аз не съм в настроение за тях също.

Нека го напиша ясно: Ти си извинена.

Отменям наказанието ти, отменям думите си.

Ела си у дома.

Ела си у дома и ми крещи. Ела си у дома и се сбий с мен. Ела си у дома и ми разбий сърцето, ако трябва.

Просто си ела у дома.

Кардан

[myheartxzv]

До Върховната кралица на Елфхейм,

Над мен е същата сребриста луна, която свети надолу към теб. Когато я гледам ме кара да си спомня блясъка на твоето острие, притиснато към гърлото ми и други романтични моменти.

Не знам какво те задържа да се върнеш във Вълшебният народ - дали това е досада от мен, или след като си прекарала време в света на смъртните си почнала да вярваш, че живот свободен от Вълшебният народ е по-добър от този, в който да го управляваш.

В най-жестоките ми часове почвам да вярвам, че никога няма да се върнеш.

Моля те върни се.

Защо пестиш амбицията си? Винаги си знаела точно какъв съм аз и си виждала всичките ми падения, цялата ми слабост и всички белези. Ласках се, че в някои моменти си изпитвала чувства към мен, различни от тази концепция, но дори и това да е вярно, те биха направили само тънка следа, до появата на другите ти, по-големи желания.

И все пак сърцето ми е заровено с теб в странните почви на смъртния свят, както беше удавено с теб в студените подводни води.

Бях твой преди да мога да го призная, и твой винаги ще бъда!

Кардан

[myheartxzv]

***

Засега е добре. Седя вечерно време и си позволявам да съм с теб, не на живо, но поне в мечтите.

И въпросът сега е защо да ме е страх от мислите за мястото ми, или за всичко което ще се обърка в бъдеще?

Не мога да ги спра, но и брегът не спира вълните, те просто свършват в него. Да приемаш също е полезно.

Не да бягаш, а да разбереш. Не да се страхуваш, а да знаеш. Ще дойде време живота да нападнеш, но си дай време да се подготвиш.

Не ме е страх от мисли или чувства, намерих си как да ги приемам - с криви рими и размишление, инструментите на тези с много време.

Поне за малко е добре. В тези хубави вечери позволявам си да съм до теб. Не наистина, но поне се усмихвам.

-Вечерен пътник

[myheartxzv]

[myheartxzv]

Здравей отново!

Все още чувам “абонатът не отговаря”, когато ти звъня по телефона. Къде ли си? Защо те няма още? Имам нужда от теб, тук при мен.. Бабче, знам, че си на по-добро място, но моля те, обади се… имам нужда отново да намеря утеха в твоето “всичко ще бъде наред, чедо” ..

[myheartxzv]

Цена

Какво ми коства да те няма? Сутрин че събуждам се сама? И кафето че сама ще си направя? По-добре ми е така. Не чувствам неловкост, че имам надежда да водя нормален живот у дома. Нуждите вече не си пренебрегвам - правя каквото поискам. Сама. За своя ден на себе си разказвам. Пожелавам лека нощ на тишина, на есенния вятър се оплаквам и ставам лампата сама да загася. Рецепта щом объркам, не е страшно. Каквото надробила съм, ще ям. И сто пъти да сложа сол забравям. Няма те да сложиш без да знам. Имам време вече да прочитам всички книги, дето с теб не изживях. Сега във тях ще мога да изпитам чувства, дето с тебе не можах. Пуша повече цигари от преди. Не питам тебе вече за запалка. Няма кой да ми натяква, че вреди. И отслабвам, и отслабвам, и отслабвам. Какво ми коства да остана? Присъствието е разлика една - ти, не аз, да ближеш тази рана, че и с теб до мен съм пак сама. © Ралица Костова Всички права запазени

[myheartxzv]

[myheartxzv]

[myheartxzv]

Колко много любов мога да дам и колко много пъти вдишам и издишам, само защото трябва да съм спокойна и търпелива. Колко много държа в мене и колко много още мога да понеса. Колко пъти не заспивам от лутане из мисли, чувства и сълзи. Толкова само аз си знам. Толкова време мина, а колко още остава... не знам.

#мисли #думи #време #чувства #любов #търпение #сълзи #много държа #много нося #бг поет #бг текст #бг думи #бг мисъл #бг пост

[myheartxzv]

За деня, в който ще ти разкажа за всички пъти, в които съм те сънувала.

За деня, в който ще изплача отново всички сълзи, които съм изплакала, за да ги избършеш.

За деня, в който ще споделя за всеки свой успех, за да ме окуражиш и подкрепиш.

За деня, в който ще споделя с теб за всеки мой неуспех и всяко разочарование, за да чуя, че всичко ще бъде наред!

За деня, в който ще изрека думите “обичам те” и ще е завинаги.

За този ден бленувам.