darkhomelife

[darkhomelife]

[darkhomelife]

sinnen

[darkhomelife]

О, Шипка!

Лета и зими тебе колко напоиха?

Пролети и есени тебе колко ли те укротиха ? ..

Мир намери ли .. ? Покой ? След онез три дни на подвизи и слава от безсмъртните герой?

Твоят кърваво изваян връх, планино, пази и до днес, спомена за името велико,

достойно - заковано с чест !

България !

Майко, там за тебе те умряха. За тебе, де рушат безмилностно те днес, без свян, без мъка .. без сърца !

Разкажи на тез изгубени души родино, за правдата, за битките, за славата ..

да паднат там в полите ти .. родино ..

погубвайки те с леден дъх, с окови на ръцете .. кървави сълзи какво са,

нека знаят майко .. нека болката си понесат !

Онези, що мъката йм не държеше мръсните нозе на прийждащите орди, там са .. и до днес.

Кръвта си дадоха, планино, та вятъра свобода да донесе! Отдавна тихи, още пазят те,

надигат се нощем да видят как си .. помниш ли ги .. пазиш ли гръмовното " УРА " ?

Тук България е, не рушете туй що с наща кръв плати се! Не отмивайте раните на боговете,

днес добре са, и честта им запазете !

Вековете сила над храбростта йм нямат ! Сърце, що там останало е, всяка птица цвете му донася !

А ти .. ти, човеко .. що безочие показваш над тия славни гробове ?

Нищо .. там четата крещи щом паден мрак,

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

вий газете го, безумци ..

те безсмъртни станаха во век ! Е. Б.

[darkhomelife]

Вече не мога да гледам гушкащи се котенца…

Мразя ги.

[darkhomelife]

" Тя е толкова красива. " - помисли си той -

" Но не по този начин, когато погледнеш някое момиче и си кажеш,

че е хубава или привлекателна. Не, красива е, защото прави всичко толкова изключително,

когато говори за нещата ти дава да погледнеш от една друга, нова,

по - невероятна страна на нещата и не се опитва да бъде някой друг - може да е груба,

може да е ядосана, но си е тя. Човече, тя просто е красива.

.. Красива и толкова изморена, от това да държа сърцето й, да се вглеждам в очите й, .. но как да спра,

късно е да си поема дъх без нея, в колкото и погледи да се вглеждах в никой не бях такъв, както в нейните очи.

Луда ли е, или е сърцето ми ? " Ако някой ти дава своето всичко, не търси нещо по - добро " .. та аз дори не търсих, тя ме

намери за да ми даде " своето всичко " и сега спомените с нея, не бих разменил за нищо.

Знаеш ли кое в живота е най - прекрасно? Желанието, приятелю. А когато я видя горя от такова и не ме е страх, искам

да ми досажда до края на живота си. Тя не обичаше комплиментите, смяташе че говорят куп неща, които не мислят заслепени от чар,

а аз я засипвах с такива и усещах как лети. Но беше горда приятелю .. в тези моменти ми идва да и предложа какао, ръцете и,

когато е с мен са като вързани. Казват " Трудно е да съблечеш душата и да имаш сърцето " а не разбрах кога съблече моята

за да й дам сърцето си. Въпреки че бяхме толкова различни, винаги имаше нещо, което да изречем заедно, искахме еднакви неща,

онези който мислехме късно вечер преди да заспим. Дали заспиваше умислена за утре, както аз ? Дали можеше да има ден без да ме

накара да искам да дишам до нея ? Силен съм, но тя е единствената ми слабост ! Виждах сълзите и преди да заплаче,

а тя караше сърцето ми да се усмихва. Можехме един без друг ден, два, месец .. характерите ни бяха еднакви. Но как да сведа

глава и да я подмина като тя изгради за мен нов свят, когато всичко беше посивяло ? Когато някъде влезе жена с харизма,

чар и самочувствие, се забелязва веднага, на мен ми трябваха седмици да разгадая всяка черта от лудостта й,

и незнам дали напълно успях, от нея очаквах всичко по всяко време. Защото това беше тя, просто тя !

Моята слабост когато съм силен ! <3

[darkhomelife]

Вървях. Някъде бях. От там изчезнах. Другаде бях. и от там ме няма днес.

 Външността, е само повод да опознаеш някого, но душата е нещото в което се влюбваш.

 Аз вярвам в нещата на мига. често, те не са просто неща. В точното време, на точното място, някой, ще разпознае теб,

 душата ти, съзнанито ти, и сред хилядите други " вещи " в сърцето ти ще измъкне куфара с грешките ти, ще го отвори полека,

 и гледайки те в очите ще каже "  аз съм тук, аз ще променя и върна твоята сила " . Не случайно линийте на ръцете ни са пътищата,

 по който трябва да вървим .. и когато се чувстваш празен, загледай се, огледай се в тях за да намериш себе си, а когато 

 трябва стисни я силно .. в юмрук за да не могат да те порежат пак ! Ти отваря дланта си за всичко и всички за да поемеш

 по нов път, с нови надежди.

 Днес си толкова нарязан, начупен, празен и белязан че дори самия ти не вярваш че имаш път. Аз вярвам, един ден крилете ти ще се

 разперят отново. Никой няма да има силата да ги прибере или пречупи отново, никога, защото ще си намерил себе си. Ще надрастнеш 

 всичко, което някога те е поваляло, обезверявало, и притискало. Осъзнавайки нещата над теб, ще погледнеш себе си с други очи.

 Аз намерих своята сила. своята чест, лоялност, искренност .. своята истинска страна на душата си, и ако някога загубя я -

 проклет да съм ! Защо ли ? защото ще съм го позволил отново.

 От всички ще чуваш колко различен си, но малцина ще знаят защо. Дали заради дълбоките ти очи, или привидно

 скритата тръпчинка в дясно от широката ти обичлива усмивка .. малцина ще те радват с малки неща. Никой не би дал от себе си

 ако не открие това от което има нужда. Дали ще помни как пиеш кафето си, или ще знае какво да ти даде когато си тъжна .. дали

 ще те ядосва с едничката цел да чуе засрамен вик носеш му сладост. Недостижима, неповторима, съвършена и безкрайно чувствена

 бъди. В момента в който тръгнеш да се давиш, в теб ще изплува онова,

 което ще те задържи. Тогава, и само тогава, ще видиш себе си с други очи. Очи, забравили че си бил непобедим, единствен.

 Осъзнаваш колко безмислено е всичко дето си правел. Трябвало е само да се вгледаш.

 Усещането да си нужен изведнъж ще те връхлети. чакаш времето да заличи черната сянка дето те е обвила ? А то не би.

 Никой не би. ТИ бъди .. защото точно една крачка пред теб, върви душата ти !