What happens when we die? Do we float into a massive abyss of nothingness, or are we at a state of perennial impass? Is there even an afterlife, and if so, is it subjective to corresponding religions? Is there Hades, Osiris, Yama or Pluto deciding our fate? If so, is it a bureaucratic system where we stand in queues, and do we get the choice of rebirth? Shehan Karunatilaka's 'The Seven Moons of Maali Almeida' doesn't answer any of these questions, and yet by the end of it you're left in peaceful serenity with yourself.
Seldom do we come across a text that does so many things all at once, and more importantly, does all of it incredibly well. I mean you can simply pick it up as a kind of detective murder mystery, a political satire, or maybe even an action thriller...? The second person narrative is a bit distancing I'll agree, but then there's this interesting sense of humour to make up for it. And obviously, it's the tale of Malinda (Maal) Almeida who's dead, and finds himself in the afterlife, with seven moons to sort his affairs on the mortal plane and pass into 'The Light'. Karunatilaka sets his plot in 1980s Sri Lankan civil war, with the Tamil and Sinhalese at each other's throats and Maali the bastard son of both. Not to mention about him being a closet gay.
Maali is not perfect, he's a debauched gambler, regular drug abuser, in his own language 'a slut', and an A+ photographer. And now that he's dead, he must find out his murderer(s), and get his photos published (that he claims can topple governments) and reach the light, all before his seven moons are over. It's impressive how Karunatilaka creates each character with such detail: The political ideologist dead JVP worker Sena, the murdered voicist professor Dr. Renne, Amma, DD, Stanley and so many others. And how all have demons, some of which sit on the bonnet of a car. It is really a narrative that must be explored by the reader on their own, mostly because each will have their own say in the matter. And howsoever you choose to read it, remember that it's not really the ghosts or pretas or monsters or demons to be feared, but in Maali's own words:
"Evil is not what we should fear. Creatures with power acting in their own interest: that is what should make us shudder.”
6 notes
·
View notes
Георги Господинов: Честит празник! Честито чудо на езика!
„Честит празник! Честито чудо на езика!“ Каза Георги Господинов на български език при получаване на изключителната литературна награда Международния Букър за 2023 заедно с преводачката Анджела Родел за романа „Времеубежище“ в Лондон.
Журито на тазгодишното издание на отличието беше с председател френската писателка, носителката на “Гонкур” Лейла Слимани, която обяви печелившата книга на церемония в Скай Гардън, Лондон, на 23 май, късно вечерта, минути преди да настъпи най-светлият ни празник 24 май. Тя каза за „Времеубежище“: "Това е задълбочена работа, която изследва много актуален въпрос: Какво се случва с нас, когато спомените ни изчезнат? Георги Господинов успява чудесно да се справи, както с индивидуалните, така и с колективните съдби, и именно този сложен баланс между интимното и универсалното ни убеди и докосна".
Лейла Слимани, Георги Господинов и Анджела Родел
А сутринта след получаването на наградата Георги Господинов написа на стената си във фейсбук: „Честит празник! Честито чудо на езика!
Имах щастието да произнеса тези думи на български снощи на връчването на Букър в сърцето на Лондон! В навечереието на най-хубавия празник! Написах тази книга с трийсетте букви на кирилица. Благодаря на всички, които вярваха в нея! Благодаря на читателите си, с които сме заедно от години. Беше и е дълъг път. Благодаря на писателите преди мен, от които съм се учил! На българските писатели за всичко изстрадано и написано. За радостта, която видях в България след обявяването на наградата снощи. Радостта заради книга е чиста радост. Благодаря ви! Възможно е! Иска ми се това да отвори вратата към българската култура и да ни даде кураж.“
Георги Господинов
Наградата “Букър” е най-важното събитие в литературния и издателски свят. Връчва се от 1969 година, а нейни носители са Салман Рушди, Маргарет Атууд, Казуо Ишигуро, Джулиан Барнс. През 2005 започва да се връчва и международният “Букър” само за книги в превод. Първият носител е Исмаил Кадаре. Олга Токарчук печели наградата в годината, която получава Нобел, 2018. С тази номинацията, която стана ясна (дългия списък) в края на ануари Георги Господинов се нареди до други номинирани автори през годините като Марио Варгас Льоса, Милан Кундера, Орхан Памук, Амос Оз, Ани Ерно и други. В началото на пролетта беше обявен и краткият списък за наградата с автори от Испания, Южна Корея, Франция, Кот д’Ивоар и Мексико и за първи път и от България.Заедно с Георги Господинов за наградата бяха номинирани Мариз Конде за "Евангелието според Новия завет"; Чун Мйънг Гуан за Whale ("Кит"); Гауз за Standing Heavy, Гуадалупе Нетел за Still Born ("Мъртвороден") и Ева Балтазар за Boulder ("Скала").
"Ню Йоркър", "Гардиън" и "Файненшъл Таймс" го обявиха %Времеубежище“ за една от книгите на 2022 година. Рецензии се появиха в "Таймс", "Ню Йорк Таймс", "Уолстрийт Джърнъл“. Translated by Angela Rodel (Congrats, Angela!), published by W&N, London. Bookerprize.
Написаха тогава организаторите на наградата. При получаването ѝ Георги Господинов благодари на организаторите, на преводача Анджела Родел, на своите читатели и на издателство "Жанет-45", които издават книгата. Той нарече "Времеубежище" едновременно "политическа и човешка книга". Той поздрави и останалите номинирани, като каза, че всички книги са невероятни и трябва да се прочетат.
Анджела Родел и Георги Господинов
Припомняме, че в разговор за „въпреки.com” по повод удостояването ѝ с наградата за превода си на “Физика на тъгата” от Георги Господинов на първите награди на литературен клуб “Перото” в НДК, Анджела Родел каза: „Българската литература има значение за света. Георги Господинов има страхотен език. Той е поет и това си личи в прозата му. Георги има много тънко разбиране за ритъм, за звучене на езика, обича да играе с езика и на микро ниво нещата са много пипнати при него. Красиво самото писане, не само смислово, структурата на езика е красива и изпипана. Тя е много майсторска на всяко ниво. Той има интересни идеи, но и как да ги каже и начинът му на изразяване е много красив. Разбират го. Той говори за социализма, говори за разни неща, които за нас не са познати, не сме живели през такъв период. Но той говори на общочовешки език за детството, за носталгията, за което всеки човек има разбиране. Той говори за социализъм чрез някакви общочовешки емоции и чувства. Затова, въпреки че е много българска неговата тематика, той е лесен за разбиране от американците. И не само в Америка, а и от италианци, и французи и германци…”. /Целия разговор може да прочетете тук./
Думите ѝ тогава, сякаш, са били пророчески. И сега за 2023 Георги Господинов за следващия си роман „Времеубежище“ заедно с Анджела Родел са носители на изключителната световна награда за литература „Букър“.
На този наш толкова прекрасен и любим празник 24 май, в който Георги Господинов и Анджела Родел ни дариха огромна радост, вълнение и, без да е пресилено, самочувствие, цитираме няколко много важни хора, според нас.
Издателят Манол Пейков: Честит празник на Георги Господинов, който през всичките тези години уверено крачеше след таланта, а не след егото си. Който винаги стоеше високо и никога не се изкуши да слезе до нивото на хулителите и завистниците си (защото, както добре знаем, "никой не е пророк в собственото си село"). Който освен голям писател е и голям човек – той притежава онази ц я л о с т н о с т на личността, която често се оказва дребната на пръв поглед и невидима за мнозина разлика между успеха и величието.
Честит празник на Анджела Родел, която дойде в България, привлечена от магията на неравноделния многоглас на народната ни музика – и превърна не само страната ни, но и нашия език в свой втори дом. Ролята на добрия преводач е понякога съвсем буквално да п р е в е ж д а читателя, през непознати за него земи и нрави, през чужди за сетивата и логиката му култури и вселени на съотнасяне. Тъкмо за това говори великият португалски писател Жозе Сарамаго, когато казва, че "писателите създават националнaта литература, а преводачите – световната".“
Мари Врина-Николов
Мари Врина-Николов, преводач на Георги Господинов на френски език: „На този ден на българската култура (има ли много култури по света, които се честват публично, официално? ) плача, сълзите си от радост... ЗаГеорги Господинов, в когото вярвам от 1999 и издаването на „Естествен роман“, но и чрез него и благодарение на Анджела Родел, за българската литература, че най-накрая признахме, че има своето място в "Световната Република на буквите". Признание и освещаване, което чакам четиридесет години... Да,. Искам да благодаря на издателите, които ми се довериха, когато им давах текстовете на Георги Господинов. Тогава кой повярва в него: Robert Strick от Phebus, първият му френски издател („Естествен роман“), Anne Bourguignon (Арлеа), за Азбуката на жените, Много голямо благодаря на Armand de Saint-Sauveur (Интервали) за този страхотен, страхотен текст, който е „Физика на тъгата“ (когато великите издатели, които имаха средствата да го направим, искаха да се откажем да "поемем този финансов риск) и за „Всички наши тела“, Ауроре Туя (Галимар) за Страната на миналото (която за мен си остава "Абритемпс", по-близо до Time Shelter) и Norman Gourrier-Warnberg за сборниците с разкази „Всичко е Луна“, със стихове „Там, където не сме“, което ще се появи тази есен. Днес е нашият празник на всички нас, които обичаме книжовността и се борим за признание на тези, които все още несправедливо са в сенките.
Най-хубавият празник на буквите днес е с изумителен подарък - убежище, „Времеубежище“, много по-мощно от бомбоубежище, признато заслужено във високите етажи на световната литература с наградата Букър! Благодарим на Георги Господивов и на Анджела Родел за този подарък!“
Хелле Дагард и Георги Господинов
Хелле Дагард, преводач на Георги Господинов на датски език: „Днес е 24 май, Денят на славянската азбука и Ден на българската култура, прекрасен ден в чест на азбуката, толкова много велики автори и изследователи са предавали истории за това и подсказки. Най-актуалното е че Георги Господинов издигна българската литература на света. И както каза в благодарствената си реч в Лондон вчера при присъждането му на наградата „Букър“: „Докато разказваш истории, живееш. Имайте това предвид!
Честито на Деня, честит 24 май!“
Припомняме и още много важно, дори съкровено за нас от „въпреки.com” за Георги Господинов, „Времеубежище“ и не само… Въпреки социалната ни изолация ни в дните на COVID – 19 през април излезе от печат новият роман на Георги Господинов „Времеубежище” /изд. „Жанет 45“/. Тогава за нас, не толкова заради пандемията, а защото тежката диагноза на Стефан Джамбазов изискваше много сила и кураж, „Времеубежище“ ни даде радостта от прекрасна литература, но и смисъл да продължим напред, Въпреки. Тогава Георги написаза романа си: „За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом”. /За текста при нас тогава може да прочетете тук./
Георги Господинов и Анджела Родел
Благодарим ти, Георги, благодарим ти Анджела за щастието и възторга, които изживяваме, кой от Небесата, кой от Земята… Благодарим и на още една личност, специална за нас - Биляна Курташева, жената до писателя, негова съпруга, блестящ литератор и редактор. Духовната енергия пулсира, тя никога не се губи! ≈
Текст: Зелма Алмалех
Снимки: архив на Booker prize и Стефан Джамбазов
0 notes